РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110200799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ВЛ. Н. срещу наказателно
постановление/НП/ № 21-4332-025026/06.12.2021г., издадено от началник
сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване
от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че не става ясно кое е
длъжностното лице, издало НП, преценено като нарушение на чл. 57, ал. 1, т.
1 ЗАНН. Поддържа се, че е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като
АУАН е съставен след изтичане на шест месеца от откриване на нарушителя.
Счита се, че невписването в НП на валидността на скоростомера, вида и
начина на функционирането му представлява процесуално нарушение. Моли
се да бъде отменено НП в частта, с която е наложено лишаване от право на
управление на МПС за срок от три месеца, тъй като същото се налага на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.03.2021г. в 15.29 часа жалбоподателят В. ВЛ. Н. управлявал лек
автомобил “Х” с ДК № в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на
движение от ул. „Кривенски път“ към Околовръстен път. Управляваният от
жалбоподателя лек автомобил до номер 326 се движел със скорост 111 км/ч
при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен
знак В-26. Скоростта на лекия автомобил била установена от служителите на
О”ПП”-СДВР с техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743FO,
записващо и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на
автомобила.
Собственикът на автомобила В. ВЛ. Н. бил призован да се яви в ОПП-
СДВР.
На 23.11.2021г. В.Н. се явил в ОПП-СДВР, подписал декларация по чл.
188 ЗДвП, в която декларирал, че на 28.03.2021г. в 15.29 часа лек автомобил
„Х“ с рег. № СА 1534 ТС е управляван лично от него. Свидетелят В.В.
съставил на В.Н. АУАН № 043089/23.11.21г. за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП. Актът бил предявен за подпис на жалбоподателя и той го подписал без
възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено от началник сектор отдел „ПП”-СДВР атакуваното наказателно
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни
наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – АУАН №
043089/23.11.2021г., декларация по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, протокол от проверка № 10-С-ИСИС/08.03.21г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство, ежедневна
форма на отчет, справка картон на водача, заповед № 8121к-13318/23.10.19г.
на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
2
министъра на вътрешните работи, гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. В.В., и вещественото доказателствено средство – 1бр.
снимка с данни за отчетени стойности на 28.03.21г. на мобилна система за
видеоконтрол и 1 бр. снимка на местоположението на техническото средство.
Гореизборените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и
единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се
довери на показанията на свидетеля, чиито показания установяват фактите от
значение по делото, и се намират в синхрон с писмените доказателства по
делото и приобщените веществени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е основателна.
При служебната проверка за законосъобразност на НП съдът установи,
че е основателно възражението на жалбоподателя за неспазване на срока по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство. Съгласно последната разпоредба АУАН се съставя в
тримесечен срок от откриване на нарушителя. В процесния случай съдът
счита, че този срок не е спазен, поради което и НП е незаконосъобразно
издадено. Процесното нарушение е извършено на 28.03.2021г., а АУАН №
043089 е съставен чак на 23.11.2021г., почти осем месеца след заснемането на
процесното МПС, което се е движело със скорост над разрешената за
съответния пътен участък. По делото не е приобщена справка от базата данни
на ОПП-СДВР, от която да може да се установи на коя дата е установено чия
собственост за заснетото МПС, така че собственикът да се призове в ОПП-
СДВР и да се установи чрез попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП дали
той лично или друго лице на процесната дата е управлявало автомобила му.
Информация относно собствеността на лекия автомобил, респективно
установяване на самоличността на лицето, което го е управлявало на
процесната дата, когато е заснет автомобилът, е могла да бъде извлечена от
базата данни на ОПП-СДВР още на датата на заснемането на нарушението.
Дори и информацията от базата данни да е получена в по-късен момент е
следвало в тримесечен срок да бъде съставен АУАН, така че да бъде спазен
срокът, предвиден в чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая не може да бъде оправдано
съставянето на АУАН почти осем месеца след заснемане на нарушението.
Административнонаказателното производство е образувано порочно – след
3
изтичане на предвидения законов срок за това, което влече след себе си
незаконосъобразност на процесуално основание и на обжалваното НП.
Съдът не споделя другите възражения на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Противно на твърденията на жалбоподателя не е налице нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като в НП изрично е посочено длъжностното лице,
издало НП, а именно – Даниела Димитрова Дескова, началник сектор при
ОПП-СДВР.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че следва в АУАН и
НП да бъдат отразени обстоятелствата, свързани с техническата проверка на
средството за измерване, вида и начина на функционирането му. В НП следва
единствено да се опишат признаците от обективната страна на нарушението.
В случая напълно достатъчно е да се посочи по какъв начин е отчетена
скоростта на движение на МПС, а именно - с автоматизирано средство за
измерване ARH CAM S1 с фабр. № . Въпросите, свързани с техническата
изправност на средството за измерване, удостоверяването, че то е одобрен
тип средство за измерване не са част от състава на административното
нарушение, че да бъдат посочвани в АУАН и НП, а подлежат на доказване в
хода на съдебното следствие чрез приобщаването на съответни писмени
доказателства. С оглед на това тези въпроси не се отразяват на обективната
съставомерност на деянието.
Неоснователно е твърдението, че за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП не се предвижда освен глоба и административно наказание лишаване от
право на управление на МПС за срок от три месеца. Именно такова
кумулативно наказание е наложено на жалбоподателя, но последното не
променя извода, че административнонаказателното производство е
образувано незаконосъобразно след изтичане на предвидения тримесечен
срок от откриване на нарушителя.
С оглед допуснатото нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН издаденото НП
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от приобщения
договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил 400 лева
адвокатско възнаграждение за един адвокат за въззивното производство,
4
поради което и съдът следва да осъди СДВР да заплати на жалбоподателя
В.Н. сумата 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде отменено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-025026/06.12.2021г.,
издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на В.
ВЛ. Н. са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя В. ВЛ. Н. 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5