Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
04.04.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор: Евгения С.
като разгледа докладваното от съдията
Петър Вунов административно дело № 161 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 84, ал. 3, във вр.
с чл. 75,
ал. 1, т. 2
и т. 4 от Закон за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по
жалба на М.А. Ф.,
гражданин на ***, против Решение № 1359/23.01.2023 г. на
Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ
при МС), с което е отказано да му се предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут.
В
жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт, тъй като бил
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречал на материалноправните разпоредби и бил в явно несъответствие с
целите на закона. Твърди се, че не били обсъдени и анализирани всички факти и
обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната
цялост, но които били от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде предоставена търсената
от оспорващия закрила, като по този начин административният орган нарушил
нормите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Освен това административният акт бил
необоснован, доколкото в голямата си част представлявал цитиране на вътрешни и международни юридически актове и
генерални принципи на бежанското право, които предвид липсата на допълнителна
аргументация не сочели към извод за действителна връзка с процесния случай, а
по-скоро като изведени в оспореното решение с цел постигането на по-голям и представителен обем. Същевременно
основните факти и обстоятелства, които наложили жалбоподателят да избяга от
Турция, били или фрагментарно отбелязани или изцяло игнорирани. Навеждат се
доводи, че твърдените от ответника нелогичност и противоречия касаели факти,
които в действителност не били взаимно изключващи се, а били констатирани
поради факта, че административният орган ценил представените от оспорващата
обяснения със засилена критичност и проявил явен субективизъм. Всъщност
посочените примери касаели несъществени въпроси, изясняването на които не може
самостоятелно да обоснове или изключи
нуждата да бъде предоставена търсената закрила. В тази връзка се
позовава на параграф 199 от Наръчника за процедури и критерии за определяне
статут на бежанец съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951
г. и Протокола за статут на бежанците от
1967 г., издаден от службата на Върховния Комисар на ООН за бежанците,
аналогични по смисъла си на нормата на чл. 63а, ал. 4 от ЗУБ, която предвиждала
провеждане на допълнителни интервюта с търсещите закрила лица с цел пълно изясняване
на случая. Самото посочване на неизяснени моменти от страна на ответника водело
до извод за постановяване на индивидуалния административен акт при неизяснена
фактическа обстановка, което било нарушение на
чл. 35 АПК и чл. 75, ал.2 ЗУБ.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспореното Решение № 1359/23.01.2023 г. на
Заместник-председателя на ДАБ при МС и преписката да се върне за ново
разглеждане и произнасяне от административния орган.
Ответникът по жалбата – Заместник-председателя
на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт М. Х.,
счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в
писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
144 АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С 2 бр. Молби от
13.09.2022 г. до ДАБ при МС М. Ф. А. е поискал закрила от Република България.
На същата дата той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 23015/14.09.2022 г. с горепосочените имена, гражданство - ***, етническа принадлежност - ***, роден на *** г. в ***, със същия постоянен адрес, професия - стр. работник, образование - начално, религия - мюсюлманин, сунит, семейно положение - женен, без документи за самоличност.
На 13.09.2022 г. жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.
Oт Протокол с рег. № УП23015/03.11.2022 г. се
установява, че на същата дата е проведено интервю с М.А.
Ф., с цел да се изяснят причините, поради
които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република
България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при
регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност, тъй като
притежаваните от него семейна книжка и лична карта останали в Турция. Споделил е, че брат му се намира в Германия, а
в България се намирала съпругата му А. А. Н., родена на *** г., която била
регистриран с отделна молба за закрила. От брака си имали едно дете – Н. А. А.М.,
роден на *** г. в Турция, гражданство Сирия. През 2017 г. двамата сключили
граждански брак, след което напуснали Сирия и нелегално преминали в Турция,
където останала близо пет години в гр. Кония. По време на престоя им в Турция
само съпругата притежавала документ за временна закрила – кимлик, а М. Ф. не подал молба за закрила, защото знаел, че
там не обичали кюрдите. В Турция работел от време на време в строителството,
като нямал проблеми и заплахи, вкл. и от официалните власти, нито заради
етническата си принадлежност, нито заради религията си. На въпроса защо е решил
да напуснат Турция и да подадат молба за
закрила в България, е отговорил, че детето им вече било пораснало и иска бъдеще
за своето семейство. Там се издържало от трудови доходи на съпруга, но не
получавали никакви помощи от турската държава, имали достъп до медицинска
помощ, но си плащали за всички медицински услуги, като ползвали частни лекари. Разказва
още, че на 25.08.2022 г. влезли незаконно в Република България, с група от 50 човека, през зелена граница. След като
преминали на българска територия, трафикант ги качил на автобус, с който се
отправили към гр. Бургас, но в самия град катастрофирали и били задържани от
полицията. Заявява и че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в
друга държава-членка на ЕС, и освен в България, не бил подавал молба за закрила
в друга държава. Не била арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или
в друга държава, нямал и проблеми заради принадлежността си към кюрдската
етническа група, нито заради изповядваната религия. Не бил имал проблеми с
официалните власти в страната си, нямал близки роднини, пострадали от войната, не
е имало заплахи към него и семейството му, не било оказвано насилие спрямо тях
и не членувал в политически партии или организации. Имал близки роднини в
страната си – родители, братя и сестри, които останали да живеят в Сирия.
Посочил и че имал начално образование, не бил отбил редовната си военна служба
и че в Сирия работил като …. Относно причините да напусне страната си сочи
войната, която избухнала в Сирия и до този момент не била приключила, поради
което и не би се завърнал там. Подал молба за закрила в Република България,
защото била мирна европейска страна, в която приемали бежанци.
Протоколът от
проведеното интервю с М.А. Ф. е подписан от него,
от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая
е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език,
без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма
възражения по него.
В писмо с рег. №
М-21481/27.10.2022 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна
агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр.
Харманли към ДАБ-МС като М.А. Ф., в случай че
отговаря на условията по ЗУБ.
В
административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като
доказателства още: Протокол от проведеното интервю с А.а А. Н. – съпруга на М.А. Ф., Справка вх. № МД – 702/31.10.2022 г. на
Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република
Турция и Справка вх. № МД – 743/15.11.2022 г. на Директора на Дирекция
„Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска Арабска Република.
Със становище
рег. № УП23015/14.12.2022 г. на младши експерт в отдел „Производство за
международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли, след преценка на
събраните по преписката доказателства, се предлага на М.А.
Ф. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен
статут.
С Решение № 1359/23.01.2023 г. на Заместник - Председателя на ДАБ
при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75,
ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут на М.А. Ф..
На 26.01.2023 г.
оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че
е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу
решението е подадена по електронен път на 09.02.2023 г.
По делото са приети като писмени доказателства и: от
жалбоподателя - Справка за актуалната ситуация на сирийските граждани в Република
Турция, от м. януари 2023 г., изготвена от „Център за правна помощ – глас в
България“, а от ответника – Справка вх. № ЦУ – 147/10.03.2023 г. на
Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република
Турция и Справка вх. № ЦУ – 148/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция
„Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска Арабска Република.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място,
тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентния орган, а именно Заместник-председателя на ДАБ при МС, който съгласно
чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, чл. 52 ЗУБ и представената по делото на Заповед № 03-15/03.05.2022
г. на Председателя на ДАБ при МС /л. 26 по делото/ има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Същият се е
произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 1359/23.01.2023
г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е
уместно да се отбележи, че административният
орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде
предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е
обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход и
в страната, в която продължително време е пребивавал - Сирия, респ. Турция.
Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва
международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на оспореното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Oт
приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани
редовно в производството пред административния орган, се установява, че
производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на М.А.
Ф. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е
регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за
процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците
от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните
лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална
помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване
на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На
следващо място,
установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган,
отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на
разбираем за него арабски език и подписан от всички участници. В
законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е
изготвил становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ при МС,
който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и
безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за
предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на
хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 1359/23.01.2023
г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал
да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото
лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по
произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за
допуснато нарушение на нормите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ не могат да
бъдат споделени.
Според настоящия
състав оспореното решение не
противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с
неговата цел.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е
дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права
на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като
съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или
психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително
наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на
деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват
с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни
данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на
административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на
страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно
обосновани. Нещо повече, изрично е
заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в
страната, в която е живял през последните пет години - Турция. Основният мотив,
който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата
обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният
орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че те не са
продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. В
действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано
насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по
етнически или религиозни причини, и в Сирия и в Турция. Член на неговото
семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва
възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9
ЗУБ. При това положение изводът на административния
орган за неоснователност на искането на М. Ф. А.
за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.
На
следващо
място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните
предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това
е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и
не се установява от събраните по делото доказателства, в
държавата си по произход жалбоподателят да е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при
завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на
обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и
относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1,
т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на
субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както
и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното
му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009
г. по дело C-465/07 на СЕС
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната
страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието
си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с
позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на
насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв
интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е
необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.
В съответствие с
информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в
представената по делото справка вх. № МД – 743/15.11.2022 г. на Директора на
Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният
орган е приел, че поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата си
по произход Сирия, не може да се очаква молителят да се установи в друга нейна
част, където да ползва трайна и ефективна закрила. Същевременно е взет предвид
фактът, че в продължение на около пет години жалбоподателят е живял на
територията на Турция заедно със съпругата си и там се е родило детето им, и след
преценка на сигурността на територията на тази държава е счел, че са налице
всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки
тя да се приеме за трета сигурна държава по отношение на М. Ф. А.. Настоящият
съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и
съответен на събраните по делото доказателства. От приетите справки вх. № МД –
702/31.10.2022 г. и вх. № ЦУ – 147/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция
„Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Турция, както и от заявеното от
кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се обосновано да се
заключи, че той няма основания да се
опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; защитен е от връщане до
територията на страната си по произход; съществува възможност да поиска статут
на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като такъв;
налице са основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на Турция. Относно
наличието на първите три от горепосочените предпоставки съдът цени най-вече изложеното
от самия жалбоподател в бежанската му история, а за
останалите две предпоставки отчита и установените с цитираните справки
обстоятелствата, че сирийските бежанци в Турция са защитени срещу принудително
връщане в Сирия, като същите получават временна закрила. В тази връзка е
уместно да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения
правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека, и изготвя и актуализира аналитични
доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни
държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по
делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на
правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват
официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена
сила, т.е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им
проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях. Те не се
опровергават от представената с жалбата
справка за актуалната ситуация на сирийските граждани в Република Турция, от м.
януари 2023 г., изготвена от „Център за правна помощ – глас в България“, според
която в последните години се наблюдавала тенденция турските власти да
депортират стотици сирийски мъже и момчета и масово отнемане на временната
закрила в Анкара през септември 2021 г., последвала от масова депортация на
мигранти без статут обратно към Сирия. Тази справка не следва да се кредитира
като годно и убедително доказателство, тъй като от една страна не е подписана
от нейния издателя, а от друга страна противоречи, както на справките от
Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, така и на заявеното от
жалбоподателя в интервюто му. На последно място следва да се посочи и че
настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло със становището на ответника,
че между представената от молителя
бежанска история и тази на съпруга му в
проведеното с нея интервю се наблюдават противоречия, които поставят под
съмнение достоверността на разказаното от М. Ф.
А., че не
бил подавал молба за временна закрила в Турция, тъй като кюрдите не били добре
приети там. Обратно на изложеното от процесуалния му представител, противоречията
не са несъществени, доколкото именно с тези изявления се цели да докаже, че
Република Турция не е сигурна за жалбоподателя и семейството му. Поради това
съдът намира, че твърденията му в тази им част са опит да мотивира бежанската
си история, по начин който да е благоприятен за него. Ето защо не е било и
необходимо органа да провежда ново интервю с жалбоподателя на основание чл. 63а,
ал. 4 ЗУБ, още повече че тази норма е приложима само в случаите на противоречия
и несъответствия в самите твърдения на кандидата за закрила.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че според формираната трайна практика на ВАС по сходни случаи, която се възприема и от настоящия състав, Република Турция представлява трета сигурна държава по отношение сирийските бежанци – вж. напр. Решение № 1836 от 17.02.2023 г. по адм. д. № 8307/2022 г., Решение № 11619/14.12.2022 г. по адм. д. № 8336/2022 г., Решение № 3889/20.04.2022 г. по адм. д. № 12324/2021 г., Решение № 2496/17.03.2022 г. по по адм. д. № 12323/2021 г. и др.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на М.А. Ф. е неоснователна,
респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
Страните по делото не претендират разноски, поради което и с
оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът
не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А. Ф., гражданин на Сирия, роден на *** г., с
ЛНЧ **********, с адрес: РПЦ гр. …,
против Решение № 1359/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/