О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 20.12.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№566 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, гр.София против разпореждане от
27.11.2018г. по гр.д.№6402/2018г. на СлРС, с което е оставен без разглеждане предявеният от
ищеца – жалбоподател иск по чл.422, ал.1 от ГПК като недопустим и е прекратено
производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят
чрез пълномощника си юриск. Г. посочва, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно. Посочва, че съгласно т.5б от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК изрично е закрепено, че винаги, когато има подадено по
образец възражение, независимо от съдържанието му, то вземането се оспорва. В
случая е подадено възражение по образец. Поради това неправилна е преценката на
съда за липса на правен интерес от водене на делото и неправилно исковата молба
е върната. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане за
прекратяване на производството и да върне делото за разглеждането му от СлРС.
От фактическа страна се установява следното:
В производството по
ч.гр.д.№3194/2018г. по описа на СлРС е издадена Заповед №1686/03.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Г.И.М. да заплати на заявителя „Изи Финанс“ ЕООД, гр.София следните суми:
703,65лв. – главница, представлявяща неизпълнено задължение по договор
№174984/26.06.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
02.07.2018г.; 430,87лв. – договорна лихва за периода 25.08.2017г. –
22.01.2018г.; 40,00лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането;
26,49лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса и 150лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на
длъжника М. на 24.10.2018г. На 30.10.2018г. длъжникът Г.М. е депозирал по
ч.гр.д.№3194/2018г. по описа на СлРС възражение по чл.414 от ГПК в утвърдения
образец, в което след съдържащият се в образеца израз „Не дължа изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнеие.“, който не е зачеркнат е написан
ръкописния текст „по настоящем нямам доход позволяващ плащане на посочените
задължения“.
С разпореждане от 31.10.2018г.
съдията-докладчик по ч.гр.д.№3194/2018г. по описа на СлРС е приел възражението
и е указал на заявителя „Изи Финанс“ ЕООД, гр.София да предяви иск за
съществуване на вземането си в 1-месечен срок. Разпореждането е връчено на
заявителя на 08.11.2018г.
На 16.11.2018г. „Изи Финанс“ ЕООД,
гр.София е подало до СлРС искова молба против Г.И.М. за установяване
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По исковата молба е образувано р.д.№6402/2018г. по описа на СлРС.
С Разпореждане №19189/27.11.2018г.
по гр.д.№6402/2018г. съдията докладчик, като е разгледал материалите по делото
и подаденото от длъжника възражение е приел, че въпреки, че длъжникът е подал
възражение на стандартна бланка с попълнен предварително текст „не дължа
изпълнение по вземането по издадената заповед за изпълнение“, то в ръкописния
текст липсва изявено несъгласие с вземането на заявителя – ищец, а единствено
невъзможност да заплати посочените задължения. Поради това е приел, че
оспорване липсва и е оставил без разглеждане предявения иск, върнал е исковата
молба и е прекратил производството по делото като недопустимо. В диспозитива на
разпореждането вместо името на ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, гр.София е записано
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, вместо името на длъжника Г.И.М.
– името Д.М.И. и вместо гр.д.№6402/2018. Е записано гр.д.№6031/2017г. В
заглавната част на разпореждането и в обстоятелствената и мотивировъчна такава
са посочени правилно ищеца, ответника и номера на гр. дело.
Разпореждането е връчено на ищеца на
07.12.2018г. Частната жалба против него е подадена на 12.12.2018г. /пощенското
клеймо/.
На 10.12.2018г. съдията-докладчик по
гр.д.№6402/2018г. е констатирал допуснатите грешки в имената на страните и
посочения номер на прекратеното дело в разпореждането от 27.11.2018г. и с
Разпореждане №20018/10.12.2018г. на основание чл.253 от ГПК е отменил
Разпореждане №19189/27.11.2018г. по гр.д.№6402/2018г., поради допусната грешка
и е постановил ново Разпореждане №4070/10.12.2018г. по гр.д.№6402/2018г., с
което е оставил предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД, гр.София против Г.И.М. иск по
чл.422, ал.1 от ГПК като недопустим, върнал е исковата молба и е прекратил
производството по делото като недопустимо. Това разпореждане е изпратено на
ищеца, но до момента не е върната разписката за връчването му.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена
от лица, имащи интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното разпореждане
№19189/27.11.2018г. районният съд е оставил предявеният по чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника, като
недопустимо, поради липса на оспорване на вземането и е прекратил
производството по делото.
Въззивният съд не споделя този извод
на първоинстанционния исков съд.
Действително, съгласно т.10а от Тълкувателно
решение №4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, исковият
съд прави отново самостоятелна проверка относно спазването на срока по чл.414,
ал.2 от ГПК и на наличие на оспорване на вземането от страна на длъжника, като
преценката на съда в заповедното производство не го обвързва. Именно при такава
преценка, съда в исковото производство е приел, че липсва оспорване на
вземането. Тази преценка, обаче не се споделя от настоящия състав.
Възражението по чл.414 от ГПК може
да се подаде по образец /по Наредба №6/20.02.2008г. на МП/. Това обаче не е
задължително. То може да бъде обаче и в обикновена писмена форма, но следва да
съдържа явно изразена вола за оспорване на вземането.
В случая обаче длъжникът е използвал
приложения образец на заявление. В този, използван формуляр стои изразът „не
дължа изпълнение“ и длъжникът не го е зачеркнал, не го е коригирал по никакъв
начин. Длъжникът е оставил този ясно изразяващ оспорване израз, като е добавил
под него свой ръкописен текст за липса на доход за изпълнение на вземането.
Длъжникът не е длъжен да обоснове възражението си.
Съгласно посоченото Тълкувателно решение 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.5б, възражение е налице винаги, когато е
попълнен и подаден в срока по чл.414, ал.2 ГПК съответния образец, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на министъра на
правосъдието. Според утвърдените образци за заповед за
изпълнение към заповедта винаги е приложена
бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, вкл. за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Следователно, доколкото
не е посочено друго, ако е попълнен образец на възражение срещу издадената заповед, без да е посочено, че същото
се отнася само до
част от вземането, следва да се приеме,
че е налице именно възражение по смисъла на
чл.414, ал.2 ГПК срещу цялото вземане. Следователно,
ако е налице признание на вземането, то това признание трябва да е изрично.
В случая не е направено от страна на длъжника изрично
признание на вземането. Районният съд неправилно е приел, че липсва изявено
несъгласие с вземането. Напротив, такъв е текста, съдържащ се в използвания
формуляр, който длъжникът не е зачертал или коригирал по какъвто и да е начин.
Признанието, ако имаше такова следва да е изрично и ясно. При неяснота на
възраженията на длъжника, следва да се процедира според указанията на ВКС,
дадени в посоченото тълкувателно решение и съдът да приеме, че е налице
възражение, щом е използван образеца, съдържащ изричното оспорване на
вземането. Оспорване е налице при всяка изразено форма на несъгласие с
вземането по издадената заповед, каквото е изразено в използвания от длъжника
некоригиран формуляр.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че е
налице възражение по чл.414 от ГПК, което следва да породи, визираното в
разпоредбата на чл.415 от ГПК действие и заявителят – ищец има правен интерес
от водене на исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК, което, с оглед
наличието на оспорване, е допустимо.
Като е прекратил производството по делото, районният
съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени
и делото да се върне на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
По отношение на допуснатите грешки в диспозитива на
обжалваното разпореждане от 27.11.2018г. в изписване имената на страните и
номера на делото, следва да се посочи, че същите се явяват ЯФГ и е следвало да
се отстранят от районния съд по реда на чл.247 от ГПК.
Определенията,
с които се констатира недопустимост на производството и се слага край на
делото, като го прекратяват, подобно на решенията, не могат да бъдат изменяни
или отменяни от съда, който ги е постановил /чл.253 от ГПК/. Съгласно правната теория и практика, определението, с което съдът сам отменя
определение, с което е прекратил делото, е нищожно.
В случая, СлРС като е постановил разпореждане
№20018/10.12.2018г., с което е отменил сам прекратителното си разпореждане от
27.11.2018г. е постановил нищожен акт, като си е присвоил власт, каквато по
закон няма, което следва да бъде обявено за такова.
Последващото произнасяне с разпореждане
№4070/10.12.2018г. по същия процесуален въпрос, решен вече с обжалваното
разпореждане от 27.11.2018г., е недопустимо. Това разпореждане следва да се
обезсили. Правилното процедиране, както по-горе бе посочено, е отстраняване на
ЯФГ по реда на чл.247 от ГПК, който ред не е използван от районния съд. С оглед
решението по същество на процесуалния въпрос, предмет на обжалването, то обаче
се обезсмисля и тази процедура.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№19189/27.11.2018г., постановено по гр.д.№6402/2018г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставен без разглеждане предявения
иск по чл.422, ал.1 от ГПК и е прекратено производството по делото, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Разпореждане №20018/10.12.2018г. по гр.д.№6402/2018г. на
СлРС, с което е отменено разпореждане №19189/27.11.2018г. по гр.д.№6402/2018г.
на СлРС.
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане №4070/10.12.2018г., постановено по
гр.д.№6402/2018г., като недопустимо.
ВРЪЩА гр.д.№6402/2018г. по описа на СлРС на Сливенски районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.