Р Е Ш Е Н И Е
№............/......................2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Светлана
Стоянова и на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура, изслуша
докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно
наказателно дело №1184 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на И.Ж.Д. от гр.Варна срещу решение №260403/19.03.2021 г.
на Варненския районен съд по НАХД №721/2021 г., с което е потвърдено
наказателно постановление №442а-311/11.12.2020г., издадено от началник сектор
„Охранителна полиция“ в ІV РУ към ОД на МВР-Варна, с което на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на осн. чл.30
ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ за нарушение на
чл.17б, ал.1 от ЗУЧК.
В
касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения процесуални нарушения. Излагат се доводи за
липса на компетентност от страна на административно-наказващия орган. Твърди
се, че полицейските служители са установили нарушението по – рано от посочения
в АУАН и НП час, както и че касаторът не е бил наясно, че паркира в границите
на морски плаж, още по – малко върху пясъчни дюни. Излагат се твърдения, че в
тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението, както от обективна, така
и от субективна страна. Посочва се, че на мястото където е бил паркиран
автомобилът е имало и други паркирани МПС и мястото не е било обозначено като
морски плаж или пясъчни дюни. Касаторът сочи, че извършеното нарушение не е
доказано от субективна страна, с което АНО е допуснал нарушение на материалния
закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за
адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.
Представителят
на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено срещу И.Ж.Д. от гр. Варна за това, че на 25.07.2020г.
около 12:50 часа, е паркирал собствения си л.а. „Мерцедес“ с рег. №В****ВК в с.
Ш., к.к. „Ш.“ в границите на сиви дюни на морски плаж „Ш. – юг“, в имот
№88404.502.36 по кадастрална картна на с. Ш., пред оградата на къмпинг
„Панорама“.
Въззивният
съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление като е приел,
че съставеният
акт и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон и процесуалните правила. Акта за установяване
на административно нарушение и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като административно наказващия орган е дал правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната
норма.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователно
се явява възражението в касационната жалба, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
33, т. 9 наказателните постановления се издават от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или
оправомощени от тях длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 11 от ЗУЧК. Разпоредбата
на чл. 32, ал. 11 от ЗУЧК гласи, че АУАН по чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК се съставят
от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи. По административната преписка е представена заповед
рег. №3925/08.08.2019г., с която директора на ОД на МВР – Варна е определил
длъжностни лица от ОД на МВР, които да осъществяват контролна дейност за
спазване на чл. 17а, ал. 2 и чл. 17б, ал.1 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие, да съставят актове за установяване на административни
нарушения и да издават наказателни постановления. В т. I от
заповедта са определени длъжностните лица, които осъществяват контролна дейност
и издават АУАН. В т. II са оправомощени
длъжностните лица, които могат да издават наказателни постановления по чл. 30,
ал. 3 от ЗУЧК. Съгласно подточка 5 от същата заповед са оправомощени началници
на сектори/групи „Охранителна полиция“ към Районните управления при ОД на МВР –
Варна. С оглед на изложеното съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия.
Съгласно чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят
на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския
плаж.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморската
територия който паркира върху територията на неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни), попадащи в границите на зона "А", зона
"Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите
на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се
наказва с глоба от 1 000 до 3 000 лева или с имуществена санкция от 3 000 до 5
000 лева.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от
крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални
образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на
човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията
на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад
плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Легално
определение на понятието „пясъчни дюни“ е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните
разпоредби на Закона за устройството на черноморската територия и това „са
образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на
море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни,
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни.“.
За да е
съставомерно деянието следва да се установи, че мястото попада в обхвата на „сиви
дюни“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и/или морски плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУЧК. В хода на административно-наказателното производство са събрани
доказателства за предназначението на територията, от които е видно, че мястото
на паркиране на лекия автомобил представлява сиви дюни. От представената
извадка от кадастрално – административната информационна система на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър е видно, че мястото където е бил паркиран
автомобилът на касатора представлява крайбрежна плажна ивица, която е защитена
територия, включваща сиви дюни. Освен това са приложени специализирана карта по
чл. 32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на с. Ш., относима към мястото
на установяване на нарушението и снимков материал от проверката и снимков
материал от проверката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от
събраните писмени и гласни доказателства се установява извършеното нарушение от
Д.. Още повече, това се установява и от декларацията по чл. 188 от ЗДвП, която
е попълнена лично от касатора и в същата е записано, че на 25.07.2020, в 12:50
лично той е управлявал превозното средство, поради което се явяват и
неоснователни възраженията в тази връзка, направени с касационната жалба.
След като от
фактическа страна е безспорно установено, че лекият автомобил е бил паркиран на
плажната ивица „Ш. – юг“ в чиято територия се намират сиви дюни, което
обстоятелство се потвърждава в административно-наказателното производство и при
въззивното разглеждане на делото, то правилно е прието, че касаторът е
осъществил състава на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК.
Касаторът
във въззивната жалба твърди, че не е знаел, че паркира в границите на морски
плаж или пясъчни дюни, но това както той сам сочи в жалбата си не го
освобождава от административно-наказателна отговорност.
С деянието си е проявил небрежност, а това
обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди, след като е паркирал автомобилът си на място покрито с пясък, в
посредствена близост до плажната ивица. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, поради което Д. следва да носи административно-наказателна
отговорност за извършеното нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. В настоящия
случай, незнанието на факта, че е паркирал автомобилът си в границите на
защитена зона – пясъчни дюни, се дължи на проявена от него непредпазливост под
формата на небрежност.
Мотивите на
въззивната инстанция относно липсата на основания за квалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни.
В допълнение
настоящият съдебен състав следва да посочи само, че съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България подземните
богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите,
горите и парковете с национално значение, природните и археологическите
резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В
решение № 11 от 25.09.1997 г. по к.д. № 4/1997 г. Конституционният съд е приел,
че обектите и ресурсите, посочени в чл.18, ал.1 в Конституцията, се
характеризират с два белега: а) публичноправна значимост и б) всеобща
полезност. От своя страна публичноправната значимост е изяснена от
Конституционния съд в решение № 19 от
21.12.1993 г. по к.д. № 11/19993г., а именно, че за обектите на публичната
собственост е от значение не само видът на вещите, но и тяхното предназначение
“… да служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от
собствеността на гражданите и юридическите лица” / по аргумент от решение № 4
от 15.06.2000г., постановено по к.д. № 5/2000г. на Конституционния съд/. С
оглед изложеното съдът счита, че не са налице основанията за прилагане на чл.
28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, липсват касационни основания за отмяна на
въззивното решение, което е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения, на основание чл. 222, ал. 2, т.
1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд Варна, VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №260403/19.03.2021
г. на Варненския районен съд по НАХД №721/2021 г.
ОСЪЖДА И.Ж.Д., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на ОД на МВР-Варна разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.