Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26 май 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - трети въззивен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
при секретаря
Андреева и с участието на прокурор от СОП Петрова, като разгледа докладваното
от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 684 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 31 от 18.10.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. №
233/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия Р.Б.Е., с ЕГН **********,***, е
признат за виновен в това, че на 28.12.2018 г., за времето от 17,00 до 19,00
часа, в гр.С., от двора на „Б.“ЕАД – гр.С., находящ се на ул.“*******“ № **, е
отнел чужди движими вещи – 2 броя акумулаторни батерии марка „Banner“ 12VQ180Ah, на
стойност 504,00 лева и 2 броя акумулаторни батерии марка „Banner“ 12VQ180Ah, на
стойност 364,00 лева, или всичко на обща стойност 868 лева, от владението на Г.
Т. С. – на длъжност „ръководител транспорт“ в „Б.“ЕАД – гр.С., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява
опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1, т.1, във вр. с чл.194
ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.“а“ и „б“ от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца, което на основание чл.57 ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, като на основание чл.304 от НПК е признат за
невиновен и оправдан по обвинението кражбата да е извършена чрез използване на
неустановено техническо средство – престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195
ал.1, т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, б. „а“ и „б“ от НК.
С
горепосочената присъда подсъдимия Р.Б.Е. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата – по сметка на ОД на МВР С., направените във
фазата на досъдебното производство
разноски в размер на 52,80 лева.
Присъдата
е обжалвана от адвокат П.А. – служебен защитник на подсъдимия Р.Б.Е., с
твърдение за нейната незаконосъобразност и неправилност в частта й, относно
наложеното на подсъдимия наказание. В частност, се сочи, че първостепенният съд
е определил едно явно несправедливо наказание на подсъдимия, доколкото същото е
индивидуализирано в нарушение на разпоредбата на чл.36 от НК. В тази насока,
според защитата, незаконосъобразно първата инстанция не е определила
наказанието на подсъдимия в минималния размер на наказанието лишаване от
свобода, предвид направеното от него пълно самопризнание на всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съобразно това се иска
от въззивния съд да измени атакуваната присъда, като намали размера на
наложеното на подсъдимия наказание за престъплението в извършването, на което е
признат за виновен с тази присъда.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, защитата на подсъдимия Р.Б.Е. в лицето на адвокат А., поддържа въззивната жалба съобразно доводите, изложени в нея. В частност – поддържа се пред
въззивната инстанция основното оплакване
за явна неспарведливост на наложеното на подсъдимия Е. наказание. Възразява се
срещу отказа на първия по степен съд да определи това наказание в хипотезата на
чл.58а, вр. чл.55 от НК. Подчертава се, че основание за това дава наличието на
многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства –
сравнително ниската стойност на инкриминираните вещи, оказаното от подсъдимия
съдействие на разследването, проявената от него самокритичност. Искането, което
се заявява в съответствие с направените оплаквания, е за изменение на
оспорената присъда, с определяне на наложеното на подсъдимия наказания при
условията на чл.55 от НК.
В последната си дума пред въззивния съд
подсъдимия Р.Б.Е. моли въззивната инстанция да намали
наложеното му наказание.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п. заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба. В тази насока се подчертава, че оплакванията
в същата за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е несъстоятелно,
тъй като в случая не са налице предпоставките за прилагане на смекчения режим
на наказателната отговорност по чл.55 от НК по отношение на подсъдимия.
Съобразно това, според представителят на СОП атакуваната първоинстанционна
присъда следва да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните п о делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
При
първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило
направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия Р.Б.Е. цялостно признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази
връзка от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При
това положение и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3, във вр. чл. 372 ал.4, във вр. чл. 371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд от своя страна,
констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание от валидно
събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.
Въз
основа на самопризнанията на подсъдимия Р.Е. и на останалите събрани на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, които
първоинстанционния съд е счел, че
подкрепят обсъжданите самопризнания, решаващият
състав на този съд е приел за установена следната релевантна
фактическа обстановка:
На 28.12.2018 г. подсъдимият Р.Б.Е.
*** и обикалял индустриалната зона на града, тъй като бил безработен и нямал
парични средства. Около 17,00 часа подсъдимия прескочил оградата от задната
страна на двора на „Б.”ЕАД, в гр.С. на ул.”*********” № ** и влязъл в двора. Там
той демонтирал свързващите кабели към акумулаторите на бетон-помпа марка
„Мерцедес Actros” с рег. № ********, отнел два броя акумулаторни батерии марка
„Banner” 12VQ180Ah, изнесъл ги от двора и ги предал в пункт за вторични
суровини, известен като “Ибо”, находящ се в 7-ми квартал на
града, за което получил сумата от 85,00 лева. Около един час по-късно подсъдимият
се върнал до паркинга в двора на същото ЕАД „Бекастрой” и след като отново
прескочил оградата, демонтирал свързващите кабели към акумулаторите на паркиран
снегорин марка „Мерцедес Atego” с рег. № ********, отнел още два броя
акумулаторни батерии марка „Banner” 12VQ180Ah. Тъй като се уплашил от
приближаващите охранители, скрил акумулаторите до стената и избягал. След като
изчакал да се стъмни, подсъдимия отново влязъл в двора на дружеството и тогава
успял да изнесе двата акумулатора, след което ги предал срещу сумата от 80,00
лева, в друг пункт за вторични суровини, собственост на свидетеля Б. А. С.. Последният
ги предал за рециклиране в пункт в гр.С..
На другият ден, около 13,00 часа,
свидетелят Г. Т. С., работещ в „Б.”ЕАД като „ръководител транспорт”, отишъл в
двора на дружеството, за да прегледа техническото състояние на автомобилите и
установил, че бетон-помпата марка „Мерцедес Actros” с рег. № ******** и
паркираният до него снегорин марка „Мерцедес Atego” с рег. № ********са с
липсващи акумулатори. Свидетелят Станков подал сигнал за извършената кражба в
РУ на МВР С., като описал липсващите акумулатори по цвят, волтаж и ампераж, и
представил копия от фактури за закупуването им.
По образуваното досъдебно производство,
Б. К. И. предал доброволно с протокол от 29.12.2018 г. /л.27 от ДП/ два от
акумулаторите, като обяснил, че са намерени в пункт за вторични суровини „Ибо”
в 7-ми квартал на гр.С. и ги закупил от подсъдимия за сумата от 85,00 лева.
От
заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза
се установява, че пазарната цена на процесните акумулаторни батерии към
инкриминираната дата, след приспадане на овехтяването им, е общо 868 лева и е
формирана, както следва: 504 лева – за 2 броя акумулаторни батерии марка „Banner” 12VQ180Ah, всяка
с цена на придобиване 360 лева и 364 лева - 2 броя акумулаторни батерии
марка „Banner” 12VQ180Ah, всяка с цена на придобиване 260 лева.
За да възприеме описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд правилно е извършил изискуемата се
от закона преценка, че направеното от подсъдимия призание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на
досъдебното производство годни доказателства. Спазвайки изискванията на чл.305
от НПК, първоинстанционният съд е подложил на преценка доказателствените
източници и съпоставяйки по между им съдържанието, е аргументирал извода си за
обоснованост на направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението
от тези доказателства, респ. изводите си относно факта на извършеното на
процесната дата престъпление, връзката на подсъдимия с неговото авторство,
механизма и конкретните специфики, при които това се е случило. В хипотезата на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК не е необходимо извършването
на доказателствен анализ, а само положителен и обоснован отговор на въпроса,
дали признанието на изложените в обвинителния акт факти, се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства и дали приобщените в
първата фаза на процеса доказателствени материали са валидно събрани и
достатъчни за разкриване на обективната истина. В този смисъл първоинстанционният
съд не извършва анализ на доказателствените източници, какъвто се изисква
съобразно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите си за
подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от
обвинението и посочва доказателствената основа за този извод, както е сторил и
решаващия съд. За въззивната инстанция също не е налице задължение да извършва
анализ на доказателствата, като единствено следва да провери верността и
обосноваността на извода на първия съд за наличието на основания за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2
от НПК.
Настоящият въззивен състав, като извърши и
собствена преценка на доказателствените материали, събрани на досъдебното
производство, намира, че крайният извод за подкрепеност на признанието на подсъдимия
Е., направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, е формиран правилно. Този извод се
налага въз основа на преценка на валидно събраните на досъдебното производство
доказателства: гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. С., Б. С.; писмените доказателствени средства
– протокол за оглед на местопризшествие /л.19-23 от ДП/, протокол за доброволно
предаване от 29.12.2018 г. /л.27 от ДП/, протоколи за доброволно предаване от
30.12.2018 г. и 17.01.2019 г. /л.28 и л.29 от ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /л.30 от ДП/, 2 броя фактури /л.40 и 41 от ДП/,
характеристична справка, справка за съдимост на подсъдимия. Тези събрани на
досъдебното производство доказателства в
достатъчна степен обосновават фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съответно съставомерността на деянието.
Предвид възприетото от фактическа
страна, основано на самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от други
обективни доказателства, съставът на СОС споделя правните изводи на
първоинстанционния съд касателно оценката на престъпната деятелност на
подсъдимия Р.Е.. Напълно обосновано и в съответствие със закона, решаващият съд
е преквалифицирал извършеното от подсъдимия деяние по състава на чл.196 ал.1,
т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК, а не както е по
обвинението му кражбата да е извършена чрез използване на техническо средство
/неустановено/. Следва да се споделят като коректни съображенията на районния
съд, с които подсъдимия Е. е признат за невиновен и оправдан по обвинението му за
наличие на посоченото по-тежко квалифициращо инкриминираното му престъпление
обстоятелство.
Въззивният съд при внимателен
прочит на обвинителния акт, също както и първият съд, не намери въздигната от
прокурора фактология, която да обосновава тежкоквалифициращия признак - „за
извършването на кражбата да е използвано техническо средство”. При описанието на събитието прокурорът се е
задоволил да посочи в процесуалния си акт конкретните действия на подсъдимия по
отнемането на процесните вещи, мястото и времето на противозаконното им
отнемане, ЮЛ в чието владение същите се намирали, извършените от подсъдимия
разпоредителни действия с тях. След тази лаконична и достатъчна единствено за
субсумиране поведението на извършителя по основния състав на кражбата
фактология, никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не е отделено
специално внимание за описание на обстоятелствата, които според обвинението
налагат поддържаната по-тежка квалификация на деянието. Доколкото при
диференцираната процедура по глава 27-ма от НПК подсъдимия признава само
фактите, които са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, то извод
за обоснованост на самопризнанието му въз основа на събраните на досъдебното
производство, може да бъде правен единствено за тези факти. Няма процесуална
възможност съдът да запълни липсващата част от предмета на обвинението с факти
и обстоятелства, почерпени от събраните доказателства. С тези аргументи, в
случая първият по степен съд е приложил правилно закона и е оправдал подсъдимия
по повдигнатото му обвинение кражбата да е извършена чрез използването на
неустановено техническо средство.
При
установената фактология, правилно районният съд е приел за безспорно установено
от обективна страна, че подсъдимия Р.Е., на датата 28.12.2018 г., от
двор на „Б.”ЕАД, находящ се на ул.”**********” № ** в гр.С., е отнел процесните по брой и вид
акумулаторни батерии, на стойност 868 лева, от владението на посоченото дружество,
без съгласие на законния представител на последното, с намерение противозаконно
да ги присвои. Изпълнителното деяние “отнемане” в случая е осъществено
от подсъдимия Е., като същия е прекъснал досегашното владение върху посочените
движими вещи осъществявано от ЕАД „Б.” и същевременно е установил своя фактическа власт върху
тези вещи. Също така от обективна страна отсъства съгласие от страна на
законния представител на това дружество - владелец на процесните движими вещи
за отнемането им от подсъдимия, тъй като данните по делото установяват по
безспорен начин липсата на направено волеизявление от страна на оправомощено
лице - законен представител на ЕАД „Б.”, че е съгласен подсъдимия Е. да
установи фактическа власт върху вещите.
Правилно
е прието и, че от обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по
чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК, а
именно кражбата е извършена при условията на опасен рецидив. Това е така,
доколкото подсъдимия е извършил процесната кражба след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК – по НОХД № 618/2012
г. по описа на РС И., както и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер – по НОХД №
491/2014 г. на РС И., НОХД № 476/2014 г. на РС С., НОХД № 102/2015 г. на РС С.
и НОХД № 45/2016 г. на РС С.. В тази връзка и по този повод, напълно правилно и
законосъобразно първата инстанция е приела, че непосочването в диспозитива на обвинителния
акт на конкретните осъждания на подсъдимия, релевантни за квалификация на
деянието му като представляващо опасен рецидив, от една страна не съставлява
допуснато съществено процесуално нарушение в този акт, водещо до ограничаване
на правото на защита на обвиненото лице, а от друга страна – не представлява и
процесуална пречка в процедурата на съкратено съдебно следствие, съдът да
приеме за установени фактите за тези предходни осъждания на подсъдимия. Изтъкнатите
от първата инстанция подробни аргументи в тази насока напълно се споделят от
въззивният съд, поради което не се намира необходимост от повторното им
излагане.
Настоящият състав на СОС се съгласява и с изводите на първата инстанция, че
от субективна страна кражбата е осъществена при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,
тъй като подсъдимия Е. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние –
прекъсва досегашната и установява своя фактическа власт върху процесните акумулаторни
батерии, т.е. съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на тези вещи,
че последните са чужди и че липсва съгласие на собственика им за тяхното
отнемане. Също така подсъдимия е съзнавал и обстоятелството, че извършва
кражбата след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на ефективно
лишаване от свобода и след като е осъждан повече от два пъти на ефективно
лишаване от свобода за умшлени престъпления от общ характер, т.е. извършил е
кражбата при условията на опасен рецидив. Подсъдимият Е. е предвиждали и
общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване.
От
субективна страна е налице и специален субективен признак – подсъдимия Е. е
отнел процесните акумулаторни батерии с намерение противозаконно да ги присвои.
Противозаконното присвоително намерение на подсъдимия е обективирано в
действията му след извършване на деянието, изразяващи се в извършване на
действия от негова страна, насочени към пренасяне на вещите далеч от мястото на
престъплението и последвалите разпоредителни действия с тях.
Във връзка с гореизложеното
следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват авторството на
подсъдимия Е. в извършването на инкриминираното му престъпление и неговата правна
квалификация, като от страна на защитата на подсъдимия се оспорва единствено
справедливостта на определеното наказание за това престъпление, извършено от
подсъдимия. Това оплакване във въззивната жалба на подсъдимия, поддържано от
защитата му и в съдебното заседание пред СОС, се прави в посока неговото /на
наложеното на подсъдимия наказание/ необосновано завишаване, поради
определянето му по реда на чл.58а ал.1 от НК, а не при условията на чл.55 от НК. Тези доводи на защитата се възприемат като неоснователни от настоящата
инстанция. Нещо повече – по мнение на настоящият въззивен състав изводите на първостепенният съд, обосновали
определянето на наказание лишаване от свобода в минималния размер за извършеното от подсъдимия Е. престъпление по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29 ал.1,
бук.”а” и „б” от НК, редуциран по реда на чл.58а ал.1
от НК, не са съобразени с
правилата за преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на
подсъдимия. Индивидуализацията на това наказание при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства е извършена от първата инстанция в
несъответствие с установените по делото данни, обосноваващи преобладаващо наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия Е. обстоятелства. Първият съд правилно е отчел като утежняващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства – множеството му осъждания /извън тези, които са взети в
предвид при правната квалификация на процесното деяние/ и то все за
присвоителни престъпления,
характеризиращи го като личност с трайни престъпни навици. В
допълнение на това е и личностната характеристика на подсъдимия Е., формирана
от установените по делото данни за регистрирани криминални прояви, извършени от
него, липсата на изградени трудови навици, склонност към
злоупотреба с алкохол и прояви на саморазправа с полицейските органи, чести
случаи на укриване от органите на реда. Към тези обстоятелства, отегчаващи наказателната
репресия, въззивният съд следва да добави и това, че механизма на разглежданото престъпно деяние манифестира проявена от
подсъдимия дързост и упоритост при осъществяване на престъпните последици,
доколкото същото е изпълнено чрез две отделни деяния, извършени през непродължителен
период от време, при едни и същи обстоятелства, като второто се е явило
продължение на предсшестващото го. Поведението на подсъдимия се явява достатъчно укоримо и на основание
обстоятелството, че възпиращо, предупредително и поправително не му е
въздействало нито едно от осъжданията му /общо 19
на брой/ за същите по вид престъпления, за повечето от които са му
били налагани и той
е изтърпял наказания „лишаване от свобода”. Очевидно е, че с извършването на
настоящото деяние от подсъдимия Е. /поредното извършено от него присвоително престъпление
в системата на извършени от него такива за периода от 2008 г. до 2018 г./,
същия демонстрира чувство за
безнаказаност и
трайна нагласа към нарушаване на закона и извършване на престъпления.
Като смекчаващи наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства, първият съд е отчел „критичното му отношение към
извършеното деяние и процесуалната му изрядност в
съдебното производство”.
Възприемането на тези обстоятелства обаче не намира опора в данните по делото.
Така, възприетата за
проявена от страна на подсъдимия процесуална изрядност, изразяваща се в
надлежното му явяване в заседанията на първата инстанция, не може да бъде възприемана като
смекчаващо обстоятелство. Това е така, доколкото физическото присъствие на подсъдимия в проведените
от районния съд съдебни заседания е било осигурено във всички случаи, чрез
превеждането му от затвора – гр.С., където същият е пребивавал за изтърпяване
на наказние лишаване от свобода.
По отношение на възприетото „критично отношение” на подсъдимия Е. към извършеното, следва да се посочи, че в случая
данните по делото сочат, че в последната си дума пред първоинстанционния съд,
подсъдимия единствено е заявил искане за налагането му на „минимално наказание”, а при разпита си в
досъдебното производство единствено е декларирал, че признава вината си и
съжалява за извършеното. Последният факт несъмнено подлежи на преценка в кръга
на обстоятелствата по чл.54, вр. чл.58а от НК, но не следва да се абсолютизира и то до степен,
че да повлияе съществено за смекчаване на отговорността на подсъдимия. Предвид
така поддържаната от подсъдимия процесуална позиция в първата фаза на процеса,
не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че същия е оказал активно
съдействие на разследването за разкриване на обективната истина по делото,
което също следвало да смекчи отговорността му.
В насока облекчаване наказателноправоното
положение на подсъдимия, не следва да бъде ценено направеното от негова страна
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, доколкото
същото е извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално
изявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последица от него
се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на смекчения режим
на наказателната отговорност по чл.58а от НК, каквото е сторил и районния съд
/в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./.
Паричната стойност на предмета на
процесното престъпление определена по
експертен път на сумата от 868 лева /сума близка до две минимални работни заплати за страната към момента
на инкриминираното деяние/ и степента, в която противозаконното отнемане на
инкриминираните вещи е засегнало възможността за ползване на превозните
средства, от които те са отнети /временна пълна невъзможност те да се използват
по предназначението им/, също не могат да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на процесната проява на подсъдимия Е., в сравнение с
типичната за престъпления от съответния вид. Ето защо така възприетите от
първостепенния съд за облекчаващи санкционирането на подсъдимия обстоятелства
не се споделят от настоящия състав.
След
като анализира посочените утежняващи положението на подсъдимия Е. обстоятелства
/като смекчаващо такова, въззивния съд отчете единствено горепосоченото/,
степента му на обществена опасност и тази на конкретно извършеното от него
деяние, въззивният съд прие, че същите не могат да обусловят определяне на
наказание в по-нисък размер от отмерения такъв от районния съд, респ.
прилагането спрямо него на смекчения режим на наказателната отговорност по
чл.55 ал.1, т.1, вр. чл.58а от НК, в какъвто смисъл е претенцията на защитата.
Напротив - следва да се отбележи, че този състав на въззивната инстанция счита,
че при определяне размера на наложеното на подсъдимия Е. наказание лишаване от
свобода, първостепенния съд е проявил снизходителност, доколкото съобразно
преобладаващото наличие на отегчаващи отговорността му обстоятелства /подробно
изложени по-горе/ е следвало да определи това наказание към максималния
предвиден в закона размер. Изложеното сочи на извод, че първата инстанция е
извършила неправилна преценка на обстоятелствата от кръга на визираните в
чл.54, вр. чл.58а ал.1 от НК, като е включила в оценката си обстоятелства,
които нямат характер на смекчаващи, респ. надценила е относителната тежест на
други от това естество, и същевременно е игнорирала съществуващи отегчаващи
такива, като по този начин е стигнала до ненамиращ основание в данните по
делото, извод за голям превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради липса на съответен протест против тази част на атакуваната присъда и
предвид наличната забрана за влошаване положението на подсъдимия, това
нарушение по приложението на закона, не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция.
Така, в
рамките на приложението на чл.58а ал.1 от НК при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за разглежданото престъпление и предвид липсата на
установена конкуренция с основанията за определяне на наказанието по реда на
чл.55, вр. чл.58а ал.4 от НК, първостепенният съд напълно правилно и
справедливо е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода по
правилата на чл.54, вр. чл.58а ал.1 от НК, а не по тези, предвидени в чл.55 от НК, в каквато насока е претенцията на защитата.
Изводът
на районния съд за наличие на материално-правна пречка за прилагане на чл.66 от НК по отношение на така определеното на подсъдимия наказание една година и
четири месеца лишаване от свобода, също е правилен и законосъобразен. Същият е
съобразен със статута на подсъдимия Е. на осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, лице. На основание чл.57 ал.1, т.2, бук.”б” от ЗИНЗС така определеното наказание на подсъдимия, правилно е постановено да се
изтърпи от него при първоначален „строг” режим.
Законосъобрзана е преценката на първата инстанция с оглед
имущественото положение на подсъдимия Е., да не му наложи факултативно
предвиденото за процесното престъпление наказание „конфискация”.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни
инстанции, правилно и законосъобразно са
възложени в тежест на подсъдимия Е. направените по делото разноски.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване или изменяване, респ.
отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да
бъде потвърден изцяло.
По
тези съображения и на основание чл.334 т.6, вр.
чл.338 от НПК С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 31 от 18.10.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 233/2019 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.