Определение по дело №3823/2017 на Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда № 234/10.10.2017 година, постановена по НОХД № 3823 по описа за 2017 година, НО, 21 състав на Софийски градски съд.

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура против К.Б.П., като същият  е предаден на съд за това, че на 20.03.2017 година около 11:00 часа в гр.С., при управление на тежкотоварен автомобил, марка „Фолксваген ЛТ35“, с рег. № СА 8092 ВТ“ се движел по ул. „Без име“ с посока от ул. „Ф.Ж.Кюри“ към ул. „Атанас Далчев“ на заден ход, като срещу бл. 10 нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл.40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

- чл.40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно той е длъжен да осигури лице, което да може да сигнализира за опасност“,

като реализирал ПТП с намиращата се зад тежкотоварния автомобил пешеходка Е.И.И.-К., ЕГН: **********, в следствие на което К. получила следните травматични увреждания: охлузвания в областта на двете скули на лицето, кръвонасядане на гръбначната мускулатура отпред в шийния отдел на гръбначния стълб, гръдна травма – кръвонасядания на гръдния кош, счупване на второ и трето ребро в дясно от гръбнака с кръвонасядане на околните меки тъкани, кръвонасядане на двата хълбока, кръвонасядане с петнист характер на мастната капсула на десния бъбрек, кръвонасядане на дясното черво в хълбучната част на тънкото черво, масивно кръвонасядане на меките тъкани на малки таз, счупване на дясната срамна кост към лонното съчленение, отваряне на лонното съчленение, травма на крайниците – много големи разкъсно-контузни рани на дясното бедро и лявата подбедрица, травматични деколмани на двата долни крайника, размачкване на меките тъкани на дясното бедро, счупване на дясната бедрена кост, двукондилно счупване на лявата голямопищялна кост, като на 28.03.2017 година Е.И.И.-К., ЕГН: ********** е починала и настъпилата смърт е в непрекъсната причинно-следствена връзка с получените в следствие на настъпилото ПТП на 20.03.2017 година травматични увреждания – престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр. 3 от НК.

Производството по делото се разви при условията и по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Преди да започне първоинстанционното съдебно следствие в присъствие на своя защитник, подсъдимият К.Б.П. заяви искане за провеждане на съкратено съдебно следствие като алтернативна възможност, съзнавайки последиците от своето изявление, с признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се съгласи за тях да не се събират доказателства. На тази основа съдът констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и обяви че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях, както и от направеното самопризнание. Суверенното право на подсъдимия, гарантирано от закона, за определяне реда за разглеждане на делото беше уважи от този съд при съблюдаване изискванията на процесуалния закон и разглеждането на делото протече по реда на диференцираната процедура по чл.372 ал.4 вр. чл.373 ал.2 НПК.

На основание чл.76 от НПК в качеството на частни обвинители са конституирани И.Л.В. и В.Л.В..

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото спрямо К.П. обвинение в престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като пледира, че в хода на съкратеното съдебно следствие се е установило, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на вменения престъпен състав. Прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като при индивидуализацията на наказанието се приложи чл.55 НК, взимайки предвид неговото желание за приключване на делото и критичното отношение към извършеното. Представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия П. да бъде наложено наказание в размер на три години „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с една трета, съобразно правилата на НПК и същото да бъде отложено с определен изпитателен срок в размер на четири години.

Повереникът на частните обвинители адв.О. пледира, че обвинението е доказано от фактическа страна. Посочва, че в конкретния случай престъплението е разкрито единствено, защото има поставени камери и деянието е заснето. Изразява становище, че подсъдимият е възприел какво е направил, но е напуснал местопроизшествието, тъй като видно от видеозаписа същият е усетил, че има нещо на пътното платно, поради което е преустановил движението за около минута.  Посочва още, че подсъдимият не е изказал искрено съжаление за стореното. Излага, че пострадалата не е имала възможност да забележи микробуса, тъй като се е намирала с гръб към него, а и не е имало банкет, по който същата да се движи безопасно, поради което намира, че тя по никакъв начин не е допринесла за настъпване на произшествието. В тази връзка не споделя доводите на прокуратурата досежно наказанието „лишаване от свобода“, което счита, че следва да бъде в максимален размер от 6 години, а така също и изтърпяно ефективно. Моли да бъдат присъдени направените от частните обвинители разноски по делото.

Частният обвинител В. се присъединява към казаното от повереника.

Частният обвинител В. се присъединява към казаното от повереника.

Защитата на подсъдимия изразява несъгласие с тезата на повереника на частното обвинение, че подсъдимият е разбрал за стореното и е продължил да управлява микробуса. Посочва, че пострадалата е допринесла за инцидента, тъй като има отредено място за тротоар, но същата се е движела по улицата. При индивидуализация на наказанието защитникът отбелязва наличието на редица смекчаващи обстоятелства каквито са чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудова заетост,  липсата на наказания като водач на МПС, наличието на златен талон, което навежда към обстоятелството, че през последните шест години подсъдимият не е имал нарушения. В този смисъл, според защитника, наказателната репресия от момента, в който е разбрал за произшествието до настоящия момент е изиграла своята превъзпитателна и поправителна роля спрямо подсъдимия. Моли за приложение на института на условното осъждане. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ моли за снизхождение, тъй като същият е водач и изкарва прехраната си с тази дейност.  Посочва, че поведението на подсъдимия след деянието – оказаното съдействие на органите на МВР, предоставянето на микробуса, признанието, че той е шофирал, липсата на прикриване на следи са смекчаващи обстоятелства. По отношение на разноските посочва, че същите ще бъдат обезщетени от застрахователя и подсъдимият не следва да бъде товарен с такива.

Подсъдимият П. в правото си на лична защита изказва съболезнования на близките на починалата и се присъединява към казаното от защитника си.

В правото си на последна дума подсъдимият моли за правилна преценка на извършеното от него.

Съдът, като прецени събраните по делото съобразно изискванията на чл.13 и чл.18 от НПК доказателства, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:  

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Подсъдимият К.Б.П. е роден на *** ***, живущ ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, не осъждан, работи в „Е.“ ООД, ЕГН: **********.

На 20.03.2017 година около 11:00 часа подсъдимият К.П. управлявал моторно превозно средство – тежкотоварен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ35“, с рег. № ******в гр. С. в района на ул. „Без име“, зад блок № 10, на бул. „Цариградско шосе“ в посока от ул. „Ф.Ж.Кюри“ към ул. „Атанас Далчев“ като извършвал маневра „движение на заден ход“.  Пътната настилка била покрита с асфалт, дребнозърнест, сух, без неравности и наклони. Широчината на пътното платно на улица „Без име“ зад блок № 10 на бул. „Цариградско шосе“ е 3,5 метра, предназначена за движение в двете посоки. Времето било сухо, при дневна светлина и при добра видимост. Подсъдимият К.П. *** с посока на движение от ул. „Ф.Х.Кюри“ към ул. „Атанас Далчев“ на заден ход с горепосочения тежкотоварен автомобил. Скоростта на движение на тежкотоварния автомобил, управляван от подсъдимия била в порядъка на около 10 километра в час.

В същото време пешеходката Е.К. – 75 години се движела зад автомобила в същата посока / с гръб към автомобила/. Водачът П. нямал възможност да възприеме, намиращата се зад  управлявания от него автомобил пешеходка и движейки се на заден ход я ударил със задната дясна част на фургона в гърба. Вследствие на удара, К. паднала на пътната настилка по лице, а продължаващият движението си назад автомобил, минал над нея, притискайки я, като я повлякъл в посоката си на движение. В резултат на това влачене К. получила охлузвания по лицето, а от притискането на терена и части от автомобила отдолу – кръвонасядане на нивото на тилната кост на шийния гръбнак, кръвонасядане в областта на дясното рамо, счупване на ребра в дясно и белодробна контузия на десния бял дроб.

Автомобилът продължил своя ход навлизайки в тунел, намиращ се в края на ул. „Без име“, след което потеглил напред и на ляво, спрял и отново потеглил напред, при което преминал със задното дясно колело през двата крака на пешеходката, възкачвайки се и прегазвайки я през хълбоците. Вследствие на това последната получила увреждания в областта на мастните капсули и двата бъбрека, сляпо черво, меките тъкани на таза, счупвания на десния хълбок и тежки травматични увреждания на двата крака.

Подсъдимият П. не усетил нищо нередно и продължил движението си, като около 15:30 часа паркирал буса пред цех, находящ се в гр. С., „Модерно предградие“, ул. „*********.

Около 11:00 часа, свидетелят А.С. минавал покрай мястото на произшествието и забелязал пострадалата К., като веднага отишъл при нея за да окаже помощ. Същата била в тежко състояние, но в съзнание. Свидетелят Сяров подал сигнал на тел. 112. На място пристигнал екип на бърза помощ и органите на полицията. Пострадалата била настанена в УМБАЛСМ „Пирогов“, където починала на 28.03.2017 година.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № 15/2017 година на Е.И.И.– К. е причинена травма: кръвонасядане на гръбначната мускулатура отпред в шийния отдел на гръбначния стълб; гръдна травма – кръвонасядания на гръдния кош, счупване на второ и трето ребра в дясно до гръбнака с кръвонасядане на околните меки тъкани; коремна травма – кръвонасядания на двата хълбока; кръвонасядане с петнист характер на мастната капсула на десния бъбрек; кръвонасядане на сляпото черво и хълбочната част на тънкото черво и масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; счупване на дясната срамна кост към лонното съчленение; отваряне на лонното съчленение; травма на крайниците – много големи разкъсно-контузни рани на дясното бедро и лявата подбедрица; травматични деколмани на двата долни крайника; конквасация / размачкване на меките тъкани/ на дясното бедро; счупване на дясната бедрена кост; двукондилно счупване на лявата голямопищялна кост; усложнения – травматичен шок; декомпресиран травматичен и хеморагичен /кръвоизливен/ шок; масивна мастна емболия на белите дробове; остър респираторен дистрес синдром; остра бъбречна недостатъчност; синдром на многостранна недостатъчност.

Причината за смъртта на Е.И.И.-К. е съчетаната травма и настъпилите от нея усложнения.

Съгласно заключението на експертизата между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.

Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат при пътно-транспортно произшествие.

Съгласно констативен протокол № к -159, водачът на тежкотоварния автомобил К.Б.П. бил изпробван с „Алкотест Дрегер 7510“ № 0136, проба 05511, от която не се установява присъствие на алкохол в дъха.

Съгласно заключението на назначената комплексна медико-автотехническа експертиза, се установява, че мястото на удара се намира на ул. „Без име“ зад блок № 10 на бул. „Цариградско шосе“, по широчина на платното за движение – на 0,8-1,2 метра в дясно от левия край, считано в посоката на огледа / от ул. „Ф.Ж.Кюри“/, по дължина на платното за движение – на 1,0-3,0 метра преди ориентира, считано в същата посока. Скоростта на автомобила в района на произшествието преди и в момента на удара е била в порядъка на 10 км/час. Намиращата се зад автомобила пешеходка, не е била видима в двете странични огледала за водача П., т.е, той не е имал обективна възможност при извършване на маневрата „движение на заден ход“ да възприеме пешеходката в тях.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: 

 

Изложената и приета от съда като безспорна фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства: направеното от подсъдимия П. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свидетелите А.С., В.В., И.В., К. И.; писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие /л.2-3 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица към него /л. 4 -7/ и фотоалбум /л.7-12 от ДП/, констативен протокол  № к-159 /л. 46 от ДП/ , удостоверение за наследници /л.96 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.97 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия К.П.; способите за доказване: СМЕ на труп /л. 21-27 от ДП/, КМАТЕ /л.51-63 от ДП/, видео-техническа експертиза /л. 79-84 от ДП/.

Съдът кредитира направеното от подсъдимия П. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като прецени, че същото се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.

Гласните доказателствени средства са логични, последователни и пресъздават обстоятелства от значение за предмета на доказване. Не са налице основания за дискредитирането им, тъй като същите кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.С. като обективни, последователни, респективно достоверни. Категорично въз основа на тях се установяват фактите свързани с приблизителния времеви период на осъществяване на инкриминираното деяние, неговото място. Свидетелят не е очевидец на събитията, поради което информацията, която споделя касае единствено личните му възприятия относно състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента – същата се е намирала на земята с изключително тежки наранявания, а единият й крак е бил буквално „размазан“. Съдът кредитира споделеното от този свидетел, че предвид тежките травми незабавно се е свързал с тел. 112 за съдействие и на място пристигнал екип на бърза помощ и органите на МВР.

Показанията на този свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал - протоколи за оглед на местопроизшествие, от които се установяват обективните находки непосредствено след ПТП на съответния пътен участък. Показанията му кореспондират и със заключенията по СМЕ и КМАТЕ експертизи.

Показанията на останалите разпитаните свидетели съдът възприе и даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Между същите не се откриват противоречия по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК.

Писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие, съдът кредитира изцяло като прецени, че същите кореспондират по категоричен начин с останалите доказателства и ги оценява като подкрепящи повдигнатото обвинение и направеното самопризнание. 

Съдът изцяло кредитира заключенията на съдебномедицинска експертиза на труп, комплексна медико-автотехническа експертизи като обективни и пълни, отговарящи на поставените им задачи.

От заключението на изготвената СМЕ на труп се изясняват причините за смъртта на Е.И.И.- К., а именно – съчетаната травма и настъпилите усложнения. Според експертизата между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.

Безспорно доказателство в подкрепа на авторството на деянието е заключението на назначената на досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Същата установява скоростта на движение на процесния автомобил преди катастрофата, механизма на ПТП и техническите причини за него, както и възможността за предотвратяване на инцидента. Настоящият съдебен състав възприе това заключение като пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност, още повече, че то е неоспорено от страните. Същото е изготвено от висококвалифицирани експерти, в чиято професионална компетентност и добросъвестност няма съмнение.

Съдът извърши и преценка на възражението на повереника на частните обвинители, че подсъдимият е избягал от мястото на произшествието. На първо място е нужно да се отбележи, че в компетентността единствено на прокурора е да  преценя по кой текст от закона да повдигне обвинение, а съдът няма правомощие да  му дава указания за правната квалификация на деянието. На следващо място наличните по делото доказателства не подкрепят тази версия. Видно от назначената по делото КМАТЕ, подсъдимият не е имал възможност да възприеме движещата се зад товарния автомобил пешеходка. При установяване на механизма на произшествието експертите са категорични, че първоначално подсъдимият удря със задната част на управлявания от него автомобил пешеходката, вследствие на което последната пада на земята, а продължаващият движението си автомобил я повлича в посоката си на движение. След това автомобилът навлиза в тунел, намиращ се в края на улицата, след което потегля напред и наляво, спира и потегля отново напред, след което преминава със задното си колело през двата крака на пешеходката. От така изложеното става ясно, че процесното спиране, което визира повереникът, е осъществено преди подсъдимият да премине с автомобила си през двата крака на пешеходката. След преминаването не се установява спиране или някаква реакция от водача на тежкотоварния автомобил, а напълно нелогично е преди това подсъдимият да е усетил, че е осъществил ПТП спрямо пострадалата и въпреки това да продължи своя ход, прегазвайки краката й. Тук е необходимо да се напомни правилото - „in dubio pro гео"/всяко съмнение е в полза на подсъдимия/, поради което при липсата на достатъчно категорични и убедителни доказателства, в тази насока, пред настоящия съдебен състав не стои друга възможност да освен да отхвърли възражението като неоснователно.

 

ПРАВНА СТРАНА:

Предвид установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Безспорно е установено, че подсъдимият на инкриминираната дата при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген ЛТ35“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал.1 от ЗДвП, според който преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, както и чл.40 ал.2 от ЗДвП, според който по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира опасността, в резултат на които нарушения по непредпазливост причинил смъртта на Е.И.И.- К., с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 343 ал.1 б."в" вр. чл.342 ал.1 от НК.

Съставомерният резултат е причинен от подсъдимия като правоспособен водач на МПС, при управление на товарния автомобил и движението му на заден ход.Установена е пряка причинно-следствена връзка между виновното нарушаване на правилата за движение по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и смъртта на пострадалата. Подсъдимият е следвало да наблюдава пътя и да контролира МПС през цялото време и във всеки един момент на движението му на заден ход, без то да създава опасност за останалите участници в движението. Такава увереност за подсъдимия, че непрекъснато наблюдава пътя зад превозното средство не е съществувала, защото той не е взел всички възможни мерки да се убеди, че при движението си на заден ход няма да създаде опасност за другите участници в движението. Предвид габаритите на товарния автомобил и факта, че водачът е можел да осигури лице, което да наблюдава пътя извън автомобила и да му сигнализира за опасности на пътя в пространството зад микробуса. Той е можел и е бил длъжен през цялото време при движението на заден ход, да следи пътя по посочените начини, за намиращи се върху него други участници в движението -МПС или пешеходци, но не го е направил.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината непредпазливост. Деецът не е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го стори. Вината представлява отношението на дееца към деянието, както и към предизвиканите чрез него общественоопасни последици. Подсъдимият при извършване на деянието си не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но в конкретната обстановка ( движение на заден ход, без да вземе необходимите мерки и да се увери, че зад него пътят е свободен) е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят, поради което е налице „престъпна небрежност“.

 

ПО  НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а ал.1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. За извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от две до шест години.

Обществената опасност на престъплението е сравнително висока и се определя от тежкия престъпен резултат – смъртта на пострадалия.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в грубото нарушаване и пренебрежение към основни правила за безопасност при движение по пътищата.

Като смекчаващи обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни – същият е семеен, трудово ангажиран. Отговорността се снижава и от изразеното от дееца искрено разкаяние и вътрешна тревога от стореното.

Като отегчаващо обстоятелство настоящият съдебен състав отчете липсата на бдителност у подсъдимия, който е извършвал маневра на улица, която не е имала пешеходна зона /видно от приложения снимков материал – /л. 56-57 от ДП/, което е предполагало възможност за наличие на движещи се пешеходци по улицата и е предполагало завишено внимание от страна на управляващия товарния автомобил подсъдим. Като отегчаващо обстоятелство следва да се цени нарушението на две разпоредби от ЗДвП. Съдът отчете и по-високата степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпление, с оглед конкретния механизъм на ПТП – пострадалата е ударена не един, а два пъти от тежкотоварния автомобил, като втория път задната гума на автомобила е преминала върху двата й крака.

Доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива, съдът прие, че по правилата на чл.54 от НК следва да се определи на К.П. наказание „лишаване от свобода“ по-близо до минималния размер на предвиденото в закона наказание в размер на 3 години.

На основание чл.373 ал.2 НПК вр. чл.58а НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, поради което и съдът постанови подсъдимият да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години.

При решаване на въпроса за вида и размера на наказанието, както и за това дали да бъде ефективно изтърпяно, когато е лишаване от свобода, безспорно предимство има индивидуалния подход към личността на конкретния извършител. Наказанието се налага на конкретна личност за конкретно престъпно поведение. Този принцип за предимство на личната превенция произтича от нормата на чл. 36 от НК, където като първа цел на наказанието е посочено, че същото се налага, за да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на закона и добрите нрави. Вторият аспект на индивидуалната превенция е предупредителното въздействие върху осъденото лице. Едва на трето място е поставена генералната превенция - предупредителното и възпитателно въздействие върху другите членове на обществото. Тези азбучни истини и основни принципи на наказателното правоприлагане съдът имаше предвид, подхождайки към въпроса за наказанието, което трябва да се наложи на подсъдимия К.П.. Подсъдимият по време на извършване на деянието е осъществявал своите служебни задължения, като не е имал други противообществени прояви. По мнение на настоящия състав воденото срещу него наказателно производство само по себе си е започнало да оказва превъзпитателно и поправящо действие. Наред с това и вземайки предвид установените добри характеристични данни на подсъдимия, неговата трудова ангажираност налага извода, че за постигане целта на наказанието не е наложително подсъдимият да бъде изолиран от обществото. При преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен превеса на специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от подобни посегателства. В този смисъл е и Решение № 698/2008 година на ВКС, НК, І н.о. По делото не съществуват доказателства, че за превъзпитанието на подс. П. е необходимо той да бъде изолиран от обществото, която е целта на ефективното наказание, нито, че е налице реална опасност при отлагане на изпълнението му той да извърши ново престъпление. В подкрепа на извода за прилагане на института на условното осъждане е характеристиката на подс. П. като личност с ниска степен на обществена опасност, с оглед на което постановяването на изтърпяването на наложеното наказание ефективно би било неоправдано за постигане на целите по чл. 36 НК. Поради изложеното и за да се постигне принципа за справедливост на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намери, че на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание от две години лишаване от свобода следва да се отложи за срок от три години, като по този начин ще се реализира в пълна степен предупредителния потенциал на условното осъждане.

За засилване на превантивното въздействие на наказанието, както и за да бъде подс. П. затруднен при извършването на нови престъпления, съдът го лиши на основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр. 3 от НК от правото да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на това наказание съдът взе предвид липсата на нарушения по ЗДвП в последните 8 години преди инцидента, както и факта, че професията на подсъдимия е свързана с управление на МПС, като лишаването му от възможност да управлява МПС за по-дълго време би довело до неговото излишно репресиране.  

Съдът намира, че в случая не е обвързан от срока на наложеното основно наказание „лишаване от свобода“, доколкото същото не е постановено при ефективно изтърпяване. Такова ограничение би било налице, ако се налага ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, тъй като логиката на закона е именно такава. Деецът да не може да се ползва от съответните права, докато изтърпява реално наложеното ограничително наказание. Случаят обаче не е такъв, наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено за изтърпяване с изпитателен срок, което реално позволява на дееца да упражнява правата, от които е лишен, без да се налага да изтърпява ефективно определеното му наказание „лишаване от свобода“. Противното би било неоправдано утежняване на правното положение на дееца, което не намира основание нито в закона, нито в логиката на справедливостта.  

 С оглед изхода на делото, съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подс. К.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 695.35 лева, както и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: