Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16 10.02.2020 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти състав
на ……....двадесети януари…………….……две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Румяна Гигелова.……….………….……..….
И
прокурора ………………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….……………….………………..
търговско
дело ……….№ 34 по описа за 2018
година……....……………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от А.Д. ***, с която се
предявяват срещу ЗД „Б. И.“ АД – С. обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 17.01.2018 година около 07.50 часа сутринта, на път 1-8, km 299+572, обл.
Хасково, се возела като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил “М. К.” с per.
N *****, управляван от водача П. Б.. Поради движение със
скорост, несъобразена с пътните и атмосферните условия и навлизане в насрещната
пътна лента за движение, когато там насрещно и попътно се движи друг лек автомобил
марка “Ф.”, модел “Ф.” с per. № ******, водачът Б. реализирала ПТП. Управляваният от нея автомобил се
ударил челно в л.а. “Ф. Ф.”, управляван от водача Т. Т.. Следствие на удара,
двамата водачи на автомобилите загинали, а самата ищца пострадала тежко,
въпреки че била с правилно поставен
обезопасителен колан в л.а. “М. К.”. По случая било образувано досъдебно
производство № 79/2018 г. по описа на РУП гр. Хасково. В хода на досъдебното
производство било установено, че причината за настъпване на процесното ПТП са
неправомерните действия на водача П. Б., но поради нейната смърт, досъдебното
производство било прекратено. След ПТП ищцата била откарана по спешност в МБАЛ
Хасково, където била хоспитализирана за периода 17.01.2018г.- 27.01.2016г.
Първоначално била в интензивно отделение с опасност за живота. Твърди, че в
резултат н ПТП ѝ били причинени телесни увреждания, довели до силни болки
и стрдания, някои продължаващи и до настоящия момент: Травматичен шок с опасност за живота; Кръвоизлив в коремната кухина,
причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; Контузия на
корема, лезия на черен дроб и далака, контузия на ляв бъбрек, с наличие на
излив в коремната кухина; Загуба на далак, дължаща се на разкъсването му,
представляващо тежка телесна повреда; Претърпяна тежка коремна операция, при
която бил отстранен далака, почистена коремната кухина, изпълнена с кръв, с
поставяне на 6 дрена и послойно възстановяване на коремната стена; Счупване на
таза; Фрактура на сакрума (кръстеца) в ляво, причинило трайно затруднение
движенията на левия крак; Фрактура на дясна пубисна (срамна) кост, причинило
трайно затруднение на движенията на десния крак; Съмнение за фрактура на дясна
ишиадична кост - долен клон. Ищцата твърди, че била в кома с проведено
интензивно лечение. Получила мозъчно сътресение, следствие на което и до
настоящия момент, изпитвала силно главоболие, световъртеж, говорила забавено,
на моменти повръщала, приемала и болкоуспокояващи. През първите 3 месеца след катастрофата имала
забрана за излагане на пряка слънчева светлина, забрана да гледа телевизия и да
чете. До настоящия момент посещава специалисти - медици и все още ѝ били
изписвани медикаменти и лечението ѝ продължавало. Освен това, имала разкъсно-контузни
рани, отоци и кръвонасядания по цялото тяло, причинили
разстройство на здравето ѝ. След изписването от болницата, лечението
продължило при домашни условия, като през първите седмици след изписването й,
болките от операцията и в областта на причинените счупвания, били толкова
силни, че често се налагало да използва обезболяващи медикаменти. Тези травми
причинявали трайно затрудняване движенията на снагата и двата долни крайника на
пострадалата за дълъг период от време, включително и към настоящия момент
изпитвала болки и страдания. Счупването на сакрума в ляво и счупването на дясна
пубисна (срамна) кост засягали сериозно и двата долни крайника и правили
невъзможно предвижването на А. дори с помощни средства. През първите 5 месеца
след катастрофата, тя била прикована към леглото, което обуславяло и
зависимостта ѝ от чужда помощ, с използване на памперси и подлоги.
Налагало се да ѝ помагат за направа на дневния тоалет, къпане, тоалетна,
хранене, за най- елементарните битови и хигиенни нужди. През този период от
време, тя страдала и от безсъние. Преди катастрофата тя била енергично младо
момиче, работеща и спортуваща. След катастрофата животът ѝ се преобърнал,
била принудена да лежи на легло, без възможност сама да се грижи за себе си, изцяло
се променило ежедневието ѝ. Била депресирана, изживяла тежък емоционален
шок, страдала от липса на спокоен сън, а болките и обездвижването довели до промяна
в психическото й състояние. Затворила се в себе си, станала неразговорлива,
раздразнителна, подтисната, била притеснена относно лечението ѝ, търпяла
редица ограничения, страхувала се да пътува с автомобил и от автомобили като
цяло. Все още не била възстановена, а някои страдания щели да продължат
пожизнено. Твърди, че търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинените следствие на процесното ПТП телесни
увреждания, шок и стрес.
Ищцата
твърди, още, че към момента на настъпване на ПТП, за лекия автомобил марка “М.”,
модел “К.” с per.
N *****,
управляван от виновния за ПТП водач Б., била налице валидна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗК “Б. И.” АД - застрахователна
полица N BG/02/117002640237, валидна до 08.10.2018г. Поради това,
на 23.03.2018г., предявила пред този застраховател претенция по
доброволен ред. Била образувана ликвидационна преписка по щета, по която тя
представила наличните си документи. От страна на застрахователното дружество
отказали изплащане на застрахователно обезщетение поради липсата на влязъл в
сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС при ЗД
“Б. Ине” АД. По твърдения на ищцата, присъда нямало и да има, поради настъпила
смърт на виновния водач. Това обуславяло правния ѝ интерес от завеждане
на настоящето дело.
С тези и
останалите твърдения, изложени в ИМ, ищцата претендира сумата 150 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано
на 17.01.2018 година, както и законните лихви върху тази главница от 24.06.2018
година – деня, следващ датата, на която изтича тримесечният срок за доброволно
произнасяне от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените в съдебното
производство разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
В срока по чл.
367 ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД - С. подава писмен отговор. С писмения
си отговор ответникът заема становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва ги изцяло по основание и размер. Счита, че не е доказана
вината на водача Б., управлявала застрахования при тях автомобил. В тази връзка
се позовава на липса на присъда или
друг акт, установяващ по категоричен начин вината ѝ. Оспорва
механизма и причините за настъпването на ПТП и наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на процесния автомобил с рег.№ ***** - П. Б..
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП ищцата е получила описаните в
исковата молба телесни увреждания, болки и страдания, като вид, характер и
интензитет, както и изцяло твърденията за претърпени и продължаващи неимуществени вреди, вследствие на процесното събитие.
Оспорва и причинно-следствената връзка между събитието и получените от ищцата
увреждания. В условията на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените
увреждания, то забавянето на оздравителния процес е резултат от предхождащи
ПТП-то заболявания на ищцата. Въвежда твърдение за съпричиняване на вредоносния
резултат с непоставяне на задължителния обезопасителен колан и претендира
намаляване отговорността на застрахователя. Намира претендирания размер на
обезщетението за завишен и несъответстващ на приннципите по чл. 52 ЗЗД. Ответникът
оспорва и иска по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва за забава, с аргумент за
неоснователност и недоказаност. Настоява, че ищцата не е представила всички
необходими за произнасяне по предявената щета и изискани от застрахователя
документи, а собственикът на автомобила и до настоящия момент не бил направил
надлежно уведомление пред застрахователя за настъпилото ПТП. Счита, че това го
освобождава от задължението да заплати лихва до датата на подаване на исковата
молба. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищцата подава
допълнителна искова молба. Поддържа предявените искове по основание и размер.
Настоява, че причинените ѝ травми остават за цял живот и по повечето от
тях възстановяване не може да настъпи. Твърди, че продължава да търпи болки и
страдания и до настоящия момент. Оспорва направеното от ответника възражение за
съпричиняване, като твърди, че е била с правилно поставен предпазен колан, като
в противен случай уврежданията щели да бъдат и по-тежки. Намира претендираното
обезщетение за адекватно с оглед обстоятелството, че какъвто размер и да бъде
определен, той нямало да може да покрие реалната загуба на здравето ѝ.
Акцентува, че е предявила надлежно претенция пред застрахователя за доброволно
изплащане на обезщетението, както и че на ответника би следвало да бъде ясно,
че при смърт и на двамата водачи, участвали в ПТП, присъда не би могло да има.
Настоява, че началната дата на дължимост на лихвата за забава е именно от
24.06.2018 година и развива съображения за това.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК дружеството-ответник
подава допълнителен отговор. Поддържа всички въведени с отговора на ИМ
твърдения и възражения и не навежда нови.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е установено, че на 17.01.2018 година е образувано наказателно
производство по ДП № 79/2018 година по описа на РУ на МВР- Хасково за това, че
на 17.01.2018 година на ПП 1-8 при км. 299+572, след стрелбище „Диана“ по
посока град Харманли, в землището на град Хасково, при управление на МПС – лек
автомобил марка „М. К.“, с рег. № ******, водачът на този автомобил е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Т. И. Т. –
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 НК. Наказателното
постановление е прекратено с постановление от 09.01.2019 година, като в
мотивите си прокурорът към ОП-Хасково е приел, че л.а. „М. К.“ в момента на ПТП
е бил управляван от П. И. Б., а на предната дясна седалка в колата е пътувала А.Д.Д.
– ищцата по настоящото дело.
От събраните по
делото писмени доказателства, в това число постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 09.01.2019 година и копие от материалите на
досъдебното производство, както и изготвеното въз основа на тях заключение на комплексна автотехническа и съдебно-медицИ.ка
експертиза се установява, че на 17.01.2018 година около 07.50 часа на ПП 1-8, км.
299+572, след стрелбище „Дияна“, на изток по посока град Харманли, в землището
на град Хасково, се движил лекият автомобил „М. К.“ с рег. № ******.
Автомобилът бил управляван от П. И. Б., а на предната дясна седалка до нея
пътувала ищцата А.Д.Д.. Времето било влажно, имало гъста мъгла, поради което
пътната настилка (асфалт) била мокра, а видимостта – намалена. В това време, в
насрещната лента за движение, а именно в посока запад към град Пловдив, се
движил лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № ******, управляван от Т. И. Т..
Непосредствено преди произшествието л.а. „М. К.“, управляван от Б., се движил
със скорост 92,48 км/час, а л.а. „Ф. Ф.“ – със скорост 59,69 км/час. В един
момент на км. 299+572 лекият автомобил „М. К.“ навлезнал в насрещната лента на
движение и настъпил удар между двата автомобила – „челен-ексцентричен“, като
след удара двата автомобила се установили в позиции, фиксирани в огледния
протокол. Вследствие на удара между двата автомобила, на място починала
водачката на л.а. „Ф. Ф.“ Т. Т., а няколко дни след произшествието починала и
водачката на л.а. „М. К.“ П. Б.. Според заключението на назначената и изслушана
в настоящото производство комплексна автотехническа и съдебно-медицИ.ка
експертиза, причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие от
техническа гледна точка е навлизането на л.а. „М. К.“ в насрещната лента за движение.
При създалата се ситуация и двете водачки не са имали техническата възможност
да предотвратят настъпването на ПТП, като същото не би настъпило само ако
водачът Б. е управлявала автомобила си в своята лента за движение.
Вследствие на произшествието са нанесени
материални щети на двата леки автомобила и телесни увреждания на пътуващата на
дясната седалка в л.а. „М. К.“ - А.Д.Д..
От заключението на медицИ.ката част
на комплексната експертиза, изготвена въз основа на представените по делото
писмени доказателства – медицИ.ка документация, се установява, че при ПТП ищцата
Д. е получила следните травматични увреждания: контузия на корема, разкъсване
на слезката и кръвоизлив в коремната кухина, поради което се е стигнало до
оперативно отстраняване на слезката. Счупване на кръстеца в ляво. Счупване на
дясната срамна кост на таза. Счупванията са лекувани консервативно чрез
обездвижване. Ищцата е изпитвала обичайните за наличната травма болки и
страдания на фона на провеждано лечение с обезболяващи средства. Разкъсването и
последващата загуба на слезка причинили на Д. разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като опасността е преодоляна чрез и към момента на
извършената оперативна интервенция. В същото време, на Д. било причинено трайно
затруднение на движението на левия крак, което се дължало на счупването на
кръстеца в ляво. Срокът за възстановяване на това страдание, както за физически
труд, така и като цяло, бил 8 месеца. Освен това, на Д. било причинено трайно
затруднение в движението на десния крак, което се дължало на счупването на
дясната срамна кост на таза. Срок за възстановяване бил до 3 месеца за
физически труд и до 2 месеца за нефизически труд. Според вещото лице Е.,
липсата на слезката би попречила на ищцата да упражнява активен спорт, свързан
с продължителни динамични натоварвания, но не и на обичайния бит и трудова
реализация. Било възможно и понастоящем ищцата да търпи болки в областта на
таза при промяна на времето, като приемането на болкоуспокояващите било
задължителна част от лечебния процес при такъв вид травма. Ищцата не е
провеждала активно рехабилитационно
лечение, но според в.л.д-р Е., срокът за възстановяване в конкретния случай не
е обвързан с провеждането или не на такава рехабилитация.
В заключението си вещите лица заявяват, че събраните по делото писмени
доказателства за конкретния механизъм на ПТП, както и обективните медицИ.ки
находки, позволяват да се направи обосновано предположение, че ищецът А.Д.Д. в
в момента на процесното ПТП е била с поставен предпазен колан. В тази насока
в.л. Е. дава подробни и убедителни обяснения при устния доклад в с.з.
Освен
това, в устния си доклад в.л. Е. обяснява, че констатираната у ищцата киста на
бъбрека вероятно има травматичен произход в причинно-следствената връзка с
процесното ПТП, но това не е намерило някакво негативно развитие в състоянието
на ищцата, нито е застрашило живота ѝ и не е попречило на функцията на
бъбрека. Вещото лице настоява, че по делото няма никакви доказателства или дори
индикации за това – ищцата Д. да е получила при ПТП контузия на мозъка и в
резултат на това да е изпаднала в кома. Обяснява, че в резултат от
кръвозагубата от разкъсването на слезката, можело да се предположи, че при нея е
настъпил травматичен шок. Но не се касаело за самостоятелна телесна повреда,
нито травматична кома, а само временна промяна в съзнанието в резултат на
обезкървяването от шока. Нямало черепно-мозъчна травма, а само прекъснато
съзнание от шока. А направената ѝ компютърна томография била задължителна
в медицИ.ката практика в такива случаи, за доброто на пациента. Вещото лице
настоява, че събраната по делото медицИ.ка документация не разкрива
регистрирана към момента на инцидента и непосредствено след него, при
постъпване в болницата, черепно-мозъчна травма и кома. Пострадалата нямала мозъчно
сътресение, проявено с помрачение и степенно разстройство на съзнанието, а още
по-малко била изпадала в кома. В тази връзка в.л. Е. се позовава на
допълнително извършените, в хода на експертизата, консултации с невролог и
направен ЕЕГ запис, който бил нормален. Теоретично, вещото лице допуска
настъпването на късни усложнения, месеци след претърпяна подобна травма. Но
позовавайки се на извършените от лекар-невролог И.трументални изследвания,
заключава, че у ищцата не е налице посттравматична церебрастения, още повече
такава в причинно-следствената връзка с процесното ПТП.
Установява
се от събраните гласни доказателства – показанията на св. Б.Р. Р., съжителстващ на семейни начала с
ищцата, че ищцата претърпяла значителни болки и страдания поради травмата,
последващото лечение и възстановителния процес. Била ѝ направена тежка
операция, след което останала за лечение в болнично заведение 10 дни. Около 3-4
месеца А. била на легло, като 2 от тях не можела и да се върти в леглото.
Изпитвала силни болки, не можела да се самообслужва, поради което била на
подлоги и памперси, не можела да се храни сама. Наложило се да я стимулира да
става. След шестия месец започнала да се изправя, да излиза с чужда помощ на
терасата и по двора. И едва след осмия месец, с патерици, започнала да прави
по-далечни разходки. И до настоящия момент, при промяна на времето, А. се
оплаквала от болки в таза. Освен това, от ПТП-то досега А. постоянно имала
главоболия, каквито преди това нямала. В тази връзка ходела по лекари и
предприемала лечение, но болките не преставали. Начинът ѝ на живот се
променил. Една година след ПТП-то не работила. Досега се страхувала от коли и
да се вози в кола, отказвала да шофира. По тялото ѝ имало белези, които я
загрозявали и поради това отказвала да плажува нормално. В същото време, след
завръщането на работа, ищцата продължила да получава същата заплата, но сега
работата ѝ не била свързана с тежък физически труд. И до настоящия момент
спазвала хранителен режим и приемала хапчета срещу главоболието.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
За
да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по
договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства
настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна
на водача на автомобил „М. К.“ с рег. № ****** починалата П. Б., която е нарушила правилата за движение
по пътищата – чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато пътното
платно има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“. Безспорно е установено от
делото с писмените доказателства и заключението на комплексната експертиза,
онагледено със скица, че ударът е станал в лентата за движение на л.а. „Ф. Ф.“,
като причината за удара е било навлизането на л.а. „М. К. в насрещното платно,
по времето, когато там се е движила с л.а. „Ф. Ф.“ починалата водачка Т. Т.. Освен
това, водачът Б. е нарушила и правилото по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП съгласно което
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. От доказателствата следва, че движението е било
осъществявано при намалена видимост поради гъста мъгла. Въпреки това, водачът Б.
е избрала да се движи със скорост, дори надвишаваща максималната разрешена за
този пътен участък - над 90 км/час. Съдът споделя извода на експерта А. за
това, че така избрана скорост не е била съобразена с видимостта към момента на
произшествието. Тези изводи кореспондират и с приетото от наблюдаващия прокурор
при Окръжна прокуратура – Хасково, изложено в постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
Поради това съдът приема, че не е оборена
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ангажирането на наказателната или административно-наказателната
отговорност на делинквента не се явява задължителна предпоставка за реализиране
отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ. В конкретния случай и двамата
водачи на леките автомобили, участвали в пътно-транспортното произшествие, са
починали. Поради това до осъдителната присъда, а от там и до приложението на
чл. 300 от ГПК не би могло да се достигне. Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Към момента на
настъпване на ПТП, за лекия автомобил марка “М.”, модел “К.” с per. N *****, управляван от
виновния за ПТП водач Б. е била налице валидна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ЗК “Б. И.” АД - застрахователна полица N
BG/02/117002640237, валидна до 08.10.2018г. С оглед наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, искът с пр. кв. чл.
432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г.,
по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки
и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51,
вр. чл. 52 от ЗЗД,
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да бъдат
обезщетени в размер на 50000 лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания, описани по-горе: В резултат на удара ищцата е претърпяла контузия на
корема и разкъсване на слезката. Настъпил е кръвоизлив в коремната кухина,
поради което се е стигнало до оперативно отстраняване на слезката. Съдът
отчита, че разкъсването и последващата загуба на слезка са причинили на Д.
разстройство на здравето, временно опасно за живота, а освен това, в резултат
от загубата на слезката ще е неминуема промяната на начина ѝ на живот –
ищцата вече няма да може да спортува активно и ще трябва да търпи ограничения
при понасяне на физическите натоварвания. Ищцата е получила счупване на
кръстеца в ляво и счупване на дясната срамна кост на таза. Счупванията са
лекувани консервативно чрез обездвижване. Било й е причинено трайно затруднение
на движението на левия крак, което се е дължало на счупването на кръстеца в
ляво, със срок на възстановяване 8 месеца. Освен това, на Д. е било причинено
трайно затруднение в движението на десния крак, което се е дължало на
счупването на дясната срамна кост на таза, със срок за възстановяване поне 2
месеца и 3 месеца - за физически труд. Установява се по делото, че ищцата и
понастоящем продължава да търпи болки в областта на таза, във връзка с което се
налага да приема болкоуспокояващите лекарства.
В същото време, съдът отчита заключението
на в.л. Е. за това, че ищцата е изпитвала обичайните за наличната травма болки
и страдания на фона на провеждано лечение с обезболяващи средства. Констатираната при последващите прегледи
киста на бъбрека вероятно има травматичен произход в причинно-следствената
връзка с процесното ПТП, но тази киста не дава никакво отражение върху състоянието на ищцата, нито е
застрашило живота ѝ и не е попречило на функцията на бъбрека. Съдът се
доверява на в.л. Е., който намира опора в представената с ИМ болнична
документация, за това, че при ПТП А.Д. не е получила контузия на мозъка с
последващо изпадане в кома. Споделеното от св.
Р. състояние на ищцата – без съзнание при транспортирането в болницата,
пълно, ясно и убедително се обяснява от вещото лице: голяма кръвозагуба,
състояние на травматичен шок и временно прекъсване на съзнананието на А. в
резултат на обезкървяването на мозъка. Направената на А.Д. компютърна
томография е във връзка със следваните в болничното заведение добри практики в
полза на пациента. Извършената във връзка с назначената по делото комплексна
експертиза консултация с невролог, както и направените И.трументални
изследвания, също не са в подкрепа на тезата на ищцата за това, че търпените и
днес главоболия са резултат от ПТП и настъпилата при него ЧМТ с изпадане в
кома. Поради това съдът приема, че ищцата не е провела успешно доказване на
твърденията си в тази част и не определя обезщетение във връзка с така
твърдените увреждания и последващите страдания (ЧМТ, кома и главоболия).
При
определяне на размера на обезщетението съдът кредитира показанията на св. Р. за
претърпените от ищцата болки, физически и морални страдания травмата,
последващото лечение, възстановителния процес, промяна на начина на живот и
донякъде характера на ищцата. Тя е претърпяла тежка операция, след което е останала
за лечение в болнично заведение 10 дни. Около 3-4 месеца А. е била на легло,
като 2 от тях – почти неподвижна, не можела е да се храни сама, да се грижи за
хигиената си. Възстановила се е бавно, като и до сега, при промяна на времето, А.
се оплаква от болки в таза. Несъмнено, за млада жена съставлява морално
страдание да търпи ограничение поради загрозяващите я операционни белези. В
същото време, макар и е загубила част от възможностите за трудовите изяви, тя
може да работи и работи в момента, като във връзка с ПТП не е загубила
възможността да получава доходи от труд. Събраните по делото гласни
доказателства не съдържат данни за такива страдания и дискомфорт, които да са значително
по-интензивни от обичайните при подобни инциденти и биха обусловили определяне
на обезщетение в по-висок размер.
Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на
дружеството-ответник за допуснато съпричиняване от страна на ищцата, а от там и
за намаляване на отговорността на застрахователя. Убедително и пълно в.л. Е.
както в писменото заключение, така и в устния доклад обясни, защо следва да се
счита, че пострадалата Д. е била с поставен предпазен колан: Именно поради това
на ищцата е била спестена черепно-мозъчната травма и донякъде гръдната травма,
които биха настъпили при конкретната ситуация, в случай ако Д. не е била
придържана към седалката в момента на удара. Що касае довода на ответника за съпричиняване
поради неизвършване на рехабилитация и поради предходните заболяване на ищцата:
касае се за млада здрава преди ПТП жена и ответникът не доказва някакви конкретни
нейни страдания преди инцидента. А относно рехабилитацията, то вещото лице Е.
обясни, че в конкретния случай и при конкретните травми (счупвания) срокът за възстановяване не е обвързан с провеждането
или не на такава рехабилитация.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т.
2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ-три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. В
процесната хипотеза от молба вх. № ОК-187630/23.03.2018 год. е видно
застрахователят да е уведомен на посочената дата или законна лихва за забава е
дължима от 24.06.2018 год. до изплащане на вземането, поради което претенцията
за присъждането й е основателна.
Поради гореизложеното съдът намира
предявения главен иск за обезщетение за неимуществени вреди за основателен и
доказан по размер за сумата 50 000 лева. Ищцата не доказва неимуществени
вреди в по-голям размер, поради което в останалата част до 150 000 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължи държавна такса в
размер на 2000 лева съразмерно на уважената част от иска.
На осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. на адв. М.Д. се дължи хонорар, определен по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 1510 лв.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 333,35 лева –внесен депозит за експертиза и
3624,18 лева – заплатен адвокатски хонорар. В тази връзка съдът намира
за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатения
от ответника адвокатски хонорар. Делото е със средна фактическа и правна
сложност, а заплатеният на адвоката хонорар не надвишава значително минималния,
изчислен на основание чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 година за
адвокатските възнаграждения, размер - 4503 лева. В същото време, ищцата ще
следва да понесе тежестта от сторените от ответника разноски само съразмерно на
отхвърлената част от иска ѝ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Д. Б. № 87 да заплати на А.Д.Д. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** офис 215, адв. М.Д., на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с настъпило на 17.01.2018 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 24.06.2018 година до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000
лева до предявения размер от 150 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Д. Б. № 87 да заплати по бюджетна сметка на ХОС,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 2000 лева – държавна такса върху уважената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Д. Б. № 87 да заплати на адвокат М.И.Д. ***,
на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, сума в размер на 1510 лева – адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес *** офис 215, адв. М.Д. ***“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Д. Б. № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 3958 лева – адвокатско възнаграждение и
депозит за експертизата, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: