№ 2787
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202671 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. М., подадена чрез адв. Ц. З. Т. от САК против
издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление № 23-4332-
031705/28.12.2023 г. от началник Група в ОПП-СДВР, с което: 1/ за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева; 2/ за нарушение на чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца;
3/ за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата изрично се сочи, че горепосоченото НП се обжалва в частта по ПУНКТ
2, с която жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.174, ал.3, т.1 от ЗДвП и
съответно в останалите части – по ПУНКТ 1 и 3 наказателното постановление не е
обжалвано и е влязло в сила. Следователно, предмет на настоящето производство е
само нарушението по ПУНКТ 2 от НП № 23-4332-031705/28.12.2023 г., издадено от
началник Група в ОПП-СДВР. В жалбата се съдържа оплакване за това, че на
жалбоподателя не е била предложена възможност за изследване с доказателствен
анализатор. С оглед на това се поддържа, че изборът на един от предвидените в чл.174,
1
ал.3 ЗДвП способи за изследване е право на водача на МПС, от което жалбоподателят е
бил лишен. Поради така изложените съображения се счита, че редът за установяване на
употребата на алкохол, предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017 г. е бил нарушен, като
се претендира, че допуснатото от страна на проверяващите нарушение е съществено,
тъй като е рефлектирало негативно пряко и непосредствено върху правото му на
защита. С оглед на така изложените съображения се моли за отмяна на НП № 23-4332-
031705/28.12.2023 г., издадено от началник Група в ОПП-СДВР, в обжалваната част –
ПУНКТ 2. Моли се за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно приложения към жалбата договор за правна защита и
съдействие.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от
адв.С. С., който поддържа жалбата. В пледоарията си взема становище, че в хода на
производството не се доказа извършването на твърдяното от АНО административно
нарушение от жалбоподателя. Счита, че от показанията на разпитания свидетел не се
установи с категоричност мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението,
както и управлението на лекия автомобил от доверителя му. С оглед на така
изложените съображения и тези, които са изложени в жалбата, моли за отмяна на
процесното НП, с всички произтичащи от това законни последици.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител. От името на
наказващия орган е взето становище за неоснователност на жалбата в депозирани по
делото писмени бележки от упълномощен юрисконсулт. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е принципно възражение
за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи в жалбата, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.12.2023 г., около 23.10 часа, в гр. София, на Околовръстен път, при обход
на маршрута си ППГ-856 на 08 РУ-СДВР, в състава на който бил включен св.Ж. Я. Ж.,
срещу номер 265 забелязали лек автомобил ********, който бил самокатастрофирал и
навлязъл в крайпътна канавка. Зад волана на автомобила бил жалб. И. М. М., който бил
сам в автомобила и форсирал двигателя на същия, въртял наляво и надясно волана и се
опитвал да излезе от канавката. С оглед на реализираното ПТП, св. Ж. и колегата му
сигнализирали за случая на ОПП-СДВР, от където пристигнал екип, включващ в
състава си св. В. И. С.. Служителите на ОПП-СДВР предложили на жалб. М. да бъде
изпробван с техническо средство алкотест-дрегер за употреба на алкохол и да бъде
тестван с тест за употреба на наркотични вещества, но той отказал. С оглед на това, му
е издаден талон за изследване №0009236, в който е удостоверен отказът и е насочен да
2
даде кръвна проба за изследване за употреба на алкохол и наркотични вещества във
ВМА-гр. София. Съставени са протокол за ПТП № 1891233 и скица към него. Срещу
жалб. М. е съставен АУАН №1129022/12.12.2023 г. за нарушения на чл.20, ал.2 ЗДвП,
на чл.174, ал.3, пр.1 и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, който му е предявен и връчен без
възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Лицето е отказало да даде кръвна проба за медицинско изследване,
удостоверено в съставен протокол за медицинско изследване, с оглед на което въз
основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, което се обжалва само в
частта по ПУНКТ 2. То е връчено на жал. М. на 16.01.2024 г., а жалбата против него е
подадена на 26.01.2024 г.
По доказателствата:
Настоящият съдебен състав прие за установена горепосочената фактическа
обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията
на разпитаните свидетелите – В. И. С. /актосъставител, мл. автоконтролър към ОПП-
СДВР/ и Ж. Я. Ж. /полицейски служител в 08 РУ-СДВР/ и писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: талон за
изследване №0009236; протокол за медицинско изследване от 12.12.2023 г.; протокол
за ПТП №1819233/12.12.2023 г. и скица към него; копие на заповеди за удостоверяване
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
По отношение на факта дали на мястото и по времето, посочени в АУАН и НП,
жалб. М. е управлявал МПС и е действал в качеството на водач на МПС - л.а.
„********, не са налице никакви протИ.речия. Този факт се установява без съмнение
от показанията на разпитаните свидетели и съставените на място документи –
протокол за ПТП №1819233/12.12.2023 г. и скица към него. В съставените документи е
посочено точното място на което л.а. „******** е намерен самокатастрофирал, а в
протокола за ПТП са посочени установените щети по него, поради което и доколкото е
било налице реализирано ПТП, то съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба
№1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, контролните органи са били задължени да изпробват
водача на МПС за употреба на алкохол с техническо средство, а при необходимост и с
тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Като водач на лекия
автомобил „******** е установен именно жалб. М., видно от показанията на св. Ж.,
който пряко и непосредствено е възприел, че М. борави с устройствата за задвижване
на автомобила, докато двигателят на същия е бил в работен режим, като М. въртял
наляво и надясно волана на автомобила, подавал газ и се опитвал да извади същия от
крайпътната канавка, в която се намирал. Тези действия, извършени от жалб. М. и
изразили се в боравене с устройствата за задвижване на автомобила покриват
обективния признак управление на лек автомобил, с оглед на което контролните
3
органи имат право да извършат проверка на водача на МПС, независимо от това кой е
управлявал въпросното МПС преди това и кой е реализирал ПТП с него.
Разпитан по делото, свидетелят С. /актосъставителят/, след предявяване на
АУАН заявява, че не е съхранил ясен спомен за конкретния случай, поради
еднотипните служебни задължения, които изпълнява, но категорично потвърждава
фактите и обстоятелства, изложени в акта. Същите се потвърждават еднозначно и от
показанията на св.Ж., който е категоричен относно това, че жалбоподателят е бил зад
волана на автомобила и е боравел с механизмите за управление на същия. Показанията
на двамата свидетели се потвърждават и от писмените доказателства, приобщени по
делото. Актосъставителят С. пък потвърждавайки изложени факти в АУАН
потвърждава и това, че М. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, а от протокола за медицинско изследване е видно, че той е
отказал да даде и кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта му.
С оглед на това, че събраните по делото доказателства са еднопосочни и
непротИ.речиви, съдът кредитира с доверие, както гласните, така и писмените
доказателства, които по един категоричен и несъмнен начин изясняват приетата за
установена фактическа обстановка.
Съдът кредитира като писмено доказателство и АУАН за датата и мястото, на
които служителите на ОПП-СДВР са извършили проверка на жалбоподателя, както и
за останалите факти, изложени в него, на осн. чл.189, ал.2 от ЗДвП, потвърдени от
показанията на разпитаните свидетели.
Съдът взе предвид и представените по делото Заповеди / за заеманата длъжност
от ******** В.ова ******** и заповед № 10338/08.07.2020 г., преценена в съвкупност с
показанията на св.С., като доказателство за компетентността на административно-
наказващия орган и актосъставителя.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите. Депозирана е в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12
от ЗДвП, във връзка с представените заповеди за заеманите длъжности от наказващия
орган и актосъставителя и заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи за оправомощаване. Издадени са в законоустановените в чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото
на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т.
4
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, е описано нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя /в обжалваната част по ПУНКТ 2/, както и
обстоятелствата, при които същото е извършено и установено и е посочена нарушената
правна норма.
Отговорността на жалб. М., с обжалваната част от НП /ПУНКТ 2/ е ангажирана
за нарушение на чл.174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, а именно за това, че е отказал проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване,
като даде кръвна проба за изследване и установяване концентрацията на алкохол в
кръвта.
Относно приложението на материалния закон, въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалб. М. е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на нарушението по по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за
което е санкциониран.
На първо място, той е действал в качеството на водач на МПС, по времето и на
мястото, посочени в АУАН и НП. Не е необходимо този факт да е установен винаги
лично и непосредствено от органите на ОПП-СДВР, за да имат те право да извършват
проверка на водачите на МПС. Този факт, както е станало в конкретния случай, може
да бъде установен от контролния орган и въз основа на показанията на други
свидетели, които се посочват в акта. В настоящия случай, в АУАН изрично е посочено,
че факта на управление на МПС е установен по данни на свидетели-очевидци, един от
които е разпитаният св. Ж. Ж..
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема,
че жалб. М. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на
разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, на мястото и
по времето, посочени в АУАН и НП. Изпълнителното деяние на това нарушение се
осъществява именно с отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, което ясно е
описано в АУАН и НП. При пристигане на екипа на ОПП-СДВР, при извършената му
проверка и изискване от негова страна да съдейства за да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, той категорично е отказал да бъде изпробван, при
което при изпълнение на процедурата по чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, му е съставен талон за изследване. В последния са посочени всички
реквизити, предвидени в Наредбата и същият е връчен на нарушителя. На осн. чл.4,
ал.2 от Наредбата, жалб. М. е бил закаран във ВМА-София, за да даде кръвна проба, но
видно от съдържанието на приложения по делото протокол за медицинско изследване
5
той отказал да даде такава.
По този начин, след като в качеството на водач на моторно превозно средство
М. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, той е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Според настоящия съдебен състав не е допуснато каквото и да е нарушение в
процедурата, предвидена в Наредба №1 от 19.07.2017 г. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредбата е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата
на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В чл.3а от Наредбата пък е
предвидено, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози –
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест“. В цитираната
разпоредба не е предвидено, както се твърди в жалбата, че правото на избор дали да
бъде изследван с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване е предоставено на водача на МПС, който е отказал да бъде
проверен с техническо средство. Предвидено е само, че и двата посочени начина са
допустими за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. С оглед на това,
според настоящия съдебен състав, не е допуснато нарушение на реда предвиден в
Наредба №1 от 19.07.2017 г., както се твърди в жалбата.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал, че като лице, което е било водач на МПС /макар и не
към момента на пристигане на екипа на КАТ, а малко по-рано/ е длъжен да се подчини
на полицейското разпореждане и да съдейства за установяване на това дали е
управлявал МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества
(общественоопасния характер на деянието).
Деецът, в конкретния случай е съзнавал и общественоопасните последици на
деянието си, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с контрола
върху безопасността на транспорта, но е целял пряко да се протИ.постави на
действията по извършваната проверка. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП е
въведена от законодателя не само за да бъдат контролирани съответните участници в
движението – водачи на МПС, но и за да се ограничи опасността от предизвикване на
пътно-транспортни произшествия, поради което нарушаването й не представлява
маловажен случай по смисъл на чл. 28 ЗАНН. Това, че нарушенията на разпоредбите
на ЗДвП не могат да се квалифицират като маловажни и за тях не се прилагат чл. 28 и
6
58г от ЗАНН е и изрично предвидено в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Извършеното нарушение е правилно квалифицирано по чл.174, ал.3, пр. 1 от
ЗДвП, за което и на основание посочената правна норма, на нарушителя е наложено
административно наказание „глоба“ в абсолютния законоустановен размер – 2 000.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което не подлежи на
индивидуализация според критериите на чл. 27 ЗАНН, а същевременно не може да
бъде намален, с оглед на разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че процесното НП
следва да бъде потвърдено в обжалваната част /по ПУНКТ 2/, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, който съдът счита, че съответства
на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-031705/28.12.2023 г.,
издадено от началник Група в ОПП-СДВР, в обжалваната част / по ПУНКТ 2/, с която
на И. М. М., с ЕГН: **********, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като правилно и законосъобразно.
В останалата част /ПУНКТ 1 и ПУНКТ 3/ Наказателно постановление № 23-4332-
031705/28.12.2023 г., издадено от началник Група в ОПП-СДВР е влязло в сила на
31.01.2024 г., като необжалвано.
ОСЪЖДА И. М. М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8