Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 25.07.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на дванадесети юли, през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВАВА, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №843 по описа за 2017 год,за
да се произнесе съобрази:
ОСИ с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане
и финансова компенсация на пострадали от престъпления и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите:
Постъпила е искова молба
от МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО – ***, с а-с за призоваване: гр. СОФИЯ 1040, ул.
„Славянска" № 1 , срещу: срещу А.Р.Х.
понастоящем в затвора гр. ***, по която се сочи ,че с Присъда № 24/16.10.2013
г., постановена по НОХ № 146/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. ***, НО,
влязла в законна сила на 28.02.2014 г., потвърдена с Решение № 10/30.01.2014 г.
по ВНОХД 342/2013 г. по описа на Апелативен съд - ***, НО, ответникът А.Р.Х. е
признат за виновен в това, че на 10.03.2012 г. в с. ***, обл.
*** умишлено умъртвил ***- престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс
(НК).С приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (ЗПФКПП) е регламентирана възможността за
подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления
български граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане могат
да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от
престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели
имуществени вреди. В ал. 2 от същия текст е посочено, че когато пострадалият е
починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова
компенсация преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е
намирал във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3,
ал. 3 от ЗПФКПП) могат да получат пострадали, претърпели вреди само от
престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство; умишлена тежка
телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени
по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както
и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни
последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. На основание чл. 20,
ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на дейностите по закона към
министъра на правосъдието е създаден Национален съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП).На 18.09.2014 г. в НСПКПП е
постъпила молба с peг. № 98-00-2212/18.09.2014
г. от ***- съпруга на починалия вследствие на престъплението ***, с искане да и
бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП. С Решение № 27 от
2015 година НСПКПП, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13,
ал. 1 и ал. 2, чл. 14, т. 5 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на финансова
компенсация в размер на 250 (двеста и петдесет) лева на ***-съпруга на
починалия. На 10.11.2015 г. от страна на Министерство на правосъдието на
молителката е изплатена сума в размер на на 250
(двеста и петдесет) лева, предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП,
видно от Бюджетно платежно нареждане № Е00182 от 10.11.2015 година. Съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след
изплащане на финансовата компенсация предявява регресен
иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за
възстановяването на изплатената парична сума. Твърди се ,че в процесната хипотеза е изпълнен горепосочения фактическия
състав, предвид което моли да се приеме , че министърът на правосъдието е
активно легитимиран да предяви настоящия иск със следния петитум:
да се постановите решение,
с което да се осъди ответника
А.Р.Х., да заплати на Министерство на правосъдието сумата от общо
250 (двеста и петдесет) лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на наследника на
починалия вследствие на престъплението ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на
изплащане на обезщетението - 10.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли, да им бъдат присъдени и разноските по водене
на делото, заедно с юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съобразно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК
е изпратен препис от молбата заедно с приложенията, като му е указана
възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от не подаването на такъв или не
упражняването на права. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника
Изпълнена е процедурата
по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание
ищецът , редовно призован , не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище вх. №7470 /07.07.2017г. в подкрепа на иска
като се излагат доводи за това.
Ответникът , редовно
призован се явява лично и заявява ,че е в затвора от 2012г. , но няма
възможност да плаща , а и не разбира за какво са тези лихви..Моли да се
отхвърли иска ведно със законните последици. Безработен е.
Съдът като съобрази
приетите и вложени по делото по съответния ред писмени доказателства: Присъда №
24/16.10.2013 г., постановена по НОХ № 146/2013 г. По описа на Окръжен съд -
гр. ***, НО, влязла в законна сила на 28.02.2014 г.; Решение № 10/30.01.2014 г.
по ВНОХД 342/2013 г. по описа на Апелативен съд -***, НО; Решение № 27 от 2015
г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления; Бюджетно платежно нареждане № Е00182 от 10.11.2015 година ,
писменото становище на ищеца ,преценени
поотделно и в съвкупност намира от правна и фактическа страна следното:
С присъда №24 от
16.10.2013 г., постановена по нохд №146 /2013 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД – *** , е признат А.Р.Х. за виновен в това, че на 10.03.2012
година в село ***, общ. ***, обл. *** умишлено
умъртвил ***като му нанесъл удар с нож в областта на предна лява половина на
гръдния кош, поради което и на основание чл.115 от НК и чл.54 от НК му наложил
наказание „лишаване от свобода" за срок от дванадесет години, при
първоначален „строг режим" на изтърпяване, което следва да изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип, като го е оправдал по
първоначалното обвинение по чл.116 ал. 1 т. 12 от НК във вр.
с чл. 115 от НК, че деянието е
извършено от лице извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена
присъда.
С решение №10 от
30.01.2014 г. ,АПЕЛЕТИВЕН СЪД – гр. ***,НО , по ВНОХД №342 по описа за 2013г. е
потвърдена изцяло присъдата от 16.10.2013 г. на ШОС.
Присъдата е влязла в
сила на 28.02.2014 г..
С РЕШЕНИЕ №27 от 2015 г.
на НСПКПП относно: Постъпила молба за
финансова компенсация с Вх. № 98-00-22/12 г. от 18.09.2014 г. от ***, съпруга на починалия вследствие на престъпление ***,
на основание чл, 3, ал. 2 и 3, чл. 12, т.1, чл. 13, ал. 1 и
2, чл.14 , т. 5 от Закона за подпомагане и финансова компенсация па пострадали
от престъпления (ЗПФКПП), Националният съвет за подпомагане й компенсация на
пострадали от престъпления (НСПКПП) , в заседание, проведено на 09.10.2015 г. е
взел решение да предостави на ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева на ***с ЕГН: ********** с
адрес: ***, съпруга на
починалия вследствие на престъпление на ***.
С платежно бюджетно нареждане от 09.11.2015 г. е изплатена сумата от 250,
00 лева на съпругата ***.
Съгласно чл. 3. от ЗПФКПП, (1) При условията и по реда на този
закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъпления, а финансова компенсация - пострадали,
претърпели имуществени вреди.
Касае се за регресен иск по който ищеца носи
тежестта за доказване на следните предпоставки – да се изплатена финансова
компенсация на пострадали лица от престъпление.
Изплатената от МП финансова
компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане , което
се дължи пряко от деликвента на пострадалия
В случая е налице влязла
в сила присъда , обосноваваща пасивната легитимация на ответника.
В случая се ангажират
писмени доказателства за изпълнена процедура пред органа по чл.20,ал.1 от ЗПФКПП – молба от съпругата на починалия
вследствие на престъплението, разрешение на органа за предоставяне на финансова
компенсация в размер на 250,00 лева на 10.11.2015г. с бюджетно нареждане.
Или съдът приема , че предпоставките за
уважаване на иска са налице : приложена е влязла в законна сила присъда на 07.03.2011
г., изплатена
е финансовата компенсация на пострадалия -съпруга
, съгласно решението
и практиката / Решение №164 /21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. №937 /2010 г.,
ІІІг.о./ , и те не подлежат на съдебен контрол.
В такъв случай ищецът се явява активно
легитимиран да предяви настоящия иск – регресен срещу
осъденото лице на основание чл.16 от закона , уреждащ суброгацията
на държавата в правата на удоволетворения пострадал
от престъпление. Изплатената от МП финансова компенсация представлява
обезщетение за вреди от непозволено увреждане , което се дължи пряко от деликвента на пострадалия – в случая ответника по делото.
Възрежениято на ответника ,че е в
затвора и безработен и няма средства , не могат да се вземат предвид в
преценката за основателността на иска и съдът приема ,че същия е доказан по
основание и размер.
Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава върху главницата на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от изплащане на
компенсацията – 10.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Възраженията
в този смисъл на ответника са неоснователни тъй като намира приложение разпоредбата
на чл.86 от ЗЗД - В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, Министерство на правосъдието е встъпило в правата
на пострадалия против деликвента, респективно
неговите наследници, в това число и в правото си да търси обезщетение за забава.
Поради това, наред с обезщетението, изплатено от Министерство на правосъдието,
на последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата на основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода от изплащането на компенсацията до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК предвид
уважаването на иска и с оглед обстоятелството, че ищецът не заплаща държавна
такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС - ЛОВЕЧ държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска, но не по –
малко от 50,00 лева или сумата от 50 лева съгласно чл.1 от ТДТГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.Р.Х. с ЕГН - **********, понастоящем
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода”в Затвора - гр. ***, да заплати на МИНИСТЪРА
НА ПРАВОСЪДИЕТО – ***, с а-с за
призоваване: гр. СОФИЯ 1040, ул. „Славянска" № 1, сумата от общо 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на наследника на
починалия вследствие на престъплението ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на
изплащане на обезщетението - 10.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата 300 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА А.Р.Х. , с горните данни , да заплати по сметка на на РС - ЛОВЕЧ , държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска, но не по – малко
от 50,00 лева или сумата от 50,00 лева съгласно чл.1 от ТДТГПК .
Решението
подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: