Р Е Ш Е Н И Е
№
01.07.2010г. гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На осемнадесети юни две хиляди и десета
година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: В.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 31 по описа за 2010г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК
вр. с чл.79 и чл. 86
от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 318 и чл. 294 ал.1 от ТЗ.
Ищецът Стефан Радков Стоев, като ЕТ”Ветимпекс-Стефан Стоев” –
Пловдив Ищецът посочва, че с ответника са сключили
договор за покупко – продажба, по който била издадена фактура
№1862/15.11.2006г. Ответникът извършил частични плащания по нея, като останала
дължима сумата от 11947 лева главница. Претендира и обезщетение за забава за
сумата от 5963.36 лева. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът
възразил. Моли да бъде
осъден ответника да заплати посочените по – горе суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът лично и чрез
процесуален представител поддържа исковете и моли да бъдат уважени.
Ответникът Стоян Атанасов Иванов, като ЕТ”Агрофикс –
Стоян Иванов”, гр. Хасково в отговор оспорва иска, като посочва, че ищецът не
изпълнил задължението си по договора за доставяне на стоката. Не оспорва, че е
платил 3 вноски по фактурата, но те били платени авансово за доставяне на
стоката. Намира договора за продажба за развален. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От изложеното в исковата молба
може да се заключи, че между страните е налице договор за покупко – продажба,
по силата на който ищецът е доставил на ответника стоки на стойност 16736.40
лева, описани във фактура
№1862/15.11.2006г. Във фактурата срещу получател е
посочено името на ответника – Стоян Иванов. Фактурата е подписана за получател,
като е посочено, че стоката е предадена на 14.11.2006г. Тя не бе оспорена в
настоящото производство в срока по чл. 133 от ГПК. Не се спори между страните,
че ответникът е извършил частни плащания по фактурата, както следва: на
21.11.2006г. за сумата от 2789.40 лева ДДС, на 16.05.2008г. – 1000 лева и на
30.05.2008г. – 1000 лева. За остатъка на сумата от 11947 лева ответникът не
представи доказателства за заплащане. Не може да се сподели доводът на ответника,
че не е получил стоката. На първо место подписът на фактурата установява този
факт. На следващо место този факт се подкрепя и от направените от ответника
плащания. Датата на фактурата е 15.11.2006г., а последните две плащания са от
месец май на 2008г., или в един доста голям период от време последващ
издаването на фактурата. Не може да се сподели и доводът на ответника, че тези
суми били заплатени като аванс. Житейски последният се заплаща преди сключване
на договора, преди да е доставена стоката. В настоящия случай плащане извършено
година и половина след подписване и издаване на фактурата не може да бъде
възприето като аванс, а по – скоро като последващо частично плащане по
фактурата. Договорът за покупко – продажба е консенсуален договор, т.е. не се
изисква форма за действителност на договора.
При този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се
задължава да му заплати. Съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право
да я получи, освен ако е уговорено друго. В настоящия случай не се сочат други
уговорки, поради което купувачът /получател/ е следвало да заплати цената при
предаване на стоката или издаване на фактурата. Това задължение е посочено и в
чл. 200 ал.1 и 2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяка
страна е длъжна да докаже фактите и основанията на които се позовава. В
настоящия случай ищецът се легитимира като продавач, предал стоките на
ответника – купувач. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил тези
стоки - остатъка. Той не представя такива доказателства. По отношение на
възражението за разваляне на договора, настоящият състав намира, че това
възражение е бланкетно и не е подкрепено с никакви доказателства за наличие на
предпоставките на чл. 87 от ЗЗД. Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗЗД “ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение”. Право на
кредитора е да прецени кой от способите си за удовлетворение ще ползва. В
настоящия случай той претендира изпълнение на задължението и обезщетение за
забавата, поради което искът с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД следва да се
уважи изцяло.
Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД
посочва, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. От своя страна чл. 294 ал.1 от ТЗ посочва, че между търговци лихва се дължи, освен ако не е уговорено друго. В
настоящия случай липсва друга уговорка между страните. Както бе посочено по -
горе чл. 327 ал.1 от ТЗ посочва, че купувачът е длъжен да заплати цената при
предаване на стоката, освен ако е договорено друго. В настоящия случай не се
представиха доказателства за други уговорки, поради което следва да се приеме,
че след датата на получаване на стоката – 14.11.2006г. ответникът е в забава до
момента на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 02.11.2009г. След служебно
изчисление на лихвата за забава за периода върху претендираната сума от
11947.00 лева, същата възлиза на сумата от 5024.34 лева, до който размер следва
да се уважи. Сумата над този размер се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото следва на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер на 1420.01
лева за ДТ и адвокатско възнаграждение с оглед на уважената част от исковете. Останалите претенидирани разноски са присъдено по
ч.гр.д. 2657/09г. на ХРС. Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
По
предявения от Стефан Радков Стоев,
като ЕТ”Ветимпекс-Стефан Стоев” – Пловдив, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул.”Васил Левски” 99, с ЕИК ********* срещу Стоян Атанасов Иванов,
като ЕТ”Агрофикс – Стоян Иванов”, гр. Хасково, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул.”Раковски”30, вх.В, ет.3, ап.5, и ЕИК: *********
иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл.79 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с
чл. 318 и чл. 294 ал.1 от ТЗ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо Стоян Атанасов
Иванов, като ЕТ”Агрофикс – Стоян Иванов”, гр. Хасково, че в качеството си на
купувач по договор за покупко – продажба и фактура №1862/15.11.2006г., цялата
на стойност 16736 лева с ДДС, дължи на Стефан Радков Стоев, като
ЕТ”Ветимпекс-Стефан Стоев” – Пловдив, сумата от 11947 лева, представляваща
неплатена част по фактурата, 5024.34 лева обезщетение за забава за периода от
15.11.2006г. до 02.11.2009г. върху главницата, и разноски в размер на 968.21
лева, в едно със законната лихва върху главницата от 02.11.2009г. по заповед №
1977/04.11.2009г. по ч.гр.д. 2657/09г. на ХРС, като иска по чл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 294 ал.1 от ТЗ до пълния предявен размер от 5963.36 лева, като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Стоян Атанасов Иванов, като ЕТ”Агрофикс – Стоян
Иванов”, гр. Хасково, да заплати на Стефан Радков Стоев, като
ЕТ”Ветимпекс-Стефан Стоев” – Пловдив, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 1420.01 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Районен съдия: