Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./22.12.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1482 по описа на ВОС за 2015 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявени, в условията
на обективни кумулативно и пасивно субективно съединяване, от „МАНИЯ ТИЙМ“ АД срещу “АН СИСТ“ ЕООД, Н.Ж.Д.
и А.Ж.Д. искове с правно основание чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да му заплатят сумата
от 40 520.64 лева, претендирана като дължима, но незаплатена цена на
продадена от ищцовото дружество стока, което задължение е обективирано във
фактури № № **********/03.08.2015 год., **********/07.08.2015 год.,
**********/10.08.2015 год. и **********/12.08.2015 год., сумата от 1 250 лева – частичен иск от сума в общ размер на
9 724.95 лева, претендирана като мораторна неустойка върху главницата от
40 520.64 лева в размер на 1 %, на основание чл.7.1. от договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.,
начислена за периода 21.08.2015 год. до датата на завеждане на исковата молба и
сумата от 60 000 лева,
претендираната като неустойка при разваляне на договор за франзайзинг
и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., ведно със закона лихва върху
главниците от 40 520.64 лева и 60 000
лева, считано от 11.10.2015 год. до окончателното им заплащане, а в евентуалност на отхвърляне на иска
за мораторна неустойка по чл.7.1 от договора – се претендира присъждане на законна лихва върху главниците от 40 520.64 лева и 60 000 лева,
считано от датата на исковата молба до окончателното им заплащане /след
прекратяване на част от първоначално предявените искове с влязло в сила определение
№ 177/19.01.2016 год./.
Искът е основан на твърдения за
наличие на облигационни отношение между страните въз основа на сключен между „Текспром“ ЕООД, чийто правоприемник е ищцовото дружество, и
първия ответник по делото договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., с франчайзополучател
„АН СИСТ“ ЕООД , изменен с анекс от 01.10.2012 год., по силата на който част от
дейността на франчайзополучателя по договора се
развива в магазин на бул.“Вл.Варненчик“ № 38 в
гр.Варна. Твърди се, че въпреки годините сътрудничество, през които франчайзополучателят е бил на печалба, той е допуснал
несъвместими с договора за франзайзинг и доверието
между страните по него действия – спрял е да поддържа магазина във Варна и е допуснал без съгласието на франчайзодателя извършването на дейност в посочения обект
от „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД, чийто представляващ М.Л. живее на семейни начала с франчайзополучателя А.Ж. Д. взимайки всички най-важни
решения, включително и по договора за франчайзинг
като е и обезпечил с ипотека върху техни съсобствени
имоти получен от МКБ „Юнионбанк“ кредит, спрял е да
изпълнява задълженията си да поддържа рекламни материали и да афишира
партньорството си с „Мания тийм“ ЕАД като е свалил
указващите за това табели „Mania” и
“second hand Mania“,
поставяйки такива на „Емпулс“, която е заявената от
„Рико Ес“ ООД, в което дружество М.Л. е съдружник, търговска марка за облекло в
патентното ведомство на 12.08.2015 год. Последното дружество, ведно с лицето
Тамара Маринова, съпруга на управляващия „Калекс
Трейд“ ЕООД, което дружество също е било франчайзополучател
на ищеца, е продавало стоки на „Фуртекс“ ЕООД, което
е развивало конкурентна на ищеца дейност. Сочи, че с горните действия франчайзополучателят е нарушил задълженията си по договора
за франчайз в това число, но не само „за целия срок
на действие на договора от свое име и за своя сметка да поддържа състоянието и
външния вид на магазините по начин, отговарящ на имиджа и стандартите на франчайзодателя“. Излага, че посоченото недобросъвестно
поведение е обусловило трайно разстройство на доверието между страните, като
съгласно чл.8 от договора „АН СИСТ“ ЕООД се е задължил да отговаря за
действията на свързаните с него лица, каквито са М.Л.Л.
и представляваното от него „Симарт трейд“ ЕООД като
за свои действия. Поради горното, франчайзодателят е
упражнил правото си да прекрати незабавно договора за всички обекти, считано от
20.05.2015 год., което изявление е връчено до франчайзополучателя
чрез и-мейл, до счетоводителя на дружеството и с
нотариална покана, връчена на Н.Д., управител и едноличен собственик на
капитала на „АН СИСТ“ ЕООД на 21.08.2015 год.
Твърди се също така, че франчайзополучателят е останал задължен за сума в общ
размер на 40 520.64 лева, представляваща сбора от незаплатени остатъци по
фактури № № **********/03.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на
2 364.99 лева/, **********/07.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на
392.46 лева/, **********/10.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на
11 652.95 лева/ и **********/12.08.2015 год. /остатъчна сума в размер на
26 110.24 лева/, които съгласно чл.6.4.3 от договора за франчайз са станали изискуеми с неговото прекратяване.
Горепосочената сума се претендира ведно с договореното при заплащането на
дължимите суми по договора по чл.7.1 от него обезщетение за забава в размер на
1 % , която е настъпила най-късно след 21 август 2015 год. и възлиза в размер
на 9 724.95 лева, като същата се претендира частично в размер на
1 250 лева. Поради това, че договорът е прекратен по вина на франчайзополучателя, се претендира и неустойка при
разваляне по чл.7.4 от договора в размер на 150 000 лева, а с оглед на
това, че след прекратяване на договора „АН СИСТ“ ЕООД е продължило да извършва
дейност в магазина в гр.Шумен дължи и неустойка по 7.5 от договора в размер на
50 000 лева, която сума се претендира частично до 1 250 лева, считано от 11.10.2015 год. до
окончателното им заплащане, а в
евентуалност на отхвърляне на иска за мораторна неустойка по чл.7.1 от
договора – се претендира присъждане
на законна лихва върху главниците от 40 520.64
лева, 150 000 лева и 1 250 лева, считано от датата на исковата
молба до окончателното им заплащане.
Излага се също така, че съгласно чл.8
от договора ответниците Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. са се задължили да отговарят солидарно
с длъжника за заплащането както на дължимите по фактурите суми, така и за
всички задължения на франчайзополучателя към франчайзодателя във вързка с
договора, включително неустойки и др. Поради горното, посочените суми се
претендират от ответниците солидарно.
В
срока по чл.367 ГПК, ответниците „АН СИСТ“ ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. депозират
писмен отговор, с
които изразяват становище за недопустимост на исковете, с които се претендират
неустойки при разваляне и за нарушаване на забраните поради посоченото в
исковата молба, че договорът е развален по вина на франчайзодателя.
В условията на евентуалност, исковете се оспорват като неоснователни. Не се
оспорва от страна на ответниците наличието
на облигационни правоотношение между първия ответник по делото и ищцовото
дружество въз основа на договор за франчайзинг от
03.01.2012 год. и анекс от 01.10.2012 год. към него; наличието на задължение в общ размер на 40 520.64 лева за
закупени стоки, така както е посочено в исковата молба, като се твърди сумите
по фактури № № **********/03.08.2015 год. /2 364.99 лева/,
**********/07.08.2015 год. /392.46 лева/ и частично сумата по фактура № **********/10.08.2015
год. /1 652.95 лева/ да са заплатени от дружеството – ответник на 26.10.2015
год., като се сочи, че разликата до пълния размер не се заплаща с оглед
насрещната престация за връщане на първоначалната франчайз
такса по чл.5.1.1 от договора в размер на 50 000 лева с ДДС за магазина в
Шумен, обстоятелството, че управителката
на ответниковото дружество живее на семейни начала с М.Л.,
но се твърди, че това не ги прави свързани лица по смисъла на ТЗ, към който
договорът за франчайз препраща, че това обстоятелство
е било известно на ищеца, още повече, че Л. е бил негов служител и че
управляващите дружествата не могат да спрат или ограничат правото на посоченото
лице да избира и упражнява професията си след прекратяване на договора му с
„Мания Тийм“ АД, а и правото на свободна стопанска
инициатива е конституционно закрепена, както
и не се оспорва обстоятелството, че дружество „АН СИСТ“ извършва продажби в магазина в гр.Шумен, на който той е наемател
въз основа на действащ договор за наем, но твърди да ги извършва считано от
прекратяване на договора за франчайз – 21.08.20150
год. Твърди, че именно прекратяването на договора от страна на ищеца и в
изпълнение на свое задължение по чл.4.7.1 в срок от 10 дни от прекратяването е
свалил търговските марки и прекратил ползването на марката „Мания“.
Останалите наведени твърдения се
оспорват от страна на ответниците. Излага се, че първоначално между страните е
бил налице подписан друг договор за франзайчинг,
сключен на 21.12.2011 год. и прекратен около 10 дни след сключването му като
както при него, така и при сключване на процесния договор не е имало реално
обсъждане и договаряне между страните. Сочи също така, че към сключения договор
за франчайзинг от 03.01.2012 год. има освен сочения
от ищеца анекс и други такива, както следва: анекс от 22.05.2012 год., с който
се изменя основно чл.3.1 от договора, анекс от 01.07.2012 год
относно текстовете в 2 магазина, след този анекс е сключен цитирания в
договора, анекс № 5 от 30.12.2014 год.,
съгласно който два от магазините в София и Плевен са изключени от обхвата на
договора, считано от 01.01.2015 год. и анекс № 6 от
26.06.2015 год., съгласно който отпада магазина в Добрич, считано от 03.07.2015
год. и се променя чл.7.4 от договора за франчайз като
неустойката при разваляне става в общ размер на 60 000 лева, а при
разваляне само за някои от магазините – в размер на 30 000 лева, а не
както се претендира с исковата молба в размер на 150 000 лева. Твърди се,
освен неоснователност поради посоченото по-горе, и нищожност на клаузите за
неустойки по чл.7.4 и 7.5 от договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ като договорна отговорност, накърняваща
добрите нрави, от една страна и от друга, поради противоречие в частта за
неконкуриране на чл.101, ал.1 от ДФЕС, съответно на чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗК.
Доводът за нищожност поради противоречие с добрите нрави се основава на
твърденията за целенасочено ограничаване правата на франчайзополучателя
за прекратяване на договора и завишаване на неустойките /чл.6.3 от договора/,
подкрепено и от клаузата на чл.3.6.9 от договора за едностранно определяне на
цените за продажба на стоките в магазините – на крайните потребители, с което франчайзодателя се твърди изцяло и в своя полза да
контролира цените и продажбите. Доводът за противоречие със закона се основава
на твърдението, че съгласно т.190 от Насоките относно вертикалните ограничения,
относима към споразуменията за франчайзинг,
задължението за въздържане от конкуренция, наложено върху стоки и услуги, които
са закупени от франчайзополучателя, попада извън
приложеното поле на чл.101, параграф 1 от ДФЕС, когато задължението е
необходимо за поддържане на общата идентичност и репутация. По аргумент от
изложеното се сочи, че европейското права приема, че ограниченията за
конкуренция, в областта на франчайзинга, са
допустими, ако са поети за срока/действието на самия договор за франчайзинг.
Излага също така и че причината за
преустановяване на дейността му в магазин в гр.Варна, бул.Владислав е
прекратяване от страна на наемодателя на договора за наем на магазина през юни
2015 год. със срок на предизвестие 2 месеца. При така полученото предизвестие,
съобразявайки липсата на поето задължение за поддържане на определен брой
магазини, предвидената възможност за прекратяване на договора по отношение на
определени магазини и съобразявайки собственото си финансовото състояние, е
затворен процесният магазин, за което франчайзодателят
е уведомен с електронно съобщение от 17.08.2015 год. Именно последното е довело
до отстраняване на табелите и марките /считано от прекратяването на договора от
17.08.2015 год./, а отдаването под наем на обекта на трето лице и действие на
наемодателя, а не на ответника – франчайзополучател.
Твърди се тук и неизпълнение на единственото задължение на франчайзодателя
от договора – да осигурява стока по 100 кг.на 10 кв.м. търговска площ, което е
реципрочно на задължението на франчайзополучателя по
чл.3.6.5.
В условията на евентуалност на
уважаване на който и да е от предявените искове, е релевирано
и възражение за прихващане със сумата от
30 952.38 лева, представляваща съразмерно изчислена на останалата,
след прекратяване по вина на франчайзодателя на
договора, считано от 20.08.2015 год. до първоначално предвидения срок на
договора /още 52 месеца/ такса по чл.5.1.1 от договора, платена чрез прихващане
и безкасово за магазина в гр.Шумен и за която сума е издадена фактура №
**********/06.02.2012 год. и която сума, поради прекратяване на договора, се
явява платена на отпаднало основание. Сумата се претендира като дължима ведно
със законната лихва върху нея от датата на разваляне на договора.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът „МАНИЯ ТИЙМ“ АД депозира допълнителна искова молба. Оспорва развалянето
на договора да е по негова вина, а напротив – по вина на франчайзодателя.
Оспорва претендираното насрещно вземане като излага, че първоначалната франзайз такса не зависи от срока на договора, а същата е
свързана с факта на предоставена възможност да ползва франчайзпакета
и на предоставяне на вече разработен магазин. Последното се потвърждава и от
предвидените в договора опции за едностранно прекратяване на договора от страна
на франчайзодателя преди изтичане на договорния срок.
Ответното дружество няма право на сконтиране на таксата поради липса на
предвидена такава възможност в договора. Евентуално твърди, че същата не е
изискуема, тъй като свързана с предоставяне на вече разработен магазин
ответникът е длъжен да върне държането му, а с оглед действията след
прекратяване на договора – вече са нанесени щети на франчайзодателя
и разработената клиентска мрежа. Същевременно, връщане на таксата може да иска
само изправната страна, каквато ответникът не е поради невръщане на магазина в
Шумен. Във връзка с позоваването от негова страна на фактическото съжителство
на управляващата ответното дружество и лицето М.Л. и направените от ответника
доводи, твърди, че представеното пълномощно е отдавна оттеглено от ищцовото
дружество. Същевременно, релевираните доводи за свободата на това лице да
избира и упраужнява свободно професията си намира за
неотносими поради естеството на предявената претенция. За несъстоятелно се
намира твърдението на ответниците и за това, че с договор за франчайз не може да се уговори забрана за извършване на
конкурентна дейност за срок по-дълъг от срока на договора поради изрично
признаване на това право в Регламент № 330/2010 год., както и в Етичния кодекс
на франчайзинга от 1986 год. Развиват се и доводи за
неоснователност на това твърдение и с оглед системата франчайз.
Въпреки горното, оттегля претенцията си
за заплащане на сумата от 1 250 лева, предявена като частичен иск от
сума в общ размер на 50 000 лева, съставляваща неустойка за нарушаване на забраните след прекратяване на договора
за франзайзинг и покупко-продажба на стоки от
03.01.2012 год.
Не оспорва наличието на посочените от
ответника и сключени между страните анекси, като единствено по отношение на
анекс № 6 от 26.06.2015 год. твърди да не разполага с подписан екземпляр от
него, нито е получил изявление от страна на ответниците за предложения негов
текст. Въпреки горното, оттегля частично
предявения иск за неустойка при разваляне на договор за франчайзинг
и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год. за разликата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 150 000
лева.
Оспорва също така твърденията за
нищожност на клаузите за неустойки по чл.7.4 и чл.7.5 от договора за франчайзинг като твърди, че същите не са прекомерни и не
противоречат на добрите нрави. Излага доводи за формираните от ответното
дружество печалби, съпоставени с размера на претендираните неустойки, както и
твърди и неотносимост на твърденията на ответника за
наличието на клауза в договора, с която ищцовото дружество определя цените на
продаваните стоки. Поддържа твърдението за неизправност на ответника поради
неподдържане на магазина във Варна, в подкрепа на което сочи, че не го е
уведомил за предизвестието за прекратяване на договора за наем нито е предприел
действия за запазване на наемните отношение. Неуведомявайки ищеца също така е
станал причина и той самия да не окаже съдействие по одобряване на ново
помещение. Обратното, въпреки полученото предизвестие е поръчал стока за
обекта, която оформя за продажба на „Шуши и ко“ ЕООД, което продължава да развива дейност в обекта във
Варна. Твърди, че инициативата за прекратяване на договора за наем е била
именно на ответното дружество, което е „натискало“ Д.Т. /ответник при
наемодателя/ за това като сключеният с дружеството, представлявано от М.Л.,
договор за наем сочи, че твърденията му за по-висока цена и др. са неверни. В
тази връзка се твърди, че предаване на магазина на наемодателя не е имало, а
такова е оформено единствено документално като всички служители на ответното
дружество са преназначени в „Симарт трейд“ ЕООД. За
неотносими се сочат твърденията на ответното дружество за наличието на други
заемни правоотношения между страните, а за неоснователни и твърденията за
неизпълнение на кредиторовото задължение за доставяне на стока.
В
срока по чл.373 ГПК, ответниците „АН СИСТ“ ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. депозират допълнителен писмен отговор,
с който изразяват становище по направените с допълнителната искова молба
твърдения и релевирани доводи по същество на спора.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Д., моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В о.с.з.,
ответниците, чрез процесуалния си представител адв.А., молят за отхвърляне на предявения иск. Претендират сторените по делото разноски.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 177/19.01.2016
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото,
че ищцовото дружество и първия ответник по делото са страни по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.,
ведно с анекс от 22.05.2012 год., анекс от 01.07.2012 год., анекс № 5 от 30.12.2014 год. и анекс № 6 от
26.06.2015 год. към него, по който „МАНИЯ ТИЙМ“ АД има качеството на франчайзодател, а „АН СИСТ“ ЕООД - на франчайзополучател.
По силата на така сключения между
страните договор /л.10-24 от делото/, „ТЕКСПРОМ“ ЕООД, чийто правоприемник е ищецът,
предоставя на ответното дружество срещу уговореното в договора възнаграждение
/първоначална франчайз такса/ франчайз
пакет, за срок от 7 години, считано от датата на подписване на договора.
Съгласно чл.2 от договора, франчайз пакетът включва изброените неизчерпателно
права/дейности, разписани от чл.2.1 до чл.2.15 като:
правото на франчайзодателя
да открие за своя сметка магазин под марката „Second hand
Mania“ и „Mania“ – търговската марка на франчайзодателя, като прилага административните и методите
на търговска дейност и стандартите на качество на работа, включващи:
отличителен вътрешен и външен дизайн, търговска марка, лого и символи, декор,
цветна гама и мебелиране, каталози за продажба, постоянни стандарти,
технология, ноу-хау, организация и търговски опит за
продажба на стоки втора употреба и нови стоки, специален софтуерен продукт за
регистриране и отчитане на продажби, на складова наличност и счетоводно
управление на материални и парични активи, диференцирано ценообразуване,
организационна структура на Магазина, фирмена политика, етични норми на
поведение на служителите към клиентите, отношение на управителя към персонала и
други, определени от франчайзодателя съгласно
Оперативен наръчник за добрите практики, организацията и управлението на
магазин „Mania“;
предоставяне на критерии за избор на подходящо
помещение и одобряване на предложеното от франчайзодателя
помещение; цялостното ноу-хау и процедури за
управление на Магазин по търговската марка Mania, описано подробно в наръчника; подбор
и първоначално 10-дневно обучение на управителя на франчайзополучателя,
както и подбор и първоначално 5-дневно обучение на останалите служители в
новооткрития магазин, което се провежда в действащ обект на Mania; изготвяне
на проект за дизайн, ремонт и обзавеждане на новооткрития Магазин, който се
изготвя в 7-дневен срок след одобряване на помещението, който проект се изготвя
от франчайзодателя; контрол и инструкции на
място, по имейл и по телефон относно технологичните аспекти на дейността,
контрола и отношенията с клиенти; обмяна на опит и положителни търговски практики
с останалите франчайзополучатели; инструкции относно
поръчването, съхранението, излагането, продажбата и отчитането на предлаганите
в Магазина стоки; анализ на търговските резултати на франчайзополучателя
и инструкции за оптимизиране на операциите на магазина; ползване на
разработените от франчайзодателя търговски инициативи
и „програма лоялни клиенти“; представяне на новооткрития Магазин на интернет
сайта на Mania
и включването му в рекламни кампании на Mania, по преценка на франчайзодателя,
както и срещу допълнително заплащане – пълно обзавеждане на магазина, рекламни
материали, консумативи за Магазина и т.н.
За преотстъпените права по
чл.2.1.-2.14, доколкото за договорените дейности по чл.2.15 се дължи отделно
възнаграждение, както и за закупените от франчайзодателя
стоки, е дължима първоначална такса в
размер на 41 667 лева без ДДС за магазина в град Шумен, както и покупната стойност на всички стоки,
който първоначално франчайзополучателя закупува от франчайзодателя и месечно възнаграждение в размер на 5 % от
месечния оборот с ДДС, като чл.5.1.2 детайлно описва начина на формиране и
изчисление на възнаграждението.
Така предоставените от франчайзодателя права за ползване на търговската марка
единствено и само на франчайзополучателя са за предварително
установена територия, която съгласно чл.3.1 е ограничена в радиус от 1000 м.
около одобреното от франчайзодателя помещение за
откриване на магазини на територията на гр.София, гр.Стара Загора, гр.Добрич, гр.Плевен
и гр.Шумен, с посочени административни адреси, което не е пречка за опериране
на повече магазини под марката. Предвидена е и възможността /чл.3.2/ франчайзополучателят да закупи права за откриване на други
магазини под марката Mania,
след предварително одобрение от страна на франчайзодателя,
със сключване на допълнителен договор и при право за ползване на отстъпка в
размер до 50 % от актуалната към съответния момент стойност на първоначалната франчайз такса.
В чл.3 от договора са разписани
правата и задълженията на страните по договора, като корелативно свързано с
предоставените, в определен териториален обхват, права за ползване на
търговската марка е задължението на франчайзополучателя за целия срок на действие на договора
от свое име и за своя сметка да поддържа състоянието и външния вид на
магазините по начин, отговарящ на имиджа и стандартите на франчайзодателя
/чл.3.2.2/, което именно задължение се твърди да не е изпълнено от ответното
дружество и да е основание за разваляне на договора.
Съгласно чл.3.6.7 франчайзодателят
има право да определя доставчиците, както и вида, качеството и количеството на
стоките и услогите, от които се нуждае дейността на
Магазините, на което право съответства и задължението на франчайзополучателя
да преустанови незабавно предлагането и продажбата на продукти и услуги, които франчайзодателя не одобрява.
Така, в чл.3.6.8 е предвидено, че
всички стоки, предназчначени за продажба нови и втора
употреба в обекта на франчайзополучателя,
задължително се закупуват от „Спасов и Ко“ ЕООД или друг посочен от франчайзодателя доставчик на цени, посочени във фактурата,
издавана за всяка конкретна доставка, като съгласно чл.3.6.9 франчайзодателят определя цените в магазините.
В чл.4.1 е залегнала забрана за
конкурентна дейност, съгласно която франчайзополучателят
може да открие, да дистрибутира и продава дрехи втора
употреба и извършва всяка друга дейност, конкурентна на дейността на франчайзодателя единствено и само под търговската марка,
преотстъпена му от франчайзодателя. С подписаната
клауза франчайзополучателят е поел задължението по
време на действие на договора и 5 години след неговото прекрартяване
не извършва конкурентна дейност от свое или от чуждо име, чрез подизпълнители,
чрез други дружества, като дистрибутор, комисионер и т.н., както и да
представлява или да работи за други търговски марки или фирми, извършващи
каквато и да е конкурентна дейност на франчайзодателя,
както и се е задължил да не контактува извън задълженията и търговските си отношения
по договора, както и да извършва каквато и да е съвместна дейност с настоящи и
бивши служители, контрагенти, доставчици, представители, франчайзополучатели
и партньори на франчайзодателя, която дейност да е от
характер да улеснили или подпомогне евентуални конкурентни дейности.
Налице е и забрана, без изричното
писмено съгласие на франчайзодателя, да извършва чрез
търговската си фирма или в съдружие с трети лица, както и да допуска трети лица
в рамките на Магазина и приложащата му площ да
извършват друга дейност освен описаните в договора и във франчайз-наръчника
/чл.4.4./, както и се е задължил /4.5/ да използва
само запазените марги, представени му от франчайзодателя по силата на договора и само по начина,
който е определен от франчайзодателя за дейността и
рекламирането на магазините Mania.
Разписани в чл.6.2 са и хипотезите,
при които франчайзодателят има право едностранно без
да дължи предизвести, както и е налице
предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора и от страна на франчайзополучателя – след изтичане на три години от подписване на договора, като
прекратяването е с тримесечно предизвестие /чл.6.3/, като съгласно чл.6.4.3 при
прекратяване на договора всички задължения на франчайзополучателя
стават изискуеми, а правата му отпаднали.
Регламентирани са и последиците при
неизпълнение, като чл.7.1 предвижда лихва за забава при плащане на някое от
задълженията към франчайзодателя – 1 % от
задължението за всеки просрочен ден до изпълнението, но не повече от 50 % от
дължимото плащане. чл.7.4 предвижда, в хипотезата на прекратяване на договора в
случай на неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя,
в която хипотеза франчайзодателят има право да
развали договора без предизвестие и без да дава подходящ срок за изпълнение,
неустойка в размер на 150 000 лева, а ако развалянето е само за един или няколко
магазина, в размер на 30 000 лева за всеки магазин.
Съгласно изричната договореност на
чл.8, ответниците Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. са се задължили солидарно със задълженията на
„АН СИСТ“ ЕООД, включително и за предвидените в договора неустойки и др.,
произтичащи от неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представените фактура № **********/06.02.2012 год. и платежни
нареждания от 29.05.2012 год. и 12.06.2012 год., че договорената между страните
„първоначална такса“ по чл.5.1 от договора в размер на 41 667 лева без ДДС
за магазина в град Шумен е заплатена от франчайзополучателя.
Не е спорно между страните също така,
а е и видно от представените доказателства, че условията по така сключения
договор са последователно изменяни, както следва:
с анекс от 01.10.2012 год., с който се
променя териториалния обхват на договора като предоставените от франчайзодателя права за ползване на търговската марка
единствено и само на франчайзополучателя са
ограничени до 500 м. по отношение на магазините в градовете София, Добрич,
Плевен и Шумен – 500 м. и се включва ново одобрено помещение – процесният
магазин в гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 38 за радиус от 300 м.,
с анекс от 22.05.2012 год., касаещ отново териториалния обхват на магазините в
градовете София, Добрич, Плевен и Шумен,
с анекс от 01.07.2012 год., с който, считано
от 01.07.2012 год. франчайзодателят да провежда
текстове и експерименти, свързани с подобряване на съществуващата търговска
схема и повишаване на ефективността на магазина като цяло касателно магазините
в градовете Добрич и Шумен,
с анекс 5 от 30.12.2014 год., касаещ преобразуването на страната на франчайзодателя
и се прекратява договора, считано от 01.01.2015 год.
по отношение на магазините в градовете София и Плевен като остават тези в
градовете Добрич, Шумен и Варна,
с анекс № 6 от 26.06.2015 год.,
съгласно който, считано от 03.07.2015 год. отпадат всички условия по договора,
свързани с магазина в град Добрич и остават само магазините в градовете Шумен и
Варна; с този анекс са промени, считано от 03.07.2015 год., клаузите на т.5.1.2,
6.2.3 и 7.4 от договора за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год. като придобива следната редакция,
като се предвижда възможността, ако ако за последните
12 месеца франчайзополучателят генерира оборот на франчайзодателя по-малък от 800 000 лв., последният да
има право да предостави на трети лица правата за откриване на магазин под двете
марки в рамките на територията, да поеме управлението на магазините или на един
от магазините и/или да прекрати предсрочно договора, а предвидената по чл.7.4.
от договора неустойка в случай на неизпълнение на кое да е задължение на франчайзодателя се намалява на на
60 000 лева, без да губи правото се да търси обезщетение за претърпените
от него по-големи вреди, а ако е само за един или няколко магазина - 30 000
лева за един магазин.
Коментираният договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год.
е предхождан от друг такъв от 21.12.2011 год., приложен на л.356. Видно,
неговият териториален обхват е ограничен до три магазина – гр.София, гр.Стара
Загора и гр.Добрич. В клаузите на същия липсва предвидено заплащане на
първоначална франчайз такса в определен размер, а
само месечно възнаграждение, като предвидената неустойка за разваляне поради
неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя е
в размер на 90 000 лева, а ако е само за един от магазините – 30 000
лева. Останалите негови клаузи са идентични или близки по съдържание с тези от
03.01.2012 год., като не е спорно между страните, че той е прекратен по взаимно
съгласие между тях.
Във връзка с конкретните фактически
твърдения за неизпълнение на договора от страна на франчайзополучателя,
ищецът представя представя разпечатка от търговския
регистър по партидата на „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД. От същата е видно, че едноличен
собственик на капитала и управляващ дружеството е лицето М.Л.Л., за който не е спорно, че живее на семейни начала с
ответницата А.Ж.Д. – представляваща и дружеството – франчайзополучател.
Доколкото горното е прието за
безспорно установено между страните, съдът не обсъжда останалите събрани по
делото доказателства в тази насока, но приема за установено твърдението за неформално
представителство на „АН СИСТ“ ЕООД от М.Л. в отношенията между франчайзодател – франчайзополучател.
Горното се потвърждава както от представената e-mail кореспонденция, така и от
представеното петстранно споразумение от 26.06.2015 год. /л.145/. Така например
от изпратен на 16.06.2015 год. от М.Л. до „МАНИЯ ТИЙМ“ АД e-mail, с копие до „АН СИСТ“ ЕООД, са
предложени параметри на предстояща сделка между двете дружества, включваща й
магазина в гр.Добрич – предмет на процесния договор за франчайз.
Действително, видно от подписаното споразумение предмет на договаряне са освен
правоотношения между тези две дружество и такива между „СПАСОВ И КО“ ЕООД и TEXPROM MANIA TEAM SRL,
с представляващ – представляващия „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, - Спасов и ROAN TEAM SRL, с представляващ – представляващата
„АН СИСТ“ ЕООД - А.Д..
Приобщен като доказателство по делото
/л.316/ е и сключеният между ответното дружество и „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД договор
за наем на обект - част от магазин Пещера, находящ се в гр.Варна, бул.Владислав
Варненчик“ 38, идентифициращ се с процесния магазин. Същият е сключен на 17.09.2012
год. и очевидно е основание за подписване на коментирания по-горе анекс от
01.10.2012 год., с който е изменен договора за франчайз
като се включва ново одобрено помещение в гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №
38. Договорът за наем е сключен като безсрочен, като са договорени и
възможности за коригиране на цената с коефициента на инфлация и ако са налице
условията на чл.307 ТЗ.
С писмо, получено на 16.06.2015 год. от наемателя „АН СИСТ“ ЕООД,
наемодателят „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД е обективирал
изявление за прекратяване на договора за наем от 17.09.2012 год., считано от 16.08.2015 год.
Липсват твърдения, респективно
доказателства, полученото на 16.06.2015 год. предизвестие за прекратяване на
договора за наем, да е сведено до знанието на франчайзодателя
преди 17.08.2015 год. На тази дата,
с e-mail до „МАНИЯ
ТИЙМ“ АД писмо, ответницата Н.Д., в качеството й на управител на АН СИСТ ЕООД, уведомява
франчайзодателя, че дружеството е принудено да
затвори магазина във Варна поради едностранно прекратяване на договора за наем
и след неуспешни преговори с наемателя за подновяването му; излагат, че
вероятно друго лице му е дал по-висок наем, поради което и ги е уведомил, че е
сключил договор с друг наемател и от понеделник 17.08.215 год. трябва да
освободят магазина. Поради изложеното, уведомяват, че спират продажбите в
магазина, считано от 17.08.2015 год., както и предлагат прекратяване на договора
по взаимно съгласие поради наличието на
един-единствен обект - магазина в Шумен, в който продажбите са нерентабилни.
С изпратено по електронен път писмо,
чието получаване от франчайзополучателя „АН СИСТ“
ЕООД на 20.08.2015 год., ищцовото дружество е обективирало
изявление за едностранно прекратяване на договора, на основание чл.6.2.2. - за неизпълнение на задълженията по договора относно
магазина в гр.Варна. Соченото в писмото неизпълнение е относно допускането на свързани
с управляващата дружество-франчайзополучател лице да
осъществява дейност в магазина в разрез с уговореното по договор и премахване
на обозначителните и рекламни знаци на Mania. Със същото писмо ответното дружество
бива поканено също така да заплати и изискуемите, поради прекратяване на
договора на основание чл.6.4.3, суми по фактури в общ размер на 40 520.64
лв., както и неустойка за разваляне на договора в размер на 150 000 лева,
както и да осигури поемането на управлението на магазина във Варна от франчайзодателя на основание чл.6.4.2 от договора и да му
бъде предадено държането на магазина в Шумен. Нотариална покана със същото
съдържание е връчена на дружеството ответник на 21.08.2015 год.
В изпратен от „АН СИСТ“ ЕООД отговор
се оспорва твърдяното от ищцовото дружество неизпълнение на задълженията като
по отношениe на магазина във Варна сочат, че още в писмото от
17.08.2015 год. франчайзодателят е уведомен, че е във
фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си по договора за франчайз в магазина във Варна. Не се оспорва дължимостта на
сумите за закупена стока в общ размер на 40 520.64 лв., за разлика от
претендираната неустойка по чл.7.4.
Между страните не е налице спор, че
новият наемател на магазина в гр.Варна е „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД, представляван от М.Л..
Спорно е знанието на франчайзополучателя за това.
Запитаната по реда на чл.176 ГПК
/о.с.з. на 05.04.2016 год./, ответницата А.Д., в качеството й на управител на
„АН СИСТ“ ЕООД заявява, че не е искала прекратяване на договора за наем, а
намаляване на наемата цена по препоръка на франчайзодателя; че в деня на подписване на договора за
наем със „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД /един ден преди изтичане на двумесечния срок за
предизвестие/ е узнала за обстоятелството, че новият наемател на магазина е
управляваното от М.Л. дружество; че не е знаела за намеренията на „СИМАРТ ТРЕЙД“
ЕООД и си е поръчвала стока с надеждата, че управителят ще й уважи искането за
намаляване на цената.
За установяване на наведени твърдения
и възражения на страните са ползвани познанията на вещо лице – счетоводител. От
заключението по проведената ССЕ /л.431-669/, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, че в периода 2012-2015 год. ответното
дружество „АН СИСТ“ ООД е било на балансова печалба; след 2013 год. същата
бележи намаление, като за 2015 год. финансовият резултат е 12 354.84 лева.
Сочи се също така от вещото лице, че по информация от дневници за покупка на „СИМАРТ
ТРЕЙД“ ЕООД и приложени фактури, сключеният от него договор за наем за
процесния магазин е на стойност 3 000 евро, на каквато стойност е бил
договора и преди това - по информация от дневниците за покупка на „АН СИСТ“
ЕООД. Излага се и че за обекта в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 38 на
името на „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД са налице три регистрирани фискални устройства,
както следва: с рег. № 362496, с наименование на обекта „магазин Емпулс“, с дата на въвеждане в експлоатация 25.08.2015 год.
– 14.56 ч., с рег. № 3660518 за обект – магазин, бул.Владислав Варненчик № 38 с
дата на въвеждане в експлоатация 14.08.2015 год. – 09.39 ч. и с рег. № 3660515
за обект – магазин, бул.Владислав Варненчик № 38, с дата на въвеждане в
експлоатация 14.08.2015 год. – 09.26 ч.. Установява се при справка също така,
че на 17.08.2015 год. по взаимно съгласие са прекратени договорите на десет от
служителите на „АН СИСТ“ ЕООД и същите са преназначени в „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД.
От обективираната в заключението таблица /л.435/ е видно и че на 10 от останалите
общо 25 служители договорите са прекратени още през юни /01.06./ е юли месец
/03.07./. Установява се също така, че в периода 14-17.08.2015 год. по издадени
от „АН СИСТ“ ЕООД към „Шуши и ко“
ЕООД фактури № № **********/14.08.2015
год. и **********/17.08.2015 год. са предадени оборудване на стойност
15 000 лв. и дрехи и други артикули на стойност 26 056 лева, а на
01.09.2015 год. и 20.10.2015 год. - касови апарати. На същата дата /14.08.2015
год./ – „Шуши и Ко“ ЕООД е фактурирал с два броя фактури
№ № 00000001 и 00000002 на „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД търговско оборудване, на обща
стойност 16 500 лева, а на 17.08.2015 год. с фактура № 00000003 - дрехи и
др.артикули на стойност 29 364.59 лева; на 01.09.2015 год. е налице
издадена фактура № 00000004 между същите субекти по отношение на касов апарат.
За наличието на регистриран фискален
апарат в процесния магазин на името на „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД свидетелства и
представеният от ищцовата страна фискален бон от 19.08.2015 год. за продажба на
дрехи, на стойност 1.70 лв., с име на обекта – магазин „ЕМПУЛС“, гр.Варна ,
бул.Владислав Варненчик 38.
Че Мpulse е търговска марка, регистрирана на
името на „РИКО ЕС“ ООД, чийто управляващ е отново М.Л., което се установява при
справка по партидата на дружеството в търговски регистър, е видно от
представената от ищцовото дружество справка за регистрирана към 19.08.2015 год.
търговска марка.
Във връзка с твърдението за неизпълнено
задължение за заплащане на доставена на ответното дружество стока в общ размер
на 40 520.64 лева, ищецът представя
фактури № № **********/03.08.2015 год. /като се твърди неплатената част от
задължението да е в размер на 2 364.99 лева/, **********/07.08.2015 год. /като
се твърди неплатената част от задължението да е в размер на 392.46 лева/,
фактура **********/10.08.2015 год. / като се твърди неплатената част от
задължението да е в размер на 11 652.95/ и фактура № **********/12.08.2015 год.
/като се твърди неплатената част от задължението да е в размер на 26 110.24 лв./,
ведно със заявка за стоки и двустранно подписани протоколи за изписване на
стока. Същото не се оспорва от страна на ответното дружество, което представя
доказателства за заплащане /платежно нареждане от 26.10.2015 год./ на сума в общ
размер 4 410.40 лв., съставляваща плащане на остатъка по фактура № **********/03.08.2015
год. от 2 364.99 лева, сума по фактура № **********/07.08.2015 от 392.46 лева и
частично плащане по фактура № **********/10.08.2015 год. от 1 652.95 лева Липсват
доказателства, а и твърдение, за плащане на остатъка от претендираната сума
общо в размер на 36 110.24 лева, от които сумата от 10 000 лева по
фактура № **********/10.08.2015 год. и 26 110.24 лева по фактура №
**********/12.08.2015 год.
Във връзка с твърденията за способа на
определяне на цените в магазините от франчайз
системата са представени извлечения от е-mail кореспонденция между страните, както и
такава между франчайзпартньорите и франчайзодателя.
За доказване на наведените твърдения
ангажирани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.К.Т.,
Ж.И.Д., М.Л.Л., Д. Д. Я. и Х.Е.К.. Показанията на
същите съдът кредитира и поставя в основата на фактическите си изводи, в
частта, в която касаят релевантни за делото факти и обстоятелства, доколкото са
основани на непосредствени впечатления и като съобразява тяхната евентуална
заинтересованост.
В показанията си свидетелят Д.К.Т.,
който отговаря за имотите на „Феста Холдинг“ АД като
завеждащ наемните отношения и недвижима собственост на имотите в гр.Варна, сочи
като причина за прекратяване на процесния договор за наем обстоятелството, че
три месеца преди това А.Д. започнала да се оплаква, че наемът е висок и и искала
намаляване на наемната цена. Излага, че това е и причината да започне търси
друг наемател, а М.Л. дошъл при него сам седмица преди прекратяването на
договора. Сочи, че при новият договор наемът бил запазен като цена, като
приемо-предавателен протокол не е съставян нито при сключване на договора с А.,
нито с новия наемател.
Свидетелят М.Л.Л.,
който живее с А.Д. на семейни начала, също излага, че разговорът за наем на
магазина със свидетеля Т. да е започнал една седмица преди да влезе във
владение на имота. Твърди, че не е обсъждал предварително с А. намеренията си,
но е знаел е била в преговорни отношения за намаляване на наема като решението
да наеме имота се появила, след като видял, че няма резултат; тогава се обадил
на свид. Т. и уведомил А.. Самият имот излага да е приел
от бивши служители на въпросния магазин, които наел като работници в неговото
дружество. Отрича да е представлявал „АН СИСТ“ ЕООД в отношенията й с ищеца
като твърди единствено да е препращал e-mail във връзка със сключено петстранно
споразумение по повод бизнеса в Румъния. Като бивш служител на „Мания ТИЙМ“, в
периода 2009-2015 година, разказва за практика на франчайзодателя
да насърчава франчайзополучателите да искат
намаляване на наема. Що се касае до „Шуши и ко“ ЕООД, разказва, че
са планирали да имат търговски отношения като той е трябвало да наеме
магазина във Варна, но в последния момент нещата се променили и не се стигнало
до партньорство като той сам наел обекта, а от „Шуши и
ко“ ЕООД закупил оборудването.
Х.Е.К., който е син на управляващия и
едноличен собственик на „Шуши и ко“
ЕООД Е.Х.К. и комуто последният е дал пълномощно, също свидетелства, че с М.Л.
са имали намерение да правят съвместен бизнес като отворят магазин за дрехи
втора употреба. Излага обаче, че когато дошъл във Варна специално за това,
установил, че сключеният от М.Л. договор за наем е с едномесечно предизвестие,
което не го е устройвало. Това разбрал директно при разговор със свидетеля Д.Т.,
който преотдавал помещението.
Свидетелката Ж.И.Д., която работи в „АН
СИСТ“ ЕООД от 2012 год. излага, че познава М.Л. още преди да бъде назначена на
работа в ответното дружество, тъй като той и тя са бивши служители на „Мания Тийм“ АД. Знае за отношенията му с А., но лично тя от него
не е получавала нареждания във връзка с работата на „АН СИСТ“ ЕООД. Сочи също
така, че доколкото самата тя е оформила документите знае за прекратяване на тредовите договори на служители на ответното дружество и
преназначаването им в „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД, както и за издадените фактури за
продажба на стоки към „Шуши и Ко“ ЕООД, но не може да
разкаже за отношенията между дружествата. Излага също така, че считано от 2016
год. е поела на граждански договора и счетоводството на „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД.
Свидетелката Д. Д. Я., която от
осемнадесет години е служител в „Мания Тийм“ АД и
отговаря като директор за продажбите в магазинната мрежа, сочи, че от
откриването на магазина в Шумен през 2002 год. до предаването му на „АН СИСТ“
ЕООД по договора за франчайз същият е бил менажиран от „Мания Тийм“ АД.
Излага, че него момент са били направени множество инвестиции - в имиджа на
марката, в реклама, в обучение на персонала, както и за създаване на клиентска
база по програма „Лоялни клиенти“, които към договора за франчайз
са били 15 000. Свидетелства, че към момента на сключване на договора за франчайз това е бил един разработен магазин, с печалба
около 70 000 лева годишно и постоянна база данни клиенти. Твърди, че
откакто не е служител на „Мания Тийм“ АД М.Л. е
присъствал на всички срещи между
ищцовото дружество и „АН СИСТ“ ЕООД и е бил като негов „говорител“.
Свидетелства, че когато на 17.08.2015 год. са получили съобщението, че наемодателят
ги е изгонил лично тя е отишла да види какво е положението на място; констатирала
е сваляне на табелите на Mania,
ребрандирали магазина, като персоналът и обстановката били същите; на
въпроса й какво се случва, управителката й казала, че нищо не може да й каже и че
вече са на други договори. Свидетелката Я. сочи, че е фирмена политика при
проблеми с наема преговорите дори да се осъществяват от франчайзодателя,
а в конкретния случай никой нищо не им е споделял.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Релевираните в исковата и допълнителната искова
молба твърдения сочат, че претенциите си ищецът извежда от наличието на
облигационни отношения между страните, основани на сключен между „Текспром“ ЕООД, чийто правоприемник е той и първият
ответник „АН СИСТ“ ЕООД договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., който договор е едностранно
прекратен от него, в качеството му на франчайзодател,
поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника,
като франчайзополучател.
Именно поведението на
дружеството – ответник се твърди да е обусловило развалянето на договора и да е
основание за настъпилата, поради това, изискуемост на продажната цена на
доставените по фактури № № **********/03.08.2015 год., **********/07.08.2015
год., фактура **********/10.08.2015 год. и фактура № **********/12.08.2015 год.
стоки, както и за претендираната неустойка.
Така предявените искове черпят правното
си основание в чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД. Основателността им е обусловена от
доказване от ищеца, главно и пълно, на факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото, изправността
му по договора, неизпълнение на задължение на
насрещната страна, надлежно упражнено потестативно
право за разваляне на договора, наличие на валидно договорена неустоечна
клауза и размера на претенциите.
Наличието на облигационни
правоотношение между първия ответник по делото и ищцовото дружество въз основа
на договор за франчайзинг и покупко
–продажба на стоки от 03.01.2012 год., ведно с анекс от 22.05.2012 год., анекс
от 01.07.2012 год., анекс № 5 от
30.12.2014 год. и анекс № 6 от 26.06.2015 год. към него, по който „МАНИЯ ТИЙМ“
АД има качеството на франчайзодател, а „АН СИСТ“ ЕООД
- на франчайзополучател, не е спорно между
страните.
Не е спорно между тях и
обстоятелството, че за периода от 2012-20.08.2015 год., когато ищцовото
дружество е прекратил едностранно договора между тях, същите са осъществявали
предмета му, като видно от представените доказателства след последователно
подписване на два анекса /№ 5 от 30.12.2014 год., с действие считано от 01.01.2015 год. и № 6/26.06.2015 год., с действие считано от
01.01.2015 год./ условията на договора са отпаднали
по отношение на магазините в градовете София, Плевен и Добрич. Така, останали
обхванати от действието на договора, са правата на франчайзополучателя
за мазините в градовете Варна и Шумен.
Не е спорно и получаването от страна
на ответното дружество – франчайзополучател на
изявлението на ищеца за прекратяване на договора поради неизпълнение на
задълженията му по същия. Оспорва се соченото от франчайзодателя
неизпълнение като се твърди същият да е бил във фактическа невъзможност да
изпълнява задълженията си по договора за франчайз в
магазина във Варна поради прекратяване на договора му за наем, за което е
уведомил франчайзодателя в писмо от 17.08.2015 год.
В тези очертани от твърденията и
доводите на страните предметни предели следва и да се прецени наличието или
липсата на виновно поведение на франчайзополучателя,
което да е основание за разваляне на договорната връзка и респективно, за
търсената неустойка.
В българското законодателство липсва
легална дефиниция за понятието франчайзинг. ЗКПО, в пар.1 т.10, определя франчайза
като съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост,
отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени
модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти,
предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки
и/или за предоставяне на услуги, която дефиниция въпроизвежда
тази по Регламент /ЕС/ № 4087 от 30.11.1988 год. относно прилагането на чл.85,
ал.3 от Договора на ЕО по отношение на категории франчайз,
в сила до 1999 год.
Източници на дефиниции и тълкувания с
международен характер, както от правна гледна точка, така и от гледна точка на
практиката и реалното приложение на института, се съдържат и в Регламент /ЕС/ №
330/2010 на Комисията от 20.04.2010 год. за прилагането на член 101, параграф 3
от ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики, Насоки
относно вертикалните ограничения към Регламент № 330/2010 год. на Комисията,
които третират вертикалните споразумения, които не са обхванати от груповото
освобождаване от забраната и Европейски етичен кодекс на франчайзинга /EN/. Последният, както и Етичен кодекс на
Асоциацията на франчайзите в България /www.bulfa.alle.bg/, са актуализирани редакции на
Кодекса, издаден от Европейската Франчайзингова
Федерация през 1972 год. и има за цел да събере основните разпоредби за
справедливото поведение на франчайзинг системите в
Европа.
Най-общо, франчайзингът
се определя като система на разпространение, чрез която се продават стоки и/или
услуги и/или технологии на пазара, основаваща се на тясно и постоянно
сътрудничество между правно и финансово независими предприемачи: франчайзодателя
от едната страна и неговите франчайзополучатели, от
друга. Франчайзодателят дава на своите франчайзополучатели правото и същевременно им възлага
задължението, да ръководят предприятията си съгласно неговата концепция. Това
право оправомощава и задължава франчайзополучателя
да използува при условията на постоянна техническа и
стопанско- икономическа поддръжка от страна на франчайзодателя,
името на системата и/или стоковите обозначения и/или марката за услугите и/или
други обекти на индустриална собственост както и ноу-хау,
икономическите и техническите методи и търговската система на франчайзодателя, като прави това в рамките и за срока,
установени в сключения между страните за тази цел в писмена форма договор,
срещу пряко или косвено заплащане.
За определяне естеството на
правоотношенията между страните обаче следва да се изходи и от съществуващите видове
франчайзинг, които според използвания метод биват дистрибуционен франчайз и бизнес
формат франчайзинг. При бизнес формат франчайзинга /Business format franchaising/,
франчайзополучателят не само дистрибутира
продукта, произвеждан от франчайзодателя, нито само възпроизвежда
на практика дейността на франчайзодателя /както е при
франчайзинга на целия бизнес - entire
Business Franchising/, но
и прилага цялата му бизнес концепция, означавана в търговската практика като
бизнес формат. Наличието на съглашение за бизнес формат франчайзинг
означава задълбочена икономическата обвързаност между страните и води до
създаване на франчайз система.
Съществените елементи на франчайза като бизнес формат са подписване на договор за използване на
търговското име и търговската марка на определена територия, предоставяне на
цялата концепция за бизнеса и опита на франчайзодателя
и обезпечаване от страна на франчайзодателя на комплекс
от услуги, за да съдейства за успеха на франчайзополучателя
като цяло /реклама, финансиране и организиране на предприятието на франчайзополучателя, маркетингови проучвания, дизайн на
помещението/. Практически, при наличие на подобно франчайз
съглашение регионалният франчайзополучател /region
developer/ мултиплицира в
рамките на региона бизнеса на франчайзодателя като
изгражда собствени единици за развиване на дейността.
В рамките на горните постановки, извеждани
както от теорията, така и от търговската практика, както и изхождайки от съдържанието
на сключеното между страните по делото съглашение от 03.01.2012 год., настоящият
състав намира, че същото има характеристиките на такова за бизнес формат франчайзинг и съставлява както договор, така и търговска
операция.
Предметът на договора включва споразумение
за използване на търговската марка, техническият и управленски опит на франчайзодателя при търговията със стоки от франчайзополучателя, при съобразяване с дадените от франчайзодателя указания, срещу възнаграждение за
предоставения му франчайз пакет /чл.2 и чл.5 от
договора/. Същият обаче включва и редица неимуществени задължения на страните, съответни
на конфиденциалния характер на отношенията като: обучение, подбор на персонал,
повишаване на квалификацията на персонала, контрол, обзавеждане на търговските
обекти, общ изглед на помещенията, потребителско проучване, финансиране, забрана
за конкурентна дейност и др. /чл.3.5, чл.3.7, чл.3.9, чл.3.10, чл.3.12, чл.4.4,
чл.4.6 и редица други/. Последните, доколкото се касае за дългосрочен по своя
характер договор, не се изчерпват с еднократното предоставяне на права. Напротив,
франчайзодателят дължи съдействие на франчайзополучателя за целия срок на действие на договора,
а едно от основните задължения на франчайзополучателя
е да организира предприятието си по примера на франчайзодателя
като да придобие облика на първообраза.
Естеството на отношенията между
страните сочи, че съглашението между тях освен договор съставлява и вид
стопанска дейност, извършвана в изпълнение на сключената сделка. От тази си
позиция той е съвкупност от организационни, управленски, производствени,
пласментни и други търговски действия на страните, по повод привеждане в
изпълнение на разписаните права и задължения по търговската сделка и съставлява
преди всичко фактическа дейност.
Така, изхождайки от наличието на
неразривна връзка между франчайзинга като сделка, от
една страна и от друга, като система от отношения, с цел удоволетворяване
на взаимните интереси, настоящият състав на ВОС намира за доказано
неизпълнението на задълженията на франчайзодателя по
договора. Установено от фактическа страна е:
че след подписване на анекс № 6 към
договора, франчайзополучателят е оперирал с два
магазина под търговската марка Mania –
в Шумен и Варна, по отношение на които е в сила съглашението му с ищцовото
дружество,
че с писмо, получено от него на
16.06.2015 год. наемодателят му „Феста Холдинг“ АД е
прекратил договора за наем на одобрения от франчайзодателя
магазин в гр.Варна, считано от 16.08.2015 год.,
че считано от 14.08.2016 год., франчайзополучателят е обективирал
действия, насочени към прекратяване на дейността по договора в гр.Варна чрез
намаляване на активите си /продал е търговско оборудване на магазина и налична
стока на „Шуши и КО“ ЕООД/ и на броя на служителите
си /като е прекратил договорите им по взаимно съгласие/,
че както активите, така и служителите,
още от 17.08.2016 год. /първият работен ден след прекратяване на договора за
наем/ документално са преминали към „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД /чрез препродажбата им от
„Шуши и Ко“ ЕООД и чрез сключване на нови трудови
договори с това дружество/, чийто едноличен собственик живее с ответницата А.Д.
на семейни неща,
че дружество „СИМАРТ ТРЕЙД“ ЕООД още
на 14.08.2016 год. е регистрирал два броя фискални апарата с рег. № 3660518 и с
рег. № 3660515 за обект – магазин, бул.Владислав Варненчик № 38, с дата на
въвеждане в експлоатация 14.08.2015 год.
Действително, документално тези
действия на франчайзополучателя са обективирани в
последния ден и след изтичане на срока на предизвестие на прекратяване на
договора за наем на магазина в гр.Варна,
но противоречи на правилата на житейската и формална логика същите да са планирани
и предприети в рамките на една седмица – тогава, когато се твърди от свидетеля М.Л.
да е уведомил А.Д. – управляваща дружеството – франчайзополучател
за наемането на магазина и за намеренията му. Обратното, преназначаването на
служители от едното дружество в другото, както и продажбата на активите на едно
трето дружество, индицира планиране на действията. В
подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля Х.К., който сочи, че с М.
са имали намерение да правят съвместен бизнес като отворят магазин за дрехи
втора употреба.
Към горните, макар и косвени
доказателства, следва да се насложи и обстоятелството, че предизвестието за
прекратяване на договора за наем е получено от франчайзополучателя
„АН СИСТ“ ЕООД на 16.06.2015 год., а както сам последният твърди /включително в
отговора за изявлението за прекратяване на договора, а и в отговора на исковата
молба/ – франчайзодателят е уведомен за това на
17.08.2015 год., при изтекъл срок на предизвестие и прекратен вече, поради
горното, договор за наем. Това поведение на франчайзополучателя
е обективирано въпреки проведените лични срещи между него и франчайзодателя
– най-малко при подписване на анекс № 6, когато отпада магазина в Добрич и се
променят клаузи от договора за магазините в гр.Варна и гр.Шумен и при
подписване на петстраннното споразумение на
26.06.2015 год.
Прочее, обективираните
от франчайзополучателя действия по отношение на
магазина в гр.Варна, съчетани с липсата на проявена от него активност за
изпълнение на задълженията на франчайзодателя чрез
оказване на помощ при преговорите с наемодателя и/или при намиране на ново
помещение, по отношение на което да се развие стопанската дейност чрез договора
между тях, сочи именно на неизпълнение на задълженията по договора в твърдяната
от ищеца форма. Несъстоятелно с оглед естеството на съглашението между страните
и неговата същност е твърдението на ответното дружество, че процесният магазин
е затворен след преценка на собственото му финансово състояние и липсата на
поето задължение за поддържане на определен брой магазини – още повече, че
както се посочи, след получаване на предизвестието е бил подписан анекс № 6, с
който е бил прекратен договора по отношение на магазина в гр.Добрич. При това
положение и с оглед търговската репутация на стоката на пазара, франчайзополучателят не само е могъл, но е и бил длъжен да
уведоми франчайзодателя за намерението си. Това е
така, тъй като поради взаимната обвързаност между франчайзополучателя
и франчайзодателя загубването на пазарни позиции от
една от страните рефлектира върху търговската репутация на другата страна. В
този смисъл, съдът преценява действията на франчайзополучателя
като насочени към отказ от договора /така и предложението му за прекратяване на
договора по взаимно съгласие след изявлението на франчайзодателя
за разваляне на договора/, който отказ обаче не е упражнен съобразно дадената
от закона и договора /чл.6.3/ възможност.
При това положение и при наличие на
изрична уговорка в сключеното между страните съглашение, даваща възможност на франчайзодателя да развали едностранно и без предупреждение
договора, която договорка дерогира диспозитивното правило на чл.87, ал.1 ЗЗД, настоящият
състав на ВОС счита, че субективното преобразуващо право на франчайзодателя
да развали договора за франчайзинг и покупко-продажба
на стоки от 03.01.2012 год. е надлежно упражнено. Същият може да претендира
последиците от развалянето, включително и предвидената по чл.7.4.от сключеното
съглашение неустойка при разваляне.
Предмет на претенцията по чл.92 ЗЗД е
договорната неустойка по чл.7.4 от договора, изменена по размер с анекс № 6 от
26.06.2015 год., до 60 000 лева /след оттегляне на иска за разликата над
60 000 лева до първоначално предявения размер от 150 000 лева и
прекратяване на производството по иска, в тази част, с влязло в сила
определение № 177/19.01.2016 год./, като в тежест на ответника по него е да установи изпълнение на
поетите с договора задължения и/или други правоунищожаващи, правоотлагащи
или правопогасяващи възражения.
В депозирания отговор ответниците релевират
възражения за нищожност договорната клауза по чл.7.4 като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно легалното определение на чл.
92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Нейната основна цел е да стимулира страните по правоотношението към точно
изпълнение на поетите с договора задължения като същата изпълнява няколко
основни функции – обезпечителна, обезщетителна, а по
волята на страните може да изпълнява и наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009
г. Общото събрание на търговска колегия на ВКС посочи критериите, по които
следва да се извърши разграничението между „прекомерната“, от една страна, и
„нищожната“ или „екзорбитантна“ неустойка, от друга. Посочено
е, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави трябва да се прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на
договора и ако към този момент е установено, че единствената цел, за която
неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то същата ще бъде
нищожна. Прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави, а се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението
вреди. Ето защо, клаузата за неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на
морала, само когато това следва от самия текст на клаузата (например уговорена
неустойка за милиони за незначителна по стойност главница), а не от
обстоятелства, които настъпват впоследствие. Освен това, преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като например –
естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейния вид –
компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди.
Изхождайки от горепосочените принципни
положения и съобразявайки характера на претендираната неустойка като компесаторна такава, съдът преценява като неоснователно
възражението на ответника за нищожността й поради противоречието й с добрите
нрави. Фактът на договарянето й в определен размер, съотнесен
към договорните клаузи за едностранно определяне от страна на франчайзодателя на цените на продаваните стоки и към
влошаване на икономическото състояние на дружеството чрез намаляване на
балансовата му печалба, сам по себе си не е достатъчен да обоснове тезата за
излизане извън границите на нравствената допустимост, без да бъде доказано
твърдението, че надвишаващият реално претърпените от франчазодателя
вреди от неизпълнението на договора неин размер предпоставя
неоснователно обогатяване на лицето, в чиято полза е уговорена. Но дори и да
бъде доказан по-ниския размер на действително претърпените от вреди в сравнение
с уговорената в негова полза обезвреда, следва да се отчете и санкционната
функция на неустойката, основана на задължението за добросъвестно изпълнение на
поетите по договора задължения. От друга страна, както се посочи по-горе при
изясняване същността на сключения между страните договор, контролът, който франчайзодателят осъществява спрямо франчайзополучателя
е съответен на положението, че същият притежава търговска марка и и има висока
репутация на пазара на съответния вид стока. Действително, правата на франчайзополучателя за прекратяване на договора са
ограничени, но това обстоятелство също не води до нищожност на клаузата за
неустойка. Обратното, тази договорна клауза отговаря на дългосрочния характер
на сключеното съглашение и в частност, на избрания от страните вид франчайз, при който рисков момент, като зависещ от
пазарните условия, е възвращаемостта на сторената инвестиция. Нещо повече, че
съгласно чл.6.3 от договора франчайзодателят има
правото да прекрати едностранно договора преди изтичане на срока му като даде
на франчайзодателя тримесечно писмено предизвестие,
който ограничителен срок към 2015 год. е изтекъл. В този смисъл, той не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. Налага се извода, че така
договорената клауза не излиза извън пределите на нравствената допустимост и
придадените й по закон функции.
В депозирания от ответниците писмен
отговор е наведено и възражение за нищожност на неустоечните
клаузи поради противоречието им със закона, в частност на чл.101, ал.1 от ДФЕС
и чл.15 ЗК. Обосновката на възражението е аргументирана с Регламент /ЕС/ №
330/2010 на Комисията от 20.04.2010 год. за прилагането на член 101, параграф 3
от ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики ит.190 от Насоките относно вертикалните ограничения към
Регламент № 330/2010 год. на Комисиятат. Същите,
както и самите ответници излагат, касаят забраната за въздържане от конкуренция
като посочените правила приемат, че същите са допустими, ако са поети за срока
на действие на самия договор. Така релевираното възражение съдът намира за
относимо към договорената неустойка по чл.7.5 от договора за нарушаване на
забраните след прекратяване на договора, искът за заплащането на която обаче е оттеглен,
а производството по него прекратено с влязло в сила определение №
177/19.01.2016 год. Поради горното и съдът не обсъжда същото с оглед изводите
си за дължимост на претендираната компесаторната
неустойка по чл.7.4. при разваляне на договора поради неизпълнение на
задълженията от страна на франчайзодателя.
По изложените съображения, съдът
намира, че искът по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева следва
да се уважи. С оглед направеното искане и при съобразяване на диспозитивното начало, главницата следва да се присъди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.2015 год. до
окончателното й заплащане.
Ищцовото дружество претендира, на
основание чл.79,ал.1 ЗЗД, заплащане и на сумата от 40 520.64 лева - дължима, но
незаплатена цена на продадена от ищцовото дружество стока, което задължение е обективирано
във фактури № № **********/03.08.2015 год., **********/07.08.2015 год.,
**********/10.08.2015 год. и **********/12.08.2015 год. Задължението по същите
не се оспорва от страна на ищеца, като представени по делото са доказателства
/платежно нареждане от 26.10.2015 год./ за заплащане на сума в общ размер 4 410.40
лв., съставляваща остатък по фактура № **********/03.08.2015 год. от 2 364.99
лева, сума по фактура № **********/07.08.2015 от 392.46 лева и частично плащане
по фактура № **********/10.08.2015 год. от 1 652.95 лева
Липсват доказателства, а и твърдение,
за плащане на остатъка от претендираната сума общо в размер на 36 110.24
лева, от които сумата от 10 000 лева по фактура № **********/10.08.2015
год. и 26 110.24 лева по фактура № **********/12.08.2015 год. Както се
посочи, ответниковото дружество, в депозирания писмен отговор, не оспорва
соченото от ищеца негово неизпълнение по договора, но релевира възражение
за прихващане със сумата от 30 952.38 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на разваляне на договора /20.08.2015 год./ до окончателното
й заплащане, представляваща съразмерно изчислена на останалата, след
прекратяване по вина на франчайзодателя на договора,
считано от 20.08.2015 год. до първоначално предвидения срок на договора /още 52
месеца/ такса по чл.5.1.1 от договора, платена чрез прихващане и безкасово за
магазина в гр.Шумен и за която сума е издадена фактура № **********/06.02.2012
год. и която сума, поради прекратяване на договора, се явява платена на
отпаднало основание.
Приетото за съвместно разглеждане
възражение за прихващане, намиращо правното си основание в чл.55, ал.1 предл. 3 ЗЗД. Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест ответникът, релевирал
възражението за прихващане, следва да докаже доказване факта на плащането на
процесната сума в сочения период по размер,
а в тежест на ищеца е да установи наличието на правно основание за задържане на
получената сума.
Относно плащането на сумата не е
налице спор между страните, като видно заплащането й е на основание чл.5.1 по
договора като първоначална такса за магазина в гр.Шумен. Следователно,
основателността на претенцията на ответника е предпоставена
от изясняване на същността на заплатената франчайз
такса.
Както се посочи по-горе, съществените
елементи на бизнес формат франчайзинга са подписване на договор за използване на
търговското име и търговската марка на определена територия, предоставяне на
цялата концепция за бизнеса и опита на франчайзодателя
и обезпечаване от страна на франчайзодателя на
комплекс от услуги, за да съдейства за успеха на франчайзополучателя
като цяло. Срещу ползване на правото на франчайз, франчайзополучателят дължи възнаграждение, което традиционно
в практиката е на две части – първоначално възнаграждение /entry
free/, което се дължи еднократно при сключване на договора и
представлява паричната равностойност на франчайза /правото
да се ползва търговска марка на определена територия, бизнес модел, обучение и
др./ и възнаграждение, което се дължи на отделни вноски /royalties/, плащани периодично /като съществуват
различни способи за определянето им – като процент от годишния стокооборот или
процент от печалбата/.
Правната природа на договора и естеството на престацията на франчайзодателя
сочи, че платимата като глобална сума, при сключване на договора, франчайз такса не подлежи на връщане при предсрочно
прекратяване на договора, като платена при отпаднало основание.
По изложените съображения, съдът
намира, че възражението за прихващане е неоснователно и искът по чл.79, ал.1 ЗЗД
следва да се уважи до размера на 36 110.24 лева, от които сумата от
10 000 лева по фактура № **********/10.08.2015 год. и 26 110.24 лева
по фактура № **********/12.08.2015 год. С оглед направеното искане и при
съобразяване на диспозитивното начало, главницата
следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.10.2015 год. до окончателното й заплащане. За разликата до пълния предявен
размер от 40 520.64 лева, а именно за сума в общ размер 4 410.40 лв.,
съставляваща сбор от остатъка по фактура № **********/03.08.2015 год. от 2
364.99 лева, сума по фактура № **********/07.08.2015 от 392.46 лева и сума по
фактура № **********/10.08.2015 год. от 1 652.95 лева, искът следва да се
отхвърли поради извършеното в хода на производството /на 26.10.2015 год./
плащане, което съдът следва да зачете, на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Ищцовото
дружество е предявило иск и за заплащане на сумата от
1 250 лева – частичен иск от сума
в общ размер на 9 724.95 лева,
претендирана като мораторна неустойка
върху главницата от 40 520.64 лева в размер на 1 %, на основание чл.7.1. от договора
за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год., начислена за периода 21.08.2015 год. /денят, следващ прекратяването на договора/ до датата
на завеждане на исковата молба. Същият, с оглед
клаузата за неустойка по чл.7.1 от договора, дерогираща
диспозитивната норма на чл. 86, ал.
1 ЗЗД и настъпилата на
основание чл.6.4.3 изискуемост за задължението на ответното дружество, следва
да се уважи изцяло. Доколкото плащането на сумата от 4 410.40 лв. по по фактура
№ **********/03.08.2015 год., сума по фактура
№ **********/07.08.2015 год. и сума по фактура №
**********/10.08.2015 год. е осъществено в
хода на производството, а общият размер на неустойката е начислен за периода от
денят, следващ прекратяването на договора до датата на исковата молба
/14.09.2015 год./, не се налага съобразяването му при формиране на извод за
неговия размер.
Поради несбъдване
на вътрешното процесуално условие, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявените претенции по чл.86 ЗЗД, а приетите като дължими суми ответното
дружество „АН СИСТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати солидарно с
ответниците Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. предвид поетото от тях по силата на чл.8 от
договора задължение.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, направеното от ищеца искане и представения списък по чл.80 ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените пред настоящата
инстанция и в обезпечителното производство разноски, възлизащи в общ размер на
16 492.88 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„АН СИСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул.“Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д.,
ЕГН: ***********, с адрес *** и А.Ж.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ателие № 1 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „МАНИЯ
ТИЙМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ бл.5, вх.2, ет.2, ап.23 сумата от 36 110.24 лева, съставляваща незаплатена цена на
продадена от ищцовото дружество по договор за франчайзинг
и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год. стока, от които сумата от
10 000 лева по фактура № **********/10.08.2015 год. и 26 110.24 лева
по фактура № **********/12.08.2015 год., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 11.10.2015 год. до
окончателното й заплащане, на основание чл.79, ал.1 вр.
чл.86 ЗЗД ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4 410.40 лв., представляваща разлика
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 40 520.64 лева и сбор
от сумите по фактура № **********/03.08.2015 год. /2 364.99 лева/, по фактура №
**********/07.08.2015 /392.46 лева/ и частично плащане по фактура № **********/10.08.2015
год. /1 652.95 лева/.
ОСЪЖДА
„АН СИСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул.“Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д.,
ЕГН: ***********, с адрес *** и А.Ж.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ателие № 1 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „МАНИЯ
ТИЙМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ бл.5, вх.2, ет.2, ап.23 сумата от сумата от 1 250 лева, претендирана частично от иск от сума в общ размер на
9 724.95 лева, съставляваща мораторна
неустойка върху главницата от 40 520.64 лева в размер на 1 %, на основание
чл.7.1. от договора за франчайзинг и покупко-продажба
на стоки от 03.01.2012 год., начислена за периода 21.08.2015 год. до датата на
завеждане на исковата молба, на основание чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„АН СИСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул.“Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д.,
ЕГН: ***********, с адрес *** и А.Ж.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ателие № 1 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „МАНИЯ
ТИЙМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ бл.5, вх.2, ет.2, ап.23 сумата от 60 000 лева, съставляваща неустойка по чл.7.4 при
разваляне на договор за франзайзинг и
покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 год ведно със законната лихва върху главницата
считано от 11.10.2015 год. до окончателното й заплащане, на основание
чл.92, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„АН СИСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул.“Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д.,
ЕГН: ***********, с адрес *** и А.Ж.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ателие № 1 СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „МАНИЯ
ТИЙМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ бл.5, вх.2, ет.2, ап.23 сумата от 16 492.88 лева, представляваща сторени пред
настоящата инстанция и в обезпечителното производство по разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: