Р Е Ш Е Н И Е
№ 605
гр.Плевен, 01.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №824 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Ф.Х.А. с ЕГН ********** с адрес ***, против
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0248-000165/7.06.2019 год. на Началник група към ОД
на МВР-Враца, РУ-Бяла Слатина, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С жалбата се навеждат доводи, че записаното в
заповедта относно установените нарушения, по повод на които му е наложена
принудителната мярка не отговаря на истината и не е съгласен, затова ще обжалва
НП пред съда, след като го получи. Твърди, че в заповедта не са посочени
фактически и правни основания за прилагане на мярката. Липсата на мотиви съставлява
нарушение на изискването за форма, което от своя страна прави невъзможно да бъде направена проверка дали е изпълнена
целта на закона. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и моли да се отмени заповедта. Твърди, че на процесната дата през месец
юни бил на ул.Солун на рожден ден. Не бил с автомобил. Притежава имот в Бяла
Слатина, и „шефката“ го докарала. Автомобилът се счупил на ул.“Родопи“ и там го
оставили, защото не е било възможно да се движи. Жалбоподателят бил на ул.Солун, на 100 метра от автомобила,
тогава го напръскали заради стари вражди. Човек, с който е в конфликт, го
напръскал със спрей. А. си тръгнал и се върнал да си вземе ключовете от имота,
който е на ул.Пирин, и цигарите. Бил напръскан и побягнал. Нямало как да тича,
загубил видимост, стигнал до колата, която била на 100 метра и влязъл в нея. Дошла
полиция, полицаите започнали да карат жалбоподателя
да даде проба за алкохол. Казал им, че колата не е в движение, полуоската е
излязла, колата няма как да се движи. Моли да се отмени заповедта.
Ответникът- Началник група към ОД на МВР-Враца,
РУ-Бяла Слатина в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение фабр.№963141, №620/7.06.2019
год., съставен от мл.автоконтрольор в РУ-Бяла Слатина е повдигнато административно
обвинение срещу Ф.Х.А. с ЕГН **********
с адрес *** затова, че на 7.06.2019 год. около 03,15 часа в гр.Бяла
Слатина, по ул.“Родопи“ до дом №3, управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ЕН*** КК, собственост на Т.Б.Г., като е извършил следните нарушения:
управлява с отнето СУМПС, не носи СРМПС, не носи ЗГТП за 2019 год., не носи ПЗГО за 2019 год, движи се с
техническа неизправност—не свети задна стоп светлина, водачът отказва да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест №0194 №7410, на
водача е издаден талон за медицинско изследване, след справка в ОДЧ е
установено, че има неплатени суми в размер на 3570 лева, които не са платени в
срока за доброволно плащане.
Съставени
са по случая докладна записка рег.№270р-9501/7.06.2019 год. и справка
рег.№248000-4843/25.06.2019 год.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено приложеното на л.32-33 от делото
Наказателно постановление №19-0248-000591/24.06.2019 год. на Началник РУ-Бяла
Слатина при ОД на МВР-Враца, с което за констатираните с АУАН нарушения са наложени административни наказания
„глоба“, а в частта относно нарушението по чл.150 от ЗДвП производството е
прекратено. Няма данни дали и на коя дата НП е връчено на А..
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0248-000165/7.06.2019 год. на Началник група към ОД на МВР-Враца,
РУ-Бяла Слатина, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В оспорената заповед са описани всички нарушения, установено с акта за нарушение,
като в заповедта се съдържа позоваване и на самия съставен акт.
Оспорената заповед е връчена
на А. на 26.06.2019 год., а жалбата
против нея е подадена на 4.07.2019 год. и е заведена с вх.№2480000-5042.
Следователно, е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, от
надлежна страна-неин адреса, пред компетентния съд.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая
това е Началникът на група към ОД на МВР-Враца, РУ-Бяла Слатина, на когото са
делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, със Заповед № 369з-1400/2.08.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Враца, приложена на
л.30-31 от делото.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта
подробно са описани нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС,
не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е
описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установените
в мотивите на заповедта нарушения са описани точно, ясно и подробно. Едно от
описаните нарушения- по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е това, станало основание за
прилагане на мярката, а именно- отказ да се извърши проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Това нарушение също е описано подробно,
ясно и недвусмислено в заповедта. От друга страна, фактическите констатации са
изложени подробно и в съставения АУАН,
който е цитиран в мотивите на оспорената заповед. Изложените мотиви в заповедта
сочат на основание по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, тъй като с АУАН
е констатирано нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП-отказ да
се даде проба за алкохол. Както заповедта, така и АУАН (на основание чл.43,
ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени на жалбоподателя, АУАН му е връчен при
условията на чл.43, ал.2 от ЗАНН-А. е отказал да подпише акта за нарушение и
това обстоятелство е удостоверено с подписана един свидетел, трите имена и
адреса на който са вписани в акта. Поради което, противно на оплакванията в
жалбата, оспорената заповед не страда от порока липса на мотиви.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца на водач,
за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. В случая мярката е приложена
поради отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписанието на контролните органи за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на конкцентрацията на алкохол
в кръвта. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори
от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е установен по надлежния ред
отказ за извършване на проба за употреба на алкохол.
На първо място следва да се посочи, че конкретните
факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно
нарушение серия Д, бл.№963141/7.06.2019 год., съставен от компетентните
длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена
сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1,
изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по
административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях
фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са
опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК,
намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на
нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби
на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия
спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно
нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само
валидността на този акт. Затова представените от А. доказателства, че е бил
напръскан със спрей-фиш от СМП, и само е влязъл в автомобила да се скрие от
нападателите, а не е управлявал същия, са неотносими, защото в производството
по налагане на ПАМ не се изследват обстоятелствата във връзка с конкретното
нарушение-дали е бил водач например, те могат да бъдат предмет на преценка в
административнонаказателното производство по обжалване на издаденото НП. На
основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните
в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказа на водача да бъде
изпробван за наличие на алкохол в кръвта, съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК.
От граматическото и логическо тълкуване на
разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално
правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството
водач на МПС и да е отказало да даде проба за установяване наличието на алкохол
в кръвта. За целите на настоящото производство, както вече беше посочено,
достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за
установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да
изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и отказал
ли е да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Този въпрос следва да
бъде решен в рамките на административно наказателното/наказателното
производство, което се развива пред РС, ако бъде обжалвано НП. Този извод съдът
прави с оглед посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на
въпроса за отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът
за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му
деяние с АУАН , се решава в друго, не и в настоящото производство. При наличие
на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение,
компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той
има право да приложи или да не приложи ПАМ, като в конкретния случай административният
орган е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката
и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е доказал по несъмнен начин
наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва
настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС.
В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б
"б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината; чрез нея
се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание
(арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС”, но
за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има временен
характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната административна
мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на
административнонаказателния/наказателния процес, в който именно ще се реши
въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно
нарушение/престъпление, при което му се наложи следващата се санкция.
Настоящият състав на съда намира, че е спазена и
процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване
на А. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане
на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че
спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът
не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на
административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено
нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са
оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си
на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален
административен акт се явява законосъобразен и правилен.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона- осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране
целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно
поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението.
Представените от жалбоподателя писмени доказателства-документ за платена застраховка
„ГО“, документ за платен винетна такса, удостоверение за техническа изправност
на автомобила, международна карта за автомобилна застраховка, са неотносими към
вмененото на А. нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, по повод на което е
приложена процесната мярка, тъй като не касаят отказа да се извърши проба за
установяване наличието на алкохол в кръвта.
Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.А. с ЕГН ********** с адрес ***,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0248-000165/7.06.2019 год. на Началник
група към ОД на МВР-Враца, РУ-Бяла Слатина, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на оспорване, на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/