РЕШЕНИЕ № 260131
гр. Пазарджик, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на трети септември през две хиляди двайсет и първа година, в публично заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 130/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от Н.А.К., ЕГН **********,***, чрез адв.
А.Д. от САК, срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. Бенковски“ № 3, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева (след допуснато изменение на иска по размер с протоколно определение от
03.09.2021 г. на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 372, ал. 2 от ГПК) за
претърпени от нея неимуществени вреди в пълен размер,
както и обезщетение в размер на 2 490 лева за претърпени от нея
имуществени вреди – разход по фактура № ********** от 26.11.2018 г. за
закупени 2 бр. ***и 2 бр. ***, всички настъпили
от ПТП от 21.11.2018 г. с делинквент П.Г.Г., управлявал лек
автомобил марка „***“, рег. № ***, по твърдение за застрахована
гражданска отговорност на водача при ответника, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на
увреждането – 21.11.2018 г. до окончателното им изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 21.11.2018 г., около 17:30 часа, в гр. Пазарджик,
на път за вкъщи Н.К.,***, се огледала в двете посоки, след което предприела
пресичане по пешеходната пътека тип „Зебра“. В този момент лек автомобил с рег.
№ ***, управляван от П.Г.Г., ЕГН **********, движейки се с несъобразена скорост
по булеварда в посока ул. „Пловдивска“, блъска ищцата, която от удара отскача
върху предния капак, пренася тялото й няколко метра напред докато спре, след
което тялото и пада на асфалта. Съставен е констативен протокол с пострадали
лица. Образувано е досъдебно производство (ДП) № 1299/21.11.2018 г. на РП –
Пазарджик. Поради силния шок и нежеланието да се сблъсква с неприятните спомени
от ПТП, ищцата е пожелала ДП да бъде прекратено. С постановление от 18.07.2019
г. на РП – Пазарджик досъдебното производство е прекратено на основание чл. 199
и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от НПК. След инцидента ищцата е
постъпила в Спешна помощ към МБАЛ – Пазарджик, където са направени редица
изследвания и са установени няколко фрактури – ***. Прието е, че оперативната
интервенция, която се налага е с много голям обем и сложност, поради което
ищцата е откарана в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Там, на 26.11.2018
г., под обща анестезия е извършена 5-часова операция за открито наместване на
фрактурите и са поставени 2 бр. *** и 2 бр. ***. Общо 21 дни ищцата прекарва ва
болницата. На 11.12.2018 г. ищцата е изписана за домашно лечение. Назначена и е
мекиментозна терапия – 45 дни след изписването е следвало всеки ден да ѝ се поставя
инжекция за разреждане на кръвта. Тъй като е неподвижна, около месец ищцата е
обслужвана от съпруга и дъщеря си. Наемат частен рехабилитатор, който посещава
дома на ищцата, за да ѝ помага при раздвижването.
На 07.06.2019 г. пострадала започва нов курс на лечение, който приключва на
08.09.2019 г. Описани са подробно неимуществените вреди, които търпи ищцата от
този инцидент. Твърди се, че автомобилът, причинил увреждането е застрахован
при ответното дружество, видно от застрахователна полица № BG/06/118000281443, валидна към
датата на ПТП. На 08.04.2019 г. е отправена претенция за заплащане на
обезщетение до застрахователя по чл. 380 от КЗ, която била отказана от
ответника. Предявява иск за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди,
последните представляващи разход по фактура за закупени ***и 2 бр. ***. Моли за
уважаване на исковете, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В срока
по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Р.И., е подал отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение досежно процесния лек автомобил „***“, рег. № ***.
Оспорва се вината, противоправното поведение на водача, изобщо механизма и
причинно-следствената връзка между ПТП-то и причинените на ищцата телесни
увреждания. Не може категорично да се твърди, че вина за ПТП има водача, тъй
като образуваното ДП № 1299/2018 г. на РУ към ОДМВР – Пазарджик, респ.
прокурорска преписка № 3967/18 г. на РП – Пазарджик е приключило с
прекратително постановление. Твърди се, че поведението на ищцата е единствената
причина за настъпване на ПТП. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване
от ищцата на вредоносния резултат. Същата е пресичала на необозначено с пътна
маркировка тип „Зебра“ място, неправомерно, след пешеходната пътека, при лоша
видимост – мрачно и дъждовно време, без улично осветление, внезапно е навлязла
на пътното платно, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващия се
към нея автомобил, като по този начин е поставила водача в невъзможност да
предотврати ПТП. Сочи се също така, че тя има съществен принос за настъпване на
инцидента поради нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Излагат се
съображения, че претендираното обезщетение е прекомерно. Оспорват се вида и
характера на телесните увреждания. Оспорва се и иска за имуществени вреди, като
се твърди, че липсва причинна връзка между направените разходи за лечение и
претърпяното ПТП. Оспорва се и претенцията за лихва от датата на увреждането,
същата следва да бъде от изтичане на тримесечния срок от предявяване на
извънсъдебната претенция до застрахователя. Моли за отхвърляне, респ. частично
уважаване на исковете.
В срока
по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която се
оспорват възраженията на ответника. Сочи се, че водачът на автомобила е нарушил
основно правило, заложено в чл. 5, ал. 2 от ЗДвП.
В срока
по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на ДИМ. Поддържа се
изложеното в отговора.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните
съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована
гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът
счита,
че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за
забава представлява последица от евентуалното уважаване на
главните искове за обезщетение и
не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищцата не е
длъжна да сочи размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията
пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетения на
08.04.2019 г. – обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е
предявен на 05.08.2020 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ.
Относно допустимостта на изменението в размера на предявения иск:
Изменението на
иска за неимуществени вреди е допустимо, тъй като не
се навежда ново основание, нито се претендира друг способ за защита, а преклузията
в чл.
372, ал. 2 от ГПК не
се отнася за искане за изменение на размера на иска (в този смисъл
Определение № 715/10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II т. о.).
Относно
разликата в твърдението на ищцата относно пълния размер на обезщетението за
неимуществени вреди (с исковата молба ищцата е претендирала 30 000 лв. – частично от 80 000 лв., а с изменението на иска сочи размер на пълно неимуществено
обезщетяване за сумата от 100 000 лв.), следва да се посочи, че същата е
ирелевантна поради следното: Съществуват различни начини за
предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба трябва
да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова посочване,
счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на всички вреди
(в т.ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен иск е, като се
претендира определена абсолютна сума с изричното посочване, че тя е част от
цялото обезщетение за всички вреди (в този случай посочването на дробната част
или на размера на цялото обезщетение
в исковата молба е излишно). В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009
г., IV г. о.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между ответника и делинквента П.Г.Г. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна
към датата
на процесното ПТП, както и че ищцата е провела
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетения
на 08.04.2019 г., като ответникът е отказал плащане.
По
делото е приложено като писмено доказателство ДП № 1299/2018 г. на РУ към ОДМВР – Пазарджик, респ.
прокурорска преписка № 3967/18 г. на РП – Пазарджик, видно от което с постановление от 18.07.2019 г.
наказателното производство е прекратено, на
основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК - по
искане на пострадалия.
По делото е приета като писмено доказателство фактура № ********** от
26.11.2018 г. на УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив за закупени от ищцата К. 2 бр. *** 2008 и
2 бр. ***за общата сума от 2 490 лева, платени видно от
прикачения към фактурата касов бон (л. 111 от делото).
От събраните по делото гласни доказателства се установява
следното:
Свидетелят Г.К.К., син на ищцата, дава показания, че ежедневният
маршрут на майка му е рутинен. Двамата родители му помагали в отглеждането на детето
му, като в деня на инцидента - 21.11.2018 г. те взели сина му от училище, след
което майка му тръгнала да се прибира сама към вкъщи. Тогава станал и инцидентът.
След удара хора са й помогнали да се премести на тротоара, след което Спешна
помощ я откарва в „МБАЛ - Пазарджик“ АД. Състоянието й било много лошо, поради
което лекарите решили, че следва да я преместят в УМБАЛ „Св. Георги“ в гр.
Пловдив. Това се случва същия ден, около 20:30 часа. В ортопедичното отделение
в Пловдив ищцата престоява 18 дни. След изписването ищцата е била обгрижвана от
дъщеря си, сестрата на свидетеля, която се върнала от Англия. Около 4 - 5
месеца ищцата не е можела сама да се придвижва. Процесът на придвижване бил
поетапен. Наложило се да наемат физиотерапевт, който да научи майка им да ходи
наново. Същият идвал веднъж в седмицата и показвал упражненията, които тя
трябвало да изпълнява през цялата седмица. Общо посещенията били около 15-20 пъти/седмици.
След тези 4-5 месеца ищцата започнала да се придвижва с проходилка, като
стъпвала само на единия крак. След 60-ия ден били въведени и патерици.
Упражненията били изкачване на стълби. Една година продължили болките в
областта на ***. Ползвала обезболяващи и обезболяващи гелове. Твърди, че психическата
травма от инцидента продължава и до днес. Ищцата не искала да излиза навън. Когато
все пак излизала, предпочитала да е с придружител. Когато пресича, има нужда да
пресича с някой друг. Свидетелят твърди, че периодично и до този момент ищцата
продължава да изпитва болки.
Свидетелят П.Г.Г. (водачът на процесния автомобил ***) дава
показания, че на 21.11.2018 г. пътувал с лекия си автомобил в посока Болницата,
като на моста, където е процесното кръстовище, преминавали пешеходци, спрял,
изчакал ги да минат, след което тръгнал. В момента, в който тръгнал с
автомобила се разминал с друг автомобил и десетина метра след това чул удар,
нищо не видял. Ударът станал след втората пешеходна пътека. Жената
(пострадалата) категорично не била на пешеходната пътека. Не видял как е
излязла на пътя. Времето било много тъмно и мрачно, а също и дъждовно. Счита,
че не е видял жената заради фаровете на насрещно движещия се автомобил. Тя
пресичала зад автомобила, който се разминавал с управлявания от свидетеля. От
удара веднага натиснал спирачките, слязъл и видял жената на земята пред
автомобила. Пострадалата била в съзнание, свидетелят й задал въпроси, а тя
повтаряла: „Боли ме, боли ме!“.
Свидетелят Т.Т.С. дава показания, че не е видяла самия удар
между автомобила и пострадалата на 21.11.2018 г. Минавала с колата оттам.
Валяло дъжд. Видяла, че пострадалата лежи на тротоара. Позвънила на тел. 112.
Пострадалата била с чадър.
Свидетелят А.К.Д., дъщеря на ищцата, дава показания, че се
грижела за майка си докато била вкъщи след изписването от болницата. Ищцата
постоянно повтаряла, че е в тежест на децата си, тъй като пенсията не й
достига, и разходите са били поемани от тях. Преди инцидента била много
енергична, всичко сама вършела. Сега била много плашлива. Без патерици
започнала да се придвижва септември - октомври 2019 г., но и сега при слизане
от тролей, при по-твърдо стъпване, изпитва дискомфорт. Последният път, при
такова слизане, се наложило да се направят рентгенови снимки, за да се види
какво е състоянието й. Нямало счупване, но се разочаровала, че не може толкова
лесно да се върне към нормалния начин на живот.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото
Комплексна САвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт и ортопед, неоспорено от страните, прието
от съда като компетентно изготвено, се установява следното:
Автотехническа част:
Около 17:30 ч. на 21.11.2018 г., движейки се от запад на
изток по бул. „Кн. Мария Луиза“ (при № 95), водачът на лек автомобил „*** 318и“, с рег. №
***, П.Г. в един момент спрял пред западната (първа) пешеходна пътека на
кръстовището с ул. „Д. Петков“, за да пропусне две деца, след което потеглил от
място, разминал се с насрещно движещ се лек автомобил (на не повече от 10 метра
след пешеходната пътека), подминал източната (втора) пешеходната пътека, и след
3 - 4 метра усетил удара с пострадалата. Около една секунда преди да потегли автомобилът
от западната пешеходна пътека, пострадалата предприела пресичане от северния
тротоар към южния, като навлязла на около 1.4 метра в уличното платно (лявата
лента, явяваща се за насрещно движение спрямо водача Г.), като в откритото
съдебно заседание вещото лице посочва, че пострадалата е пресичала след
насрещно движещия се автомобил и по този начин при самия удар е навлязла в
зона, в която водачът на л. а. *** реално не е имал техническата възможност да я
възприеме. Когато пешеходката се появила на платното за движение, автомобилът на
Г. се намирал на дистанция от около 9.3 - 11.2 метра от нея. Водачът Г. е имал
техническата възможност да избегне удара при условие навременно възприемане на
пешеходката. Същият обаче не я е възприел в един предходен момент, тогава
когато тя още не била навлязла в лявата граница на зоната, осветявана от късите
светлини на фаровете му, респ. потеглил, ускорявайки. Получило се така, че при
разминаването с насрещния автомобил и създаденият вследствие на светлините на
фаровете му ореол, водачът Г. за секунди е нямал възможност да възприеме пешеходката,
но въпреки това е продължил движението си. Тоест водачът на л. а. *** е
управлявал автомобила без да има видимост, като е разчитал, че на втората (източна)
пешеходна пътека няма никой (така обяснения на вещото лице в о. с. з.).
Експертът счита, че след като водачът не е имал видимост, той не е трябвало да
потегля, напротив - трябвало е да изчака, за да се адаптира зрението му, след
което да потегли. След като е изчаквал пресичащите деца, Г. е трябвало да
прецени има ли видимост или не, ако има заслепяване и няма видимост да изчака
секунди и тогава да потегли, след като се увери, че пътят пред него е чист (също
обяснения в о. с. з.). Между него и пешеходката е нямало обективни (физически)
ограничения на видимостта. Защо водачът не е възприел своевременно пешеходката,
експертът не може да отговори категорично, тъй като това може да е вследствие
на редица обстоятелства, като: забавеното адаптиране на очите поради ореола
около светлините на насрещните фарове на автомобила, с който Г. се разминава, като
не е имало заслепяване; индивидуалните зрителни възможности на водача;
отклонение на вниманието в усложнената пътно-климатична обстановка и т. н.
Водачът е реагирал незабавно, но докато започнало ефективното спиране -
скоростта на автомобила е нараснала от ускоряването до около 24.6 км/ч. Към
момента на удара скоростта е била между 20.8 - 22.9 км/ч. Вещото лице посочва,
че скоростта на автомобила във фазата на преминаване през изкуствената
неравност не е превишавала допустимата скорост от 20 км/ч. (в зоната преди
двете пешеходни пътеки има поставен знак за ограничаване на скоростта до 20
км/ч.). Около половин секунда пострадалата е била носена на капака на МПС, след
което при рязкото спиране е „излетяла“ напред, като след падането на уличното
платно и след известно плъзгане се установила при мястото, от което е
преместена на тротоара отстрани. Отбелязано е, че интензивността на трафика в
деня и часа на произшествието е била голяма.
Вещото лице обобщава, че предприетото
пресичане на пътното платно, извън пешеходната пътека, при конкретната
пътно-климатична обстановка от страна на ищцата и погрешната ѝ преценка за дистанцията и скоростта на процесния автомобил е
рисковано действие. От техническа гледна точка, при пресичане, след като отляво
на пешеходеца няма наличен автомобил (както е в случая), вниманието му следва
да бъде насочено към дясната лента. Правилно би било същият да намали темпа на
движение в средата на пътното платно, на границата на разделителната линия, и
след като се убеди, че МПС е спряло, да предприеме пресичане пред него. ПТП е било
предотвратимо от страна на пешеходката при условие, че е имала заострено
внимание надясно и е възприела своевременно опасността от движението на
приближаващия се процесен автомобил.
Медицинска
част:
Вследствие на процесния пътен инцидент
ищцата Н.А.К. е
получила следните увреждания: ***. След инцидента не е изпадала в безсъзнание,
била е откарана в Спешно отделение на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, където й е оказана
първа помощ и същия ден на 21.11.2018 г., след съответната обработка, е била
насочена за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“, без опасност за живота. На 26.11.2018
г. ищцата е била оперирана, като и е извършено: ***. На 11.12.2018 г. същата е
изписана за домашно лечение. Травматичното счупване на *** е причинило на
пострадалата трайно затруднение *** за около 9-10 месеца. *** е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около десетина дни. ***
са отшумели за около 2 - 5 дни от датата на травмата. *** са причинили на
ищцата болки и страдания за около 3 седмици. След проведеното оперативно
лечение на ***, при което е извършено *** с цел ***, същото е продължило около
4 - 5 месеца, след което е била необходима рехабилитация и физиолечение в
домашни условия. Лечебно оздравителните процеси са продължили около 9 - 10 месеца
от датата на травмата.
Правни
изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В
производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна
на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина
(която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи
наличието към датата на процесното ПТП от 21.11.2018 г. на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
От приетата експертиза се установява, че ПТП е
настъпило не на самата източна пешеходна пътека, а на около 3 - 4 метра след
нея, като ударът между автомобила, управляван от водача Г., и ищцата е бил малко
след като същият се разминава с насрещно движещо се МПС. Съдът приема, че не се
обори презумпцията за вина за инцидента на водача Г., който, след като е бил с
намалена (дори моментна липса на) видимост при разминаването с насрещния
автомобил поради създадения от светлините на фаровете му ореол, вместо да
намали скоростта или да спре, за да се увери, че и на следващата (източна) пешеходна
пътека (или непосредствено преди или след нея) няма пешеходци, е продължил
движението на автомобила, ускорявайки скоростта до около 24.6 км/ч. При
условие, че водачът Г. се е намирал в участък с две пешеходни пътеки (той е бил
спрял на първата (западна) пешеходна пътека, за да пропусне две деца) и е бил наясно,
че предстои втора (източна) пешеходна пътека, той е бил длъжен съобразно
предвиденото в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да се съобрази с атмосферните условия (лек
ръмеж), с характера и интензивността на движението (трафик с голям интензитет),
с конкретните условия на видимост (лоши), за да бъде в състояние да спре пред
евентуално преминаващи пешеходци, явяващи се предвидимо препятствие в зона с две пешеходни пътеки. Напротив -
вместо да намали значително скоростта или да спре, докато видимостта се
възстанови, водачът е ускорил скоростта на автомобила и е допуснал настъпването
на удара с пешеходката.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Изложеното
обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки
за възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт
при съответно авторство (П.Г.), противоправност, вина, вреди
(неимуществени – болки и страдания от травматичните увреждания и имуществени -
представената фактура № ********** от 26.11.2018 г. за
закупени 2 бр. *** 2008 и 2 бр. ***за общата сума
от 2 490 лева, платени видно от прикачения към фактурата касов бон)
и причинна връзка между деяние и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да
се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават
основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение вредоносен резултат.
Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963
г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
Възражението за съпричиняване в
случая се основава на това, че пострадалата е пресичала неправомерно на
необозначено с пътна маркировка тип „Зебра“ място, след пешеходна пътека, при лоша видимост – мрачно
и дъждовно време, внезапно е навлязла на пътното платно, като не се е
съобразила с разстоянието до приближаващия се към нея автомобил, нарушавайки
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Съгласно чл. 113 ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни
да преминават по пешеходните пътеки. Когато в близост до тях няма такива, се
прилагат правилата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат
платното за движение при ограничена видимост.
В трайната
съдебна практика се приема, че само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е
негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът
трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем (така и Решение №
16/4.02.2014
г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).
В настоящия случай ищцата е нарушила правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, като вместо да пресече по наличната пешеходна
пътека, е пресякла на около 4 метра след нея,
внезапно, пресичайки зад друг движещ се автомобил, в момент, когато два
автомобила се разминават, т. е. без да се съобрази с приближаващото се пътно
превозно средство, поставяйки водача Г. в ситуация да не може да реагира (да не
се бърка с виновното поведение на водача, който вместо да не тръгва изобщо
поради лоша видимост, е потеглил). Съдът намира, че поведението на пострадалата
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, вследствие създадената от
самата нея ситуация, поради което приносът на ищцата за настъпване на
произшествието е 50 %.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, за
определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и
социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП – 2018 г., така и че тя
е фон на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява
на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В
случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния инцидент на 21.11.2018 г.
пострадалата Н.А.К. (на 69 г. към датата
на инцидента) е получила травматично
счупване на тазовия пръстен (двете срамни кости, дясната част на сакрума,
дясната илиачна кост и дясна седалищна кост), причинило ѝ трайно затруднение на движенията на
двата долни крайника за около 9-10 месеца, разкъсно-контузната рана на главата,
болките по която са отшумели за около десетина дни и счупвания на два поясни
прешлени вдясно, причинили на ищцата болки и страдания за около 3 седмици. След
проведеното оперативно лечение на таза с открито наместване и вътрекостна
остеосинтеза на фрактурите с 2 плаки и 2 винта, костното срастване е продължило
около 4-5 месеца, след което ищцата е провела рехабилитация и физиолечение
вкъщи. Общо лечебно оздравителните процеси са продължили около 9 - 10 месеца от
датата на травмата. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата в един дълъг период от
време е била зависима от други хора, за да може да се обслужва, трудно се е придвижвала, изпитвала е
силни болки. Същевременно не
се установява
от увреждането за пострадалата да са настъпили необратими последици.
Съдът
намира, че релевантна за определяне размера на справедливото обезщетение
е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която
следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, на конкретния присъден от съда размер. Преценката за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от
деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност,
защото справедливостта е елемент от правната реалност. В тази връзка от
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир (вж. Решение № 42 от 21.05.2021 г. по т. д. № 494/2020 г. на
2 ТО – ПТП 2016 г., лечение 5 месеца, с общо 7 оперативни интервенции, първата за
ампутация, впоследствие инфекция, необратими последици, 50 % загуба работоспособност - 100 000
лв.; Решение № 16 от 19.02.2020 г. по т.
д. № 246/2019 г. на 2 ТО - ПТП 2015 г., счупване на горно и долно
рамо на дясната срамна кост, черепно-мозъчна травма, протекла с количествена
промяна в съзнанието, счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна
предмишница на лъчевата и лакътна кости, ограничения на движенията в дясна
гривнена става - 100 000 лв.; Решение № 55 от
24.08.2020 г. по т. д. № 1842/2019 г. на 2 ТО - ПТП
2014 г.,
контузия на мозъка в десния челен дял, фрактура на слепоочната кост вляво,
фрактура на страничните израстъци на пет поясни прешлени в дясно, фрактура на кръстната кост,
фрактура на ІV-то ребро вляво, фрактура на дясното бедро, раздалечаване на
срамните кости на таза, 5 операции, възстановителен процес до 5 години
- 85 000 лв.; Решение № 94 от 18.07.2019
г. по т. д. № 3030/2018 г. на 2 ТО - ПТП
2016 г.,
72 год., счупване
на лява бедрена кост, метална фиксация със заключваща плака, затруднено
движение за срок от около 6 - 8 месеца - 45 000 лв.).
Всичко
това обосновава извод, че претърпените от ищцата неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на
80 000 лева, което в
достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие – края на 2018 г. и
особеностите на случая, което
намалено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съобразно приноса на пострадалата
за увреждането с 50 %, води до извод за дължимост на
сумата от 40 000 лева. За разликата до
100 000 лева искът следва да се отхвърли.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
Както се посочи,
претенцията за имуществени вреди за направен разход за лечение, обективиран в
издадената фактура №
********** от 26.11.2018 г. за общата сума от 2 490 лева е основателна, която
намалено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съобразно приноса на пострадалата
за увреждането с 50 %, води до извод за дължимост на
сумата от 1 245 лева. За разликата до
2 490 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането
изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител
за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент,
в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези
норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила
претенция пред застрахователя на 08.04.2019 г.
за
заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан
момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 08.04.2019 г., която дата
следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение. Доколкото съдът е приел, че в случая не се касае
до предявен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за
претенцията за лихва от посочения от ищцата момент (деликта), а именно 21.11.2018 г. до 08.04.2019 г.
По
разноските:
Ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице. В случая ответникът
следва да се осъди да заплати съразмерно на уважената част от исковете
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д., в размер на 1 412 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът
от своя страна също претендира разноски за юриск. възнаграждение от 200 лева и 360 лева - депозити за свидетели и вещи лица.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 336 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ищцата е
освободена от задължението за внасяне на държ. такса и разноски по делото на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Съдебната
практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (Решение №
311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение №
201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът
следва да заплати в полза на съда сумата от 1 724 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. Бенковски“ № 3, да заплати на Н.А.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на 40 000 (четиресет хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания и 1 245 (хиляда двеста четиресет и пет) лева за претърпените от нея имуществени вреди – разход за лечение, обективиран във фактура № ********** от
26.11.2018 г. на УМБАЛ „Св. Георги“ - гр. Пловдив, всички настъпили от ПТП от 21.11.2018 г. с делинквент П.Г.Г.,
управлявал лек автомобил „*** 318и“, с рег. № ***,
ведно със законната лихва за забава върху
главниците от 08.04.2019 г. до
окончателното им изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните 100 000 (сто хиляди) лева, както и иска за имуществени вреди над присъдените 1 245
лева до претендираните 2 490 (две хиляди четиристотин и деветдесет) лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. Бенковски“ № 3, да заплати на адвокат А.К.Д., ЕГН **********, от САК, сумата от 1 412 (хиляда
четиристотин и дванайсет) лева, представляващи адв. възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски“ №
3, сумата от 336 (триста трийсет и шест) лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. Бенковски“ № 3, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик
сумата от 1 724 (хиляда седемстотин двайсет и
четири) лева, представляващи разноски по делото - държ. такса и депозити, на осн. чл. 78, ал.
6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при
неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: