Решение по дело №6176/2020 на Районен съд - Пловдив

                                           Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260272

                                           Гр. Пловдив,22.02.2021г.

                                         

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

         

         Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

         

          При участието на секретаря Елена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6176/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007876/10.08.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Х.Г.Т., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят Т. моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба-становище за потвърждаване на обжалваното НП. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.  

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.07.2020г. около 04.25ч. в гр. Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ – до № 33, жалбоподателят Т., като неправоспособен водач, управлявайки мотоциклет „Ямаха 750“ с рег. № ****, собственост на А.М.Х., ЕГН **********, бил спрян за проверка от полицейски служители към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, сред които и св.  И.С.К.. Било установено, че за управлявания от Х.Т. мотоциклет няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към момента на проверката.

За констатираното по време на проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 97792/12.07.2020г. срещу Т. за извършено от него нарушение по смисъла на чл.638 ал.3 от КЗ. Нарушителят се запознал на място със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения от страна на жалбоподателя срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на Х.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, на основание чл.638 ал.3  от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото – АУАН № 97792/12.07.2020г., справка за собственици на превозното средство, справка за нарушител/водач за Х.Г.Т., Заповед № 317з-3985-22.10.2018г., справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за мотоциклет „Ямаха“ с рег. № **** към дата 12.07.2020г., както и от гласните доказателства - показанията на св. К. /актосъставител/, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията му като достоверни, логични, последователни и съответстващи на доказателствения материал  по делото. Наред с горното следва да се отбележи, че нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Описанието на нарушение е пълно, точно и ясно отразено, като жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е ангажирана отговорността му.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят Т. е извършил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Не се оспорват обстоятелствата от жалбоподателя, че именно той е управлявал процесния автомобил, както и че към датата на проверката е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От представената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за процесния мотоциклет „Ямаха“ с рег. № **** към датата на проверката  12.07.2020г. няма сключена такава застраховка.

Ето защо съдът намира, че напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т..

Настоящият случай не може да се определи като маловажен  по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. 

Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл.638 ал.3 от КЗ, която предвижда глоба в размер на 400 лв., който е фиксиран и не подлежи на редуциране от страна на съда.

 При  извършената служебна  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила,  които  да  налагат  отмяна  на  наказателното  постановление.

          Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.                С оглед изхода на делото, обаче, и предвид липсата на изрично искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

                               

                               Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-007876/10.08.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Х.Г.Т., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, на основание чл.638 ал.3 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.           

                                                                                                

                                                

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

А. Д.