О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
26.05.2017 година, град Д.
Д.РАЙОНЕН
СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет
и шести май две
хиляди и седемнадесета година в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 1651/2017г. по описа на ДРС и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба на К.С.К., ЕГН ********** ***, с която против В.Х.А., ЕГН ********** *** са
предявени искове по чл. 422 от ГПК за установяване вземанията на ищеца, за
които е издадена заповед № ** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ **/**г. по описа на Районен съд – Д. за
следните суми:
7500 евро /седем хиляди и петстотин евро/,
представляваща главница по договор за паричен заем от 27.02.**г. с нотариална
заверка на подписите на страните с peг. №**.**г. на
нотариус И.П., с peг. №** на НК, с падеж 01.06.**г., ведно със законната лихва
върху главното задължение от подаването на заявлението в съда – 07.12.** г. до
окончателното му плащане;
1575 евро /хиляда петстотин седемдесет и пет евро/,
представляваща възнаграждение, уговорено в чл.3 от договора за паричен заем от
27.02.**г. – 1% месечно от неизплатената сума 7500 евро /75 евро на месец/ за
периода от 27.02.**г. до 27.11.**г.;
1350 евро /хиляда триста и петдесет евро/,
представляваща неустойка, предвидена в чл.6 от договор за паричен заем от
27.02.**г. – 1% месечно от неизплатената сума 7500 евро /75 евро на месец/ за
периода от 01.06.**г. /падеж на задължението/ до 31.11.**г.;
407,79 лв. /четиристотин и седем лева и седемдесет и
девет ст./, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски – действително дължима и платена държавна
такса.
При проверка на исковата молба съдът констатира, че
предявените искове са недопустими поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка, а именно възражение по чл. 414 от ГПК. От материалите по ч.гр.д.№
**/**г. по описа на Районен съд – Д. се установява, че длъжникът е подал
писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК, по повод на което съдът е указал на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е изпълнил
разпореждането на съда и в срок е предявил установителните си искове, но
междувременно с писмено молба с вх. № 7751 от 09.05.2017г. длъжникът изрично е
заявил пред заповедния съд, че оттегля своето възражение с вх. № 3188 от
23.02.2017г. Този факт не е бил известен на заявителя при предявяване на иска,
но съдът следва да го съобрази, доколкото има задължението служебно да следи за
допустимостта на исковото производство.
Правото на иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на
специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на
чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя
на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на
установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка
за съществуване на правото на иск, но особеността в случая произтича от
обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в
заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със
срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално
действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК и
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаването му пред съда по
заповедното производство. Проверката за наличие на оспорване на вземането се
прави от съда въз основа на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са
налице до момента на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК оттеглянето на възражението
следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага
последиците по чл. 416 от ГПК. Особеното в случая е, че възражението е
депозирано пред заповедния съд, тъй като към момента на подаването му все още
не е било образувано исковото производство. Същевременно заявителят не е знаел
за оттеглянето на възражението, което е изисквало от него да предяви иска си.
Във всички случаи съдът съобразява оттеглянето на възражението, а с това и
отпадането на едната от абсолютните предпоставки за допустимост на
установителния иск, и като последица следва да постанови прекратяване на
производството по делото. В този случай на прекратяване на производството
заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, а настъпват последиците на
чл. 416 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 130 от ГПК, Районният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 8542 от 23.05.2017г., с
която К.С.К., ЕГН ********** ***, е
предявил против В.Х.А., ЕГН ********** *** искове по чл. 422 от ГПК за
установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед № ** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ **/**г. по описа на Районен съд – Д. за следните суми:
7500 евро /седем хиляди и петстотин евро/,
представляваща главница по договор за паричен заем от 27.02.**г. с нотариална
заверка на подписите на страните с peг. №***.**г. на
нотариус И.П., с peг. №** на НК, с падеж 01.06.**г., ведно със законната лихва
върху главното задължение от подаването на заявлението в съда – 07.12.** г. до
окончателното му плащане;
1575 евро /хиляда петстотин седемдесет и пет евро/,
представляваща възнаграждение, уговорено в чл.3 от договора за паричен заем от
27.02.**г. – 1% месечно от неизплатената сума 7500 евро /75 евро на месец/ за
периода от 27.02.**г. до 27.11.**г.;
1350 евро /хиляда триста и петдесет евро/, представляваща
неустойка, предвидена в чл.6 от договор за паричен заем от 27.02.**г. – 1%
месечно от неизплатената сума 7500 евро /75 евро на месец/ за периода от 01.06.**г.
/падеж на задължението/ до 31.11.**г.;
407,79 лв. /четиристотин и седем лева и седемдесет и
девет ст./, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски – действително дължима и платена държавна
такса.
ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на посочената
искова молба гр.д. № 1651 по описа на ДРС за 2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд
в едноседмичен срок от съобщението на ищеца с частна жалба, от която препис за
връчване не се представя.
Към съобщението да се приложи препис
от определението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :