№ 35
гр. Бургас , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500166 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК
*********, чрез адв.Т., против решение №440/04.01.2021г. по т.д №
568/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска се отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се приетият от съда процент на
съпричиняване от страна на пострадалия като значително занижен и
несъответстващ на действителния, който следва да е не по–малко от 50 %, тъй
като по делото е установено, че пострадалият не е ползвал предпазен колан.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на принципа, установен
с чл.52 ЗЗД, тъй като не е отчетена общата икономическа обстановка,
размерът на актуалната минимална работна заплата и съдебната практика.
Размерът на обезщетението е прекомерно завишен съобразно вида на
уврежданията и последвалото възстановяване, което е позволило на ищеца да
започне работа като шофьор. Решението се оспорва като неправилно и в
частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, тъй като
пострадалият е претърпял общо заболяване поради придружаващите му
болести, не само във връзка с процесното ПТП. В жалбата се иска намаляване
на обезщетението.
1
Въззиваемията СТ. Д. АТ., чрез пълномощника адв.Д., депозира отговор, в
който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По отношение на съпричиняването сочи, че не е отчетена възрастта на
пострадалия и определения процент е прекомерен и следва да бъде определен
на не повече от 10 %. Депозирана е насрещна въззивна жалба, в която
въззивникът ищец моли да бъде присъдено обезщетение в размер на 81 000
лв. Сочи неправилност на решението в частта, с която е определен размера на
съпричиняването над 10 % .
Не са направени доказателствени искания.
Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема
следното:
С обжалваното решение окръжен съд–Бургас е осъдил "ОЗК Застраховане“
АД, гр.София, да заплати на СТ. Д. АТ. от гр.Бургас сумата от 60 000 лв. за
обезщетение на понесени от него неимуществени вреди от настъпили телесни
увреждания вследствие на ПТП на 14.05.18г. близо до с. К., обл. Я.,
причинено по вина на застрахования при дружеството водач И. С. А., както и
975 лв. обезщетение за имуществени вреди от разликата между получаваното
трудово възнаграждение и полученото от НОИ обезщетение за временна
нетрудоспособност, като в останалата част до предявения размер от 126 000
лв. за неимуществените и до 1 300 лв. за имуществените вреди отхвърлил
исковете.
За да приеме решението си, съдът отчел характера и степента на
увреждането, времето за възстановяване, интензитета на болките и
страданията, възрастта и отражението на нетрудоспособността му, с оглед
семейното му положение.
По отношение на възражението за съпричиняване, като се позовал на
установения по делото факт, че непоставянето на предпазен колан е в
причинна връзка със степента и вида на увреждането, определил ¼ дял на
съпричиняване от страна на пострадалия и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД
намалил определеното като справедливо по чл. 52 ЗЗД обезщетение.
По делото, при неоспорена от страните фактическа обстановка, е
установено, че на 14.05.18г. около 22,47 часа на автомагистрала Тракия около
250,500 км, застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач И. А.,
вследствие на нарушение на правилата за движениедопуснал ПТП, при което
возещият се в автомобила пътник-ищецът е получил множество телесни
увреждания. За случая е образувано досъдебно производство и с решение №
183 от 24.07.19г. по АНД № 797/19г. на РС-Ямбол А. е признат за виновен, че
вследствие на нарушение на чл. 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 ЗДвП, като не е
съобразил скоростта на движение, загубил контрол над превозното средство и
напуснал пътното платно, след което ищецът изпаднал от автомобила, при
2
което настъпили телесните увреждания.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
автотехническата кспертиза е установен маханизма на увреждането, както и
това, че пострадалият не е бил обезопасен с предпазен колан. Това е
причината според експерта, тялото да бъде изхвърлено от колата с голяма
скорост ( в.л. в съдебно заседание).
Според заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза
ищецът е получил съчетана травма със засягане на главата, гърди и таз,
тазобедрена става и крайници. Установено след хоспитализация е счупване на
3 ребра и контузия на долния дял на бял дроб с плеврални изливи, диасхиза
(раздалечаване) в областта на срамните кости и сакроилиачната става в дясно,
както и закрито счупване на апетабулума на дясната тазобедрена става.
Вещото лице посочва времетраенето на възстановителния процес, особено в
тазовата област, до около 12 месеца. От своя страна също посочва, че при
конкретните увреждания липсват характерни увреждания от правилно
поставен предпазен колан.
При така установените факти от правна страна съдът приема следното:
Прекият иск против застрахователя на лицето, причинило увреждането
има правното си основание в чл. 432 КЗ и по основанието на иска страните не
спорят.
Спорен на първо място е размера на присъденото обезщетение. За да се
определи размера по справедливост както изисква чл. 52 ЗЗД съдът преценява
въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства
характера на увреждането, продължителността на болките и страданията,
степента, до която се е възстановил ищеца, прогнозата за бъдещото
състояние.
В конкретния случай за обезщетение на неимуществените вреди от
съчетана травма на различни места по тялото и при различен интензитет на
болките и страданията, която почти напълно е отзвучала за период от 10-12
месеца е определено обезщетение от 80 000 лв., което въззивният съд намира
за справедливо. Пострадалият е млад човек, в активна трудова възраст,
внезапно откъснат от работата си и с тревоги за отглеждане на семейството,
предвид продължителните болнични. Всяко от отделните телесни увреждания
едновременно и продължително му е причинявало болки и затруднения в
ежедневното обслужване. Зарастването на таза е протекло с усложнения от
прищипване на пикочния мехур. Вследствие на травмите за период от 2
години ищецът с решение на ТЕЛК има призната 40% трайно намалена
работоспособност.
Неоснователно е оплакването в насрещната жалба по отношение на размера
на обезщетението. Паричният еквивалент на увреждането е определен
3
съобразно действително установените неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от телесните увреждания, съответства и на общите
икономически условия към момента на увреждането, както и с оглед
застрахователния лимит за този вид застраховка. Не се разкрива значима
разлика в размерите, при които е присъдено репариране на неимуществените
вреди и при други подобни случаи, макар пълна идентичност да не е
възможна. В този смисъл е налице съобразяване на съдебната практика, напр.
в решенията по т.д. № 1000 по описа за 2015г., гр.д.№ 60353 по описа за
2016г., т.д. № 2732 по описа за 2017г., всички на ВКС.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба и в насрещната
въззивна жалба по отношение на неправилно определения относителен дял на
пострадалия вследствие на доказано съпричиняване на вредоносния резултат.
В конкретния случай от значение е само допуснатото от ищеца нарушение на
правилата за движение на пътниците в автомобила, но и причинната връзка
между това нарушение и обема на вредите. Двамата експерти по назначените
експертизи независимо един от друг потвърждават, че тялото на ищеца е
изпаднало от колата при висока скорост (123км/ч., съдебно решение по анд №
787/19г. на ЯРС, л. 144), която е била и причината за „поднасяне“ на
автомобила при движение по мокра настилка, както и за обема на
нараняванията върху тялото на ищеца. Именно така възприета връзката
между различните нарушения на правилата за движение от страна на водача и
пътника дава основание да се определи делът на личния принос на
пострадалия в размер на ¼.
По отношение на имуществените вреди, въззивният съд намира, че
присъдената сума е в намален размер поради намаляването на общата сума на
доказаните разходи в съответствие с доказания принос на пострадалия и не
се установява основание за различен извод по отношение на размера.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат изцяло с изложените в обжалваното решение, поради което го
потвърждава.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 440/04.01.2021 г. по т.д № 568/2019г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
4
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5