РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Благоевград, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101540 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** представлявано от изпълнителните директори **** и ***
срещу Е. Г. С., ЕГН **********, от с. *****.
Претендира се ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в общ размер на
9004,50 лв., от които 8979,50 лв. - главница, представляваща изплатено от последния на
трето лице обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответницата като водач на
моторно превозно средство, което е било застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „БУЛ ИНС“ АД и 25 лв. -
ликвидационни разноски.
Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на
делото до окончателното погасяване, както и сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 17.05.2019г., на път ПП-1Е79396т-200км., било реализирано ПТП с
участието на МПС “****з”, с peг. № ****, управлявано от ответницата Е. Г. С. и МПС
“****”, с peг № *****, управлявано от ******. Сочи, че от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1046-336, се установявало, че причините за
произшествието били в резултат на виновно и противоправно поведение на ответницата,
която на сух асфалтов път, при ясно време, предприема маневра изпреварване при наличие
на насрещно движение, в резултат на което с предна лява част се блъснала в насрещно
движещото се посока за гр. Благоевград МПС “*****”, което МПС се завъртяло, навлязло е
в насрещната пътна лента и се блъснало последователно в МПС “*****” и в еластична
ограда отляво, както и в МПС “****”, с peг. № *****, който се движел посока гр.****.
Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални щети на МПС “****”, с
peг. № *****. Било констатирано, че ответницата Е. Г. С. е управлявала МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - 0.98 %о. Излага, че
МПС “****з”, с peг. № **** е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в
ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/118001517278, която към момента
на събитието е била валидна. Навежда, че в ищцовото дружество била заведена щета под №
**********, като констатираните щети по МПС ****”, с peг. № ***** били: подкалник ПВЦ
1
преден десен, подкалник ПВЦ преден ляв, основа преден калник ляв, рог преден ляв, рог
преден десен, кожух вентилатори, конзола двигател десен, тампон ск. кутия, стартер, кутия
релета и др. Излага, че след направена оценка на щетата било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 6 571,14 лв. и 2 408,36 лв. (общо 8 979,50лв.) на собственика на
увреденото МПС “****”, с peг. № ***** - ******. Поддържа, че с плащането на
застрахователното обезщетение встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, поради което с писмо била уведомена ответницата за възстановяване размера на
застрахователното обезщетение, но същата до настоящия момент не е изплатила същото,
поради което се иска същата да заплати застрахователното обезщетение в размер на 8979,50
лв. - главница и ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
Ответницата признава предявения иск за главница. В тази връзка не оспорва
обстоятелството, че на 17.05.2019 г. на път ПП-1Е79396т-200 км., имало ПТП, което било
причинено по нейна вина като водач на лек автомобил марка „*****", с ДК № ****, който
автомобил бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност в ЗД
„БУЛ ИНС” АД, с валиден срок на действие от 25.08.2018 г. до 24.05.2019 г. Не се оспорва,
че ПТП-то е настъпило в резултат на предприета от нея маневра изпреварване, в резултат на
което се блъснала в насрещно движещото се МПС „*****“, което в резултат на удара се
завъртяло и ударило движещите се към този момент други МПС. Не оспорва, че в резултат
на причиненото от нея ПТП били причинени имуществени вреди на застраховано при ищеца
имущество описани в протокол за извършен оглед на МПС /опис-заключения/ от 11.06.2019
година; 30.05.2019 година; 29.05.2019 година и калкулация – ремонт, както и че ищецът
застраховател е бил заплатил застрахователно обезщетение в размер на общо 9004,50 лв.
Оспорва се единствено претендираното искане за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и съдебно-деловодните
разноски, като се сочи, че ответницата по никакъв начин не е дала повод за завеждане на
настоящото дело. В тази връзка заявява, че научила за претенцията на застрахователя с
получаването на препис от исковата молба. Поддържа, че не била получила сочената от
ищеца Регресна покана с изх. № РГ-01091/29.11.2021г.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сума в общ
размер на 9004,50 лв., от които 8979,50 лв. - главница, представляваща изплатено от ищеца
на трето лице обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответницата като водач на
моторно превозно средство, което е било застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „БУЛ ИНС“ АД и 25 лв. -
ликвидационни разноски.
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано
лице, депозиран е и пред компетентния съд.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по
искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е
признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се
разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, ответницата с изявлението й, обективирано, както в писмения отговор на
исковата молба, така и в проведеното на 26.02.2024г. открито съдебно заседание е направила
2
изрично признание на предявената от ищеца срещу нея искова претенция. На тази извод
насочва и изричното изявление на ответницата, че потвърждава така депозиране от нея
становище, направено с отговора на исковата молба, а именно: че признава предявения
срещу нея иск.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е
вземане, произтичащо от наличието на право на регрес на ищеца застраховател. В този
контекст правата, признатите от ответницата Е. Г. С., не противоречат нито на закона, нито
на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в
предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответницата може да се
разпорежда.
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да
бъде уважена.
Макар и да признава иска, ответницата не е платила задължението си, поради което дължи
законната лихва за забава считано от подаването на исковата молба.
Относно разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява
гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на
едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на
другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно
правния спор.
Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.
Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно
правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото,
право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено
изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено,
че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В настоящия
случай е спорно дали ответницата е станала причина за завеждане на делото. В тази връзка
ищецът сочи, че виновният водач се считал задължен още към датата на деликта, а не към
датата на уведомяване на задължението от страна на ищцовото дружество. От своя страна,
ответницата изразява позиция, че регресната покана не й е била изпратена на настоящия
адрес, както и че е научила за претенцията на застрахователя с получаването на препис от
исковата молба. Настоящият съдебен състава намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответницата не е
дала повод за завеждане на делото, като същата е и признала иска. В тази връзка не може да
се сподели тезата на ищеца, че виновният водач се считал задължен още към датата на
деликта, а не към датата на уведомяване на задължението от страна на ищцовото дружество.
Това е така, защото обстоятелството, че виновният водач е управлявал лекия автомобил след
употреба на алкохол е основание за възникване на правото на застрахователя на регрес, но
няма отношение към последващото поведение на ответната страна при реализираното на
посоченото право на регрес. Следва да се отбележи, че ищецът не е доказал твърдението си,
че преди образуване на делото е връчил регресната покана на ответницата. Това е така,
защото регресната покана на ищеца /върната като непотърсена/, не може да се счита
връчена, тъй като не е изпратена на настоящия адрес на ответницата, който към този момент
е бил в с. ****, видно от справката за адрес по делото. Ответницата е научила за предявената
срещу нея претенция едва с получаване на препис от исковата молба. С оглед изложените
съображения направените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка. При това
положение право на разноски има ответницата, която претендира такива в размер на 400 лв.,
3
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. При определяне на
дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на
ищеца възражение за прекомерност за претендираното от ответницата адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако
претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски
възнаграждения. Ответницата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
като с оглед цената на иска минималният размер на адвокатския хонорар е 1200,45 лв. (арг.
от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). При това положение исканото адвокатско възнаграждение
не се явява прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр.
Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, от с. ***** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявано от изпълнителните
директори **** и ***, следните суми:
- 9004,50 лв. /девет хиляди и четири лева и петдесет стотинки/ – главница,
представляваща изплатено от ищеца на лицето ****** застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, направени за неговото определяне, за имуществени вреди по лек
автомобил “****”, с peг. № *****, настъпили в резултат на ПТП от 17.05.2019 г. на път ПП-
1Е79396т-200км. в района на гр. Благоевград, виновно причинено от ответницата при
управление на лек автомобил МПС “****з”, с peг. № ****, за който е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” съгласно полица №
BG/02/118001517278 от 25.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2023г., до окончателното погасяване.
Присъдените суми на ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** представлявано от изпълнителните директори **** и ***, да се
преведат от ответницата Е. Г. С., ЕГН **********, от с. ***** по следната банкова сметка –
IBAN: **** **** *****, BIC: ********, „Банка ДСК“ АД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** представлявано от изпълнителните директори **** и ***, да
заплати на Е. Г. С., ЕГН **********, от с. ***** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за производството по гр. д. №
1540/2023г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4