Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2853 08.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20126 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК и чл.79, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В срещу В.Ф.З., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на *****
г. бил сключен между ответника и „Профи кредит България” ЕООД договор
потребителски кредит
№ ********, по силата на който ищецът предоставил на В.З. кредит в размер 1500
лева, платим за срок от 24 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 92,73
лв. и падежна дата всяко 23-то число на месеца. В договора бил уговорен годишен
процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 % и лихвен процент
на ден 0,11 %. Ответникът сключил и споразумение за Пакет от допълнителни
услуги, неразделна част от договора, по сила на което същия се задължил да
заплати сумата от 1800,72 лева, с месечна погасителна вноска в размер 75,03
лева. Така общото задължение се твърди, че било 4026,24 лева, като общият
размер на вноската възлизал на 167,76 лева. Съгласно чл. 4 от ОУ ответникът при
подписване на договора се задължил да заплати и сумата от 725,52 лева,
представляваща договорно възнаграждение. Неразделна част от договора били
Общите условия, приети от ответника без забележки. Твърди се, че ищцовото дружество изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора, а от своя страна ответникът поел
задължението да погаси вземанията при посочените по-горе параметри. Поради
факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и
направил само една пълна и една частична погасителни вноски, след изпадането в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3.1 от ОУ към ДПК, на
******* г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била
обявена предсрочната му изискуемост, като до длъжника било изпратено
уведомление за това. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба
размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК бил в общ размер на 168,80
лева. Въз основа на посочените обстоятелства длъжникът дължал на ищцовото
дружество сумата в общ размер на 3857,44 лева. Сочи, че кредиторът, чрез
упълномощен от него кредитен експерт, представил на клиента образец на искане
за получаване на потребителски кредит. Излага се още, че и ако потребителят бил
желал, то той можел да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, като ответникът не
бил сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по
заема, което било показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри. Твърди се, че ответникът се съгласил с цената
на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата
сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от посочения
договор, а също и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнение на договорното задължение
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
било образувано ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, като съдът е указал на ищеца, че може да предяви
осъдителен иск на основание чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 415, ал. 3 от ГПК в
едномесечен срок от получаване на съобщението, което е сторил. Въз основа на
изложените обстоятелства е формулиран петитум за осъждането на ответника да
заплати сумата от общо 3857,44 лева, от която главница в размер 1458,73 лева;
договорно възнаграждение в размер на 674,06 лева и сумата от 1724,65 лева,
представляваща дължима сума по споразумение за пакет от допълнителни услуги,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК от ответника В.Ф.З. не е постъпил писмен отговор, нито е изразено
становище по иска, същият не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото
съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени
доказателства по делото са приети искане за отпускане на кредит, Стандартен
европейски формуляр, договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №
********, ведно с общи условия и погасителен план, преводни нареждания от *****
г. – 2 броя, извлечение по сметка към договор за потребителски кредит,
удостоверение за актуално състояние, уведомителни писма и пълномощни.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В първото съдебно заседание
ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на
неприсъствено решение /посредством депозирана преди заседанието писмена молба/,
тъй като счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е връчен
лично на ответника В.Ф.З.. Същият е редовно призован и за първото по делото
заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства
и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се
налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва ответната
страна да се осъди да заплати на ищеца сумите, предмет на исковата претенция.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за
образуване на делото в размер на общо 256,18 лева /от които по настоящото
производство са внесени 178,18 лева, а по заповедното – 78 лева/, както и
възнаграждение за юрисконсулт, дължимо за настоящото производство в размер на
500 лева. Направените в заповедното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да си останат за сметка на страната, с оглед
разпореждането за отхвърляне на заявлението и доколкото настоящия иск е
осъдителен, макар и подаден след заповедно.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника В.Ф.З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от общо 3857,44 лева /три хиляди осемстотин петдесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/, от която главница в размер 1458,73 лева; договорно възнаграждение в размер на 674,06 лева и сумата от 1724,65 лева, представляваща дължима
сума по споразумение за пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 29.08.2018г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Ф.З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от общо 756,18 лева /седемстотин петдесет и шест лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които- 256,18 лева
заплатена държавна такса по настоящото и заповедното производство и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500 лева
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.