Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2221

 

град Пловдив, 04.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО А.

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия А. касационно АНД № 1847 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на Д.А.Ч., с ЕГН **********, чрез адв. И.С., срещу Решение №580 от 10.04.2020 година, постановено по АНД № 7945 от 2019 година по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0333-000669/21.11.2019 г., издадено от Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на касатора Ч. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000лв. (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДв.П/.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

 В съдебното заседаниe -  Д.А.Ч. не се явява, не се представлява.

Ответникът -  РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение  намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

  Пред Районния съд била констатирана следната фактическа обстановка:

  На 08.11.2019 г. в 21:55 часа в град Перущица, на ул. „Иван  Вазов“ касаторът Ч.  управлявал лек автомобил „Порше Панамера 4 С“ с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив, В.Х.и Т.Н., които поискали от водача Ч. да представи свидетелството си за управление на МПС и документите на автомобила, когато усетили мирис на алкохол от последния.

  В.Х.поканил Ч. да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, но касаторът отказал да му бъде извършена проверка. Пред проверяващите, разпитани и като свидетели Х.и Н., Ч. признал, че е употребил алкохол, в който случай му било обяснено, че при отказ от проверка с техническо средство следва да се яви за вземане на кръвна проба. Издаден е Талон за медицинско изследване с бл. № 0062829, екземпляр от който бил връчен на Ч. срещу подпис в 22:05 часа на 08.11.2019 г.  На същата дата Х.съставил и АУАН серия GA с № 83918. По делото през РС Пловдив не са ангажирани доказателства, че до изтичането на определения в талона за изследване срок, 120 минути считано от 22,05 ч. касаторът Ч. се е явил за вземане на кръвна проба в посоченото лечебно заведение. По несъмнен начин районният съд е установил, че в 00:20 часа на 09.11.2019 г. – 15 минути след изтичането на срока по талона за изследване, в „УМБАЛ Пловдив“ АД се явило неустановено по делото лице, което се представило за касатора Ч.. Лицето не носило документ за самоличност и заявило, че не знае единния си граждански номер, като това обстоятелство било вписано в издаден от лечебното заведение лист за преглед на пациент с № 022845, в който били вписани имената на Ч., тъй като с тях се представило лицето с неустановена по делото самоличност.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

 

  При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

 В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че Ч. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на алкохол, т.е правилна е квалификацията на  нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

  Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми . В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.

Обосновани са изводите на съда, че процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

При това състояние от правна страна първостепенният съд е приел, че е налице безспорно установено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, като е потвърдил процесното НП.

Тези изводи се споделят изцяло от касационната инстанция.

В АУАН, а и в НП е безспорно вменено и то последователно на Ч. нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДв.П за отказ от извършване на про­вер­ка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от водача.

Всъщност съгласно посочената разпоредба всеки водач може да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство “или” да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на ал­кохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място.

Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона спо­со­би за избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от по­со­чените изследвания, в противен случай същият следва да бъде санкциони­ран именно по чл.174 ал.3 ЗДП.

В дадения случай Ч. е отказал пробата с дрегера, като в установения от нарочната Наредба и в посочения му в талона срок няма доказателства по делото да се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол.

При това положение на нещата очевидно е, че установената фак­ти­чес­ка обстановка съответства напълно на възприетата такава от админист­ра­тивно наказващия орган, който правилно е квалифицирал и подвел поведе­ние­то на Ч. под хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

 

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

                                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №580 от 10.04.2020 година, постановено по АНД № 7945 от 2019 година по описа на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: