М  О  Т  И  В  И

По НАХД № 609/2011 год.

 

С мотивирано постановление от 25.03.2011 год. по пр. № 382/2011 год., Окръжна прокуратура – Пловдив, е направила предложение за ОСВОБОЖДАВАНЕ от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА по чл.78А, ал.1 от НК на обвиняемата Н.Л.С., за това че на ***.2009 год. в гр.Р., П.област, като представител на юридическо лице – пълномощник на „К.Т.” ЕООД гр.П., упълномощена с пълномощно 3121 от 04.04.2008 год., е представила пред Общинската служба по земеделие гр.Р.неверни сведения  в Общо заявление за плащане на площ за 2009 год. с УИН № 16/02060951401 и с УРН 369708, като в приложената към него таблица за използваните парцели за 2009 год. е посочила, че представляваното от нея дружество „К.Т.” ЕООД ползва /обработва/ парцели в землището на с.С., Община Р., П.област с номера по СИЗП № 70010-121-6 с площ от 4,89 ха; № 70010-121-3 с площ от 61,01 ха; № 70010-131-4 с площ от 73,44 ха; № 70010-140-4 с площ от 80,58 ха; № 70010-151-8 с площ от 88,66 ха или общо 308,58 хектара, а в действителност е установено, че описаните по-горе площи не са използвани /обработвани/ през 2009 год. от дружеството „К.Т.” ЕООД гр.П., в нарушение на задължението да предостави такива, регламентирано в чл.3, ал.1, т.3, б.„В” от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, издадена от Министъра на земеделието и горите на основание чл.32, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за да получи средства от фондовете, предоставени от Европейския съюз на българската държава по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схема за национални доплащания /СНД/ – престъпление по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2 от НК.

Прокурорът поддържа направеното предложение, като изразява становище, че престъплението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага спрямо деянието да се приложи принципа на чл.2, ал.2 от НК и обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК с налагане на административно наказание, ориентирано към средната стойност на предвиденото в закона, към инкриминирания момент.

Обвиняемата Н.Л.С. – редовно призована, не се явява, за да вземе становище по предложението. Същата не изпраща и процесуален представител.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемата Н.Л.С. е родена на *** ***, живуща ***, П.област, българка, българска гражданка, със средно специално образование, неработеща, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********.***, П.област, обвиняема Н.С. дълги години изпълнявала длъжността технически организатор в „А.” ООД, която фирма извършвала дейности в областта на селското стопанство в региона на Община Р.. След време, в същия регион, селскостопански мероприятия – основно по отглеждането на рапица, ечемик и пшеница, започнало да осъществява и „К.Т.” ЕООД /вписано в ТР на ПОС през месец декември 2006 год./. Това дружество се притежавало, управлявало и представлявало от гръцкия гражданин Н.Й.С., получил през 2008 год. в РБългария ЛНЧ **. През месец април 2008 год. с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 3121/04.04.2008 год., С.упълномощил безсрочно обвиняемата с правата: да подписва договори за аренда със собствениците на земеделска земя, находяща се в землището на с.С. и  да го представлява пред различни български институции, в т.ч. да го представлява във връзка с „К.Т.” ЕООД пред Общинските служби по земеделие и гори, пред Разплащателната агенция, както и за вписване на фирмата като земеделски производител.

Така С. на практика поела ангажимента да осигурява земеделски площи около с.С., чрез сключването на договори за наем или за аренда, които да се обработват от фирмата на гръцкия гражданин и да реализира процедурата по кандидатстването на „К.Т.” ЕООД, като земеделски производител за финансово подпомагане по ЗПЗП.

Визираните ангажименти, тя изпълнявала и към 2009 год., когато дружеството кандидатствало за получаване на субсидии по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемата за национални доплащания /СНД/.

Средствата по цитираните схеми се предоставят на българската държава /Държавен фонд „Земеделие”/ от Европейския съюз и неговите фондове по линията на Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България съгласно Регламент на Съвета (ЕК) № 1268/1999г., изм. Регламент (ЕК) № 696/2003(2).

Плащането /субсидирането/ по схемите, е уредено в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, а условията и реда по които се кандидатства за него, е уредено в издадената на основание същия закон Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ в сила от 01.03.2009 год.  /с изменено заглавие от 2010 год. на Наредба за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания/.

          Основен принцип на подпомагането, в т.ч. по СЕПП и СНД е, че се   финасират земеделските производители за ползваните от тях площи. За нуждите на двете схеми по смисъла за закона, под „земеделски площи” се разбират обработваема земя, постоянни пасища, трайни насаждения и семейни градини, а под „ползване” – реалното стопанисване /обработване/ на площите, плюс задължението за поддържането им в добро земеделско и екологично състояние /обработването е термин неотносим само за постоянните пасища, при които критериите за стопанисване са малко по-различни/ Няма значение дали кандидатът е собственик, арендатор или наемател на земята, важното е той да е нейният действителен ползвател и реално да я стопанисва /обработва/, като стопанисването /обработването/ трябва да факт към момента на кандидатстването за помощта, а не бъдещо планирано събитие.

          Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата, ползвателят на земеделска земя, който кандидатства за субсидии, подадава Общо заявление за подпомагане, по образец, което е многокомпонентнен документ и включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане, ведно с приложения. Заявлението се  подава веднъж годишно и  всеки кандидатът има право да подаде само едно заявление за  съответната година. Заявленията се подават от 1 март до 15 май на годината за която се кандидатства за финансиране, в Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, като специално за 2009 год. – първо се е депозирало заявлението за регистрация, а след регистрацията на кандидата се попълвало и общото заявление за плащане на площ.

Заявлението за кандидатстване, е предвидено да се подава, както лично /от физическото лице или от представителя на ЮЛ/, така и чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Празната бланка на заявлението се получава от съответната ОСЗ, като при нужда, експерт от службата оказва помощ при попълването на заявлението. Преди това, експертът проверява документите – легитимиращи кандидата, а ако е пълномощник – и пълномощното му, като данните на упълномощеното лице се вписват в заявлението. Кандидатът не е длъжен да доказва основанието на което ползва земята, а само го декларира.

Най-напред желаещият се явява в ОСЗ, в района на която се намират земеделските площи и в тази служба се извършва както регистрацията на кандидата, така и регистрацията /очертаването/ на парцелите, за които се търси финансиране. За въпросните парцели се изготвят таблици и снимки, които се подписват лично от кандидата. Очертаването на площите се започва, като за всеки един блок на земеделско стопанство /БЗС/ се посочва формата или формите на стопанисване. Очертаването се извършва чрез специална програма „Кадис 5”. Кандидатът показва на предоставена му от служителя на ОСЗ карта, кои точно земи стопанисва /обработва/ и въз основа на тази информация, се изготвя карта на блок на земеделско стопанство. В отделна таблица, приложение към заявлението и съставляваща неразделна негова част, кандидатът упоменава състоянието на парцела, начина на ползване и каква култура отглежда. Задължително е кандидатът да посочи моментното състояние на БЗС, за което той се запитва изрично, а не бъдещите му намерения спрямо съответния терен. Кандидатът заявява състоянието на БЗС или вида на отглежданата култура и служителят от ОСЗ няма задължение да проверява дали отговаря на истината, а вместо това предупреждава лицето, че носи отговорност за невярно деклариране. Ако кандидатът сам е попълнил таблиците, без помощта на служителите от ОСЗ, преди приемането им, той винаги се запитва дали отразеното в тях е достоверно, т.е. дали отговаря на настоящото положение на БЗС, за да го нанесат в картата. Картите се изготвят в три екземпляра – един за кандидата, един за Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” и един за ОСЗ. С данните, които желаещият предоставя и в негово присъствие става очертаването, изготвят се таблиците, разпечатват се и се подписват от кандидата пред служителя, след като му се връчат копия от документите и му се открива досие. 

От там нататък се попълва самото заявление за плащания на площ. Съгласно чл.3, ал.1, т.1, 2 и 3 от Наредбата, това заявление съдържа: - данни за идентификация на кандидата за подпомагане /т.е. лицето, което претендира за субсидия/; - схемите по които се иска подпомагане; - данни за идентификация на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане /т.е. описание на площите, за които се претендира субсидиране/, с посочване: площта на парцела в хектари до втория десетичен знак; местонахождението на парцела, определено върху картен материал от Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/; начина на ползване на парцела /чл.3, ал.1, т.3, б. „В”/; поливност; и основание за ползване;

Въвеждането на данните от Общото заявление става в ОСЗ, разположена в областта, в която се намира постоянния адрес на кандидата физическо лице или адресът на управление на кандидата ЮЛ или ЕТ. Общото заявление се представя или лично или чрез упълномощено от кандидата лице с изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписа. От всяко представено в ОСЗ заявление, в „системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане” /СРКЗП/ се въвеждат данните за кандидата, респ. упълномощеното лице, данните за банковата му сметка. С това въвеждане, заявлението за подпомагане получава от системата входящ номер с дата, която се счита за дата на подаване на общото заявление за директно подпомагане в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция /РА/. Данните по чл.3, ал.1 от Наредбата се въвеждат в електронен вид в присъствието на кандидата. Общото заявление за директно подпомагане с така въведените данни, се разпечатва в три екземпляра, всяка страница от които се подписва от кандидата и се подпечатва – ако кандидатът е ЮЛ или ЕТ. Цялата процедура по подаването се отбелязва и в азбучник, където се дава пореден номер на заявителя и уникален регистрационен номер /УРН/ След това заявленията на хартиен носител се предават служебно в съответната Областната разплащателна агенция на ДФЗ-РА /понастоящем тези областни звена са наименувани Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” ОПСМП на ДФ „Земеделие”/. Там се извършват проверки дали заявлението е въведено правилно от представителите на ОСЗ в системата и дали посоченото на хартия е точно отразено в системата, след което заявлението се потвърждава. Когато заявлението съдържа всички задължителни данни, след неговата обработка и контрол от ДФЗ-РА, общото заявление получава уникален идентификационен номер /УИН/.

Освен предвидената по ЗПЗП и по Наредбата гореспомената административна проверка на която подлежат заявленията, всички те след обработката им в ОРА и отразяването им в ИСАК – системата, създадена да обслужва функционално Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие”, подлежат на контрол и по определени зададени критерии, наречени „анализ на риска”. Това означава, че ако на базата на тези критерии, някое заявление може да се третира като рисково, за него се извършва проверка на място. Според чл.37, ал.3 от ЗПЗП, РА ежегодно проверява на място, най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане, въз основа на анализа на риска. Допустими са и проверки по сигнал. Всяка местна проверка се възлага със заповед от ДФ „Земеделие” и се прави за конкретния кандидат, подал заявлението. Резултатите от местната проверка се документират и изпращат в ДФ „Земеделие”, и се въвеждат в ИСАК. 

Когато всички документи на кандидата са коректни, системата ИСАК автоматично изчислява размера на субсидията. Изплащането на последната е по банков път.

Според Наредбата, е допустимо кандидатите да правят промени в заявленията, включително да добавят допълнителни земеделски парцели, за които да претендират за финансиране. Тези промени се извършват до 31 май, чрез представяне в ОСЗ, в която са били въведени данните за Общото заявление, на формуляр на заявление за промяната – попълнен и подписан от кандидата. Процедурата за въвеждането на данните от заявлението за промяната, е идентична като на общото заявление, след което на първото се дава входящ номер. Когато пристъпват към коригиране обаче, кандидатите не бива да са уведомени за установени в заявлението нередности или да не са уведомени, че ще бъдат проверени на място или са проверени на място и са установени нередности. Единствено отстраняването на явни фактически грешки в подаденото заявление, се позволява по всяко време, до одобряването или отказа на плащането.

Наредбата предвижда още и възможност за кандидата, да оттегли подаденото заявление или част от него, с писмено искане до съответната ОРА. Оттеглянето на заявлението или част от него е позволено да стане по всяко време, но пак извън случаите упоменати в предходния абзац, а именно оттегляне /независимо дали цялостно или частично/, не се разрешава, когато кандидатът е уведомен за установени в заявлението нередности или е уведомен, че ще бъде проверен на място или е проверен на място и са установени нередности.

На ***2009 год., обвиняемата С. – в качеството си на пълномощник на „К.Т.” ЕООД, се явила пред Общинската служба по земеделие гр.Р., П.област /по местонахождение на имотите/ и попълнила заявление за регистрация за 2009 год. и приложените към него таблици за ползваните от дружеството парцели през същата година. С. лично посочила границите на множество БЗС в землището на с.С., Община Р.– като стопанисвани /обработвани/ от представлявания от нея субект и същите били очертани.

На **.2009 год., обвиняемата – отново в същото качество, депозирала в ОСЗ гр.Р., Общо заявление за плащания на площ. В приложената към заявлението таблица на използваните /т.е. стопанисвани/ от „К.Т.” ЕООД парцели, С. заявила и 5 парцела, а именно БЗС с номера по СИЗП: № 70010-121-6 с площ от 4,89 ха, № 70010-121-3 с площ от 61,01 ха, № 70010-131-4 с площ от 73,44 ха, № 70010-140-4 с площ от 80,58 ха и № 70010-151-8 с площ от 88,66 ха /или общо 308,58 ха/, за които посочила че представляват блокове със следните култури: „едногодишни зърнено-житни фуражни култури”, „ечемик”, „мека пшеница”, „тритикале”. Те се намирали пак в землището на с.С.и по-точно в местностите, известни на тамошните жители като „К.”, „К.”, „Н.” и „К.т.”.

Заявлението, ведно с придружаващите го документи, било изпратено в ОРА в гр.П., вписано в азбучника и получило УИН № 16/020609/51401, а кандидатът бил регистриран с УРН 369708, като се открило досие на „К.Т.” ЕООД с управител Н.С.и представител и пълномощник Н.С..

По-късно, при компютърната проверка, програмата ИСАК отчела, че същите площи са заявени за подпомагане и от друг кандидат – „У.к.2000” ЕООД с управител – свид.В.С.. Т.е. възникнало двойно заявяване или т.нар. „застъпване” на площи. В съответствие с правилата на Наредбата при случаите на установено застъпване, до кандидатите били изпратени уведомителни писма да се явят, за да защитят заявленията си. Явилият се представител на „У.к.” ЕООД представил договори за аренда за спорните БЗС от 2005 год. и попълнил декларация, че точно представляваното от него ЮЛ ползва площите. Обвиняемата също се явила. Тя представила по-нови договори за арендуване на земите – от 2008 год. и също попълнила такава декларация, с която потвърждавала, че парцелите се обработват от „К.Т.” ЕООД.

На практика обаче, представляваното от С. дружество, макар да се снабдило с по-нови договори за аренда за процесните пет имота, не ги стопанисвало /т.е. обработвало/, а в периода 2008 и 2009 г. те продължавали да се обработват от „У.к” ЕООД, която фирма реализирала от тях реколта от житни и фуражни култури, отразявала готовата продукция в счетоводните си баланси и продължавала да изплаща рента на собствениците.

Впрочем проблем със застъпването на заявените от С. площи, възникнал и с още редица кандидатстващи за субсидии стопани, подали заявления – свидетелите А.В., С.А./като собственик на ЕТ „Б./, П.Т./като пълномощник на „О.” ООД/ и Д.К.. Този проблем произтичал от обстоятелството, че С. заявила за подпомагане площи, които се обработвали от гореизброените стопани, а някои от тях пък от своя страна заявили за очертаване други площи, които се обработвали от „К.Т.” ЕООД. Когато застъпванията се установили и кандидатите били повикани с уведомителни писма, обвиняемата и свидетелите, се уточнили кой какво ползва и се разбрали всеки да се откаже от онези заявени парцели, които не обработва.

С. се опитала да се свърже и с представител на „У.к.” ЕООД, но от дружеството /явяващо се един вид най-сериозния конкурент на „К.т.” ЕООД в земеделската дейност за региона/, не пожелали да контактуват с обвиняемата, тъй като нямали никакво намерение да заявяват отказ от подпомагане на процесните площи, които действително стопанисвали. Обстоятелството, кой е действителният ползвател на земята било добре известно на С., но подавайки заявлението, тя се надявала впоследствие с другият кандидат да стигнат до  някакво споразумение, каквото обаче не последвало.    

В крайна сметка, като наказателна мярка, и двамата кандидати били лишени от субсидии за застъпените площи.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните на досъдебното производство /следствено дело/ доказателства: обясненията на обвиняемата С., показанията на свидетелите К., Р., С., К., М., Ч., Л., Л., В., А., Т.и К., от приложените писмени доказателства – справка за двойно декларираните площи, характеристична справка на обвиняемата, справка за съдимост на същата, цялото досие на Общото заявление за подпомагане на „К.Т.” ЕООД за 2009 год., включващо изискуемите за процедурата по подпомагането документи, в т.ч. копия на документите за регистрацията на дружеството, на личните документи на управителя на дружеството и на пълномощника С., нотариално завереното й пълномощно, удостоверение за актуално състояние, заявление за регистрация 2009 год., изискуеми декларации по ЗПЗП, общо заявление за плащания на площ 2009, таблици на използваните парцели, карти на БЗС /ортофотоизображения/; досиетата за подаваните от С. заявления за корекции на данни; договори за наем и аренда; досиетата на заявленията на кандидатите с установените застъпвания, всички намиращи се том І до ХІІ вкл. от следственото дело.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К., Р., С., К., М., Ч., Л., Л., В., А., Т.и К., като обективни, добросъвестни, не съдържащи съществени противоречия – вътрешни и помежду си, и кореспондиращи с останалия възприет доказателствен материал.

Първата инстанция кредитира и обясненията на обвиняемата, в които С. макар да не се признава за виновна, описва случая и не отрича вменената й деятелност.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемата Н.Л.С. е осъществила обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това че на ***.2009 год. в гр.Р., П.област, като представител на юридическо лице – пълномощник на „К.Т.” ЕООД гр.П., упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3121 от 04.04.2008 год., е представила пред Общинска служба по земеделие гр.Р.неверни сведения  в Общо заявление за плащане на площ за 2009 год. с УИН № 16/020609/51401 и с УРН 369708, като в приложената към него таблица за използваните парцели за 2009 год. е посочила, че представляваното от нея дружество „К.Т.” ЕООД ползва /обработва/ парцели в землището на с.С., Община Р., П.област с номера по СИЗП № 70010-121-6 с площ от 4,89 ха; № 70010-121-3 с площ от 61,01 ха; № 70010-131-4 с площ от 73,44 ха; № 70010-140-4 с площ от 80,58 ха; № 70010-151-8 с площ от 88,66 ха или общо 308,58 хектара, а в действителност е установено, че описаните по-горе площи не са използвани /обработвани/ през 2009 год. от дружеството „К.Т.” ЕООД гр.П., в нарушение на задължението да предостави такива, регламентирано в чл.3, ал.1, т.3, б.„В” от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, издадена от Министъра на земеделието и горите на основание чл.32, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за да получи дружеството средства от фондовете, предоставени от Европейския съюз на българската държава по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схема за национални доплащания /СНД/.

От обективна страна – с действията си, обвиняемата е реализирала състава на вмененото й престъпление, тъй като бивайки надлежно упълномощен представител на ЮЛ, кандидатстващо за субсидиране по ЗПЗП и цитираната Наредба № 5, е представила неверни сведения относно ползването на изброените по-горе парцели, въпреки задължението си за вярно деклариране на тези обстоятелства в подаденото Общо заявление за подпомагане, и го е сторила, за да бъдат отпуснати за същите парцели, плащания на дружеството със средства, по нормативно уредени схеми за подпомагане, които средства са от фондове на ЕС, предоставени на страната ни.   

От субективна страна – обвиняемата е извършила престъплението с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасно последици. Тя е съзнавала общественоопасния характер на проявата си, предвиждала е и е искала настъпването на нейните общественоопасни последици. Тук е мястото да се разгледа защитната теза на С.. Тази теза се изразява в следното: Според обвиняемата, договори за аренда за процесните пет блока, тя сключила от името на „К.Т.” ЕООД със собствениците, които не били особено доволни от предходния си арендатор, който през 2006 год. оставил имотите им пустеещи. „К.Т.” ЕООД даже започнало да плаща наем на собствениците в пари или натура, в зависимост от желанието им, но към 2009 год. не обработвало техните площи. По думите й, някои от тези площи още били пустеещи, а други продължавали да се обработват от стария арендатор „У.к.” ЕООД /както става ясно от свидетелските показания, дружеството „У.к.”, не само ги обработвало, но и продължавало да плаща рента на правоимащите/. На среща между С. и лицето Л.С., който се явявал за конкурентната фирма, двамата си показали взаимно договорите за аренда, като С.уведомил обвиняемата, че собствениците „няма да се махат от него”, т.е. няма да се отказват от отношенията си „У.к.”. При включването в Общото заявление и на необработваните от „К.Т.” ЕООД терени, С. нямала намерение на мами или ощетява някого, а го сторила понеже се надявала, че ако се стигне до застъпване, в бъдеще ще се споразумеят с конкурентното дружество – кой от кои заявени за подпомагане площи да се откаже. Изложената теза не се конфронтира със  събраните по делото доказателства, но не е извинителна. Тя касае евентуално подбудите на виновната, но в никой случай не изключва умисъла за престъплението по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК. Същото е формално, на просто извършване и общественоопасните последици от него се считат за настъпили с факта на невярното осведомяване при кандидатстването за подпомагане. С това, деянието е довършено, като неговият престъпен състав, изобщо не изисква да е реализирано неследващо се плащане на бенефициента, респ. причиняване другиму на вреда.

Извършвайки очертаването и попълвайки таблиците за използваните от „К.Т.” ЕООД земеделски блокове, обвиняемата сама е поставяла параметрите на претендираните за субсидиране площи. Изхождайки само от договорите за аренда, а не от действителното положение за обработваните земи, С. е действала с пълното съзнание, че сведенията, които дава са неистински. Както вече се посочи, снабдяването с арендни договори не поражда права за подпомагане по ЗПЗП и това се е знаело от С., а намерението й в бъдеще да се стигнело до някакво „споразумение” с реалния ползвател, е ирелевантно. Апропо, проблемът със застъпването, няма никакво значение за обсъждания казус, защото дори и да не беше възникнал, т.е. дори да нямаше друг кандидат, който да заяви за подпомагане същите площи, престъплението е налице, тъй като е безспорно доказано, че петте процесни терена не са били стопанисвани от „К.Т.” ЕООД, а твърдейки обратното, обвиняемата е твърдяла неистина. Потвърждение за нейния умисъл, са и последващите й действия, понеже въпреки че е била уведомена за двойното заявяване, тя е продължавала да поддържа претенцията за финансиране на инкриминираните площи, като пак невярно е декларирала, че те се ползват от „К.Т.” ЕООД.

Съдът намира, че предложението на ОП-Пловдив за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е основателно. Налични са всички предпоставки на института по чл.78А, ал.1 от НК, а именно: за престъплението по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК, което е умишлено, към момента на осъществяването му се е предвиждало наказание до три години лишаване от свобода и глоба;  С. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК; от престъплението няма настъпили имуществени вреди. Освен това, ограничението по ал.7, пр. последно /предишна ал.6/ на чл.78А от НК, не касае обсъжданата хипотеза. Към месец май 2009 год., административната санкция по чл.78А, ал.1 от НК е била с параметри от 500 до 5 000 лева и съдът дължи съобразяване с тях на основание чл.2, ал.2 от НК, тъй като са по-благоприятни от сегашните – от 1 000 до 5 000 лева. Първата инстанция намира, че размерът на глобата трябва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства и да бъде под средната законова стойност. Като такива обстоятелства се отчитат добрите характеристични данни на виновната, дългогодишната й трудова заетост, семейният й статус, както и оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина по делото, в т.ч. чрез излагане на обективни факти за извършеното. Като отегчаващо обстоятелство се взима в предвид постинкриминираното й  поведение, обсъдено в предходния абзац. При така възприетото съотношение на факторите, влияещи на преценката за административното наказание, според съда е най-справедливо, на С. да се определи и наложи ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева, който отговаря на обществената опасност на проявата, на личността на обвиняемата и на имотното й състояние, и би изпълнил своята поправяща и превъзпитаваща цел.

Разноски по делото не са направени.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: