Р Е Ш
Е Н И Е
№ 161/25.9.2018 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното
от председателя адм. д. № 136 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба „Д.Е.А“ ЕООД, гр. Т. от гр. Е., против Уведомително писмо за неизпълнен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2014-2020 за
кампания 2017 с изх. № 01-2600/1392 от 08.03.2018 г. на Зам. Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано финансовото подпомагане за
кампания 2017 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
сортове, важни за селското стопанство“. Твърди се, че оспореното уведомително
писмо е
незаконосъобразно, тъй като е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Иска се
отмяна на акта.
В съдебно заседание дружеството -
жалбоподател, чрез упълномощения процесуален представител поддържа жалбата
изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва депозираната жалба. Счита че актът, предмет на
оспорване е напълно законосъобразен и поради
това подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към
делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът следва да
провери законосъобразността на издадения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, като установи дали същият е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли същият на целта на закона.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2014 -2020 за кампания 2017 г. с изх. №
01-2600/1392 от 08.03.2018 г., което видно от приложената обратна разписка, е
било връчено на представител на дружеството – жалбоподател на 28.03.2018 г. На
05.04.2018 г. била подадена жалба против това уведомително писмо до Министъра
на земеделието, който обаче не се е произнесъл по нея. Това мотивирало
дружеството – жалбоподател да подаде жалба против горното уведомително писмо
пред съда и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
С оспореното уведомително писмо на жалбоподателя е отказано финансово
подпомагане за кампания 2017 по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за
селското стопанство“ като е прието, че не са спазени ограниченията по чл. 4,
ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., въведени със Заповед на
Министъра на земеделието и храните № РД 09-160 от 28.02.2019 г., изменена и
допълнена със Заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г., съгласно които не
се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети
ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от наредба № 7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
за кампания 2017 г. Същото е издадено в
изискуемата писмена форма, от компетентен орган, като в производството по
издаването му са спазени и административнопроизводствените правила.
Същото е съобразено и с материалния закон.
Страните по делото се спорят относно обстоятелството, че жалбоподателят „Д.Е.А“
ЕООД, гр. Т., през кампания 2016 г. е бил одобрен за участие по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
сортове, важни за селското стопанство“, като одобрената площ е била в размер на
11.20 ха, както и че за процесната 2017 г. е декларирана промяна на заявената
за подпомагане площ спрямо предходната година на 12.00 ха, което съставлява
увеличение на площта, за която е поет ангажимент с 0,8 ха.
Видно от представените по делото заповеди на Министъра на земеделието и
храните, издадени на основание чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба №
5/27.02.2009 г., със Заповед № РД 09-160/28.02.2017 г. е наредено през кампания
2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с които се поемат нови ангажименти
или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. Впоследствие, със Заповед РД 09-278/31.03.2017 г., от обхвата на
предишната заповед са изключени определени дейности и направления по мерки 10 и
11, а именно „традиционни практики за сезонна паша“,
„опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“
и „възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС“, които
отговарят на посочените в нея изисквания. С друга заповед - №
РД08-362/13.04.2017 г. е разширен обхвата на заявленията, изключени от
подпомагане, като изрично е посочено одобрението за участие да се извършва при
наличието на финансови средства за изпълнение на поетите петгодишни ангажименти
за съответната мярка. Неизпълнението на изискванията на тези заповеди е
мотивирало административният орган да откаже финансово подпомагане на
дружеството – жалбоподател.
Общите правила относно подпомагането на развитието на селските райони с
финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони (ЕЗФРСР), са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на
Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР е
мярка „Агроекология и климат“, правилата за прилагането на която са
регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Съгласно чл. 28, § 2 от
Регламента, плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски
стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи земи, които доброволно
се задължават да извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти
за агроекология и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от
държавите – членки и която включва, но не се ограничава до земеделската площ,
определена в чл. 2 от настоящия регламент. Съгласно § 5 и § 6 на чл. 28 от Регламента,
ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като
плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на
допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от
поетите задължения.
Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) №
807/2014 на Комисията от 11.03.2014 г.
за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за въвеждане на
преходни разпоредби. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) № 807/2014, когато
бенефициер увеличи площта на стопанството през срока, за който се изпълнява
ангажиментът, поет като условие за предоставяне на подпомагането, държавите –
членки могат да предвидят ангажиментът да бъде разширен, за да обхване и
допълнителната площ за оставащата част от срока на ангажимента, или първоначалният
ангажимент да бъде заменен с нов. Същото важи и в случаите, когато се увеличава
площта, която ангажиментът обхваща в рамките на стопанството, а съгласно § 2,
ангажиментът може да бъде разширен, за да обхване допълнителната площ, както е
посочено в § 1, само при следните условия: а) това служи на целите във връзка с
околната среда, към които е насочен ангажиментът; б) това е оправдано от гледна
точка на характера на задължението, продължителността на оставащия срок и
размерите на допълнителната площ; в) това не намалява ефективността на
проверките за осигуряване спазването на изискванията за предоставяне на
подпомагането.
Националното ни законодателство урежда условията и редът за прилагане на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. в Наредба № 7 от 24.02.2015 г., издадена от
Министъра на земеделието и храните. Видно от разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от
тази наредба, подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично
плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., относно подпомагане на развитието на селските
райони от ЕЗФРСР, регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правилата за директни плащания на
земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика. В чл. 3 от Наредба № 5/2015 г. са посочени общо осем направления, в
които се предоставя подпомагането за извършване на агроекологични дейности,
измежду които е и опазването на
застрашени от изчезване местни сортове,
важни за селското стопанство (т. 7), което е избрало дружеството –
жалбоподател. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба,
агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от
пет последователни години, като срокът започва да тече от началото на годината
на подаване и на одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата
календарна година е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане
на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за пращане“.
Размерът на финансовата помощ за прилагане на агроекологичните дейности
по чл. 3 от Наредба № 7/2015 г. е определен в разпоредбите на чл. 10 от същата,
а в чл. 11 е посочено, че агроекологичните плащания се предоставят в рамките на
предвидените финансови средства по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 г., като в чл. 14 е регламентиран и размерът на годишното плащане за
прилагане на вяска от агроекологичните дейности по направления.
От горната правна регламентация става ясно, че за агроекологичните мерки е характерно, че
земеделските производители поемат петгодишни ангажименти да съобразяват селскостопанската
си дейност с опазването на околната среда, като в замяна се отпуска ежегодна
помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това
допълнителни разходи. Подаването на ежегодна молба дава възможност да се провери
спазването на поетите ангажименти и съответно да се регулира изплащането на
помощите.
В чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г. е посочено, че започването на
приема на заявленията и редът на подаването им се определя със заповед на министъра
на земеделието и храните, която се оповестява по предвидените в чл. 4, ал. 6
начини. В изпълнение на тази разпоредба, със Заповед № РД 09-160/28.02.2017 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД09-278/31.03.2017 г. и Заповед № РД
09-361/13.04.2017 г., и трите на Министъра на земеделието и храните, от прием
са изключени заявленията за подпомагане, с които се разширяват поети ангажименти
по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. Съгласно последната разпоредба,
при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение
на направление по чл. 3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара
земеделските стопени не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с
новите площи, за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията
на тази наредба и са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. Следователно, при определени условия
увеличаването на декларираната за подпомагане площ не представлява поемане на нов ангажимент.
Независимо от това, Министърът на земеделието и храните, чрез горните заповеди
по реда на чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5/2009 г., е изключил от
прием заявленията за подпомагане, при
които е налице подобно увеличение. Регламентираните изисквания както към
кандидатите да подпомагане, така и към реда за изплащането на помощта не
противоречат на принципите, залегнали в посочените регламенти на общностното
право и са в съгласие с целите, прокламирани в чл. 15, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕС) 807/2014, поради което са допустими.
Между страните по делото не се спори, а и от приложените доказателства е
видно, че с подаденото заявление за
плащане за кампания 2017 г. дружеството – жалбоподател е извършило увеличение
на площта, за която е налице поет ангажимент с 0,8 ха (от 11,20 ха на 12 ха),
което е в размер до 20 на сто и не повече от 10 ха спрямо първоначално
заявената за подпомагане площ, поради което по отношение на това заявление са
налице изискванията по чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. Съгласно посочените
заповеди на Министъра на земеделието и храните обаче, това заявление е следвало
да бъде изключено от подпомагане. Тези
заповеди са издадени в изпълнение на нормативно регламентираната възможност в
чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г. да се поставят допълнителни изисквания към
кандидатите за подпомагане, когато се определя редът за подаване на заявление,
като самите изисквания не противоречат на нормативните разпоредби. Поради това
въпросните заповеди не само съдържат задължения
за служителите на разплащателната агенция, но и въвеждат критерии за подбор на
заявленията, с които кандидатите следва
да се съобразяват.
Необходимо е да се отбележи също,
че съдът не приема становището на жалбоподателя, че след като заявлението му е
прието от служител на ответната страна, то заявената помощ задължително следва
да бъде изплатена. И това е така, тъй като проверките по чл. 52, ал. 1 от
Наредба № 7/2015 г. се извършват именно въз основа на подаденото заявление за
подпомагане и то само ако такова е подадено, а липсата му означава, че
кандидатът се е отказал от вече поетия петгодишен ангажимент. Поради това,
макар заповедта да е непрецизна, като е
използван изразът „не се приемат заявления“, вместо да се посочи, че по такива
заявления са отказва финансиране, не може да се приеме, че подадените заявления
въобще не следва да се обработват, тъй като в противен случай би се стигнало до
невъзможност да се установи дали тези заявления отговарят на изискванията за
подпомагане или не. Направеният извод от фактическа страна от административния
орган, че не са спазени изискванията, установени със заповедите по чл. 4, ал. 5
от Наредба № 5/2009 г. на МЗХ, се базира на констатираните резултати от
проверките след приемането на заявлението. Не съществува нормативно
регламентирано задължение за разплащателната агенция да удовлетворява всяко
подадено заявление в рамките на поет продължителен ангажимент за подпомагане, а
това се извършва след проверки съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. и
на основание резултатите от тях.
Неоснователно е и другото оплакване на жалбоподателя, че министърът на
земеделието и храните няма правомощия да
ограничава приема на заявления за подпомагане/плащане и след като условията и
редът за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания са уредени
в нормативен акт, то отказът за приемане на нови заявления също следва да бъде
уреден в нормативен акт. В тази връзка следва да се посочи, че заповедите на
Министъра на земеделието и храните не
подлежат на косвен съдебен контрол в настоящото производство. Освен това, те са
издадени в изпълнение на нормативно регламентираната възможност с обявяването
на приема да се поставят допълнителни условия, свързани с приема на заявления
по отделните направления.
С оглед изложените съображения съдът намира, че жалбата против Уведомително писмо за неизпълнен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2014-2020 за
кампания 2017 с изх. № 01-2600/1392 от 08.03.2018 г. на Зам. Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие, с което е
отказано финансовото подпомагане на дружеството – жалбоподател за кампания 2017
по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за
селското стопанство“ е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, своевременно
направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Поради това дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено за заплати на Областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ – Ямбол сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Д.Е.А“ ЕООД, гр. Т., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Т., ж.к. * представлявано от управителя Г.П.Т. против Уведомително
писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2017 с изх. № 01-2600/1392 от
08.03.2018 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие, с което е отказано финансовото подпомагане
за кампания 2017 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
сортове, важни за селското стопанство“.
ОСЪЖДА „Д.Е.А“ ЕООД, гр. Т.
да заплати на Областна дирекция на Дирекция на ДФ „Земеделие” - гр. Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се
чете