М О Т И В И
към ПРИСЪДА №........ от 03.01.2018 година
по НОХД №387/2018 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по
Досъдебно производство /ДП/ №194/2017 година по описа на РУ
– Свиленград, преписка с вх.№106/2017 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Надя Митева
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение:
на И.С.К., роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, адрес за призоваване: гр.
София, общ. Столична, обл. София, ж.к. „ Гоце Делчев“, бл. 102, вх.Е, ап.116,
ет.5, разведен, със средно образование, с ЕГН **********, осъждан, за това,
че за времето от месец януари 2012г. до
месец юни 2018г. включително, в гр.Свиленград, след като е осъден с Решение №
70/28.04.2010г. по Гражданско дело № 7/2010г. по описа на Районен съд –
Свиленград, влязло в законна сила на 26.05.2010г., да издържа свой низходящ -
сина си С.И.К., роден на ***г. да заплаща месечна издръжка в размер на 100
/сто/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно 78 месечни вноски, възлизащи на обща стойност 7800
лева на законния му представител А.Т.Т.
- престъпление по чл.183, ал.1 от
Наказателния кодекс
В съдебно заседание подсъдимият нередовно призован на известните адреси по делото, не се явява,поради което съдът
е приел, че производството следва да бъде
разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.1 от
НПК, тъй като подсъдимия е променил същия без да уведоми
съответния орган за това и предвид
многократните търсения на известните по делото адреси,
обявяването му за общодържавно издирване и постановяването на принудителното му
довеждане и въпреки всички действия ,подсъдимият не
може да бъде призован за датата на съдебно заседание,респективно осигурен, не се касае за тежко престъпление,
поради което съдът е приел,че са налице
предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 от
НПК ,т.к. неявяването му няма да
затрудни разкриване на обективната истина ,поради което
съдът разпореди делото да се разгледа по реда на чл.269, ал.3, т.1
от НПК.
След изслушване на страните по
въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Участващият по
делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Изразява становище
същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерните –обективни и субективни
признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,така също
и неговото извършване и авторството му в
лицето на подсъдимия. Поради това, прокурорът пледира за признаването му за
виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл.183,ал.1 НК наказание,
което да се индивидуализира при условията на чл.54 НК, с оглед продължителния период на неплащане на
издръжката на детето –сочено за отегчаващо обстоятелство. Представителя на РП Свиленград предлага на съда на подсъдимия да бъде
наложено наказание Пробация,като визира три конкретни мерки и размерите им.
За подсъдимият се явява адв.А.,която по същество не оспорва обвинението и
авторството на подзащитният й,но моли съда при определяне на наказанието да наложи
на подсъдимия наказание Пробация при размери и мерки определени от съда,като по
този начин според защитата ще се даде последна възможност на подсъдимия да се
превъзпита ,а отделно от това ще му се даде възможност да изпълнява
добросъвестно своето задължение към сина му за изплащането на присъдената
издръжка.
Гражданскоправни
претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, подсъдимият е осъждан 3 пъти,както следва по НОХД
№5674/1999г.на РС София в сила от 28.06.2000година на едно общо наказание ЛС за
срок от 8 месеца с три години изпитателен срок за извършени престъпления по
чл.195,ал.1,т.4,пр.2 и т.5 вр с чл.194,ал.1 от НК на 03.11.1998г. и на 05.11.1998година . По НЧХД №2097/2004г. в сила отт 13.09.2004година
на наказание глоба в размер на 400лева за извършено престъпление по чл.325,ал.1
жт НК на 10.11.2002год.и по НОХД №5205/2012год. по описа на СГС в сила на
07.11.2012г. на наказание ЛС в рлазмер на 3години ,чието изпълнение е отложено
с 5 годишен изпитателен срок за
извършено престъпление по чл.212,ал.5 вр с ал.2 вр с ал.1 вр с чл.18,ал.1 от НК на 25.03.2011г.През изпитателния срок
са определени и пробационни мерки,като с Определение от 13.03.2014г. е постановено по ЧНД
№351/2014г. по описа на СГС осъдения да
изтърпи отчасти отложеното наказание от 3 години Лишаване от свобода,като
изтърпи реално наказание от 2 години ,5 месеца и 12 дни при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от
открит тип.Определението е влязло в законна сила на 21.03.2014г.,като
подсъдимият е изтърпял наказанието на
30.05.2016година.
Видно от
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият
няма доходи,разведен е,но има две деца ,които не са навършили пълнолетие и не
притежава на свое име движимо или недвижимо имущество.
Подсъдимият И.С.К. имал сключен граждански брак със св. А.Т. ***, като по време на
съвместното им съжителство се родил синът им - С.И.К., роден на ***г.,видно от
Удостоверение за раждане №711775 от 11.09.2008година на Столична община.
В последствие, брака между подс. И.С.К. и св.
А.Т.Т. бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на подсъдимия, като с влязло в сила на 27.05.2010г. Решение №70/28.04.2010г. по Гражданско дело 7/2010г. по описа на
Районен съд- Свиленград упражняването на
родителските права върху детето им - С.И.К., роден на ***г. били предоставени на майката- св. А.Т.Т.,
като бащата - подс. И.С.К. бил осъден да заплаща на своя низходящ чрез неговата майка и законна
представителка – св. А.Т.Т. месечна
издръжка в размер на 100 лв. за сина си С.И.К., роден на ***г., до
настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването й , като това
задължение за обв.К. реално възникнало от м.юни 2010г.
От
момента на влизане в сила на съдебното решение - 27.05.2010г,
подсъдимият въпреки знанието си, че е осъден да плаща месечна издръжка на своят
низходящ, бездействал и не изпълнявал
точно това си задължение, като не плащал редовно дължимите вноски
за издръжката на детето, в периода от януари 2012г
до м. юни 2018г. вкл.
–крайната инкриминирана дата в обвинителния акт,съвпадаща
с дата на повдигане на обвинението по настоящото производство.
През този период, той правил епизодични плащания и на няколко пъти превеждал по
пощата суми за издръжката на сина си, чрез
парични пощенски преводи, според данните от събраните писмени доказателства в
хода на ДП- справка от Български пощи АД ,ПС Свиленград за пощенски
преводи от подсъдимия с получател св.А.Т., прил. л.158
от ДП. Така от съдържанието на наличната
по делото, се установяват извръшени от страна
на подс. К., следните плащания на
суми: на 13.07.2010г.
сумата в размер на 20лева ,на 16.07.2010г. сумата в размер на 100лева ; на
29.07.2010г. сумата в размер на 20лева ,на 10.01.2011г. сумата в размер на
100лева; на 26.01.2011г. сумата в размер на 25лева ,на 04.02.2011г. сумата в
размер на 25лева; на 25.03.2011г. сумата в размер на 60лева; на 12.04.2011г.
сумата в размер на 100лева ,на 21.06.2011г. сумата в размер на 100лева; на
25.03.2016г. сумата в размер на 200лева; на 04.06.2016г. сумата в размер на
100лева , на 27.06.2016г. сумата в размер на 100лева; на 02.09.2016г. сумата в
размер на 250лева; на 07.10.2017г. сумата в размер на 100лева и на 14.11.2017г. сумата в размер на 100лева.
или общо в размер на 1400лева. Като на ръка подсъдимият е платил на майката на
низходящият сумата в размер на 80лева в гр.Пловдив ,видно от показанията на
същата,находящи се на л.29 от ДП ,както
и чрез други лица е превел сумата общо от 400лева,чрез лицето
Любо/200лева+100лева/и 100лева от неизвестно момиче представило се за приятелка
на подсъдимия и през януари 2018година сумата от 100лева изпратена от
подсъдимия по Еконт или общо всичко 1900лева
По
този начин, с оглед размера на дължимата месечна издръжка и момента на
възникване на задължение за плащането й, като доказани за напълно и изцяло
платени, следва да се приемат общо 19
месечни вноски от всички дължими, считано от м. юни
2010г – датата на влизане в сила на
съдебното решение до м.декември 2011година. Фактът на
плащането на 19 вноски от издръжката за детето се
признава недвусмислено и се потвърждава от показанията на св. А.Т.
– др. родител, чрез комуто се дължи изплащането й,която
пред съдебният състав недвисмислено заяви,че за периода от присъждане на
издръжката на сина им до месец декември 2011година с плащания през различни
периоди от време подсъдимия е погасил задължението си към своя низходящ,но за
останалия период визиран в обвинителния акт ,той е бездействал . Така извършените плащания, доколкото в случая
длъжникът – подсъдимият не е указал конкретно (поне от писмените
доказателствени средства не е видно) кое свое месечно задължение погасява, по
общото правило от гражданския закон –чл.76 ЗЗД, интерпретирано в аспекта на
наказателното право, следва да се ценят за относими към погасяването на
най-старите(най-рано възникнали) и в този смисъл най-обременителните за него
задължения, т.к. тяхното неизпълнение и в броят им на повече от две, влече след себе си наказателна отговорност. В
тази насока са разясненията дадени в Решение № 484/16.10.1980 г. по н. д. № 486/1980
г., I н. о. В случая това са първите дължими вноски, след влизането в сила на
съдебното решение № 79/19.04.13г по гр. д. 114/13г на СвРС /10.05.13г/, с което е присъдена издръжката на малолетният,
а именно за периода от м. юни 2010г
до м. декември 2011г,
включително – общо деветнадесет месечни издръжки, които се
покриват с посочените изплатени суми с
пощенски записи,на ръка и чрез куриерска служба Еконт.
Иначе
казано, при инкриминиран минимум от поне
две неплатени месечни вноски, за да е налице престъпление по чл.183,ал.1 НК,
както и дължимост на месечната издръжка на низходящата, по силата на осъдително съдебно решение,
считано от м.06.2010г,
така доказаните за извършени плащания погасяват месечните вноски за издръжката
на детето, считано от м. Юни 2010г и
в общия си сборен размер покриват задълженията на подсъдимия (от посочената
начална дата) до месец декември 2011г,вкл.
Т.е. общо платени са 19 месечни вноски за издръжката на
малолетният С. К.,
което съдът приема за доказано. От тук, следователно определяем е инкриминираният период на повдигнатото
обвинение, което обхваща времевия отрязък от месец януари
2012г, до месец юни
2018г, включително, през който подсъдимият
дължи издръжка по силата на съдебно решение и за който следва да бъде
наказателно отговорен за съзнателно неизпълнение на това си задължение по
отношение на своят низходящ – син, равняващи се
на общо 78 бр. месечни вноски за издръжка. В
цифрово изражение и парична равностойност, съобразно размера на присъдена
месечна издръжка съгласно съдебното решение, посочените неплатени 78вноски,
се равняват сборно на сумата 7800
лв.
По делото не са установени
данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и
понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечната издръжка на детето
С. К..
Също
така липсват данни в хода на предварителното производство подсъдимият да е
изпълнил задължението си за плащане на дължима издръжка, в указания по-горе
сумарен размер от 7800 лв. за
детето. Такива доказателства не се ангажират и в съдебната фаза, като в
обясненията си дадени в досъдебното производство подсъдимия признава обстоятелството да не притежава документи, респ. писмени
доказателства за др. допълнително платени суми, каквито твърди да е плащал
доброволно, преди образуването на настоящото наказателно производство.
Действително, подобни фактически твърдения се индицират и в показанията на разпитаната
свидетелка –св. А.Т. – бившата съпруга на
подсъдимия.
Ето
защо, същите и не установяват валидно погасяване на конкретното задължение за издръжка в посочения в обвинителния акт размер . Или,
установен е един отрицателен факт, докато в случая релевантният подлежащ на
доказване е положителен – фактът на изпълнението, преценката за който е в
зависимост от положителното установяване на извършената престация от длъжника(подсъдимият осъден да
плаща издръжка), която следва и да е точната, по вид и размер, както и по време и субект – кредитора на когото се дължи. Погасяването на
едно задължение означава удовлетворяване на кредитора, следователно и за да е
налице погасителен ефект, престацията, в случая паричната сума следва да е
получена от кредитора, какъвто се явява детето на което се дължи издръжка, чрез
неговия законен представител – родителя упражняващ родителските права.
Поради
това, въз основа на наличните доказателства, съдът формира безпротиворечив
правен извод и приема за установено, че подсъдимият не е изпълнил задължението
си за плащане на дължимата месечна издръжка, по отношение на 78
месечни вноски и в инкриминираната равностойност
в размер на сумата 7800лв-общо, през периода м.януари
2012г, до м. юни
2018г.вкл.,
така както се твърди в обвинителния акт. Последното, несъмнено сочи неизплащане
на повече от две месечни вноски.
Така описаната фактическа
обстановка се установява безспорно от събраните по делото гласни доказателства,
както и писмените приобщени по надлежния ред
-чл.283 НПК и тези приети в о.с.з.
В тази насока кредитираха се – Удостоверение
за ражадане, препис
от съдебно решение № 70/28.04.2010г
постановено по гр. д. № 7/2010г
по описа на РС –Свиленград, влязло в сила на 26.05.2010г;писма от СИС при РС Свиленград; писма от
НАП,справка актуално състояние на всички трудови договори на подсъдимия от ТД
София; Социално доклад касателно ниходящия на подсъдимия,удостоверение от
Столична община,писмо от Служба вписвания, спорвка от Български пощи АД,справка
за пътуванията на подсъдимия, саморъчна ДСМПИС на подсъдимия; справка за съдимост.
От
кръга на гласните доказателствени средства, съдът цени и кредитира показанията
на св. А.Т. – изцяло. Показанията на св. А.Т.
/родителят упражняващ родителските права/, съдът възприе
изцяло с доверие, считайки ги за обективни и напълно правдиви, тъй като те не
разкриват противоречия –вътрешни или помежду си, систематизирани и логични са, като същевременно и са в цялостна корелация с писмените
доказателствени източници, които ги подкрепят, от тук и обосновано съждението
за тяхната достоверност.
Що
се до прочетените и приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с
ал.1,т.2 от НПК обяснения на подсъдимия И.С.К., същите съдът частично оцени с
доверие и ги кредитира само в една част,
отчитайки тяхната двойствена процесуална природа, едновременно на
доказателствено средство и средство за
защита, доколкото подсъдимият не е обвързан от задължението да говори истината
съотв. не носи наказателна отговорност за неверни обяснения. Поради това,
относно твърденията му да е изплатил всички дължими месечни вноски извън приетите от негова страна за погасени
по давност/за период от 4 години и 6 месеца/, съдът прецени за недостоверни обясненията дадени от подс. И.С.К.. В тази си част, те са лишени
от каквато и да е доказателствена подкрепа и остават напълно изолирани от
останалите доказателствата. Те не звучат логично и спрямо цялостното съдържание
на изявленията му, депозирани при изслушването му, с оглед признанието на факта
на неплащането на дължимата издръжка, наред с признаване ненадлежното й
престиране, без обратен документ или др.такъв удостоверяващ внасяне на парични
суми на съответното основание и кредитор, при наличие на знание да е осъден със
съдебно решение за заплаща процесната ежемесечна парична издръжка за бъдеще време. Ето защо,
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И.С.К.,
в обсъдената им част, считайки за изцяло защитна позиция, като ги изключи и не
ги обсъжда при формиране на фактическите и правни изводи за постановяване на
присъдата. Докато относно останалите
негови фактически твърдения - за заплащане чрез
други лица ,чрез пощенски запис, тъй като не се опровергават от др.доказателствата по
делото може да им се даде вяра, след преценка за тяхното правдиво звучене, като
в тази част само се кредитират обясненията
на подсъдимия,тъй като св.Т. признава тези факти и
обстоятелства ,видно от нейните показания дадени в хода както в съдебното ,така
и на досъдебното производство и коментирани по горе в мотивите на съда.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Анализът
на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от
страна на подсъдимия на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни
съставомерни признаци – обективни и субективни. И това е така, т.к. доказа
се, през
периода м. януари 2012г, до месец юни 2018г,
включително, подсъдимият И.К., след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 70/28.04.2010г. по Гражданско дело № 7/2010г. по описа на Районен
съд – Свиленград, влязло в законна сила на 26.05.2010г., да издържа свой
низходящ - сина си С.И.К., роден на ***г. да заплаща месечна издръжка в размер
на 100 /сто/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 78 месечни вноски, възлизащи на обща стойност
7800 лева на законния му представител А.Т.Т.
.
Доказани
по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето
-низходяща на подсъдимия И.К.
и осъждането му с влязло в сила съдебно
решение № 70/28.04.2010г. по Гражданско дело № 7/2010г. на РС
Свиленград да
заплаща месечна издръжка на сина си С.И.К., в
конкретно определен размер, а именно 100лв,
считано от 01.04.2010г,
както и неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни вноски.
Така, в частност, предвид извършените частични плащания, установеният период на неговото бездействие,
обхваща времето от м. януари
2012г до месец юни
2018г.вкл.,
като подсъдимият е неизправен длъжник за
общо 78месечни вноски за паричната издръжка
на детето, която е осъден да плаща, тъй като упражняването на родителските
права и непосредствени грижи за отглеждането му, са предоставени,респ. поети от
др. родител (майката св. А.Т.). До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените
в престъпния състав на чл.183,ал.1 НК,
които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е съдебен
акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две
вноски от същата. Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от
което съдът е обвързан, съвпада с установените плащания на суми от подсъдимия,
на това основание - издръжка на детето С.И.К., които интрепретирани съобразно обвързващата
съдебна практика(коментирана по-горе в мотивите), се отнася към погасяване на
най-обременителното задължение, т.е.обуславящо наказателната отговорност и
определяемото е това за издръжката дължима за месец юни
2010г , като общо изпратените суми,чрез
пощенски записи и платени на ръка
или чрез куриерска служба Еконт покриват 19месечни
вноски, т.е. до месец декември 2011г,вкл..
От тук, следователно и първата следваща неплатена вноска се явява тази за м. януари
2012г,
след което последвало е цялостно
неизпълнение по отношение на всички останали дължими за следващите календарни
месеци, до месец юни 2018г –
последният, от периода включен в повдигнатото му обвинение, в хода на
проведеното разследване по ДП, съотв. и визиран във внесения обвинителен акт.
Всички те, сборно възлизат на 78 месечни
вноски от дължимата издръжка за детето и в това си цифрово изражение, очевидно надхвърлят и то значително
предвидени в НК минимум - две неплатени
вноски, съгласно ФС на чл.183,ал.1 НК. Липсват данни за плащане на част или
някои от месечните издръжки, за времето
на инкриминирания период, като категоричен и безспорен извод за валидното
надлежно погасяване на същите, не може да се формира от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съвкупното им обсъждане, като конкретните
си съображения съдът вече изложени, в частта настоящите мотиви касаещи
установените факти, допълненние и с тези относно преценката на кредитираните
свидетеллски показания. Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно бездействие и неизпълнение на родителското задължение, от м. 01.2012г,
до последния месец от инкриминирания период- м. 06.2018г,
визиран в обвинението.
Не
са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимия да
заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и
няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на
имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че същият е бил
безработен в определен период от врем, не го освобождават от задължението като
родител да издържа ненавършилото си пълнолетие дете, с оглед обективния,
безусловен характер на това задължение. Следва да се отбележи факт, че
подсъдимият не е работил, не е релавантен за наказателното производство,
доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по
който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е
инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. Ирелеванвантно за съставомерността на деянието е и
обстоятелството за липса на образувано изпълнително производство за събиране по
принудителен ред на дължимите и неплатени месечни издръжки за детето, по
осъдително решение на гражданския съд. С
тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да
са попречили на подсъдимият да изпълни задължението си и да плати издръжката на
своята нидходяща –детето С.И.К., след като е бил осъден да плаща
такава със съдебно решение. Доказани са авторството на деянието,времето и
мястото на извършването му- гр.Свиленград,
където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение за
издръжка, според местоживеенето на детето.
В
резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в
цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето,
считано от м. януари 2012г
до м. юни 2018г,
настъпил е и престъпният резултат по отношение на кредитора- детето С.И.К.,
действаща чрез законния си представител майката -родителят упражняващ
родителските права. Забавата е за общо 78
месечни вноски /м. 01.2012г
до м.06.18г
вкл./, които са еднакви по размер – 100
лв, месечно, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки,
в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 7800лв
–общо / 100 х 78/.
Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок
надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 78 вноски, спрямо едно дете.
Като
пълнолетно вменяемо лице подсъдимият И.К. е годен субект на престъплението.
От
субективна страна: налице е умисъл, като форма на
вината. Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението му за
издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с
цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия
общественоопасен характер, както и последиците – обществено опасни. Подс. И.К. е имал знание за дължимостта на издръжката на своето дете – низходящ,
съгласно съдебното решение за присъждането й, което му е било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че
се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските, разбирал е
и характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им
изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на
престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от
които е било лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждани от
него, инидициран е прекият му умисъл за
извършване на престъплението.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимият И.К. за виновен в извършването на престъпление по
чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения обвинителен
акт.
Поддържаните
доводи от защитника и подсъдимия, за доказано плащане на др. месечни вноски от
издръжката през процесния инкриминиран период, са изцяло несъстоятелни и не се
подкрепят от доказателствата по делото, при съвкупното им обсъждане и съобразно
точното им доказателствено значение.
Правопогасяващи факти, респ. надлежно изпълнение, чрез плащане - валидно за погасяването на някоя от
процесните дължими 78 ежемесечни вноски за издръжка, не се
установиха. Относими тук са вече изложените от съда аргументи във връзка фактическата обстановка и фактите,
които се приемат за доказани, така и при правното обсъждане на
доказателствата.
Що се отнася до направеното възражение при
предявяване на досъдебното производство за погасяване на дължимите издръжки за
период от време преди четири години и
шест месеца,съдът намира следното:
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и
съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва от довършване на
престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления – от прекратяването им. Такова
прекратяване дори и към настоящия момент не е налице, тъй като подс.К. все
още не е заплатил дължимите от него суми за издръжка на детето си, поради което
следва да се приеме, че престъплението все още се извършва. Не са налице и
данни за прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК, поради което
настоящия съдебен състав счита и това възражение за неоснователно.. В тази
връзка е Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н.
о., докладчик член-съдията П. Т., съгласно което : „Престъплението
по чл. 183 НК е типично
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р.
VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от
който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено
(напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава
образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в
брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80,
ал. 1 от НК давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено
престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в
” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка,
са съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова
изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените
задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното
преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Достатъчно е в тази насока
да се отбележи, че съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността за престъпления,
които траят непрекъснато, каквото /както вече се посочи/ е престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК, започва да тече от прекратяването им, а ако в случая се
приеме, че подсъдимият е започнал да изпълнява задълженията си през различни
периоди през 2010г- до м.ноември 2017година, то от тази дата до образуване на
наказателното производство с постановление на прокурор от РП – Свиленград от
02.05.2017г. установеният в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК срок не е изтекъл.
Относно
наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия
И.К.
, за престъплението в извършването на което той беше признат за виновен,
в спазване на правилото на чл.54 НК,
съдебният състав взе предвид, от една страна, обществената опасност на
дееца-сравнително невисока, предвид обремненото му съдебно минало
и тази на деянието. Отчетоха се, наред с тях, от друга страна и смекчаващите отговорността обстоятелства, с
която правна характеристика се съобразиха – косвено заявено с декларираното
желание да заплати дължимите суми за месечната издръжка
на детето. Също така, съобрази се с
оценка на отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски,
многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието,
което безспорно завишава обществената опасност
с оглед продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на детето и до затруднения за
др. родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки сам необходимите за
парични средства неговата издръжка. Съобразно относителната тежест на
тези релевантни за отговорността обстоятелства, съдът прецени че
индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК, като се прие съотношение на баланс на
смекчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства.
Първите /смегчаващите/ , в случая не
са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната
репресия, при условията на чл.55,ал.1 НК, когато и най –лекото предвидено в
закона наказание, би се оказало
несъразмерно и неоправдано тежко, с оглед
индивидуалната обществена опасност на конкретното деяние и дееца. За престъплението, в което подс. И.К. беше
признат за виновен – чл. 183, ал.1 НК в материалната наказателна норма,
в редакцията й действаща към датата на деянието, предвидени в условия на
алтернативност са две наказания – лишаване от свобода и пробация. Измежду
посочените и мотивиран от предходните
съображения, относно индивидуализацията, респ. обстоятелствата релевантни за
отговорността, съдът прецени наказанието „ПРОБАЦИЯ” за по-подходящо в случая, с оглед целите предвидени в чл.36 НК и личността на дееца,
конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият следва да работи,за да има възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за своето
малолетно дете.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на предвидената
в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи и наложи на подсъдимия И.К. „ПРОБАЦИЯ”,
при следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2/две/години с периодичност 3/пъти/
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 2/две/години.
Срока
на наложеното наказание пробация и по двете мерки съдът определи
към максималния предвиден в ал.3 т.1 на чл.42а от НК,
като решаващия съд взе предвид високата
степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия,впредвид предодните му осъждания/както се посочи по горе/,а от друга
страна и се взе впредвид и самото деяние,което се отличава от други подобни със
своята тежест с оглед големия размер на дължимите от страна на подсъдимия суми
,а именно 7800лева и големия период в който същият е бездействал спрямо своето
дете, като напълно се е деинтересирал от неговото съществуване,демострирайки
пълна безотговорност срямо него изразяваща се в нежелание да заплати
присъдената му издръжка,която от друга страна се явява и крайно занижена спрямо
минимално предвидения в СК размер.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът
прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и
неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с
необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото
превъзпитание към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на
съдебния състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на обществото,
но преди всичко
с не го би се въздействало за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
Поради
липса на направени разноски в настоящото производството, които да са доказани
по размер, такива не се възложиха на
подсъдимия.
Районен
съдия:.....................
