№ 95614
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110156126 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1256/11.01.2023 година, с която е разпоредил длъжникът
М. Б. М., ЕГН: ********** с адрес: гр.с да заплати на заявителя „......“ ЕАД, ЕИК: .......... с
адрес: гр. С следните суми: - сумата от 3 411,18 лева (три хиляди четиристотин и единадесет
лева и 18 стотинки), представляваща главница за неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по
фактури, по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +......., Договор за лизинг и Договор за лизинг за базови аксесоари към него. Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +.........., Договор за лизинг и три Договора за лизинг
за базови аксесоари към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 14.10.2022 г. до изплащане на
вземането, - сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 68,22
лева (шестдесет и осем лева и 22 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 419,27
лева (четиристотин и деветнадесет лева и 27 стотинки).
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължима сума е заплатена – така с
възражение вх.№ 31858/06.2.2023 година.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от
молбата.
Заявителят е депозирал молба, в която посочва, че длъжникът изцяло е погасил
главницата, но не е заплатил претендираните разноски.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
1
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение
относно сумата в размер на 3411,18 лв. на 10.05.2023 г., за което страните не спорят за съда
е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК законодателно се цели да се провери
дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокa за подаване на възражение срещу заповедта –
такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че
длъжникът да е заплатил сумата в размер на 3411,18 лв. на 06.02.2023 г.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено относно
вземанията, които са погасени с плащането от страна на длъжника.
Тъй ответникът е изпаднал в забава, а плащането е извършено едва след подаване на
заявлението, е явно, че той е дал повод за завеждане на делото. По аргумент за обратното от
чл. 78, ал. 2 ГПК той не може да се освободи от разноските. За неплатената част от тях
следва да бъде издаден изпълнителен лист – т. 10в от мотивите на ТР по д. 4/2013 г. ОСГТК
ВКС, което запазва приложение в тази си част и сега.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, и на основание чл.407 от ГПК във връзка с чл.416 от ГПК, и на
основание чл.415, ал.5 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 218243/14.10.2022 година на Софийски
районен съд, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1256/11.01.2023 година, издадена по ч.гр.дело № 56126/2022 година по описа на
2
Софийски районен съд - в частта, с която съдът е разпоредил М. Б. М., ЕГН: ********** с
адрес: гр.с да заплати на заявителя „......“ ЕАД, ЕИК: .......... с адрес: гр. С следната сума
сумата от 3411,18 лева (три хиляди четиристотин и единадесет лева и 18 стотинки),
представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови
вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по фактури, по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +......., Договор за лизинг
и Договор за лизинг за базови аксесоари към него. Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +.........., Договор за лизинг и три Договора за лизинг за базови аксесоари към него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд - 14.10.2022 г. до изплащане на вземането.
Да се издаде изпълнителен лист, въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1256/11.01.2023 година, издадена по ч.гр.дело №
56126/2022 година по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 02.02.2022 година -
в частта, с която съдът е разпоредил длъжникът М. Б. М., ЕГН: ********** с адрес: гр.с да
заплати на кредитора заявителя „......“ ЕАД, ЕИК: .......... с адрес: гр. С - държавна такса в
размер на 68,22 лева(шестдесет и осем лева и 22 стотинки) и адвокатско възнаграждение в
размер на 419,27 лева(четиристотин и деветнадесет лева и 27 стотинки).
Да се извърши съответното отбелязване върху заповедта по реда на чл. 416 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна
жалба в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на разпореждането,
а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3