РЕШЕНИЕ
№41
град
Плевен, 01.02.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретар Милена
Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия Виолета
Николова по касационно административно дело №964/2022 г.
Производството е
по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№22449/27.09.2022г. по описа на РС-Плевен (пощенско
клеймо от 23.09.22г.) от И.П.И. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.
Б.К. ***, против Решение №476/03.09.2022г. по АНД № 1417/2022г. по описа на
РС-Плевен. С решението ПлРС е изменил размера на наложеното административно
наказание „Глоба“ от 4500 лв. на 3000 лв., определено с Наказателно постановление №
7607/02.03.2022г. на Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура ( АПИ) – София на основание чл.53 от ЗАНН за нарушение
на чл.26, ал.2 т.1 б.“а“ от закона за пътищата вр. чл. 37, ал.1 т.1 на Наредба
№ 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни
средства. Посочва се в жалбата, че решението на РС-Плевен е недопустимо, незаконосъобразно
и необосновано. Твърди се, че по повод жалба на И.П.И. срещу НП №
7607/02.03.2022г. на Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към АПИ било образувано АНД №
615/2022г. по описа на РС-Плевен, което приключило с Решение № 257/04.05.2022г. Последното било обжалвано и в хода на КАНД №
455/2022г. по описа на АС-Плевен, с
Решение № 361/14.07.2022г. същото било обезсилено, а делото - върнато за
разглеждане от друг състав на ПлРС. Сочи се в жалбата с вх.№
22449/27.09.2022г., че в хода на на АНД
№ 1417/2022г. по описа на РС-Плевен повторно не бил конституиран надлежния
ответник, като в производството е взела участие юрисконсулт В., без да е
упълномощена от административно наказващия орган т.е. ненадлежна страна. Твърди се, че
по делото не са приобщени доказателства относно твърдяното
административно нарушение, както и първоинстанционният съд не се е произнесъл
по приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови решение, с което
да отмени Решение №476/03.09.2022г. по АНД №1417/2022г. по описа на РС-Плевен,
с което е изменен размера на наложеното административно наказание „Глоба“ от
4500 лв. на 3000 лв. и потвърдено в останалата си част НП №
7607/02.03.2022г. на Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при АПИ – София.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. Не есе явява и редовно призован пълномощника
на страната – адв. Б.К. ***.
Ответникът – Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
С. В. с пълномощно на л.24 от АНД № 1417/22г. по описа на ПлРС .
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована,
се представлява от прокурор Иван Шарков, който взема становище правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди.
Административен съд – Плевен, трети
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК,
прие за установено следното:
Настоящият състав
на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С обжалваното Решение №476/03.09.2022г. по
АНД №1417/2022г. по описа на РС-Плевен, съдът е изменил размера на наложеното
административно наказание „Глоба“ на жалбоподатателя И.П.И. от 4500 лв. на 3000
лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел
за установена следната фактическа обстановка:
На 04.02.2022г.
двама служители на АПИ Б.К.П.на длъжност
и Г.Е.Б. (инспектори към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при АПИ),
разпитани като свидетели, спрели за проверка пътно превозно средство - МПС с оси марка ***и полуремарке с 3 оси с ***,
което било натоварено с пшеница. При
направено измерване на ППС-то се установило, че натоварването на задвижващата (2-ра) единична ос на
ППС е 14,650 тона при максимално допустимо натоварване 11,5 тона, съгласно
чл.7, ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и при измерено
разстояние между осите 1,34 метра сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,050 тона
при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл.7,
ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г.Разстоянието между осите е
измерено с ролетка 1307/18/5, а натоварването - чрез ел.везна модел PW -10 № К0200009
За констатирано
нарушение на чл.26, ал.1 т.1 б.“а“ от ЗП на водача бил съставен АУАН №
0008992/04.02.2022г. , връчен на нарушителя лично срещу подпис. Въз основа на акта било издадено Наказателно
постановление № 7607/02.03.2022г. на
Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция пътна инфраструктура – София, с
което на И.П.И.
с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН за нарушение на чл.26,
ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал.1 т.1 на Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни
средства, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 4500 лв.
НП-то е връчено на жалбоподателя на 09.03.2022г. С жалба вх.№ 94-00-84/16.03.2022г. по описа на АПИ е инициирано настоящето производство.
От правна страна въззивният
съд е приел, че липсват съществени нарушения на административно – наказателните
правила. Приел е, че АУАН и НП-то са издадени от компетентни орган, съдържат
описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и
останалите реквизити на чл.42, ал.1 респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН. ПлРС приел, че наложеният
размер на административното наказание не е съобразен с обществената опасност на
дееца, поради което е намалил санкцията,
като е определил такава към средата в предвидените от законодателя размери.
Съдът обосновано въз основа на приетите по
делото писмени и гласни доказателства е приел за доказано описаното нарушение с
всички негови съставомерни признаци, правилна правна квалификация на
извършеното от водача деяние, за което обосновано и законосъобразно е наказан с
определеното наказание към средата на предвидения размер при липса на
предпоставките за квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви
кореспондират с доказателствата по делото, при правилно тълкуване и прилагане
на закона, поради което изцяло се споделят от настоящия касационен състав и е
ненужно да се преповтарят.
Измерването на габаритите и тонажа на
управляваното от И.П.И. съчленено ППС е извършено с одобрени и изправни
технически средства – ролетка и везна, за което по делото са приобщени писмени
доказателства. При извършеното измерване, в чиято достоверност няма основание
за съмнения, е установено, че измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на
ППС е 14,650 тона при максимално допустимо натоварване 11,5 тона, съгласно
чл.7, ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и при измерено
разстояние между осите 1,34 метра сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34,050 тона
при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл.7,
ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Разстоянието между осите е измерено
с ролетка 1307/18/5, а натоварването - чрез ел.везна модел PW -10 № К0200009, като и за двете технически средства са
приобщени доказателства за сертифицирането им, както за преминаване на
метрологичен контрол на везната.
С оглед измереното
натоварване на превозното средство, същото правилно е прието, че покрива
състава на тежко и извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредба №
11/03.07.2001г..
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС
без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия. А съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11/03.07.2001г. контролните органи на АПИ спират и проверяват извънгабаритни
и/или тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната линия и съставят акт на
водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ
за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3, откъдето произтича и пряката
отговорност на водача за извършеното нарушение.
Процесното ППС,
управлявано от И.П.И., е тежко и извънгабаритно по смисъла на чл.3 т.2 вр.
пар.1 т.1 от ДР от Наредба № 11/2001г., движило в обхвата на пътя без съответното
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, което нарушение е
безспорно доказано от обективна страна.
Нарушението е
доказано по безспорен начин и от субективна страна при наличието на виновно
поведение от водача с пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал че управлява
такова ППС без необходимото разрешително. По делото е налично писмено
доказателство – кантарна бележка на л.
25 от АНД № 615/2022г. по описа на ПлРС. Видно от документа жалбоподателят е бил запознат и е съзнавал факта, че при износа от
„Агримарт“ ЕООД –гр.Долна Митрополия превоза на ППС рег.№ В 06625 е бруто тегло
57220 кг. и е бил
запознат, че се превишава натоварването на оста на превозното средство в
размери по-големи от тези в чл.7 от . Наредба № 11/20001г.
Съответстващата на
нарушението и приложена административно-наказателна разпоредба – чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда наказание за физическите лица, нарушили
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП, които извършват движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, в която категория се включват и водачите, и
за които предвидената глоба е в размер
от 1000 до 5000 лв.
Характерът на конкретното извършено нарушение
и степента на обществената му опасност предвид засегнатите обществени
отношения, свързани със създадената значителна потенциална опасност за
останалите участници в движението и въздействието върху пътната инфраструктура,
правилно са съобразени от въззивния съд.
Съдът споделя и изводите на РС-Плевен и относно размера на наложеното
наказание. Предвид високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед
размера на превишаването на тонажа на ППС-то, наложеното наказание в размер на 3000 лв.
е правилно определено. С претоварването
на превозното средство жалбоподателят е поставил пътната инфраструктура в Република
България и безопасността на движението под угроза, поради което не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е и
възражението на пълномощника на жалбоподателя, че деянието не съставлява
нарушение на чл.26, ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП, както и че субект на административно
наказателната отговорност следва да е собственика или превозвача.
В конкретния
случай нормата на чл.26, ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП посочена в АУАН и в НП-то е
свързана с тази на чл. 37, ал. 1, т. 1 и
чл. 7, ал.1 т.3 и 4 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. при текстовото изписване
на нарушението. Същевременно отговорността на водача е ангажирана съгласно
чл.53, ал.1 от ЗП. От доказателствата по делото безспорно се установява, че И.П.И. е физическо лице, което
извършва движение на извънгабаритно ППС и товар без разрешение за такъв товар.
Като физическо лице, извършващо управление на ПСС по съответния път, водачът
също носи отговорност, че нарушава забраната за движение на извънгабаритни МПС
без разрешение. Субект на нарушението по
чл.26, ал.2 т.1 б.“б“ от ЗП може да бъде както превозвача и собственика на
товара, така и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на
пътя, каквото се явява водачът на ППС Този извод следва не от нормите, указващи
лицата, които изискват разрешителното, а от изброените в чл.53, ал. 1 от ЗП
субекти и от кръга от обществени отношения, които се регулират от ЗП и
ЗДвП. Разпоредбата на чл.177, ал.3 от Закона
за движение по пътищата защитава други обществени отношения, различни от
предмета на защита в ЗП и конкретно чл.53, ал.1 от ЗП. Нормата на чл.177, ал.3
от ЗДвП е свързана с целта формулирана в чл.1, ал.2 от ЗДвП – да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното предвижване, да се опазват имуществото
на юридическите и физическите лица (т.е. тяхната собственост), както и околната среда от замърсяването от МПС.
Чл.53, ал.1 т.2 от ЗП защитава обществените отношения, свързани с правото на
администрацията, управляваща пътя да прецени доколко е допустимо преминаването
на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с
оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за
поддръжката му впоследствие. Ето защо
субект на отговорността може да
бъде както водача на превозното средство, така и собственика на товара респ. търговеца
превозвач. Именно водачът е следвало да
изиска разрешение от собственика, а при непредставане на такова да не привежда в движение превозното
средство.
По отношение на
наведеното възражение в касационната
жалба относно участие на ненадлежна страна в производството, съдът приема за
установено следното:
Видно от
материалите по АНД № 1417/22г. по описа на ПлРС- л. 24, в производството е
взела участие юрисконсулт С.В., упълномощена от административния орган, издател
на оспореното НП. Въпреки
обстоятелството, че по делото е изпратена призовка към Директора на АПИ
Областно пътно управление София, то в протокола от съдебните заседания е
констатирана грешката и същата е отстранена, като в производството участие е
взела надлежната страна, представлявана от пълномощник. Ето защо, съдът приема,
че в хода на АНД №1417/22г. по описа на ПлРС не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило или нарушило правата на административния
орган, издател на оспореното наказателно постановление, което да обуславя
обезсилване на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда. Ето защо искането на пълномощника на жалбоподателя в тази
насока е неоснователно и не следва да бъде уважено. Надлежната страна –
ответник по оспорения административен акт е взел участие в производството чрез
свой процесуален представител, поради което не следва решението на въззивния съд
да бъде обезсилвано.
Ето защо съдът счита, че решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63в от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен
състав,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение
№476/03.09.2022г. по АНД № 1417/2022г. по описа на РС-Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/