Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гр.д.N4147
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №21175 от 19.12.2016г.,
постановено по гр.д.№40526
по описа за 2012год., Софийският районен съд, 78-ми състав е отхвърлил исковете по чл.226, ал.1,т.1 от КТ и
чл.86 ЗЗД, предявени от ищеца Ц.Ц.Д. за осъждане на ответника «П.Ю.»ЕАД да му
заплати сумите от 48 000лв.-обезщетение за имуществени вреди и
5000лв.-обезщетение за забава.
Отхвърлени са исковете по чл.226,
ал.1, т.1 от КТ и чл.86 ЗЗД,
предявени от ищеца Ц.Ц.Д. за осъждане на ответника «П.Ю.»ЕАД да му заплати съответно
сумите от 8 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 1250лв.-обезщетение за
забава. Осъден е Ц.Ц.Д. да заплати на ответника «П.ю. ЕАД сумата от
400лв.-деловодни разноски.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Ц.Ц.Д., в която моли да се
отмени решението и постанови друго, с което се уважат предявените искове.
Посочва, че за доказване на неимуществените вреди, които е претендирал,
първоинстанционният съд не му е допуснал свидетели и след като още в исковата
молба е поискал двама свидетели, а допуснатия свидетел в първа инстанция не е
призован, поради което е направено искане за допускане на свидетел пред
въззивния съд и което искане е уважено. Посочва също така, че
първоинстанционният съд е отказал да допусне доказателства, посочени в исковата
молба след като е навел доводи в исковата молба за действия сочещи на психични
отклонения и здравословни проблеми, предизвикани от отказа на ответника да му
предостави УП 2 и
УП 3 и да му оформи трудовата книжка и изразяващи се в поведение на клошарство
и за което е искал допускане на медицинска експертиза, но което искане в
последствие в хода на въззивното производство не е поддържано. Посочва, че
поведението на ответника, с което е отказал да му издаде документите за стаж е
довело до това да няма средства за физическо и психическо оцеляване и под
жизнения минимум от 01.10.2007год. при доказано право в следствие на решение по
адм.дело №823/2014год. на в АССГ, което да бъде съобразено. Оспорва и
разноските в полза на ответника. В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа въззивната жалба и заявява,
че не желае да наема адвокат по делото и не иска да се допуска правна помощ.
Уточнява, че сумата от 48 000лв., която претендира са вредите
от неполучена пенсия след като е получавал пенсия в много десетократно
по-нисък размер или не е получавал
пенсия, защото не е имал стаж, защото не са представени документите и смята,
че е щял да получава по-висока пенсия.
За неимуществените вреди посочва, че се изразяват в това, че поради това че не
е имал пари е ровил в кофите за боклук, отразило се е на психиката му като е
изпитвал притеснение и безпокойство. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника, оспорва да е платено и е прекомерно.
Въззиваемата страна, ответник «П.ю. ЕАД, чрез своя пълномощник по делото
адв. Б. в писмен отговор оспорва въззивната
жалба и смята, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Смята, че
ищецът не е доказал действително получаваната пенсия за процесния период, за да
претендира като вреди разликата с тази която смята, че му се дължи. Сочи, че ищецът също така не е съумял да докаже
причинната връзка между неиздаването на документите и размерът на вредата,
както и не е доказал претърпени неимуществени вреди, които да са свързани с
неиздаване на УП-2. Претендира за разноски по делото за адвокатско възнаграждение
за което представя и списък за разноските. Представена е писмена защита по
делото.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 28.08.2012год. от ищеца Ц.Ц.Д. срещу ответника „П.Ю.“ЕАД /правоприемник на
първоначалния ответник „О.“ЕАД/ с
обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.226, ал. 1, т. 1 от КТ за обезщетение за имуществени вреди
в размер на 48 000лв. за периода от 26.10.2006год. до завеждане на
исковата молба 28.08.2012год., със законната лихва от завеждане на исковата
молба, мораторна лихва върху главницата
за обезщетение за имуществени вреди от 5000лв. за периода 26.10.2006год. до
28.08.2012год. и за сумата от 8 000лв. обезщетение за неимуществени вреди
и за сумата от 1 250лв.-мораторна
лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди за периода от
26.10.2006год. до 28.08.2012год.
В исковата молба ищецът Ц.Ц.Д. твърди, че с молба от 26.06.2006год. и от 18.06.2007год. е поискал от НОИ да
му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е представил час от документите за това, но
следвало да представи и документи от работодателя си-ответникът по делото за
трудовия стаж и доходи - УП 2 и УП 3. Сочи, че е поискал с молба от 30.06.2006год. от ответника да му оформи стажа, както и с молба от 28.06.2007год., но последвал
мълчалив отказ, както и с молба от 30.06.2006год. е поискал издаването на УП 2 и УП 3 за брутното му трудово възнаграждение и
трудов стаж, но последвал отново мълчалив отказ от ответника и с разпореждане
от 12.10.2007год. поради непредставяне на документите му е отпусната пенсия в
минимален размер, а за периода от 26.06.2006год. до 18.06.2007год. и не
получил пенсия изобщо. Сочи също
така и, че с молба от 28.02.2011год.
е отправил отново искане до ответника с искане да му бъдат издадени УП2 е УП3
за трудовия му стаж и за размера на трудовото му възнаграждение за периода от
1989год. до момента на подаване на молбата, но отново последвал мълчалив отказ.
Посочва, че въпреки, че е подал заявления за отпускане на пенсия от 2006год. и
от 2007год. и в тази връзка е поискал от НОИ да изиска от ответника да
представи нужните документи, ответникът е отказал. Посочва, че от действията и
бездействията на ответника е претърпял и неимуществени вреди, принуден бил да
проси, да се храни от кофите за боклук, поради което претендира обезщетение за
неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба ответникът
„О.“ЕАД
оспорва предявените искове, посочва, че въпреки, че ищецът твърди, че е подал
молби с искане за издаване на документи от работодателя УП 2 и др., но не е
посочил дали се е явил, за да ги получи, а личното му явяване е предписано и в
писмо от Дирекция Областна инспекция по труда София град, приложено към
исковата молба. Смята, че уволнението от О. ЕАД не е възпрепятствало ищеца да
търси работа и да продължи да работи при следващ работодател и смята за
неоснователни твърденията, че е станал клошар и е бил принуден да проси, за да
изкарва прехраната си. Още повече, че е вписан за вещо лице в списъците на
вещите лица към окръжни съдилища с посочени райони.
За
да отхвърли предявените искове, първоинстанционният
съд е приел, че въпреки, че е установено, че ответникът не е издал
документите УП 2 и УП 3, свързани с
трудовото правоотношение на ищеца при него, по делото липсват
доказателства за настъпили имуществени вреди,
а именно претендирани като разликата между реално получената и дължимата пенсия
на ищеца, което не се установява и от приетата ССЕ, която смята, че ищецът не е
оспорил надлежно и не е ангажирал доказателства в тази връзка, поради което
искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен, като недоказан, както и
е отхвърлена акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата. За да
отхвърли и претенциите за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е
ангажирал каквито и да е доказателства за настъпването на такива, както и да са
породени от поведението на ответника и пряка и непосредствена последица от него
и като недоказан искът е отхвърлен. Отхвърлен
е и искът за за мораторна лихва като акцесорен върху главницата за обезщетение
за неимуществени вреди.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо по отношение на претенциите
за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
за периода 26.10.2006год. до 14.06.2007год., както и относно
акцесорните претенции за лихва за периода 26.10.2006год.
до 04.07.2007год. за които ищецът е водил друг процес за същите вреди и по
който спор между същите страни за същите искания има влязло в сила на
22.05.2013год. решение на СРС от 07.01.2010год. , 66-ти състав, постановено по
гр.дело №23105/2007год. и сила на пресъдено нещо по спора за посочените периоди,
поради което в тези части постановеното решение, което се обжалва следва да бъде обезсилено и производството по исковете в тези
части прекратено. В останалата част отхвърлителното решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на
правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК и след направеното изрично уточнение на
предявените искове, направено пред въззивния съд. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че обжалваното решение е частично неправилно по иска с правно
основание чл.226, ал.1 т.1 КТ за обезщетение за имуществени вреди за сума от
1682,20лв. за периода 14.06.2007год. до 28.02.2012год., представляваща
разлика между пенсията, която е следвало да получава ищеца и получената от
него, както и за сумата от
1000лв.-обезщетение за неимуществени вреди за същия период и следва да бъде
отменено в тези части и постановено друго, с което предявените искове се
уважат. В останалите отхвърлителни части, както за главниците до пълните
претендирани размери на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди,
така и акцесорните претенции изцяло решението като правилно следва да се потвърди,
като се има в предвид и следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1, т.1 и ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.
Между
страните по делото не се спори, че са се намирали в трудово правоотношение от 17.04.1989год.,
като последно ищецът е заемал длъжността енергетик при ответника, с предишно
наименование „О.“ ЕАД като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед
№37 от 08.02.2001год.
Също така не е спорно по делото, че между страните е имало множество
трудови спорове, като е видно от приложените решения, че с влязло в сила на
23.10.1997год. решение от 16.07.1997год. на СРС, 67-ми състав, постановено по
гр.дело №8414/1995год. е отменена като незаконосъобразна заповед №141/31.07.1995год. на директора на ОФ
„О.“ гр.София, с която е прекратено трудовото правоотношение с Ц.Ц.Д. и е
възстановен същия на длъжността енергетик в ОФ„О.“ гр.София, както и в негова
полза е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
С
решение влязло в сила на 10.01.2001год. на СРС, 75-ти състав, постановено на
10.07.2000год. по гр.дело №8291/1997год. е отменена като незаконосъобразна
заповед №1231/30.10.1997год. на „О.“ЕАД по предявен иск от Ц.Ц.Д..
С решение влязло в сила на 28.07.2010год. на СГС, ІІ А състав, постановено
по гр.дело №1332/2000год. е отменено решение на СРС от 21.12.1999год.,
постановено по гр.дело №5280/99год., 62-ри състав с което са отхвърлени
исковете на Ц.Ц.Д. срещу „О.“ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 КТ като вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно
уволнението и е отменена заповед
№218/29.07.1999год., с която е прекратено трудовото правоотношение с Ц.Ц.Д.
и е възстановен на длъжността заемана преди уволнението и е осъден ответникът
да заплати сумата от 1013,64лв. на основание чл.344, ал.1,т.3 КТ.
По делото са приложени молби №777, №778 и №779 от 30.06.2006год. от ищеца
до ответника, с поставени върху тях печати
и вх.номера от дружеството ответник и с които е поискано издаването на документи
образец УП 2, УП 3, с искане да се
попълнят като се впишат получените
трудови възнагражденията и осигурителния стаж за времето през което ищецът е
бил на работа при ответника от 24.04.1989год. до 08.02.2001год. Посочено е, че се искат, за да се представят
пред НОИ.
С молби с вх.№1414, 1415 и №1416 от 28.06.2007год. ищецът отново е
поискал от ответника да му издаде исканите документи УП 2 и УП 3 и да се оформи
трудовата му книжка.
С молба с №196/28.02.2011год.
ищецът е поискал от ответника отново издаването на документи УП 2 и УП 3 за
удостоверяване на размера на получаваното от него трудово възнаграждение за
периода от май 1989год. до подаване на молбата, както и за трудовия стаж за същия
период.
Няма спор по делото, че посочените молби от ищеца са постъпили в
деловодството на ответника и с оглед на отразеното в ССЕ, приета от
първоинстанционния и от въззивния съд се установява, че след завеждане на
настоящото дело и едва през 2013год. и в последствие през 2015год. са издадени от
ответника исканите УП 2 и УП 3 и които са съобразени от НОИ в пенсионната
преписка за ищеца.
Приложени са писмо
№56-01/09.07.2007год. от НОИ до „О.“ ЕАД с копие до ищеца с искане във
връзка с отпускане на пенсия на ищеца да се предостави в 14 дневен срок УП 2 и
потвърждение на информацията за посочени периоди/стр.18 по делото на СРС/ и писмо от СУ на Социално осигуряване до ищеца, в което е
уведомен, че няма отговор на писмо от 09.07.2007год. до ЕАД „О.“ на-стр.19 СРС.
С молба от 18.06.2007год./стр. 54 по делото на СРС/ ищецът е поискал от НОИ
отпускане на пенсия и във връзка с искането с писмо от 19.06.2007год. НОИ го
уведомява, че във връзка с искането му за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст е необходимо да представи УП 2 за три последователни години по
избор в периода 01.01.1982год.-31.12.1996год. и УП 2 и потвърдително писмо от „О.“ ЕАД за посочения
период.
С разпореждане от 29.09.2006год., във връзка с подадено заявление от
27.06.2006год. от Ц.Ц.Д. е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е посочено, че към датата на
подаване на заявлението лицето има възраст 64год. и 13 дни и осигурителен стаж
от трета категория труд 28 год., 5 мес. и 17 дни и общ брой точки за възраст и
осигурителен стаж от 92, но след като в трудова книжка на лицето има незаверен
трудов стаж, който не следва да се зачита и за 2006год. изискуемите точки за
мъжете са 100, а на заявителят не достигат 5 години осигурителен стаж.
С разпореждане от 27.06.2007год. е отпусната на ищеца лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл.70, ал.7 КСО, считано от 14.06.2007год. и с разпореждане от
12.10.2007год. е отказано да се измени определената му пенсия в действителен
размер и като основание в мотивите на
разпореждането е посочено, че в тримесечния срок не са представени посочените
документи УП 2 от работодателя.
С решение от 07.01.2010год., СРС,
66-ти състав, постановено по гр.дело №23105/2007год. са отхвърлени предявените
от Ц.Ц.Д. срещу „О.“ЕАД искове с правно
основание чл.226, ал.3, вр. ал.1, т.1 КТ за сумата от 2 880лв.,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди, пропуснат доход от пенсия за периода 30.06.2006год. до 14.06.2007год.
поради неиздаване на формуляр образец УП 2 и трудова книжка и попълване на
данните за трудовия стаж, с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 300лв.
върху главницата за обезщетение за имуществени вреди от 30.06.2006год. до 04.07.2007год., иск с правно основание чл.226, ал.3, вр. с
ал.1,т.1 КТ за сумата от 400лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди поради неиздаване на формуляр
образец УП 2 и трудова книжка и попълване на данните за трудовия стаж и иск с
правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 70лв. лихва за забава върху главницата
за обезщетение за неимуществени вреди за периода от
30.06.2006год.-04.07.2007год. Със същото решение е прекратено производството по
исковете с правно основание чл.226, ал.3 КТ за обезщетение за имуществени
вреди-пропуснат доход от пенсия за периода 14.06.2007год. до 14.06.2014год.,
както и за сумата от 1 200лв.-обезщетение за неимуществени вреди за същия
период. Решението е оставено в сила с
решение на СГС от 15.06.2012год., постановено по гр.дело №2402/2010год. и с
определение от 22.05.2013год., постановено по гр.дело №2389/2013год., ІV ГО на
ВКС не е допуснато до касация. За да се отхвърлят исковете в мотивите на
решенията е прието, че независимо, че ищецът е поискал издаване на формуляри
образец УП2 и УП3, документи свързани с трудовото правоотношение и това, че
ответникът не е изпълнил задължението си да ги издаде, след като не са
представени доказателства, че ищецът е
подал заявление пред НОИ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно органът да е постановил разпореждане, с което да е отказал пенсия за процесния период, а данни за
подадено заявление има за периода след завеждане на исковете, поради което е
приел за недоказано възникването на вреда за ищеца и исковете са отхвърлени.
В приетата в първоинстанционното производство ССЕ е посочено, че ищецът Ц.Д.
със заявление от 27.06.2006год. е поискал от НОИ да му бъде отпусната пенсия,
каквато му се полага, включително и при недостиг на 5 год. или на точки или
социална пенсия и с разпореждане от 2006
год. е отказана пенсия и в последствие с ново заявление от 18.06.2007год. е
поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и с разпореждане от
27.06.2007год. е определена такава , но в минимален размер, считано от
14.06.2007год., когато ищецът е навършил 65 год. Вещото лице е изискало от ответника
удостоверения УП2 и е посочило, че такива
са издадени през 2015год. и с оглед на посоченото в тях е определило, че ищецът
е следвало до получава пенсия в по-висок размер от този, който е определен в
минимален размер, но за който не са представени данни от ответника.
С разпореждане на НОИ от
11.10.2007год. е определена пенсия от 14.06.200год. в минимален размер от 72,25лв.
Приложено е решение №6181/19.10.2015год. на АССГ, 44-ти състав, постановено
по адм. дело №823/2014год., с което по жалба на ищеца е отменено решение от
09.12.2013год. на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане от
15.08.2013год. за пенсията на ищеца и е изпратена преписката на ТП на НОИ за
ново произнасяне. С решение от
26.10.2016год., постановено по адм.дело №610/2016год. на ВАС е оставено в сила решението на АССГ.
С решение от 17.05.2018год. на АССГ, 45-ти състав, постановено по
дело №9566/2017год. е отхвърлена жалбата на Ц.Ц.Д. срещу решение
№2153-21-158 от 11.07.2017год. на директора на ТП на НОИ, с което са оставени
без уважение жалбите на Д. срещу разпореждане от 28.03.2017год. Това решение е
отменено с решение от 08.11.2018год. на ВАС, постановено по гр.дело
№9118/2018год., както и е отменено
решение от 11.07.2017год. на директора на ТП на НОИ и е върната преписката за ново произнасяне,
съобразно дадените в мотивите на решението указания.
От разпита на свидетеля Н. пред въззивния съд се установява, че е
служител на МВР и е разпитвал ищеца след
като по негова жалба е имало преписка в МВР. Посочва, че по време на разпита
ищецът изглеждал като клошар, бил облечен в черни дрехи, миришел лошо и такъв
бил вида му и на втората им среща. Сочи, че е виждал ищеца да рови в кофите за
боклук, това било преди месец, два- три и не може да си спомни кога точно е
било. Виждал е ищецът да носи кашони и да вади кашони от боклука.
В ССЕ приета пред въззивния съд/стр.131 по делото на СГС/ е посочено, че с
разпореждане на НОИ от 11.10.2007год. на ищеца е определена пенсия, считано от 14.06.2007год.
в размер на 72,25лв., в последствие е индексирана и от 01.07.2007год. на 79,48лв., от 01.10.2007год. на 87,42лв.,
от 01.07.2008год. на 96,47лв., от 01.10.2008год. на 106,11лв., от
01.07.2009год. на 115,67лв., от 01.06.2012год. на 123,25лв. и от 01.04.2013год.
на 127,50лв. Вещото лице е посочило, че с разпореждане на НОИ от 15.08.2013год.
е преизчислена пенсията от 11.02.2013год. на 153,85лв., а от 01.04.2013год. на
168,93лв., а също така от 17.10.2013год. е изменена личната пенсия считано от
11.02.2013год. по заявление от същата дата, като е посочено, че общия
осигурителен стаж превърнат в трета категория труд е 41год.5м. и 21 дни, при
индивидуален коефифициент от 0.750 е определена пенсия от 166,20лв. и от
01.04.2013год. от 182,49лв., от 01.7.2014год. на 187,42лв. и от 01.07.2015год.
на 190,98лв. Вещото лице е посочило, че във връзка с решение от 19.10.2015год. на АССГ
е определен общ осигурителен стаж от 41год.,5м. и 21 дни и е определен
индивидуален коефицинт на 0.786 като най-благоприятен за ищеца. На база
осигурителен доход за периода 01.06.1990год.-31.05.1993год. от 72 678
нед.лв., осигурителен доход от 17 259лв., средномесечен осигурителен доход
за страната от 367,64лв. и доход за изчисляване на пенсията съобразно
индивидуалния коефициент от 288,97лв. при проценти осигурителен стаж от 41г. 5
м. по 1,1 % и съгласно формулата за изчисляване на пенсията съобразно чл.70,
ал.1 КСО от 14.06.2007год. вещото лице е посочило, че пенсията на ищеца следва
да бъде от 131,65лв., а към 28.08.2012год.-исковата молба по настоящото дело от 174,19лв. При което
вещото лице е посочило, че при данните от издадените УП 2 и УП3 от ответника пенсията на ищеца за процесния
период от 14.06.2007год. до 28.08.2012год. е от общо 10 164,30лв., а с
оглед на изплатената пенсия на ищеца за същия период от 6 687,91лв. се
явява разлика от 3 476,38лв.
При така установената фактическа обстановка,
Софийският градски съд достигна до следните правни изводи:
С оглед заявените от ищеца
факти, както в исковата молба, така и в уточнението, в изпълнение на указанията, дадени от
въззивния съд, се сочи, че процесните вземания за обезщетения- за имуществени и
неимуществени вреди се основават на следните правопораждащи факти, а именно неиздаване
на документи, удостоверяващи продължителността на съществувалото трудово
правоотношение-трудов стаж, както и получаваното трудово възнаграждение при
ответника и каквито са документите-
образец УП – 2 и образец УП -3. Пред въззивния съд в съдебното заседание от
06.06.2017год. ищецът изрично посочва, че сумата от 48 000лв., която
претендира представлява обезщетение за имуществени вреди и явяваща се разлика
между получавана от него пенсия в минимален размер и пенсията, която следва да
получава, ако в НОИ по пенсионното преписка е представил исканите от ответника
документи за трудовия стаж и получавано възнаграждение и което обезщетение е за периода, посочен изрично в
молба-уточнение от 05.07.2017год. с начална дата от 14.06.2009год. до завеждане
на исковата молба, както и сумата от
8 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди за притесненията и
безпокойството, което е преживял, като се е стигнало да рови по кофите за
боклук и да е клошар от липсата на средства. Доколкото ищецът сочи, че неиздаването на
документите УП2 и УП3 в своята съвкупност са довели до това той да претърпи
едни и същи по вид и размер имуществени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди, то настоящият съдебен
състав приема, че е предявен един иск за имуществени вреди и неимуществени
вреди и неговата правна квалификация е чл. 226 КТ. Като намира, че не следва да
се разглеждат новите обстоятелства, посочени едва пред въззивния съд, че в
издадените в последствие документи от 2013 год. и от 2015год.- УП 2 и УП 3, в
своето съдържание не отразяват правилно действителното трудово възнаграждение и
стаж и които обстоятелства не са наведени в исковата молба.
Разпоредбата на чл.226, ал.1, т.1 от КТ
предвижда работодателят и виновните длъжностни лица да отговарят солидарно за
вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите им документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение и в
тази връзка ал.3 на чл.226 от КТ предвижда възможността да се обезщетяват
всички вреди, включително и причинените неимуществените вреди, претърпени от
работника или служителя. Обезщетението по ал.1 на чл.226 КТ е предназначено да
възмезди вредите, които работникът или служителят претърпява от ненадлежното
упражняване на удостоверителната функция на работодателя. Така
уредената в закона отговорност е договорна и произтича от неизпълнение на
задължението на работодателя по сключения трудов договор, което е нормативно
установено с разпоредбата на чл. 128а КТ, в която е предвидено, че по писмено
искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и
предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в 14-дневен срок от искането. В чл.5, ал.7 от КСО също така е предвидено, че осигурителят, а
такъв се явява в случая работодателят е длъжен да издава документи за
осигурителен стаж и осигурителен доход при прекратяване на трудови или служебни
правоотношения и по искане на осигуряваното лице или негов представител в 14
дневен срок от искането. Издадените документи се прилагат от осигуреното лице
към заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
съгласно изискването на чл.2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл.
226, ал. 1, т. 1 КТ, по делото трябва да се установи, че последният не е
изпълнил задължението си по чл. 128а КТ, което от своя страна означава
доказване на обстоятелството, че работникът е отправил писмено искане до
работодателя за издаване и предоставяне на документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение, които в процесния случай са такива,
удостоверяващи трудовия стаж и възнаграждения, както и да са претърпени вреди от работника или служителя,
които да се намират в причинно следствена връзка с неиздадените документи. За
причинените вреди отговарят солидарно работодателят и виновните длъжностни
лица, а съгласно чл.226, ал.3, изр. Първо КТ обезщетението обхваща всички
вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.
По делото, са ангажирани
доказателства, че ищецът е поискал от ответника да му бъдат издадени и
предадени документи обр. УП - 2 и обр. УП - 3, с молба от 30.06.2006год., с молба от 18.06.2007год. и с молба от
28.02.2011год., които обаче няма спор, че не са издадени до завеждане на
настоящото дело, а едва през 2013год. по
разпореждане на НОИ и през 2015год., поради което и за ответното дружество е възникнало задължение
да издаде посочените документи и
следователно договорната му отговорност за неговото неизпълнение може да бъде
ангажирана. В случая обаче първоинстанционният съд не е съобразил, че между
същите страни е било висящо гр.дело №23105/2007год.
по описа на СРС, 66-ти състав за същото искане за обезщетение за вреди за
периода до 14.06.2007год. и за този
период предявените искове, по настоящото дело се явяват недопустими. Към този
период се отнася и разпореждането на НОИ
от 2006год., с което е отказана пенсия на ищеца и което не е част от
релевантния по делото период, а именно след 14.06.2007год.
В случая няма спор, че в кръга на документите, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение са документите за осигурителен/трудов/ стаж
и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внасяни
осигурителни вноски за три
последователни години от последните петнадесет години осигурителен стаж, които
са най-благоприятни за лицето и в каквато връзка са били исканията на ищеца за
издаване на документи с молба от 18.06.2007год. и от 28.02.2011год. до неговия
работодател, както и указанията на НОИ, дадени в писма до ищеца, за да му бъде
определена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма спор по делото също
така, че съгласно разпореждане на НОИ от 27.06.2007год., считано от
14.06.2007год. е признато правото на ищеца на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, но е определена в минимален размер и също така е отказано да бъде
изменена поради непредставяне на посочените документи- УП2 и УП 3. Придобилият
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да подаде заявление за
отпускане на пенсията само при наличие на документите по чл.2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и
които са именно тези за осигурителен/трудов/ стаж и за прекратяване на
осигуряването и документи за брутното трудово възнаграждение или доход върху
който са внасяни осигурителните вноски за три последователни години през
последните 15 год. осигурителен стаж по избор на пенсионера преди
01.01.1997год. и които следва да бъдат
издадени от работодателя. Неиздаването на тези документи лишава заявителя в
случая не от право да получи пенсия и каквато му е определена от 14.06.2007год.
но от определянето й в размер какъвто следва да получи, съобразно чл.70, ал.1
от КСО, а не такава в минимален размер и
разликата се явява вреда под формата на пропуснати доходи. В тази връзка за
определяне на обезщетението за имуществени вреди, причинени на ищеца,
представляващи разликата между изплатената пенсия на ищеца за процесния период от 14.06.2007год. до 28.08.2012год.,
определена в минимален размер със съответните индексации за годините, без да се
съобразят данните за осигурителния стаж
и брутното трудово възнаграждение на
ищеца при ответника и за които не са издадени исканите документи, настоящия състав на съда, съобрази
заключението на ССЕ, прието пред въззивния съд, в което е посочено, че за
процесния период изплатената пенсия на ищеца е от 6 687,91лв. и размера на пенсията, която е определена на ищеца при съобразяване на
данните от издадените документи за осигурителен стаж и доходи- УП2 и УП 3 от
работодателя, но издадени в последствие през 2013 год. и 2015год. Съобразно посоченото в тези документи и взети в предвид
като данните в констативната част на ССЕ при общо брутно трудово
възнаграждение/осигурителен доход/ за периода 01.06.1990год.-31.05.1993год. от
72 678 нед.лв., общо брутно трудово възнаграждение от 17 259,87лв.,
индивидуален коефициент от 0,786 /най-благоприятен за ищеца/, средномесечния
осигурителен доход за страната от 367,64лв. и доход за изчисляване на размера
на пенсията от 288,97лв./стр.136 по делото на СГС, стр.6 от ССЕ/, съгласно
чл.70, ал.1 КСО при осигурителен стаж от 30 год. 10 месеца, съгласно
разпореждане на НОИ от 11.10.2007год. пенсията на ищеца към 07.2007год. следва да е в размер на 107,82лв. и съгласно посоченото в т.9
увеличение от 01.07.2007год. с 1,1. или разликата с получената пенсия е от 28,34лв.
за месеците 07., 08. и 09.2007год. За
периода от 14.06.2007год. до 01.07.200год.
и съответните дни от пенсията следва да е от 55,54лв. или разликата с получената пенсия за този период е от 14,60лв.Разликата между
изплатената пенсия и тази от 107,82лв.
за периода от м.10.2007год. до 06.2008год. се явява от 20,40лв. месечно. От 01.07.2008год. с индексацията по т.10 от
заключението на ССЕ/стр.6/ с1,1035 месечната пенсия е в размер на 118,98лв. за
периода до 06.2010год.включително, а разликата с получаваната пенсия за същия
период е от месечно от 22,51лв. за м.
07.2008год.- 01.09.2009год., включително. За периода от м.02.2009год.,
разликата е от 3,23лв., за периода от м.03.2009год. до м.06.2009год., вкл. е от
12,87лв. на месец и за останалия период м.07.2009год. до 06.2010год. вкл. разликата
е от 3,31лв. за всеки месец. Съгласно индексацията по т.11 от ССЕ/стр.6 на
заключението, стр.136 по делото на СГС/ от 1.09 от 28.07.2010год.,
пенсията на ищеца за месец 07.2010год. е
в размер на 120,36лв. или разликата с получената пенсия за месеца е от 4,69лв.,
а считано от м.08.2010год. до м.01.2011год. месечната пенсия е от 129,69лв. или разликата с получената
пенсия е от 14,02лв. за всеки месец. За периода след подадената от ищеца молба от 28.02.2011
год. до ответника с искане отново да му
бъдат издадени документи УП 2 и УП 3 и които отново не са издадени, за да ги
представи ищецът в НОИ и са издадени в последствие през 2013год. и през
2015год. и след процесния период и след
като към този период е следвало да се съобрази и влязлото в сила съдебно
решение от 28.07.2010год. по гр.дело №1332/2000год. на СГС, ІІА състав, с оглед
на което се зачита за осигурителен стаж
и времето през което лицето е било незаконно уволнено при данните за осигурителен стаж от 41г. 5 м. съобразно
чл.70, ал.1 КСО пенсията на ищеца при другите посочени данни е от 174,19лв. за
пълен месец от 03.2011год. и за м.02.20011год. от 131,28лв. и разликата с
получената пенсия за същия месец- 02.2011год. е от 15,61лв. Разликата между
получената пенсия и тази от м.03.2011год. до 07.2012год. от 174,19лв. месечно е
от 58,52лв. месечно и за последния месец- 08. до 28.08.2012год. е от 62,87лв.
Общо пенсията на ищеца за процесния период от 14.06.2007год. до 28.08.2012год.,
съобразно данните за осигурителен доход и стаж е от общо 8 370,11лв. и съпоставена с
получената пенсия за същия период от 6 687,91лв. разликата от 1682,20лв. се явява имуществена вреда,
пропуснат доход от пенсия за процесния период 14.06.2007год.-28.08.2012год.,
поради това, че не са издадени както по
искане от ищеца в молба от 18.06.2007год., така в молба от 28.02.20011год. документи за осигурителния му
стаж и доход- УП 2 и УП3 от ответното дружество. Без значение са последващите искания от ищеца за изменение
на пенсията и в тази връзка действията по обжалване на последващи разпореждания
на НОИ за отпусната пенсия и с оглед на твърдения на ищеца, че не са правилно
удостоверени факти в издадените през 2013 год. и 2015год. документи УП 2 и 3 и
това, че смята, че пенсията му следва да е в по-висок размер и което касае
период след завеждане на делото и, което не са предмет на настоящото производство.
С оглед на изложеното настоящия състав на въззивния съд намира, че
предявения иск с правно основание чл.226, ал.1,т.1 КТ за обезщетение за
имуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 1680,20лв.,
представляваща разлика между получената пенсия от ищеца и пенсията, която е следвало да получи с оглед
на неиздадените от ответника документи
УП 2 и УП3 и за периода 14.06.2007год. до 28.08.2012год., определена
съобразно ССЕ и с оглед на чл.162 ГПК и в останалата част до пълния претендиран
размер искът за обезщетение за имуществени вреди като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
Настоящия състав на въззивния съд не
кредитира заключението на ССЕ, приета от въззивния съд по отношение на
посочения размер на следващата се пенсия
на ищеца съгласно разпореждане на НОИ от 2017год. и за по-висок размер на
разликата с получената пенсия от ищеца, тъй като при определянето й съобразно
чл.70, ал.1 КСО е ползван процент осигурителен стаж от 41г.5м.-/т.7, стр.6 от
заключението/, какъвто не е осигурителния стаж на ищеца към 14.06.2007год. и за
периода до подаване на молбата от ищеца от 28.02.2011год. за издаване на УП 2 и
УП 3. Като това обстоятелство- влязлото в сила съдебно решение от
28.07.2010год. по гр.дело №1332/2000год. на СГС, ІІА състав и допълнителния
осигурителния стаж от 41г. 5 м. следва да бъдат зачетени едва в последващия
период и взет в предвид при изчисляване
на пенсията след 28.02.2011год. до подаване на исковата молба.
По отношение на претенцията с правно основание чл.226, ал.1, т.1, вр. с ал.3 изр. първо КТ, след като изрично
законодателят предвижда обезщетяване и на неимуществени вреди от неизпълнение
на задължението на работодателя да издаде
документите, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение и
каквито са и процесните искани от ищеца УП 2 и УП3, при проявеното от страна на ответника
бездействие, като не ги е издал и което
е за продължителен период от време, с
оглед възрастта на ищеца, последния е преживял притеснения и безпокойство от поведението на ответника и с оглед и на
обичайните вреди в такъв случай съдът намира, че обезщетението за неимуществени
вреди при съобразяване и на критерия за справедливост, следва да бъде определено на 1000лв. Не се
явяват доказани неимуществени вреди в
по-голям размер, както и да е налице и влошено здравословно състояние и психическо заболяване
при ищеца и които да са в причинна връзка именно с поведението на ответника.
Поради което претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата до
пълния претендиран размер като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД, тъй като
задълженията за заплащане на обезщетения по чл.226, ал.1, т.1, вр. с ал.3 КТ са
безсрочни и настоящия състав на въззивния съд намира, че имат договорно
основание, отговорността по чл.86 ЗЗД настъпва от момента, в който длъжникът е
бил поканен да ги изпълни. В настоящия случай преди образуване на делото не е
отправена покана от ищеца за изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на горепосочените обезщетения и по аргумент на чл.84, ал.2 ЗЗД
последният не е изпаднал в забава. С оглед на това претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху дължимите суми за посочения
период и размер се явяват неоснователни.
При гореизложеното и в предвид несъвпадането на крайните изводи,
първоинстанционното решение освен, че следва да бъде обезсилено в посочените
части, следва да бъде отменено в отхвърлителната част за сумата от
1682,20лв.-обезщетение за имуществени вреди за периода от 14.06.2007год. до
28.08.2012год. и за сумата от
1000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и постановено друго, с което се
уважат тези претенции, а в останалата част отхвърлителното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото с оглед на отхвърлената част от исковете се дължат
разноски на ответника и при направено искане за присъждането им за
първоинстанционното производство с оглед представените доказателства, че са
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. следва да се
присъдят разноски за 381лв. За
въззивното производство при направено искане за присъждане на разноски с оглед
отхвърлителната част от исковете и за разноски от 850лв., които са договорени в
приложения договор за правна защита, но при направеното изрично възражение на
въззивника, че не е доказано да са направени именно по конкретния договор и
дело, настоящия състав на въззивния съд намира, че възражението е основателно,
тъй като независимо, че е представено доказателство за заплатена сума в
по-висок размер, но с общо посочване на основанието-по договори за правна
защита, без да е конкретно посочено и че заплащането на сумата е по конкретния
договор с дата, както и да е за конкретното дело при данни за водени и на
други дела между страните не може да се
приеме, че е заплатено договореното адвокатско възнаграждение именно по
настоящото дело, поради което не следва да се присъжда в полза на ответника.
С оглед на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
сумата от 110лв. от която 100лв.-за държавна такса и 10лв.-за изготвената ССЕ,
съобразните уважените искове, както и по сметка на СГС сумата от 60лв. от която 50лв.-държавна такса и 10лв. за ССЕ,
изготвена пред въззивния съд и заплатена от бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №21175 от 19.12.2016год., на СРС, 78-ми състав, постановено по
гр.дело №40526/2012год., в частта, в
която са отхвърлени исковете, предявени от Ц.Ц.Д. срещу „П.ю.“ ЕАД за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди за периода от
26.10.2006год. до 14.06.2007год., както
и относно акцесорните претенции за лихви за забава върху обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди за периода 26.10.2006год. до 04.07.2007год.
и прекратява в тази част производството
по делото.
ОТМЕНЯ решение №21175 от 19.12.2016год.,
на СРС, 78-ми състав, постановено по гр.дело №40526/2012год., в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от Ц.Ц.Д. срещу „П.ю.“ ЕАД за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 1682,20лв. за периода от
14.06.2007год. до 28.08.2012год. и
за сумата от 1000лв.- обезщетение за
неимуществени вреди за същия период,
както и за разноски в полза на ответника за сума над 381лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „П. Ю.“ ЕАД, с ЕИК********, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Б. да заплати на Ц.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.226, ал.1, т.1 КТ сумата от
1682,20лв.-обезщетение за имуществени вреди, пропуснат доход от пенсия за
периода от 14.06.2007год. до 28.08.2012год. поради неиздаване на формуляр
образец УП 2 и УП 3, ведно със законната лихва върху сумата от 28.08.2012год.
до окончателното й заплащане, както и сумата от 1000лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от неиздаване на документи УП 2 и УП3, ведно
със законната лихва от 28.08.2012год. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите отхвърлителни части.
ОСЪЖДА „П.Ю.“ ЕАД, с ЕИК******** на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 110лв.-държавна
такса и за ССЕ и по сметка на СГС сумата от 60лв.-държавна такса и за ССЕ
Решението
може да се обжалва пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.