Мотиви към Присъда № 376, постановена на 01.12.2016г. по н.о.х.д. № 4994 по описа на
Районен съд – Варна за 2016г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1815 по описа за 2015г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна на А.П.Н. за това, че за периода от 16.07.2015 г. до
31.08.2015 в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство,
отнел чужди движими вещи -велосипед
„RAM НТ 1.2М“ с предна и задна светлина, велокомпютър и бидон със стойка
за вода на обща стойност 858,60 лв. от владението
на П.Х.Х., къртач „Спарки“ на стойност 479,50лв. от владението
на М.Т.И., ъглошлайф „Ейнхел“, стационарен шмиргел, ръчна бормашина, 6 бр. бутилки
бира от 2л. „Каменица“, 5 л. вино „Златна
керацуда“,
чифт обувки с лачена кожа, на обща стойност 178,73лв. от владението на
Д.Г.Д., телевизор „Сони“, модел 40R470A с дистанционно, чаршаф горен плик, часовник
„Ориент“ с календар, часовник „Ориент“ без календар, бутилка
уиски 700мл. марка
„Джони Уокър“, бутилка водка „Смирнов“- 1л., 2бр. дезодоранти „Жилет“, лична карта на Р.К.Д. и сумата от 150 лева,
на обща стойност 1148,49лв.
от владението на Р.К.Д., телевизор „Сони KDL46V5500K“, компютър „Хюндай“, монитор „Леново“ 17 инча, клавиатура, дамски пръстен от бяло злато
с диамант, куфар, чаршаф, на обща стойност 3541,70лв. от
владението на К.П.П., - всичко на обща стойност 6207.02лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на
подс. Н. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия, направени
в хода на съдебното следствие. Представителят на Варненската районна
прокуратура предлага по отношение на подс. Н. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” в размер на 10 години, което на основание разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 и да бъде изтърпяно в условията на
затвор при първоначален строг режим, предвид съществуващите по делото данни за
личността на подсъдимия, както и с оглед обстоятелството, че същият
нееднократно е бил осъждан за груби посегателства върху личността и собствеността
на гражданите. Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият нееднократно е
доказал с действията си, че многобройните му осъждания по никакъв начин не
въздействат поправително върху него. Счита, че по-високото по размер наказание
е единствения начин да бъдат законосъобразно изпълнени целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 НК . Наред с това предлага гражданския иск за причинени имуществени
вреди от деянието, приет за съвместно разглеждане в производството, да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
Гражданският ищец и частен
обвинител П.Х.Х., действащ чрез повереника
си адв. В. пледира подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 858,60
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди –
стойността на отнетите в резултат на инкриминираното деяние. По отношение на
наказателноправната част на присъдата се солидаризира със становището, изразено
от представителя на ВРП.
Служебният защитник на подс. Н.
моли съда при постановяване на присъдата да се вземат предвид обстоятелствата,
че подсъдимият е осъзнал ясно вината си, съдействал е на органите на полицията
по време на цялото ДП и счита, че едно наказание към минималния, предвиден в
закона размер, което да бъде редуцирано с 1/3, ще способства за реализирането
на поправителните и превъзпитателни цели на наказателния закон. По отношение на
гражданския иск оставя крайната преценка на съда.
Подс. А.П.Н. посочва, че поддържа
казаното от защитника си.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият
моли за наказание близко до минималния размер, предвиден в закона.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
А.П.Н. е роден на ***г***, понастоящем в Затвора – гр. Варна, българин,
български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, с ЕГН: **********,
осъждан.
Към
2015г. подс. А.П.Н. не работел и не разполагал с източник на постоянни доходи,
като междувременно при него била налице вредна употреба на марихуана.
На
16.07.15 г. за времето от около 02,01 ч. до 02,13 ч., чрез неустановено по
делото техническо средство, Н. отворил вратата към подземния гараж на жилищна
кооперация, находяща се в гр. Варна, ул. „Дебър“ №18,
и влязъл вътре.
След това се насочил към паркомястото,
ползвано от св. П.Х.Х., където последният държал
собствения си велосипед „RAM НТ 1.2М“ с предна и задна светлина, велокомпютър и бидон със стойка за вода - всичко на обща
стойност 858,60 лв., заключени с метална проволка за ВиК тръба.
С
помощта на неустановеното техническо средство Н. разбил патрона на проволката, взел така описаното колело с предна и задна
светлина, велокомпютър и бидон със стойка за вода, и
в 03.03 часа на същата дата излязъл от кооперацията и се разпоредил се с така
отнетите вещи по неустановен за делото начин.
Действията
му (по отнемане на вещите) били записани на охранителните камери, разположени в
сградата, запис от които бил предаден и изследван по реда на НПК в хода на
разследването.
В
ранните часове на 07.08.15 г. подсъдимият влязъл в жилищна кооперация, находяща се в гр. Варна, ул. „П. Каравелов“ №34, като се
насочил към гаражните помещения.
С
помощта на неустановено техническо средство счупил патрона на вратата на
ползваното като склад гаражно помещение от св. М.Т.И. и влязъл вътре, като от
него взел със себе си собствения на св. И. къртач
„Спарки“ на стойност 479,50 лв., закупен на 16.05.2008 г., след което напуснал
кооперацията.
Няколко
дни по-късно продал така посочената вещ на св. С.М.И., с обяснението, че е негов,
но го продава, защото има нужда от пари. Впоследствие неустановено лице купило къртача от св. И..
На
неустановена дата в периода 14-16.08.15г., чрез използване на неизвестно техническо
средство, обвиняемият счупил патрона на вратата на работилница за механични везни,
стопанисвана от св. Д.Г.Д.,***.
Преровил
навсякъде в търсене на ценни вещи, вкл. разположеното в обекта бюро и кутия с
уред за заточване на ножове, и взел със себе си при напускане на помещението собствените
на св. Д. ъглошлайф „Ейнхел“,
стационарен шмиргел, ръчна бормашина, 6 бр. бутилки бира от 2 л. „Каменица“, 5
л. вино „Златна керацуда“ и чифт обувки с лачена кожа
- всичко на обща стойност 178,73 лв. Обувките с лачена кожа обул, а своите
собствени, тип кецове, черни, с надпис „Рита“, оставил в работилницата.
Същите
били намерени по-късно от Д., предадени с протокол за доброволно предаване /т.4,
л.9 от ДП/ и изследвани по реда на НПК.
С така отнетите от работилницата вещи
подсъдимият се разпоредил по неустановен по делото начин.
На
21.08.15г. отново чрез използване на неустановено техническо средство, Н.
счупил патрона на входната врата на апартамента на св. Р.К.Д., находящ се в жилищна кооперация в гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65 ет. 8, ап.28 и влязъл в жилището, като започнал
да търси ценни вещи.
При
напускането на апартамента Н. взел със себе си и отнесъл собствените на св. Д.
телевизор „Сони“, модел 40R470A с дистанционно,
чаршаф горен плик, часовник „Ориент“ с календар, часовник „Ориент“ без календар,
бутилка уиски 700 мл. марка „Джони Уокър“, бутилка
водка „Смирнов“ 1 л., 2 бр. дезодоранти „Жилет“, лична карта на Р.К.Д. и сумата от 150 лева – всички
оценяеми вещи на обща стойност 1148,49 лв.
Няколко
дни по-късно продал телевизора с дистанционното на св. Ферди Шабан Али с
обяснението, че е негов, но му трябват пари.
В хода на разследването св. Али предал с
протокол за доброволно предаване /т.6, л.41 от ДП/ така посочените вещи, които
били върнати с разписка на собственика им св. Д. /т.6, л.42 от ДП/.
Личната
карта на последния била открита у подсъдимия при извършването на личен обиск на
същия на 24.08.15 г. /т.6, л.39,40 от ДП/, съответно иззета и върната с разписка
на Р.К.Д. /т.6, л.43 от ДП/.
На
31.08.15г. около обяд, чрез използване на неустановено техническо средство,
подсъдимият счупил патрона на входната врата на апартамента на св. К.П.П., находящ се в жилищна
кооперация в гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски“, бл.53 вх. „А“, ет.11, ап.38. и влязъл в жилището, в което започнал да търси
ценни вещи.
Взел
със себе си и отнесъл при напускането на апартамента телевизор „Сони KDL46V5500K“, компютър „Хюндай“, монитор „Леново“ 17
инча, клавиатура, дамски пръстен от бяло злато с диамант, куфар, чаршаф -
всичко на обща стойност 3541,70 лв.
Тъй
като вещите били обемни, първоначално изнесъл телевизора, покрит с чаршафа, а
след това се върнал за останалите предмети, които поставил в куфара, след което
напуснал сградата.
Посочените
вещи били собственост на св. К.П. с изключение на пръстена, който принадлежал
на сина му, св. А.К.П..
Действията на подсъдимия били записани на
охранителните камери, разположени в сградата, запис от които бил предаден и
изследван по реда на НПК в хода на разследването. Впоследствие Н. се разпоредил
с така отнетите вещи по неустановен за делото начин.
Видно
от заключенията на изготвените по делото съдебно-оценителни експертизи /т.4,
л.28, т.6, л.38, т.3, л.33, т.1, л.115 и 119, т.1, л.180/ стойността на всички
инкриминирани вещи възлиза на сумата от 6207,02 лв. /включваща и паричната сума
в размер на 150 лв., отнета от владението на Р.К.Д./.
Видно
от заключението на дактилоскопна експертиза № 54/15
г. /т.4, л.15-19/, дактилоскопните следи, иззети от
дъното на кутия с уред за заточване на ножове, намерена на бюрото при огледа на
работилница за механични везни, стопанисвана от св. Д.Г.Д.,***, са оставени от
десен безимен пръст и от десен среден пръст на подс. А.П.Н..
Видно
от заключението на дактилоскопна експертиза № 50/15
г. /т.1, л.57,58/, дактилоскопна следа № 3, иззета от
сива бутилка с надпис „Avon for
men", намерена на земята в помещението, и дактилоскопна следа № 4, иззета от картонена кутия с надпис
„hoggar", намерена на земята в помещението при
оглед на кражба от партерно помещение в гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 34
на 07.08.2015 г., са оставени от десен безимен пръст и ляв показалец на подс. А.П.Н..
Видно
от заключението на дактилоскопна експертиза № 9/16 г.
/т.1, л. 129-136/, дактилоскопни следи № 1 и № 2,
иззети от капак на жълта картонена кутия с надпис „Kassel“,
намерена на леглото в спалнята при оглед на частен дом в гр. Варна, ул. „Дрин“ № 65, ет. 8, ап. 28, са оставени от ляв и десен палец
на подс. А.Н..
Видно
от заключението на одорологична експертиза № 5/16 г.
/т.1, л. 139,140/, налице е идентичност на миризмата, описана като обект № 1 - Одорологична следа (миризма), иззета на 19.08.2015 г. с
протокол за изземване на ВД и одорологически следи №
0026017 /т.1 л.143/ от черни кожени спортни обувки „Пума“, предадени с протокол
за доброволно предаване от св. Д.Г.Д., със специалната миризма, иззета от обв. А.Н.
с протокол за вземане образци за сравнително изследване на 30.10.2015 г. /т.1,
л.144/.
Видно
от заключението на назначената по делото видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза № 110/15 г. /т.3, л.62-69/, на предоставените записи от охранителни
камери в жилищна сграда на ул. „Дебър“ № 18 в гр. Вана е заснето едно и също
лице, а именно подс. А.П.Н.. Към експертизата били приложени избрани снимкови
кадри, от които се виждали действията на посоченото лице във връзка с
отнемането на велосипед „RAM НТ 1.2М“ с предна и задна светлина, велокомпютър и бидон със стойка за вода, описани по-горе.
Видно
от заключението на назначената по делото видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза № 130/2015 г. /т.2, л.19-27/, заснетото лице
на записа от охранителните камери, разположени в жилищна сграда в гр. Варна,
кв. „Св. Иван Рилски“ бл.53, е идентично с подс. А.П.Н.. Към експертизата били
приложени избрани снимкови кадри, от които се виждали действията на посоченото
лице във връзка с отнемането на телевизор „Сони
KDL46V5500K“, компютър „Хюндай“, монитор „Леново“ 17 инча, клавиатура, дамски
пръстен от бяло злато с диамант, куфар, чаршаф, описани по-горе.
Видно
от заключенията на назначените и изготвени съдебно-психиатрични експертизи, А.П.Н.
не страда от психично заболяване и зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. При него била налице вредна употреба на марихуана. Към периода на
извършване на престъплението, обвиняемият е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършените деяния и да ръководи постъпките си. Подс.
Н. може да участва пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам.
Физическото и психичното състояние му позволява да дава годни обяснения по
случая, вкл. да разбира свойството и значението на извършваните с него
процесуално-следствени действия и да участва адекватно в тях.
Видно
от свидетелството за съдимост на лицето, Н. е осъждан многократно с влезли в
сила присъди за умишлени престъпления, вкл. тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК,
на лишаване от свобода, вкл. за не по-малко от една година, изпълнението на
които не е било отложено по реда на чл.66 НК.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства
– самопризнанието на подс. А.П.Н., реализирано по реда на чл. 371,
т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните гласни доказателства: показанията
на св. Д. К. Д., Т. В. В., Д. Ж. И., С.М.И., Ф. Ш. А., М. С. И., Х. Х.Х., Г. Г. Т., М.Т.И., С. С. И., К.П.П.,
А.К., Г. И. Н., П.Х.Х., Д.Г.Д. и Р.К.Д., както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, удостоверяващи
собствеността върху процесните вещи, справка за съдимост, протоколи за оглед на
местопроизшествие с приложени фотоалбуми, протоколи за разпознаване /т.1, л.48
и л.50 и т.н./, веществени доказателства, съдържащи данни от охранителни
камери, експертни заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в
настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде
изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички
основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени
в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за
установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани вещи,
данните за психическото състояние на подсъдимия Н. към датата на извършване на
деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство, както и авторството
именно на подсъдимия в извършването на инкриминираните деяния, изводимо от
заключенията по лицево-идентификационните, дактилоскопните
и одорологичната експертизи.
Подс. Н. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно
кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички
събрани в хода на наказателното производство доказателства,установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. А.П.Н. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195,
ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, тъй като безспорно се
установи, че през периода от 16.07.2015 г. до 31.08.2015 в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот и чрез използване на техническо средство, макар и
неустановено по вид, той е отнел чужди движими вещи –различни по вид описани
подробно в изложеното от фактическа страна на обща стойност 6207.02 лева, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Несъмнено, от обективна страна,
във всеки един от случаите, предмет на обсъждане в настоящото наказателно
производство, се касае именно за квалифициран състав на кражба доколкото
отнемането на вещите е било извършено чрез разрушаване на прегради,
предназначени за защита на вещите, собственост на свидетелите и чрез
използването на техническо средство – макар същото да не е било установено по
вид.
Действително, видно от справката
за съдимост на Н. същият е многократно осъждан на наказание „лишаване от
свобода“, изтърпяването на което не е било отложено по реда на чл. 66 НК, за
предходни извършвани от него престъпни прояви, поради което единното деяние,
предмет на обсъждане в настоящото наказателно производство е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК.
Следва
да се отбележи, че в конкретния случай множеството деяния, извършени от
подсъдимия, следва да бъдат обединени в рамките на една обща, продължавана престъпна
дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, доколкото същите осъществяват поотделно
един и същи състав на престъплението кражба, извършени са през сравнително
кратък период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината,
като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предишните.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият Н. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно
противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването
на общественоопасния резултат. За пълнота, следва да се отбележи, че
подсъдимият е съзнавал, че неколкократно вече е била ангажирана наказателната
му отговорност за извършването на престъпления против собствеността.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият Н. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1,
т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване
от свобода” за срок от три до петнадесет години.
В конкретния случай, смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда не се констатираха. Що се
отнася до направеното от същия признание на фактите, посочени в
обстоятелствената част на ОА това обстоятелство само по себе си не следва да се
приема и като допълнително смекчаващо отговорността такова, доколкото
подсъдимият така или иначе ще ползва привилегията на чл.58а НК при определяне
на окончателния размер на наказанието, което същият ще следва да изтърпи, а
нито на ДП, нито пред съда същият показа съжаление за стореното от него. От
друга страна твърдяното от защитата съдействие на органите на ДП по време на
разследването според съда се е изразило единствено в признание на фактите,
свързани с авторството на деянията, които така или иначе са били и понастоящем
са установени посредством останалите налични по делото доказателства и
доказателствени средства.
Отегчаващи вината обстоятелства
представляват на първо място фактът, че се касае за упорита и очевидно
предварително и внимателно планирана от подсъдимия престъпна дейност, целяща в
крайна сметка да му осигури средства, за да посрещне нуждите си, свързани с
употребата на наркотични вещества, при която същият унищожава и поврежда
прегради създадени от хората за да защитят собственото им имущество и при която
същият влиза и претърсва обитавани от тях помещения, като посоченото от своя
страна макар и необхванато от състава на наказателноправната норма
представлява, грубо посегателство върху личната им сфера, което не следва да
бъде пренебрегнато при определяне на конкретния размер на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия. Наред с това, следва да се отчете и
обстоятелството, че отнетите вещи са на немалка стойност, която е от естество
да създаде затруднения в имуществената сфера на пострадалите граждани.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено над
минималния, но под средния, предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно
в размер на седем години, като при определянето му съдът взе предвид и
обстоятелството, че до момента на подсъдимия са били налагани наказания
„лишаване от свобода“ в размери близки до минималния, които не само, че не са
изиграли необходимото превъзпитателно въздействие, но сякаш са засилили
упоритостта му при извършването на противозаконни действия.
Доколкото производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на Н. на фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл.
58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от седем години с 1/3, като в крайна сметка определи, че подс.
А.П.Н. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на четири
години и осем месеца.
На
основание разпоредбите на чл. 60 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, съдът постанови наложеното наказание да
бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.
По
отношение на приетата за съвместно разглеждане в производството гражданскоправна претенция на П.Х.Х.
за претърпените от същите, в резултат
на инкриминираното деяние имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
отнетите вещи, съдът намери следното:
Без съмнение, извършеното от Н. деяние
представлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а
именно противоправно деяние, причиняващо вреди на другиму – в случая на П.Х.Х..
В
резултат на инкриминираното деяние последният безспорно е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на отнетите му вещи, подлежащи на
обезщетяване посредством ангажирането на гражданскоправната отговорност на
подс. Н..
Няма
съмнение, че същите представляват пряка и непосредствена последица от
реализиране на престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
По отношение на размера на обезщетението,
съдът намира, че същото се равнява на конкретно установената, съобразно
заключението на приетата съдебно – оценителна експертиза, стойност на всяка
една от инкриминираните вещи, притежавани от гражданския ищец – велосипед
"RAM НТ 1.2М" - 764,10 лв.; предна и задна светлина - 36 лв.; велокомпютър - 31,50 лв.; бидон със стойка за вода - 27 лв.
или общо сумата от 858,60 лева.
Поради
тази причина, съдът уважи изцяло приетия за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск, ведно със законната лихва, считано
от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, която
е акцесорна претенция, а не самостоятелен иск и също
следва да бъде присъдена, доколкото е поискана от правоимащото
лице.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. А.П.Н. да заплати сторените по делото разноски
в размер на 1221, 43 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Въз основа на същата разпоредба
на подсъдимия беше възложена и сумата от 50 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: