№ 145
гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500168 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по въззивни жалби на Ж. П. Ж.,
действащ чрез адв. А. Б., срещу решение № 412/29.08.2022 г.; на Б. Т. Ж. и П.
К. Ж., действащи чрез адв. А. С., срещу решение № 572/29.11.2022 г.; частна
жалба на Ж. П. Ж., действащ чрез адв. А. Б., срещу решение № 572/29.11.2022
г. и частна жалба на Б. Т. Ж. и П. К. Ж., действащи чрез адв. А. С., срещу
решение № 572/29.11.2022 г., постановени по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на
Районен съд – Казанлък.
С въззивната си жалба Ж. П. Ж., действащ чрез адв. А. Б., обжалва
основното първоинстанционно решение в частта му, в която е отхвърлен
частично за разликата от 15 000 лв. до 35 000 лв. предявеният от праводателя
му П. Ж. П., починал в хода на процеса, срещу „А.“ АД иск по чл. 200, ал.1 от
КТ.
Решението в тази му част се обжалва като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил
задълбочено всички правно-релевантни обстоятелства, поради което не е
обосновал правните си изводи в съответствие с установените по делото
релевантни обстоятелства и в нарушение на материалния закон е определил
размера на подлежащото на присъждане обезщетение за неимуществени
вреди.
Претендира се частична отмяна на това решение в тази му обжалвана
1
част и постановяването на ново, с което на Ж. П. Ж. допълнително бъде
присъдено обезщетение от още 20 000 лв.
Претендира се и съответното присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна - „А.“ АД, действащо чрез адв. М. П., с който въззиваемото дружество
излага съображения, че обжалваното основно първоинстанционно решение е
правилно, т.к. е постановено при правилно материалния закон и е обосновано,
и като такова следва да бъде потвърдено.
Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е
определил по размер справедливото обезщетение за причинени на
праводателят на въззивника неимуществени вреди, като е отчел всички
установени по делото правноотносими обстоятелства, в т.ч. и настъпилата в
хода на процеса негова смърт.
Претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част и
присъждането на разноските по делото.
С въззивната жалба на Б. Т. Ж. и П. К. Ж., действащи чрез адв. А. С.,
срещу решение № 572/29.11.2022 г. този съдебен акт се обжалва в частта му, в
която е оставено без уважение искането на тези страни за допълване на
решение № 412/29.08.2022 г.
Излагат се оплаквания, че допълнителното решение в тази му част е
недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран.
Евентуално решението в тази му част се оспорва като неправилно, т.к. е
постановено в нарушение на материалния закон.
Претендира се отмяна на обжалваното допълнително решение в тази му
част и постановяването на ново, с което решение № 412/29.08.2022 г. бъде
допълнено чрез присъждането в полза на Б. Т. Ж. и П. К. Ж. на законните
лихви за забава върху сумите от 58 067,52 лв. за периода от деня на забавата –
16.03.2018 г. до датата на извършеното плащане - 18.06.2021 г. Претендира се
и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
В срока за отговор на тази въззивна жалба насрещната страна - „А.“ АД,
действащо чрез адв. М. П., е подало такъв, с който е оспорило въззивната
жалба като недопустима поради просрочието й, а евентуално – като
неоснователна.
Претендира се потвърждаване на допълнителното решение в
обжалваната му част и присъждането на разноските пред въззивната
инстанция.
С частната жалба на Ж. П. Ж., действащ чрез адв. А. Б., срещу решение
№ 572/29.11.2022 г. допълнителното решение се обжалва като неправилно в
частта му, в която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател
за изменение на решение № 412/29.08.2022 г. в частта за разноските.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е определил
неправилно размера на разноските, за чието заплащане следва да отговаря Ж.
П. Ж..
2
Претендира се отмяната на допълнителното решение в тази му част и
постановяването на ново, с което бъде допуснато изменението на основното
решение в частта му за разноските.
В срока за ответникът по частната жалба - „А.“ АД, действащо чрез адв.
М. П., не е подало такъв.
С частната жалба на Б. Т. Ж. и П. К. Ж., действащи чрез адв. А. С., срещу
решение № 572/29.11.2022 г. допълнителното решение се обжалва в частта
му, в която е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за
изменение на основното решение в частта му за разноските.
Излагат се оплаквания, че съдът е следвало да определи полагащите се на
частните жалбоподатели разноски в първоинстанционното производство въз
основа на пълния определен размер на дължимото обезщетение, а не въз
основа на размера, който им е бил присъден след отчитане на извършеното в
хода на процеса в тяхна полза плащане на застрахователно обезщетение.
Претендира се отмяната на допълнителното решение в тази му част и
постановяването на ново, с което бъде допуснато изменението на основното
решение в частта за разноските в посочения по-горе смисъл.
В срока за отговор на частната жалба „А.“ АД, действащо чрез адв. М.
П., е подало такъв, с който я е оспорило като недопустима поради
просрочието й, и като неоснователна, т.к. присъденото за разноски по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение е било определено в
съответствие със закона.
Претендира се оставянето на частната жалба без разглеждане и
прекратяване на производството в тази му част, евентуално-потвърждаване на
допълнителното решение в тази му обжалвана част.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Ж. П. Ж. не се
явява лично и не се представлява от процесуален представител.
Въззивниците Б. Т. Ж. и П. К. Ж. се представляват от пълномощника си
– адвокат, чрез когото поддържат жалбата си и частната си жалба, пледират
за уважаването им, като им бъдат присъдени разноски.
Въззиваемото дружество „А.“ АД не се представлява в откритото
съдебно заседание.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районният съд са предявени активно субективно съединени искове
по чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, с който ищците Б. Т. Ж., П. К. Ж. и
П. Ж. П., в качеството си на съпруга, син и баща на К. П. Ж., починал на
15.03.2018 г. вследствие на трудова злополука, са заявили претенции
работодателят „А.“ АД да им заплати обезщетения за неимуществени вреди
съответно от 200 000 лв. за първите двама ищци и от 70 000 лв. за третия
ищец.
В хода на производството ищецът П. Ж. П. е починал и на негово място
3
като ищци са били конституирани законните му наследници П. К. Ж. и Ж. П.
Ж..
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично
предявените искове, както следва : по иска на Б. Т. Ж. за сумата от 61932,48
лв. ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, след приспадане на изплатеното й в хода на процеса
застрахователно обезщетение от 58 067,52 лв.; по иска на П. К. Ж. за сумата
от 41932,48 лв. ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, след приспадане на изплатеното му в хода на
процеса застрахователно обезщетение от 58 067,52 лв.; по иска на П. Ж. П.,
заместен по реда на чл.227 от ГПК от правоприемниците си П. К. Ж. и Ж. П.
Ж. – за сумите от по 15 000 лв. за всеки един от двамата, ведно законната
лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
За останалите им части до пълните им предявени размери исковете са
били отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските „А.“ АД е осъдено да заплати на адв. А. С.
за оказана безплатна правна помощ на ищцата Б. Т. Ж. адвокатско
възнаграждение в размер на 2865,57 лв., с ДДС; да заплати на адв. А. С. за
оказана безплатна правна помощ на ищеца П. К. Ж. лично и като
правоприемник на починалия П. Ж. П., адвокатско възнаграждение в размер
на 3321,77 лв., с ДДС; да заплати на адв. А. Б. за оказана безплатна правна
помощ на ищеца Ж. П. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 1176 лв., с
ДДС. Б. Т. Ж. е осъдена да заплати на „А.“ АД разноски в размер на 3923,89
лв.; П. К. Ж. е осъден да заплати на „А.“ АД разноски в размер на 4492,30 лв.;
П. К. Ж. и Ж. П. Ж. са осъдени да заплатят на „А.“ АД разноски в размер на
3248 лв.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК Ж. П. Ж. е подал молба за изменение на
решението в частта му за разноските, като е поискал по отношение на
дължимите от всеки от правоприемниците на починалия в хода на процеса
ищец П. Ж. П. да бъде постановен отделен диспозитив, а самите дължими от
него разноски да бъдат намалени до размера от 1060,05 лв.
В сроковете по чл.250, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.1 от ГПК ищците Б. Т.
Ж. и П. К. Ж. са подали молба за допълване на решението, чрез присъждането
на законни лихви за забава за периода от 16.03.2018 г. до 18.06.2021 г. върху
платените им в хода на процеса застрахователни обезщетения от по 58 067,52
лв., които са били взети предвид при определяне на дължимите към момента
на постановяване на решението обезщетения на ищците; подали са и молба за
изменение на решението в частта за разноските чрез определяне на
адвокатското възнаграждения върху пълния размер на обезщетенията,
признат им от съда, т.к. частичните плащания на сумите от по 58 067,52 лв.
са били извършени в хода на процеса.
В срока по чл.247, ал.1 от ГПК „А.“ АД е подало молба за поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното решение.
С допълнително решение № 572/29.11.2022 г. съдът е уважил частично
4
молбата на Ж. П. Ж. и е изменил първоначалното решение в частта му за
разноските като е постановил нарочен диспозитив, за осъждането му да
заплати на „А.“ АД сумата от 1624 лв.
Със същото решение съдът е оставил без уважение молбата на ищците
Б. Т. Ж. и П. К. Ж. за допълване на решението, като е приел, че законна лихва
за забава от датата на увреждането до изплащането на застрахователните
обезщетения не се дължи върху изплатените суми, и е оставил без уважение
молбата им за изменение на решението в частта за разноските, като е приел,
че разноските за адвокатски възнаграждения следва да се определят въз
основа на уважената част от исковете.
Молбата на „А.“ АД за поправка на очевидна фактическа грешка е
оставена без уважение.
По жалбата на Ж. П. Ж.:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвиденият срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Предметът на въззивно обжалване се отнася до присъденото на Ж. П. Ж.
обезщетение, представляващо част от дължимото на праводателят му П. Ж. П.
обезщетение за неимуществени вреди.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че К. П. Ж. е бил
работник в „А.“ АД и в резултат на трудова злополука е починал на
15.03.2018 г., както и че не е налице съпричиняване на вредите от страна
работника. Установено е също така, че починалият в хода на процеса ищец П.
Ж. П. е бил негов баща, който е живеел с покойния си син в своят дом в общо
домакинство и между тях е имало изградени изключително близки отношения
– семействата на бащата и на сина не се разделяли, вечеряли заедно, двамата
заедно поддържали двора на къщата и стопанисвали магазина за рибни
принадлежности на бащата. П. Ж. П. приел тежко загубата на сина си. Като
научил за смъртта му, припаднал и не знаел на кой свят се намира, а
впоследствие изцяло се променил – затворил се в себе си, не излизал от тях и
не контактувал с други хора, ходел само до гробищата, влошило се
здравословното му състояние, трудно ставал и не искал да приема лекарства.
Казвал, че е загубил смисъла на живота си, чувствал се празен.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира
оплакването във въззивната жалба на Ж. П. Ж. за нарушение на материалния
закон при определяне на дължимото на праводателят му обезщетение за
основателно.
Установените факти обосновават правният извод, че в следствие на
смъртта на сина си П. Ж. П. е изпитал значителни душевни болки и
страдания.
Процесната трудова злополука е довела до внезапната загуба на един от
най – близките на ищеца П. Ж. П. хора – неговият син, който е бил на 45
години, т.е. в работоспособна възраст, а ищецът е бил на преклонна възраст
5
от 72 години и е бил лишен от духовната и материалната подкрепа, която
синът му е давал и която е очаквал за в бъдеще, т.к. отношенията, които са
съществували между тях и са се основавали на обич и доверие, предвид че са
живеели в едно общо домакинство. Смъртта на детето на ищеца,
представляващо най - голяма и тежка загуба за един родител, му е причинило
значителни по интензитет и продължителност душевни болки и страдания,
животът му се е променил изцяло, т.к. е загубил смисъла да живее.
С оглед на това въззивният съд намира, че справедливото обезщетение
за причинените на П. Ж. П. неимуществени вреди надхвърля по размер
претендираната с исковата молба сума, но предвид диспозитивното начало
следва да приеме иска за основателен до предявеният му размер от 70 000 лв.
/в този смисъл реш. № 139/09.10.2020 г. по гр.д.№ 873/2020 г. на 4 г.о. на
ВКС; реш. № 180/05.11.2019 г. по гр.д.№ 1885/2018 г. на 3 г.о. на ВКС и др./.
Този извод налага отмяната на първоинстанционото решение в
обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявеният иск
бъде уважен в пълен размер, като на Ж. П. Ж., в качеството му на
правоприемник на починалият в хода на процеса ищец П. Ж. П., бъде
присъдено допълнително обезщетение от 20 000 лв., ведно със законната
лихва за забава върху него, считано от 16.03.2018 г. до окончателното му
изплащане. Решението следва да бъде отменено и в частта му, в която Ж. П.
Ж. е осъден да заплати на „А.“ АД разноски, а предвид оставянето без
уважение с решение № 572/29.11.2022 г. на искането за изменението му
досежно разноските, в тази му част това решение също следва да бъде
отменено.
Отмяна на решението и по отношение на необжалвалия П. К. Ж.,
конституиран като ищец по иска на праводателят си П. Ж. П., не следва да
бъде постановявана, т.к. същият има процесуалното качество на обикновен, а
не на необходим другар.
При този изход на делото Ж. П. Ж. има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Такива следва да се присъдят по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. А. Б., който му е оказал безплатна правна помощ, като
разноски следва да се присъдят, както за настоящото производство, така и
допълнително за първоинстанционното производство, предвид уважаването
на иска в пълен размер.
Върху материален интерес от 20 000 лв. за въззивното производство
размерът на адвокатското възнаграждение, определен от съда по наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ е 2200 лв., а
с ДДС е 2640 лв., а върху материален интерес от 35 000 лв.
първоинстанционното производство е 1580 лв., а с ДДС е 1896 лв. Размерите
на адвокатските възнаграждения са определени от съда с оглед момента на
извършване на процесуалните действия по оказване на правната помощ,
съгласно действалите към приключване на първоинстанционното
производство и въззивното производство редакции на НМРАВ.
6
Ето защо на адв. А. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за въззивното производство от 2640 лв., с ДДС, а за първоинстанционното
производство – допълнително адвокатско възнаграждение от 720 лв., с ДДС.
В полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд –
Стара Загора следва да бъде присъдена държавна такса в размер на 1200 лв. /
сбор от дължимите държавни такси върху уважената част от иска по чл.1 и
чл.18, ал.1 от ТДТССГПК/, чието плащане следва да се възложи по реда на
чл.78, ал.6 от ГПК на „А.“ АД.
По частната жалба на Ж. П. Ж. срещу решение № 572/29.11.2022 г.:
Частната жалба към настоящият момент се явява недопустима поради
липсата на правен интерес.
Това е така, т.к. въпросът за разноските се решава с оглед изхода на
делото по правният спор и т.к. предявеният иск бива уважен в пълен размер,
то Ж. П. Ж. не дължи разноски на „А.“ АД, в каквато насока е и отмяната на
обжалваното решение в частта му за разноските и допълнителното решение, с
което е оставена без уважение молбата на частният жалбоподател за
изменение на решението в частта му за разноските.
Ето защо частната жалба следва да се остави без разглеждане, а
производството в тази му част следва да се прекрати.
По жалбата на Б. Т. Ж. и П. К. Ж. срещу допълнителното решение:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвиденият срок за
обжалване, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване. По въпроса за подаването на жалбата в
законоустановеният срок съдът се е произнесъл с определението си по чл.267
от ГПК.
Разгледана по същество жалбата се преценява от въззивния съд за
основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ предвижда, че дължимото за вредите
от трудовата злополука обезщетение се намалява с размера на получените
суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
В конкретният случай по делото е безспорно, че на 18.06.2021 г. след
предявяване на исковете на Б. Т. Ж. и П. К. Ж. са били изплатени
застрахователни обезщетения от по 58067,52 лв., които са били взети предвид
от първоинстанционния съд при частичното уважаване на предявените от тях
искове.
За заплащането на обезщетението за вреди от трудова злополука
работодателят изпада в забава, считано от датата на увреждането – в случая
от смъртта на К. Ж. П..
Доколкото застрахователните обезщетения са били платени след
предявяване на исковете, а с тях са погасени частично главниците на
дължимите обезщетения, то следва, че и върху тези части от спорните към
момента на подаване на исковата молба в съда вземания се дължи лихва за
забава за периода от началния момент на забавата до деня, предхождащ деня,
7
в който е извършено частичното плащане.
Ето защо решение № 572/29.11.2022 г. следва да се отмени в частта му,
в която е оставена без уважение молбата на Б. Т. Ж. и П. К. Ж. за допълване
на решение № 412/29.08.2022 г. и същото да се допълни, като лихвата за
забава върху присъдените им обезщетения бъде определена, както следва:
върху дължимото на Б. Т. Ж. обезщетение от 61932,48 лв., считано от
16.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава
върху сумата от 58067,52 лв. считано от 16.03.2018 г. до 17.06.2021 г., а върху
дължимото на П. К. Ж. обезщетение от 41932,48 лв., считано от 16.03.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава върху сумата
от 58067,52 лв. считано от 16.03.2018 г. до 17.06.2021 г.
Искането на въззивниците по тази жалба за присъждане на разноски е
неоснователно, т.к. производството по чл.250 от ГПК е продължение на
съдопроизводството по конкретното дело поради процесуалния пропуск на
съда да се произнесе по цялото искане на страната, с което е бил сезиран.
От своя страна отговорността за разноски почива на отговорността за
вреди от неоснователно предизвикан правен спор.
В случая поводът за развитието на въззивното производство в тази му
част не може да се обоснове посредством такава отговорност на другата
страна и поради това не може самостоятелно да породи задължението й да
заплаща разноски страната, по чиято молба е било допълнено
първоинстанционното решение, без значение дали това е било сторено от
първоинстанционния или от въззивния съд по реда на обжалването.
По частната жалба на Б. Т. Ж. и П. К. Ж.:
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвиденият срок за
обжалване, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване. По въпроса за подаването на жалбата в
законоустановеният срок съдът се е произнесъл с определението си по чл.267
от ГПК.
Разгледана по същество същата се преценява за основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска, а отговорността на насрещната страна за разноски
произтича от неоснователно предизвикания от ответника правен спор.
В случая, когато в хода на процеса е налице извършено частично
плащане на претендираното вземане, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът
е длъжен да вземе предвид този новонастъпил факт, който е от значение за
спорното право, в този случай за размера на подлежащото на присъждане
вземане.
Същевременно обаче ищецът е направил вече разноски за претендиране
на цялото спорно вземане пред съда и частичното отхвърляне на исковата му
претенция е единствено функция от приложението на разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК.
8
С оглед на това ищецът следва да бъде овъзмезден за разноските, които
е сторил в пълен размер, т.к. причината за частичното отхвърляне на иска му
е предприетото от ответника в хода на висящият процес частично погашение
на претендираното вземане. /идентична е съдебната практика по казуси,
свързани с частично оттегляне или отказ от иска след извършено частично
плащане в хода на процеса.
Поради това пред първата инстанция Б. Т. Ж. и П. К. Ж. имат право на
разноски в пълен размер, като по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адв. А. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на
Б. Т. Ж. безплатна правна помощ върху уважената част от иска от 120 000 лв.,
т.е. 3930 лв. без ДДС, а 4716 лв. с ДДС, а за оказаната на П. К. Ж. безплатна
правна помощ върху уважената част от иска от 100 000 лв. възнаграждение от
3530 лв. без ДДС, а 4236 с ДДС. От тези суми следва да се приспаднат
присъдените в полза на двамата ищци с първоинстанционното решение
адвокатски възнаграждения.
Ето защо решение № 572/29.11.2022 г. следва да се отмени частично
като молбата на Б. Т. Ж. и П. К. Ж. за изменение на решение №
412/29.08.2022 г. в частта за разноските бъде уважена и на адв. А. С. бъдат
присъдени допълнителни адвокатски възнаграждения от 1850,43 лв., с ДДС за
оказаната безплатна правна помощ на Б. Т. Ж., и от 2090,49 лв., с ДДС за
оказаната безплатна правна помощ на П. К. Ж..
Възнагражденията съдът определя към момента на извършване на
процесуалните действия по предоставяне на правната помощ пред първата
инстанция, съгласно действалата към него момент редакция на НМРАВ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.3-то от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 412/29.08.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по
описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е отхвърлен искът по
чл.200, ал.1 от КТ на Ж. П. Ж., ЕГН-**********, с адрес: гр.К., ***, в
качеството му на правоприемник на починалия в хода на процеса ищец П. Ж.
П., ЕГН-********** срещу „А.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.К., ***, представлявано от законния си представител Н.Х.И. –
изпълнителен директор, за разликата над 15 000 лв. до 35 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, и в частта му за разноските, които Ж. П. Ж. е осъден да заплати на
„А.” АД, както и решение № 572/29.11.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по
описа на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е изменено
първоначалното решение и Ж. П. Ж. е осъден да заплати на „А.” АД разноски
от 1624 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „А.” АД, ЕИК № ***, със
9
седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от законния си
представител Н.Х.И. – изпълнителен директор, да заплати на Ж. П. Ж., ЕГН-
**********, с адрес: гр.К., ***, в качеството му на правоприемник на
починалия в хода на процеса ищец П. Ж. П., ЕГН-**********, сумата от още
20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от първоначалния ищец поради смъртта на
сина му К. П. Ж., настъпила на 15.03.2018 г. вследствие на трудова злополука
от 14.03.2018 г., ведно с лихвата за забава, считано от 16.03.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата „А.” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.К.,
***, представлявано от законния си представител Н.Х.И. – изпълнителен
директор, да заплати на адв. А. Б. от САК, с адрес на кантората: гр.К., ***,
адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 2640 лв. /две
хиляди шестстотин и четиридесет лева/, с ДДС, а за първоинстанционното
производство – допълнително адвокатско възнаграждение от 720 лв.
/седемстотин и двадесет лева/, с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „А.” АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от законния си
представител Н.Х.И. – изпълнителен директор, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Стара Загора
държавна такса в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/.
ОТМЕНЯ решение № 572/29.11.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по описа
на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е оставена без уважение
молбата на Б. Т. Ж., ЕГН-**********, с адрес: гр.К., *** и П. К. Ж., ЕГН -
**********, с адрес : гр.К., *** за допълване на решение № 412/29.08.2022 г.
по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 412/29.08.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по
описа на Районен съд – Казанлък като лихвите за забава върху присъдените в
полза на Б. Т. Ж., ЕГН-**********, с адрес: гр.К., *** и П. К. Ж., ЕГН -
**********, с адрес : гр.К., *** суми за обезщетения за неимуществени вреди
бъдат определени, както следва: върху дължимото на Б. Т. Ж. обезщетение от
61932,48 лв., считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
лихва за забава върху сумата от 58067,52 лв. считано от 16.03.2018 г. до
17.06.2021 г.; върху дължимото на П. К. Ж. обезщетение от 41932,48 лв.,
считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за
забава върху сумата от 58067,52 лв. считано от 16.03.2018 г. до 17.06.2021 г.
ОТМЕНЯ решение № 572/29.11.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по описа
на Районен съд – Казанлък в частта му, в която е оставена без уважение
молбата на Б. Т. Ж., ЕГН-**********, с адрес: гр.К., *** и П. К. Ж., ЕГН -
10
**********, с адрес : гр.К., *** за изменяне на решение № 412/29.08.2022 г.
по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 412/29.08.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по
описа на Районен съд – Казанлък в частта за разноските, като ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „А.” АД,
ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано
от законния си представител Н.Х.И. – изпълнителен директор, да заплати на
адв. А. С., от АК - Стара Загора, с адрес на кантората : гр.К., ***
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1850,43 лв. /хиляда
осемстотин и петдесет лева и четиридесет и три стотинки/, с ДДС за
оказаната безплатна правна помощ на Б. Т. Ж. в първоинстанционното
производство, и от 2090,49 лв. /две хиляди и деветдесет лева и четиридесет и
девет стотинки/, с ДДС за оказаната безплатна правна помощ на П. К. Ж. в
първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ж. П. Ж. срещу
решение № 572/29.11.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на Районен съд
– Казанлък в частта му, в която е оставена без уважение молбата за изменение
на решение № 412/29.08.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на Районен
съд – Казанлък в частта за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д.№ 168/2023 г. по описа на Окръжен съд –Стара Загора в тази му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните, с изключение на прекратителната му част, в която подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11