Р Е Ш
Е Н И Е № 260056
Гр. Нови пазар, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 23.02.2021 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 320 по описа на съда за 2020 г. при секретаря Валентина Великова, за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е допустима и редовна. С нея са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК:
*********, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото *** Н.М., срещу Ю.Г.Б.
с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на
чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1748 по описа на НПРС за 2019
г. Вземането на кредитора касаело неплатени суми в размер на 1742,91 лв. –
главница по сключен от ответника с ищеца Договор за потребителски заем с CREX-***
от ***г.; 167,25 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2018 г. –
05.07.2019 г.; 225,54 лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2018 г. –
18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.12.2019 г. до окончателното плащане. Съдът издал заповедта за изпълнение, но
заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На
основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ищецът
изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда
и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо
ответника, че му дължи сумата издадената заповед за изпълнение. Иска се
заплащане на разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подал е писмено становище по съществото на делото, с което моли исковете да бъдат уважени.
В
предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил такъв от особения
представител ***М.Г. от *АК, назначена от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на исковете поради
противоречи с императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането, тъй като такова изрично изявление до
длъжника не е изпращано. Освен това особеният представител счита, че липсва
яснота в договора относно начина на формиране на ГЛП и ГПР в договора, с което
са нарушени разпоредбите на ЗПК. Самият ГПР не бил конкретно посочен като
размер в Стандартният европейски формуляр. Счита, че уговорените в договора
надбавки са неравноправни като противоречащи на чл. 143 от ЗПП – същите
противоречали на добрите нрави и водели до неравнопоставеност на страните. По
тази причина моли исковете да бъдат отхвърлени или ответницата да бъде осъдена
да заплати само главницата.
В съдебно заседание се явява особеният представител, който счита че искът не е доказан и следователно е неоснователен като заявява, че поддържа изложеното в отговора и и депозираното становище.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът Ю.Г.Б. е сключил с ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България Договор за потребителски кредит CREX-*** от ***г. Договорът бил сключен с цел закупуване на вещи – 1 бр. смартфон Samsung s9. Общата стойност на продуктите възлизала на 1599 лв. Освен това длъжникът сключил и застраховка „Сигурност на плащанията“, която покривала неплащането от нейна страна при смърт и други определени ситуации (инвалидизиране, болнични и др.), подробно описани в застрахователната полица), за която дължала премия в размер на 143,91 лв. за целия период на договора. Тази сума също била включена в предоставения кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 1742,91 лв. Възнаградителната лихва възлизала на 16,23 %, а годишния процент на разходите възлизал на 17,50 %. Така в края на срока на договора ответникът трябвало да върне общо сумата от 1910,16 лв.
Съгласно посочения в самия договор погасителен план ответницата дължи връщане на предоставения кредит на 12 равни месечни вноски, които включват главница и възнаградителна лихва всяка в размер на 159,18 лв. Първата погасителна вноска е трябвало да бъде на 05.08.2018 г., а последната – на 05.07.2019 г.
Съгласно чл. 3 от договора между страните при забава на някоя месечна вноска, кредитополучателят дължи лихва за забава. При забава на две или повече месечни вноски по договора цялото вземане става предсрочно изискуемо без да е необходимо уведомяване на длъжника.
От представените по делото писмени документи, както и от заключението на приетата и изцяло кредитирана ССчЕ се установява, че ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнил задължението си и е превел на търговеца, от когото ответникът е искал да закупи посочената по-горе стока, сумата за нейната цена. Платили са и на застрахователя премията по сключената застраховка.
Между страните няма спор, че ответницата Ю.Г.Б. не е заплатила нито една месечна вноска. Няма плащани никакви суми по договора за кредит. От писмените доказателства по делото се установява, че кредиторът е обявил договора за предходно изискуем след констатирано неплащане на втората погасителна вноска, за което длъжника е бил уведомен на 21.06.2019 г. Ответникът не е оспорил и съдът е признал за безспорно между страните, че лихвата за забава върху главницата за периода от 05.09.2018 г. (падежът на втората погасителна вноска) до 18.12.2019 г. възлиза на 225,54 лв.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1748 по описа на НПРС за 2019 г., образувано по подадено от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане № 15 от 23.01.2020 г. срещу Ю.Г.Б., с която е осъдил същата да заплати на заявителя сумите от 1742,91 лв. – главница по сключен от ответника с ищеца Договор за потребителски заем с CREX-*** от ***г.; 167,25 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2018 г. – 05.07.2019 г.; 225,54 лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2018 г. – 18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Правният интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1748/2019 г. на НПРС.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е сключил посочения по-горе договор за кредит, с който кредиторът е заплатил на трети лица (търговци) определени стоки и услуги (1 бр. смартфон Samsung s9 и застраховка „Сигурност на плащанията“), чиято цена се е дължала от ответника. Цената на тези стоки и услуги по съществото си представлява предоставената в заем сума. Тя е трябвало да бъде върната от ответника при посочените в договора условия. Той обаче не е погасил нито една част от задълженията си.
Съгласно изречение второ от чл. 3 от договора, сключен между страните, при неплащане на две месечни вноски настъпва автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение. Трябва да се има предвид, че тук не намира приложение разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, който изрично задължава банките да уведомяват длъжниците за обявяването на предсрочна изискуемост на вземането. В случая се касае за небанкова институция и важат всички правила за свобода на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл и Решение № ***г.на ВКС по т.д. № ***г., I т.о. Въпреки това длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 21.06.2019 г. Това уведомяване обаче не е елемент от фактическия състав, необходим за настъпване на последствията от предсрочната изискуемост.
С оглед направените възражения за несъответствие на договора с разпоредби на ЗПК, както и за наличието на неравноправни клаузи, съдът трябва първо да разгледа тези възражения преди да се произнесе по основателността на предявените искове.
Съдът намира, че не са налице твърдените в отговора нарушения на правилата на ЗПК. На първо място, в договора са изрично посочени размера и начина на формиране на ГПР – чл. 2 от договора. В закона няма изискване за посочване на методиката за образуване на ГПР, тъй като тази методика е нормативно определена в Приложение № 1 на ЗПК, а само на посочване на елементите, които влизат в ГПР. Самият договор е съставен на достатъчно ясен и разбираем език. В законът няма изискване за посочван е на методиката за образуване на ГЛП освен ако става дума за референтен лихвен процент (чл. 33а от ЗПК), но лихвеният процент по договора не е референтен, а твърдо определен.
На второ място, съдът не констатира „надбавки“, които да а предвидени с договора, поради което няма как да бъде коментирам въпросът дали клаузите, които уговорят същите са неравноправни. С договорът се предвиждат единствено главницата. Договорната лихва и лихва за забава, както и заплащане на застрахователна премия. Доколкото не става ясно за какви надбавки става дума във възражението, съдът няма как да разгледа същото. Все пак трябва да се посочи, че след като се запозна с разпоредбите на договора, съдът не констатира неравноправни клаузи.
По тази причина безспорно ответникът дължи сумите за главница и възнаградителна лихва, които са предмет на договора, т.е. сумите в размер на 1742,91 лв. (главница) и 167,25 лв. (възнаградителна лихва).
Съдът намира, че искът е основателен в пълен размер и относно лихвата за забава, считано от 05.09.2018 г. – 18.12.2019 г., както и за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане/
По разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 699,22 лв., от които 169,72 лв. платена държавна такса (42,69 лв. по заповедното и 127,03 лв. по исковото производство), ***ско възнаграждение в размер на 100 лв. за защита на ищеца в исковото производство и 50 лв. за защитата му в заповедното производство и 379,50 лв. платен депозит за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено спрямо Ю.Г.Б. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., СУМАТА от 1742,91 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и една стотинки) – главница по сключен от ответника с ищеца Договор за потребителски заем с CREX-*** от ***г.; 167,25 лв. (сто шестдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2018 г. – 05.07.2019 г.; 225,54 лв. (двеста двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) – мораторна лихва за периода 05.09.2018 г. – 18.12.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане № 15 от 23.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1748/2019 г. на НПРС.
ОСЪЖДА Ю.Г.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: *********, представлявано от Д.Д., СУМАТА от 699,22 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и двадесет и две стотинки), представляващи направени от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова