РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330120384 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
Ищцата Х. В. П., с ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: *** е предявила срещу
ответника „Къпфи” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Копривщица“ № 45, представлявано от *** *** обективно съединени искове за признаване за
незаконно уволнението на ищцата, извършено с Предизвестие, връчено на 06.10.2021г. и Заповед
№ ***03.11.2021г., с които ТПО на ищцата е прекратено, считано от 05.11.2021г. на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че е работила по безсрочно ТПО с ответника на длъжност „***“ с ОМВ
1389 лева, с 6-месечен срок на изпитване, който е изтекъл. На 06.10.2021г. й било връчено
предизвестие за прекр. на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а със заповед № ***03.11.2021г.
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, с мотиви –
липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата.
Ищцата твърди така извършеното уволнение да е незаконосъобразно, в заповедта да не
е посочено какви качества липсват на ищцата или начина, по който не се е справяла с възложената
работа, поради което уволнението се явявало и незаконосъобразно извършено. В този смисъл се
цитира и т. 3 от ТР № 4/01.02.2021г. по т. д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС. Ето защо се моли
уволнението да се отмени. Искове за присъждане на обезщетение и за възстановяване на работа не
са предявени.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, от който е постъпил писмен отговор,
1
чрез пълномощника му, след изтичане на законоустановения срок, с който исковете се признават и
се моли при възможност да бъде постановено решение по реда на чл. 327 от КТ.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си с писмена молба заявява, че
поддържа исковете и моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК при признание
на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с посоченото
предизвестие, респ. заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението – че предизвестието, респ. заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона
реквизити на същите, че е било налице посоченото в тях основание за уволнение и че същото е
извършване при спазване законоустановената процедура за това.
В настоящия случай между страните не се спори, и от събраните по делото писмени
доказателства – трудов договор, доп. споразумение, заверено копие на тр. книжка, предизвестие и
заповед за прекр. на ТПО се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за неопределено време, като ищецът е заемал длъжността „***” при ответника, с
ОМВ 1389 лева, като ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества
за ефективно изпълнение на работата, считано от 05.11.2021г., като заповедта е връчена на
03.11.2021г. Със същата е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 4
дни. В предизвестието мотиви липсват, само основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, в заповедта
освен посочване на същия текст е посочено, че ищецът се уволнява поради това, че му липсват
качества за ефективно изпълнение на работата, като никъде не са посочени качествата, които му
липсват. Не е представен придружаващ заповедта и предизвестието документ, връчен на ищеца, в
който липсващите му качества да са описани, като единствено е цитирана разпоредбата на чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ и е посочено, че на ищеца липсват качества за ефективно изпълнение на работата.
Никъде обаче тези качества не са посочени. За да бъде законно уволнението на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда – поради липса на качества на работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата е необходимо актът, с който трудовото правоотношение се прекратява, да
бъде мотивиран, като бъде посочено какви конкретно качества липсват на работника за ефективно
изпълнение на работата. В случая в заповедта изобщо не са посочени конкретните качества, които
липсват на ищеца за ефективно изпълнение на работата. това обстоятелство е признато и от
ответника, който е признал изцяло иска за признаване за незаконно на уволнението и неговата
отмяна. Във връзка с това му изявление и самият ищец е поискал да се постанови решение при
признание на иска.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките относно иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ да се постанови решение съобразно направеното признание. Валидно е направено
признание на иска, от лице, надлежно упълномощено за това, като не се касае за иск, по който
признанието не може да бъде валидно направено. Ето защо същото следва да се зачете, като се
уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и се признае за незаконно уволнението, и като такова да се
2
отмени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищцовата страна, като същата
претендира такива в размер на 650 лева – платено адв. възнаграждение, чието плащане е
удостоверено в договора на л. 16 от делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
същото. Съгл. разпоредбата на чл. 7, ал… 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адв.
възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е
не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по
реда на чл. 2. В случая договорът, с който е определено възнаграждението, е представен с
исковата молба, заведена на 23.12.2021г., като в същия е посочено да е сключен и възн.
изплатено на 07.12.2021г. За периода от 01.01.2021г. до 31.03.2022г., съгл. ПМС № ***г.
МРЗ за страната възлиза на 650 лева, като това е абсолютният минимум, под който
възнаграждението не може да бъде намалено. Доколкото точно в този размер е и
уговореният и заплатен хонорар от ищеца, то той не подлежи на допълнително намаляване,
възражението за прекомерност е неоснователно, а цялата сума следва да бъде присъдена.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 60 лева (шестдесет лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Х. В. П., с ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес:
***, извършено с Предизвестие, връчено на 06.10.2021г. и Заповед № ***03.11.2021г., издадени от
*** – *** на „Къпфи” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Копривщица“ № 45, с които трудовото й правоотношение е прекратено, считано от
05.11.2021г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Къпфи” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Копривщица“ № 45, представлявано от *** *** да заплати на Х. В. П., с ЕГН:
**********, от ***, със съдебен адрес: *** сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Къпфи” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Копривщица“ № 45, представлявано от *** *** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 60 лева (шестдесет лева) – държавна
такса върху уважения иск.
Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че
3
ще бъде постановено – 23.03.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4