РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500350 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 07.11.2022г по т.д. № 263/2021г СОС, І първоинстанционен
търговски състав, е осъдил ЗАД”Армеец” да заплати на Е. К. С. сумата от 40 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 679.65лв- обезщетение
за имуществени вреди , всички вреди претърпени от ПТП, настъпило на 18.09.2021г,
реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432
от КЗ, като е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за
претендираните размери от съответно 120 000лв и 1359.30лв. Съдът е приел, че по
делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца, но е приел
наличие на съизвършителство на деликта. Със същото решение СОС е отхвърлил
изцяло предявения иск от В. С. В. за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 30 000лв и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4931лв, претърпени от същото ПТП. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СОС е постановено при участието на трето лице, помагач на
1
ответника- Групама застраховане ЕАД.
Решението на СОС е предмет на въззивно обжалване с въззивни жалби от двете
главни страни и от подпомагащата страна.
Въззивниците – ищци Е. С. и В. В., представлявани от адв. Д. обжалват
решението на СОС в отхвърлителните му части с оплакване за неправилност.
Поддържат,че съдът е определил занижено , а не справедливо обезщетение за Е. С., че
неправилно е определял съизвършителство, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че съдът не е обсъдил всички относими към
размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени
като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет.
Поддържат, че неправилно съдът е отхвърлил исковете на В. В., че решението в тази
част е в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон.
Молят решението на СОС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове –
изцяло уважени.
Въззивникът- ответник ЗАД Армеец АД , представлявано от адв. Х., обжалва
решението на СОС в осъдителната част като неправилно и необосновано. Поддържа, че
водачът застрахован при него няма вина за настъпване на деликта и съответно
застрахователят не следва да носи отговорност за заплащане на претърпените от
ищците вреди. Поддържа още, че съизвършител на деликта носи по-голям обем
отговорност за неговото настъпване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и предявените искове изцяло отхвърлени, евентуално моли обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от ищците да бъдат намалени.
Третото лице- помагач Групама застраховане ЕАД обжалва решението на СОС в
частта, с която е прието наличие на съизвършителство, като поддържат, че в тази част
решението е необосновано и неправилно.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им
страна, с който отговор оспорват жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивниците –ищци се представляват от адв. Л., който въззивната жалба
и моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Оспорва жалбата на насрещната
страна. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.53 от
ЗЗД, че по делото се установява деликтно поведение на водача, застрахован при
ответника. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът – ответник ЗАД Армеец АД се представлява в о.с.з. от адв. Я., която
поддържа подадената жалба. Моли решението на СОС да бъде отменено, а
предявените искове – отхвърлени. Претендира разноски по делото, за които представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът- трето лице помагач Групама застраховане ЕАД не се представлява в
о.с.з.Депозира писмено становище, с която моли жалбата му да бъде уважена.
2
Поддържа,че по делото не се установява противоправно поведение на водача,
застрахован при него. Моли ако съдът установи съизвършителство да намали обема в
рамките на 10% за водача, застрахован при помагача.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищците и на третото лице- помагач.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от приетия протокол за ПТП с
пострадали лица, че на 18.09.2021г е настъпило ПТП между МПС Ауди А3,
управлявано от Я. Ч., МПС Опел Астра, управлявано от Р. Т. и МПС ДАФ с турска
регистрация, при което са пострадали В. В. и Е. С., пътници в МПС Опел Астра.
Не е спорно между страните, а и се установява от протокола за ПТП, че към
момента на ПТП при ответника е била застрахована гражданската отговорност на
водача на МПС Ауди АЗ.
3
Не се спори и се установява от протокола за ПТП , че отговорността на водача на
л.а. Опел Астра към момента на ПТП е била застрахована при Групама застраховане
ЕАД.
В о.с.з. на 14.10.2022г е разпитан свид. Я. Ч., който установява, че на 18.09.2021г
е катастрофирал при много силен дъжд. Установява, че е управлявал л.а. Ауди А3, на
изкачване към проход Траянови врата, било светло.Установява, че е предприел
изпреварване на товарен автомобил, защото не се виждало нищо от мъглата от
неговите колела, и в един момент се завъртял. Установява, че не е карал бързо, че е
останал в същата лента и след това го ударил друг лек автомобил по средата. Според
свидетеля този автомобил го ударил с неговата предна част в дясната страна между
двете врати. Установява, че ударът бил много силен. Според свидетеля в другия
автомобил отначало сякаш нямало никой пострадал, после едно момиче заминало с
линейки и едно момче. Според свидетеля той се е ударил в мантинелата след като
изпреварил камиона, а ударът с другия автомобил станал в изпреварващата лента,
където л.а. Ауди бил застанал.Според свидетеля той извършил изпреварването плавно
и внимателно. Установява, че той изпреварил, завъртял се, ударила се колата назад,
колата му угаснала и в това време видял другата кола, която се приближава. Според
свидетеля водачът на този автомобил не е имал възможност да види неговия мигач
защото идвал след доста време
В о.с.з. на 14.10.2022г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., който
установява, ПТП е реализирано светлата част от денонощието при нормална видимост
по автомагистрала Тракия”, в зоната на километър 51+300, в платното за движение в
посока София - Бургас при обилен дъжд. В дясната пътна лента се е движил товарен
състав с влекач марка „Даф” с турска регистрация с прикачено към него
полуремарке.Според вещото лице платното за движение по автомагистралата е било
предназначено за еднопосочно движение, съставено от две ленти за движение в
посоката, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „М1” и в
дясно на тях - лента за принудително спиране, отделена от дясната активна лента с
непрекъсната бяла линия „М1”. Участъкът е представлявал продължителна лява
хоризонтална крива за посоката на движение на автомобилите. След товарният състав
се е движил със скорост около 95 километра в час л.а Ауди А3 управляван от Я. Ч.,
който е предприел маневра за изпреварване на товарният състав, без да се убеди, че
може да извърши изпреварването за кратно време, като се движи е безопасна скорост.
При предприемане на маневрата л.а. Ауди А3 е попаднал в течащата вода, при което се
е получило аквапланиране и автомобилът е започнал ротационно движение около
вертикалната си ос, след което л.а. Ауди със задната си дясна част се е ударил в
инструменталния сандък, намиращ се в задна лява част на полуремаркето на товарния
състав и водачът Ч. е изгубил контрол над управлението. Автомобилът се установил
със задните колела в зоната на лявата, изпреварващата лента за движение на
4
автомагистралата, а с предните в дясната активна лента. В същото време, със скорост
около 110 км/ч, в лявата активна лента се движил л.а Опел Астра управляван от Р. Т..
Предвид конкретните пътни условия и малката надлъжна дистанция между двата леки
автомобила, Опелът се ударил с челната си част централната дясна странична
габаритна част на л.а. Ауди А3, след което двата автомобила са се установили в
мястета, описани в протокола за ПТП. Според вещото лице, от техническа гледна
точка, причините за ПТП са субективните действия на двамата водачи - на л.а. Ауди,
който е предприел изпреварване на товарен състав, без да се убеди, че може да
извърши изпреварването безопасно, и на л.а. Опел, чийто водач при движението си не
е спазил минималната безопасна надлъжна дистанция от движещият се пред нея лек
автомобил . В случая ,от техническа гледна точка, безопасна надлъжна дистанция е
разстоянието от 91,5 метра. Според вещото лице към момента на възникване на
опасността за движението на лек автомобил „Опел Астра”, водачката на автомобила е
имала реална възможност да възприеме опасността и при условие, че е спазвала
необходимата надлъжна дистанция от движещия се пред нея автомобил и
своевременно е реагирала за аварийно спиране, то удар не би настъпил. Според вещото
лице скоростта на движентие на л.а. Ауди А3 е била несъобразена с пътните условия,
поради което е настъпил и аквапланинг. Според вещото лице водачът на л.а. Ауди А3 е
можел да предотврати ПТП ако не е бил предприел изпреварване като се съобрази,че за
да изпревари безопасно товарният състав е следвало да поддържа скорост, която е била
над пределната безопасна скорост. Вещото лице сочи още, че л.а. Опел Астра на
всички места има монтирани предпазни самонатягащи се инерционни триточкови
колани. Според вещото лице същите са изключително ефективни при удари на ППС,
движещо се със скорост до около 90-100 километра в час и удар в неподвижна
преграда, но същите не предпазват от наранявания на пътуващите в автомобила,
причинени от навлизащи в купето предмети и деформации. Вещото лице сочи още, че
при по-високи скорости и удар в неподвижна преграда е възможно ползващият
предпазния колан да получи травми от самия колан.
В о.с.з. вещото лице допълва заключението си като сочи,че аквапланинг възниква
при съвкупност от обстоятелства, но при скорост над 85км/ч.
В о.с.з. на 14.10.2022г са изслушани заключенията на СМЕ, изготвени от в.л. д-р
Т., според който следствие на ПТП В. В. е получил счупване на лявата раменна кост в
горната й трета. Счупването е довело до затруднение на движението на левия горен
крайник за срок от около 5 месеца. По повод травмата пострадалият е подложен на
оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза
на фрактурата. Според вещото лице в първите 30-40 дни след травмата пострадалият е
изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, които с напредване на
възстановителните процеси са намалели до отзвучаването им. Понастоящем е
възможно при промяна на времето и физическо натоварване на крайника пострадалият
5
да изпитва болки, които ще се наблюдават доживот. Според вещото лице при правилно
протичане на възстановителните процеси в рамките на посочения възстановителен
период настъпва пълно възстановяване на функциите на увредения крайник. Вещото
лице сочи, че в кориците на делото няма приложена медицинска документация сочеща
наличие на усложнения от страна на травмата, което е основание експертизата да
приеме, че е настъпило пълно възстановяване. Според вещото лице всички приложени
счетоводни документи за направени разходи са пряко свързани с провеждането
лечение на травмите и техните последици. Според вещото лице в приложената
медицинската документация на името на пострадалият В. не са отразени контактни
травматични увреждания по кожата на гърдите и корема, които да могат да бъдат
причинени от поставен обезопасителен колан. Според експерта ако В. е пътувал на
задна седалка на лекия автомобил с поставен колан не би получил констатираната
счупване на лявата раменна кост.
Според вещото лице следствие на ПТП Е. С. е получила тежка коремна травма,
изразяваща се в десерозация на тънкото черво, контузия на корена на чревния опорак,
десерозация на възходящата и напречната част на дебелото черво, разкъсване на
множество места на лиг.гастроколикум, кръвонасядания в горния коремен етаж около
далака и свободно изляла се кръв в коремната кухина около 500мл, счупване на тялото
на трети поясен прешлен и на десния напречен израстък на същия прешлен. Според
вещото лице коремната травма по своя характер представлява мекотъканно увреждане,
което е със значителна тежест и реално застрашава живота на пострадалата,
счупването на трети поясен прешлен по своя характер представлява увреждане на
опорнодвигателния апарат и води до затруднение на движението на снагата за срок от
около 10 месеца. По повод травмата пострадалата е подложена по спешност на
оперативно лечение, при което е извършена лапаротомия. Налице е била реална
опасност за живота й. Според вещото лице през първите 30-35 дни след травмата
пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, които с
напредване на възстановителните процеси са намалели до отзвучаването им. Според
вещото лице причинените следствие на произшествието травматични увреждания
подлежат на пълно възстановяване. Вещото лице сочи, че в кориците на делото няма
медицинска документация удостоверяваща наличие на усложнение от страна на
уврежданията. Доживот ще се наблюдава козметичен дефект по предната коремна
стена останал следствие на оперативната интервенция и изразяващ се в
постоперативния ръбец, който води до загрозяване на външния вид. Вещото лице дава
заключение, че при настъпване на ПТП пострадалата е била с правилно поставен
обезопасителен колан. Според експерта всички приложени счетоводни документи за
направени разходи са пряко свързани с провеждането лечение на травмите и техните
последици. Направеното към дата 13.10.2021г. МРТ изследване на поясни прешлени
може да бъде заплатено от НЗОК, след като е назначено с направление от невролог и се
6
издаде разрешение за плащане от РЗК.
В о.с.з. на 14.10.2022г са изслушани свидетелите Петя А. и А. Б..
Свид. Б., майка на Е. С., установява, , че след операцията на дърщеря й, тя
прекарала в реанимация една седмица и я преместили в хирургия в „Света Анна“. Там
тя имала необходимост от постоянна помощ, дори и за физиологичните си нужди.
Свидетелката установява,че ищцата започнала много бавно възстановяване, с
рехабилитации, нямала сили да седне. След още десетина дни я изписали от болницата
с носене постоянно на корсет, който можело да сваля само докато е в хоризонтално
положение. Установява,че лекар в Пирогов ги посъветвал първоначално да пробват
пострадалите прешлени да се възстановят по естествен начин, което ще е доста по-
бавно. Това наложило два пъти в месеца, след това понарядко, да правят скенер, ЯМР.
Свидетелката установява, че в момента ищцата не спортува, не може да вдига тежко,
работи седнала по осем часа дневно, което не е добре за нея. Установява още, че
ищцата трябва да съобразява всяко движение - трябва да е с приклякане, не може
свободно. Установява още, че следствие на коремната операция за ищцата са
забранени пикантни храни, студени напитки, газирано, преработени термично храни .
Установява , че ищцата страда от сраствания , от които изпитва силни
болки.Установява, че психически се е сринала, че се страхува от повторяемост на
инцидента, че се страхува да пътува в автомобил
От разпита на свид. А., майка на В. В. се установява,че лечението на сина й
продължава. Установява, че след операцията ищецът плачел денонощно, изпитвал
силни болки. Установява ,че и до ден днешен е изнервен, не може да спортува , а преди
това тренирал активно. Установява,че ищецът е спрял почти всичките си контакти,
затворил се е вкъщи. Установява, че лечението на сина й продължава, че ходи на
рехабилитация, вкъщи сам прави упражнения, има желанието да стане пълноценен
човек. Установява, че той и до ден днешен взема обезболяващи. Установява, че преди
катастрофата ищецът бил весел, а сега е точно обратното - един сърдит човек, който не
комуникира с никого.
Свидетелите споделят факти, възприети от тях като очевидци. Показанията са са
житейски логични и могат да бъдат предитирани в частите, в които се подкрепят и от
събраната по делото медицинска документация.
По делото са представени доказателства – фактури на името на ищцата- за
направени разходи във връзка с лечението й в размер на 1359.38лв и фактури на името
от ищеца във връзка с неговото лечение за сумата от 4931лв.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС Ауди А3 Я.
Ч. противоправно е увредил ищците. Същият при неспазване на правилата за
движение по пътищата причинява ПТП, при което ищците претърпяват телесни
увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните
7
свидетелски показания на самия Ч. и САТЕ, съобразно които водачът на МПС Ауди
А3 е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.20,ал. 1 от ЗДвП и на чл. 42,ал.2,т.3
от ЗДвП. Водачът на МПС е управлявал автомобила си като е предприел маневра,
налагаща скорост, в рамките на законоразрешената, но несъобразена с пътните
условия- рисково изпреварване. Самият водач на МПС Фолкваген установява като
свидетел,че ПТП е настъпило при много силен дъжд. Отделно от това САТЕ
установява, че скоростта, с която Ч. извършва маневрата „изпреварване” на товарен
автомобил е над съобразената и това именно е причинило аквапланинг, при който л.а.
Ауди А3 се е завъртял и застанал на пътя на л.а. Опел, в който са пътували ищците,
установява, че без предприемане на изпреварване ПТП не би настъпило- л.а. Ауди не
би поднесъл, не би се завъртял и препречил пътя на л.а. Опел. Всичко това навежда на
извод, че предприетата маневра от водача на л.а. Ауди А3 е несъобразена с правилата
за движение по пътищата, тъй като водачът на автомобила е предприел изпреварване
без да се убеди, че като се движи с безопасна скорост може да извърши изпреварването
за кратко време /нарушение на чл. 42,ал.2,т.3 от ЗДвП/, както и не е контролирал
непрекъснато превозното си средство/нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП/. Решението да
се изпреварва товарния автомобил при скоростите на движение на двата автомобила-
товарен и Ауди А3- при конкретните пътни и атмосферни условия налага
извършването на маневра при несъобразена скорост, а не с безопасна скорост, което
фактически е довело до завъртането на л.а. Ауди А3 и до процесното
ПТП.Извършването на необезопасена маневра с несъобразена скорост е противоправно
поведение, такова в нарушение на разпоредби от ЗдвП. За да бъде безвиновно
поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат-
увреждане или смърт- следва този водач да е изпълнил предписанията на правилата за
движение, но да не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на деликта. В случая маневрата „изпреварване” предприета от водача на
л.а. Ауди А3 е при условия и със скорост , при които водачът не е държал постоянно
автомобила под свой контрол, което е нарушение на чл.20,ал.1 и чл. 42 от ЗДвП.
Водачът на МПС следва да спазва разпоредбите на закона , да съобрази движението си,
маневрите и скоростта си на движение с обективните условия, при които управлява
автомобила си. В случая водачът на л.а. Ауди А3 не е спазил тези условия за безопасно
шофиране , извършил е нарушение на правните норми, регламентиращи движението
по пътищата, поради което не може поведението му да се приеме за невиновно и
настъпилото увреждане да се приеме за последица от случайно деяние. Съдът приема,
че водачът на МПС Ауди А3 е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй
като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели
настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето
защо, съдът приема, че водачът на л.а. Ауди А3 е действал виновно и противоправно ,
тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна
8
точка увреждания на ищците. Поради изложеното следва да се приеме,че е налице
състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение
на увредените лица , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за
заплащане на увредените лица на обезщетение за причинените им вреди на деликтно
основание. Съдът приема, че по делото е установена и причинната връзка между
реализираното ПТП и вредите, претърпени от ищците. Вследствие неправомерното
поведение на водача на л.а. Ауди А3 ищците са претърпяли физически травми,
лекуването на които са им причинили болки, страдания и дискомфорт. Описаните
вреди настъпили за ищците, се явяват закономерна и логична последица от действията
на увреждащото лице. Предвид изложеното съдът приема,че са налице елементите от
състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищците да претендират обезщетение
за претърпяните от тях вреди породени от неправомерното поведение на водача на
МПС, съответно и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената
отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема,че предявените искове са доказани по
основание. Дружеството застраховател по застраховка ГО се явява пасивно
материалноправно легитимно да отговаря по исковете за обезщетяване на вреди
причинени деликтно от застрахован водач по застраховка ГО.
Ответникът застраховател навежда възражение за съизвършителство на деликта,
като сочи, че и друг водач на МПС, не само застрахования при него, е виновен за
деликтното увреждане на ищците
По делото няма предявен иск против съизвършител на деликта, действал наред
със застрахованото при ответника лице- водач на МПС Ауди А3. Привличането на
трето лице помагач на страната на застрахователя не разширява предмета на спора,
въведен с исковата молба от ищеца. Ето защо не е предмет на изследване в настоящото
производство поведението и на друг водач, застрахован при застраховател, различен от
ответника. Привличането на помагач има за предмет обвързването на главната и
подпомагащата страна със задължителната сила на мотивите при евентуален бъдещ
спор между тях, но не и установяване на факти, невъведени като спорни между
главните страни с исковата молба и отговора към нея. Нещо повече, дори и да е
налично съизвършителство при увреждането на ищците, то на основание чл.53 от ЗЗД
съизвършителите отговарят солидарно спрямо увредените лица. На осн. чл. 122 от ЗЗД
кредиторът- увреденото лице- може да търси изпълнение на цялото задължение от
които и да е от солидарните длъжници. В този случай този длъжник дължи пълно
удовлетворение на кредитора, а уреждането на отношенията между солидарните
длъжници е между тях- извънсъдебно или в отделно производство.
Ето защо наведеното възражение за съизвършителство по делото е ирелевантно за
спора и следва да бъде оставено без уважение.
9
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП имат и ищците, които са
нарушили разпоредбите на чл.137а от ЗДвП и не са ползвали обезопасителни колани
към момента на настъпване на ПТП.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него
възражения, доказва по категоричен начин , че ищецът В. В. е пътувал без правилно
поставен обезопасителен колан. В този смисъл е неоспореното заключение на СМЕ,
като вещото лице изрично сочи,че при поставен колан ищецът В. не би претърпял
процесната травма. Изложеното представлява нарушение на чл.137а от ЗДвП.
Поведението на ищеца е противоправно и в причинна връзка с настъпилото ПТП.
При определяне на обема на съпричиняване съдът отчита, че вината на водача на
МПС за настъпване на ПТП е по-голяма от тази на ищеца. Водачът на л.а. Ауди А3 е
допуснал сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата- предприел е
необезопасна маневра при тежки пътни и атмосферни условия , която маневра му е
наложила движение с несъобразена скорост. Ето защо, съдът приема, че
съпричиняването от страна на ищеца е установено в обем на 30%, което прави
възражението на застрахователя основателно в посочения обем.
От изслушаната СМЕ по делото се установява,че ищцата С. е пътувала с
правилно поставен обезопасителен колан. Същата няма доказано противоправно
поведение във връзка с настъпилото деликтно увреждане и по отношение на нея
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
10
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата С. е била на
20години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищцата травми- тежка
коремна травма, с излив на кръв в коремната кухина, разкъсвания, кръвонасядания и
счупване на трети поясен прешлен и десния напречен израстък на този прешлен, като
съобрази ,че състоянието й е било животозастрашаващо, като съобрази
продължителността на възстановителния период-поне 10 месеца, претърпяната
операция, първоначалните /за около месец/ интензивни болки, невъзможността за
самостоятелност в ежедневието и нуждата от помощ в първите месеци, като съобрази
претърпяния стрес от ищеца, промяната в начина на живот, установените последици от
травмата- носенето на оперативен белег, прояваващите се и понастоящем болки, но и
като съобрази настъпилото възстановяване на ищцата съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени
вреди възлиза на сума от 100 000лв.
По отношение на ищеца В. се установява,че към момента на ПТП е бил на
22години.
Съдът като съобрази претърпените от него вреди- счупване на лява раменна кост,
претърпяната операция, продължителността на възстановителния период- около 5
месеца, първоначалните силни болки, установените промени в начина на жимот на
ищеца- невъзможността да товари ръката си и да спортува, както и настъпилото
вследствие стреса затваряне в себе си , но и като съобрази физическото възстановяване
на ищеца съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за
претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 30 000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в
случая 2021г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в страната,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното и като съобрази приетия размер на съпричиняване съдът
приема, че предявеният осъдителен иск от ищеца В. следва да бъде уважен за сумата от
21 000лв.
Предявеният иск от ищцата С. следва да бъде уважен за сумата от 100 000лв.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди
Съгласно указанията дадени с ППВС № 4/1968г- т.7 и т.11, приложими и към
настоящия случаи, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
11
разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
По делото са представени неоспорени от ответника документи за плащане на суми
по лечението на ищците, които са издадени в периода на тяхното лечение и на тяхно
име. Според вещото лице, изготвило СМЕ, тези разходи са били необходими за
лечението на ищците. Платените средства за лечение на пострадалото лице при
деликта безспорно са имуществени вреди, причинени от деликта. Това са разходи
направени за лечението на увреден при деликт и увреждащото лице дължи тяхното
репариране. Задължението на увреждащото лице съществува и понастоящем, не е
погасено и той дължи на ищците да възстанови разходите, направени за тяхното
лечение. Съответно това задължение тежи и върху застрахователят на неговата ГО.
Установява се,че ищцата С. е заплатила за своето лечение 1359.30лв, която сума
следва да се възложи възху застрахователя. Ищецът В. е заплатил за своето лечение
сумата от 4931лв, от която сума като се съобрази съпричиняването, ответникът дължи
3451.70лв.
Върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие.
Ищците претендират заплащане на лихва за забава от последващ момент от
21.12.2021г, от която дата ответникът дължи обезщетение за забава върху главниците
до окончателното изплащане на сумите.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Е. С.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000лв до
100 000лв и за сумата над 679.65лв до 1359.30лв- за имуществени вреди и така
предявените искове следни да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху тях.
Решението на СОС следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете
на В. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 21 000лв и
обезщетение за имуществени вреди за сумата от 3451.70лв и така предявените искове
следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главниците. В останалата
част решението на СОС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СОС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
12
Против размера на възприетите от СОС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищцата С. се дължи възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА в размер на още 2610лв. На пълномощника на ищеца В. се
дължи възнаграждение по чл.38 от ЗА за защита пред СОС в размер на 1104.56лв.
Застрахователят дължи по сметка на СОС държавна такса и съдебно-деловодни
разноски от още 3404.84лв.
С оглед изхода от спора решението на СОС следва да бъде отменено в частта, с
която ищцата С. е осъдена да заплати разноски над 1263.55лв, а ищецът В.- разноски за
сумата над 3345.21лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 1401лв.
Пред въззивната инстанция пълномощникът на ищците претендира
възнаграждение за защита по реда на чл.38 от ЗА. За защита на ищцата С. на адвокат Д.
се дължи сумата от 4360.40лв, а за защита на ищеца В.- сумата от 1104.56лв, с оглед
уважената част от исковете им.
Застрахователят претендира разноски за държавна такса и заплатено адв.
възнаграждение.Разноски за държавна такса, поради неоснователността на въззивната
жалба на застрахователят, не му се дължат. С оглед отхвърлената част от исковете на
застрахователят се дължи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
992.51лв, с ДДС- 1191.01лв. Сумата се получава като се съобрази отхвърлената част от
исковете /30400лв от претендирани 156210лв и заплатеното адвокатско
възнагражедние от 5100лв/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 114 от 07.11.2022г , постановено по т.д. № 263/2021г на
Софийски окръжен съд , 1 първоинстанционен търгоски състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените искове против ЗАД Армеец от Е. К. С. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000лв до 100 000лв и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 679.65лв до 1359.30лв,
в частта, с която са отхвърлени исковете на В. С. В. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 21000лв и за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 3451.70лв, както и в частта, с която Е. К. С. е осъдена
да заплати разноски за сумата над 1263.55лв , а В. С. В. е осъден да заплати разноски за
сумата над 3345.21лв лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
13
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД с ЕИК ********* да заплати на Е. К. С. с ЕГН
********** сумата от още 60 000лв – разликата между присъдените 40 000лв и
дължимите се 100 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от още 679.65лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени от
ПТП, настъпило на 18.09.2021г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху главниците , считано от 21.12.2021г до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД с ЕИК ********* да заплати на В. С. В. с ЕГН
********** сумата от 21000лв –обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
сумата от 3451.70лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени от
ПТП, настъпило на 18.09.2021г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху главниците , считано от 21.12.2021г до окончателното им изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114 от 07.11.2022г , постановено по т.д. №
263/2021г на Софийски окръжен съд , 1 първоинстанционен търгоски състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Я. Д. сумата от
още 9179.52лв - възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции, на осн.
чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд сумата от още 3404.85лв- държавна такса и съдебно деловодни разноски,
а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата от 1401лв- държавна такса за
въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. С. В. ЕГН ********** и Е. К. С. с ЕГН ********** да заплатят на
ЗАД Армеец АД с ЕИК ********* сумата от 1191.01лв- адв. възнаграждение за защита
пред САС, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на застрахователя-
ответник - Групама застраховане АД.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14