№ 7
гр. Плевен, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря М. ИВ. И.
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20244400200006 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение от 04.05.2023 г. на
несъдебен орган във Федерална Република Германия, влязло в сила на
01.06.2023 г., с което на българския гражданин Ю. О. М. е наложена
финансова санкция в размер на 128,50 евро.
Прокурорът изразява становище, че искането е основателно.
Засегнатото лице Ю. О. М. изразява становище, че искането е
основателно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
1
С решение № 532690656010 от 04.05.2024 г. на несъдебен орган във
Федерална Република Германия, влязло в сила на 01.06.2023 г., на
засегнатото лице Ю. О. М. е наложена финансова санкция в размер на 128,50
евро, представляваща парична санкция за извършено административно
нарушение и парична сума за разходите по административното производство,
довели до постановяване на решението.
Решението е постановено затова, че на *** г., в 01:19 часа, в гр.
Билефелд, на федерална автомагистрала 2, при 329,415-ия км, в лявото
платно в посока на движение гр. Хановер, засегнатото лице, като водач на
автомобил с рег. № ***, е превишило максимално допустимата скорост за
движение извън населени места с 22 км/ч, като се е движило със скорост от
100 км/ч.
Деянието представлява административно нарушение по чл. 41, ал. 1, във
връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата, чл.
24 от Закона за движението по пътищата и 11.3.4 от Федералния каталог за
финансови санкции във ФРГ.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл
в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от
решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Федерална Република Германия на 21.11.2023 г. и е преведено на български
език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
2
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на българския гражданин Ю. М. следва да бъде признато и изпълнено
на територията на Република България, тъй като са налице условията за
признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и
същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за
признаване и допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
на несъдебния орган от 14.10.2022 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и според българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
3
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 128,50 евро, съдът следва да определи
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в
сайта на БНБ за 04.05.2023 г. е видно, че равностойността на 128,50 евро е
251,32 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 532690656010 от 04.05.2023 г. на несъдебен орган
във Федерална Република Германия – Главния кмет на град Билефелд, влязло
в сила на 01.06.2023 г., с което на българския гражданин Ю. О. М., роден
на ********** г. в град О., *** област, ЕГН – ***, с настоящ и постоянен
адрес в с. ***, П. област, ул. „Н. В.“ №*, е наложена финансова санкция в
размер на 128,50 евро, равностойни на 251,32 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
решението на несъдебния орган от 11.04.2022 г. да се изпрати заедно с препис
от настоящото решение на ТД на НАП-Велико Търново, офис град Плевен за
изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП-
4
Велико Търново, офис гр. Плевен, както и за приключването изпълнението на
решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5