Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Трявна, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
в публично заседание на
двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 199 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
В исковата молба на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД против Д.С.Ч. се твърди, че на 01.07.2018г. е било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищеца, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД по договор за паричен заем
№2772149/20.03.2017г. е прехвърлено на ищеца, заедно с всички привилегии и
обезпечения, както и принадлежности, включително и всички лихви. На ответника е
било изпратено уведомително писмо за цесията от ищеца, като пълномощник на
цесионера. Уведомителното писмо е върнато в цялост. С договора за паричен заем
№2772149/20.03.2017г. „Изи Асет Мениджмънт“АД, като заемодател, се задължил да
предостави на ответника, като заемател, сума в размер на 1000,00 лв. Същата
била предоставена с подписването на договора. С предоставянето на заема
възникнало задължението на заемателя да заплати на заемодателя погасителни
вноски по уговорен в договор размер и брой. Тези погасителни вноски
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя. Общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 1155,76 лв., платими на 8 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 144,47 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил
19.04.2017г., а на последната - 15.11.2017г. Освен това, с договора заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, чрез две физически лица
– поръчители, отговарящо на определени изисквания. Поради непредставяне на
обезпечението, на заемателя била начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 908,48 лв., разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 113,56 лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора. Също
така, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 20.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда в размер на 156,72 лв.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца общо сума в размер на 1965,96 лв., от които:
891,90 лв. – главница; 122,42 лв. – договорна лихва; законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението; 794,92 лв. –
неустойка за неизпълнение; 156,72 лв. - обезщетение за забава.
На
ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен
представител – адв. Ц. М., на когото са връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В срока по
чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. Ц. М. е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Прави възражение за нищожност на договора –
поради размер на шрифта по-малък от 12 и на основание чл.22 ЗПК. Твърди и
наличие на неравноправни и нищожни клаузи в потребителския договор – клаузата
за уговаряне на годишен лихвен процент 40% и клаузата на чл.4 от договора.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си –
юрисконсулт М.С., поддържа предявения иск. Представя оригинал на договор за
паричен заем №2772149/20.03.2017г. Ответникът, чрез назначения му особен
представител, поддържа изразеното в писмения отговор становище. Заявява, че
оттегля направеното възражение за нищожност на договора поради размер на шрифта
по-малък от 12.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Със заявление
вх.№381/02.04.2019г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Д.С.Ч..
Със
заповед №42/02.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №83/2019г. по описа на Районен съд - Трявна, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 891,90 лв. - главница по договор за паричен заем №2772149 от
20.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от
122,42 лв. - договорна лихва за периода 19.04.2017г. – 15.11.2017г.; СУМАТА от
794,92 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
19.05.2017г. – 15.11.2017г.; СУМАТА от 156,72 лв. - лихва за забава за периода
20.04.2017г. – 01.04.2019г.; СУМАТА от 39,32 лв. - разноски по делото,
включващи внесена ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1
т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу
длъжника.
Въз основа
на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното:
На 20.03.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт“АД /като заемодател/ и ответника Д.С.Ч. /като
заемател/ е сключен договор за паричен заем №2772149, по силата на който: Страните
са се съгласили на ответника да бъде предадена в собственост сумата от 1000,00
лв.; размер на месечната погасителна вноска - 144,47 лв.; срок на заема - 8
месеца; брой вноски – 8; дати на плащане на всяка от погасителните вноски, както
следва: 19.04.2017г., 19.05.2017г., 18.06.2017г., 18.07.2017г., 17.08.2017г., 16.09.2017г.,
16.10.2017г., 15.11.2017г.; фиксиран годишен лихвен процент – 40.00%; обща
сума, дължима от заемателя – 1155,76 лв.; годишен процент на разходите на заема
– 49,04%; в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора,
заемателят се е задължил да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения, а именно: 1. Две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния
размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по
чл.2 т.7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора /чл4 ал.1/; при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в уговорения срок, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 908,48 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в
размер на 113,56 лв. /чл.4 ал.2/.
На
16.11.2010г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на вземания“ООД, въз
основа на който на 01.07.2018г. е подписано приложение №1 от същата дата, с
което вземанията по договор за паричен заем 2772149 от 20.03.2017г. са
прехвърлени на ищеца.
С
пълномощно от 09.09.2015г. „Изи Асет Мениджмънт“АД е упълномощило "Агенция
за събиране на вземания“АД /като правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ООД/ с правото да уведоми от негови име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит.
Подписано е от „Изи Асет Мениджмънт“АД и потвърждение за сключената цесия.
Във връзка
с извършената цесия е изпратено уведомително писмо от 04.07.2018г. до ответника
от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД - чрез известие за доставяне на
„Български пощи“, което не е потърсено. Изпратено е и уведомително писмо от
23.08.2019г. чрез „Лео Експрес“, в което е направено отбелязване, че на
29.08.2019г. няма никой на адреса и няма връзка с получателя.
Въз основа
на експертното заключение по допуснатата по делото експертиза на вещото лице К.Н.Д.,
прието като доказателство по делото, както и обясненията на вещото лице в с.з.
на 28.05.2020г., се установява, че общо дължимите суми по договор за паричен
заем №2772149 от 20.03.2017г. са, както следва: главница – 891,90 лв.;
договорна лихва за периода 19.05.2017г. – 15.11.2017г. – 122,42 лв.; неустойка за
периода 19.05.2017г. – 15.11.2017г. – 794,92 лв. Лихвата за забава върху
главницата за периода 20.04.2017г. – 01.04.2019г. е 158,57 лв. Размерът на
всяка от дължимите 8 равни месечни погасителни вноски е 144,47 лв., съгласно
погасителния план. Заемополучателят е направил плащания в размер на общо 300,00
лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът намира за доказано и установено по
делото, че на 20.03.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД /като заемодател/ и
ответника Д.С.Ч. /като заемател/, е сключен договор за паричен заем №2772149, вземанията
по който са били редовно прехвърлени чрез договор за цесия от „Изи Асет
Мениджмънт“АД в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД /по силата
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия от 16.11.2010г.
и приложение №1 към него от 01.07.2018г./.
Съобразно
разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД, на длъжника следва да бъде съобщено за
извършеното прехвърляне на вземания по договора. В случая, ищецът „Агенция за
събиране на вземания“АД, упълномощен от цедента с правото да извърши
уведомяване за цесията, е изпратил през м. юли 2018г. и през м. август 2019г.
уведомителни писма за цесията на посочения в договора за заем адрес на длъжника
в гр. Трявна, ул. „Люляк“ №21, като съобщенията са останали неполучени от него.
С исковата молба по настоящото дело ищецът е поискал връчване на уведомлението
за цесията на длъжника. Ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си
адреси, като е приет за редовно призован по реда на чл.46 ал.5 ГПК и му е
назначен особен представител на разноски на ищеца, на когото са връчени всички
книжа по делото, включително уведомителното писмо за извършената цесия, с което
съдът счита, че е налице надлежно уведомяване за прехвърлянето на вземанията.
Предвид горното следва да се приеме, че ищецът „Агенция за събиране на
вземания“АД е встъпил в правата на „Изи Асет Мениджмънт“АД, като кредитор по договор за паричен заем
№2772149 от 20.03.2017г.
По силата
на сключения договор ответникът е получил в заем сумата от 1000,00 лв., която
се е задължил да върне ведно с договорна лихва в размер на 155,76 лв. или общо
1155,76 лв. - на 8 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 144,47 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00% и
годишен процент на разходите на заема 49,04%. Уговореният с договора годишен
процент на разходите не надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
№426/18.12.2014г., поради което е в съответствие с разпоредбата на чл.19 ал.4
от ЗПК. От дължимите по договора суми за главница и договорна лихва ответникът
има непогасени суми в размер, установен от заключението на вещото лице, а
именно: главница – 891,90 лв. и договорна лихва за периода 19.05.2017г. –
15.11.2017г. – 122,42 лв. За тези суми ищецът има вземане към ответника, като
сумата за главница е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 02.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Освен това ответникът дължи и лихва за забава върху главницата за
периода от 20.04.2017г. до датата на подаване на заявлението – 01.04.2019г.,
размерът на който според вещото лице е 158,57 лв., а претендирани от ищеца са
156,72 лв.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника за недоказана дължимост на
сумите за главница и лихви, поради непредставяне на погасителния план от ищеца.
Действително, такъв не е представен по делото, но е предоставен на вещото лице
и изследван от него, като на база на всички доказателства е дадено заключение
за размера на дължимите по договора суми. Заключението не вещото лице не е
оспорено и се цени като обосновано и правилно от съда.
В чл.4 от
договора за паричен заем е уговорено заплащането на неустойка от длъжника при
непредоставяне на едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния
размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по
чл.2 т.7 със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора. Неустойката е уговорена в размер на 908,48 лв.
В писмения
отговор на особения представител на ответника е направено възражение за
нищожност на договорната клауза, а и за нищожност на договорни клаузи в
потребителски договори съдът следи служебно.
Съдът намира,
че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем №2772149 от 20.03.2017г. е
нищожна, поради противоречи със закона и добрите нрави. Уговорената с нея
неустойка противоречи на разпоредбата на чл.16 от ЗПК, според която оценката за
кредитоспособността на потребителя следва да бъде извършена преди сключване на
договора. Вместо това, с посочената клауза кредиторът прехвърля риска от
неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия него, което води до неоснователно
увеличаване размера на дълга му. Видно е, че размерът на неустойката за
непредоставяне на обезпечение е почти равен на размера на отпуснатата в заем
сума. Същевременно с това, от неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, която да бъде обект на обезвреда с
клауза за неустойка. Ето защо, така предвидената в договора неустойка излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е нищожна.
Като нищожна клаузата не е породила правни последици и въз основа на нея не се
дължи претендираната сума от 794,92 лв.
Няма
основания, поради които да се приеме, че е налице недействителност на целия
договор, включително на основание чл.22 ЗПК, както сочи особения представител
на ответника, тъй като не се констатира несъответствие на клаузите му с
разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9.
Поради
всички изложени по-горе съображения съдът намери, че следва да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: СУМАТА от 891,90 лв. - главница по договор за паричен заем №2772149 от
20.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 02.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от
122,42 лв. - договорна лихва за периода 19.04.2017г. – 15.11.2017г.; СУМАТА от
156,72 лв. - лихва за забава за периода 20.04.2017г. – 01.04.2019г., за което е издадена заповед №42/02.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №83/2019г. по описа на Районен съд – Трявна.
Предявеният
иск следва да се отхвърли в частта, в която се иска признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 794,92 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 19.05.2017г. – 15.11.2017г.,
за което е
издадена заповед №42/02.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №83/2019г. по описа на Районен
съд – Трявна.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 73,42 лв. - направени разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от вземането, от които ДТ в размер на
23,42 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
С оглед
изхода на делото, направеното искане от ищеца и представения от него списък по
чл.80 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 421,90 лв. - направени
разноски в настоящото производство съобразно уважената част от иска. Разноските
по делото включват ДТ в размер на 160,68 лв., възнаграждение за вещо лице в
размер на 180,00 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 367,62
лв. Ответникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лв., предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и обема и вида на извършените от юрисконсулта процесуални
действия.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Ч., с ЕГН **********,*** /с
особен представител адв. Ц. М./, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б., следните суми: СУМАТА от 891,90 лв. /осемстотин деветдесет и един лева и 90
ст./ - главница по договор за паричен заем №2772149 от 20.03.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 02.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; СУМАТА
от 122,42 лв. /сто двадесет и два лева и 42 ст./ - договорна лихва за периода 19.04.2017г.
– 15.11.2017г.; СУМАТА от 156,72 лв.
/сто петдесет и шест лева и 72 ст./ - лихва за забава за периода 20.04.2017г. –
01.04.2019г., за
което е издадена заповед №42/02.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №83/2019г. по описа на Районен
съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
против Д.С.Ч., с ЕГН **********,*** /с
особен представител адв. Ц. М./, В ЧАСТТА,
в която се иска признаване за установено дължимост на СУМАТА от 794,92 лв. /седемстотин деветдесет и четири лева и 92 ст./ - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 19.05.2017г. – 15.11.2017г.,
за което е
издадена заповед №42/02.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №83/2019г. по описа на Районен
съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Ч., с ЕГН **********,*** /с
особен представител адв. Ц. М./, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата
от 73,42 лв. /седемдесет и три лева и 42 ст./ - направени разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от вземането.
ОСЪЖДА Д.С.Ч.,
с ЕГН **********,*** /с особен
представител адв. Ц. М./, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин №10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 421,90
лв. /четиристотин двадесет и един лева и 90 ст./- направени разноски в
настоящото производство съобразно уважената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева и 00 ст./, на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: