М О Т
И В И П О Н
Ч Х Д № 247/2016г П О О П И С А
Н А Д Р С
Д.Г.В., ЕГН **********,***,
с тъжба е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.С.В. - роден на *** ***,
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, не осъждан, със средно
образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, за това, че 13.02.2016 година, около 11:45 часа в двора на къща,
находяща се в с. К., област К., ул. „***” № 9, е казал и извършил нещо
унизително за честта или достойнството на Д.Г.В. *** в негово присъствие - „ти
ма курво мръсна…, махай се оттука… че ти
го турим у газо (като едновременно с изричането на думите същият с жест е
показвал как ще го направи), нема да легна с тебе никога бе боклук”, като
обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
С
подадената до ДРС, тъжба е предявен граждански иск от страна на тъжителя,- Д.Г.В., ЕГН **********,***, срещу подсъдимия К.С.В. - роден на *** ***,
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно
образование, неженен, безработен, с ЕГН **********, ,с правно основание чл.45 от ЗЗД,в размер на 3000.00 лева за претърпените от същия неимуществени
вреди в резултат на престъплението, болки и страдания в резултат на деянието по
чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК ,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието
до окончателното им изплащане.
След
като е докладвал молбата и е изслушал становищата на страните по предявения
граждански иск, съдът го е приел за съвместно разглеждане,в настоящото НЧХД, и е конституирал тъжителя в качеството му на
граждански ищец по делото.
По време на съдебните прения тъжителят , чрез
адвокат В., е поддържал обвинението, като адвокат В.,счита,че от всички събрани
и приложени доказателства по делото както гласни така и писмени,безспорно се
установява фактическата обстановка описана в тъжбата, а именно, че подсъдимия е
осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл.130
ал.1 от НК,така и състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.С оглед на
което,моли съдът да признае подсъдимия за виновен, по така повдигнатото му и
предявено обвинение,и му бъде наложено справедливо наказание, и да бъде уважен
така предявения граждански иск.
Подсъдимият
К.С.В.,не се признава за
виновен,твърди, че не е извършил деянието за което с тъжбата му е повдигнато
обвинение и моли да бъде признат за не виновен.
Защитника
на подсъдимият К.С.В.,адвокат И., моли същия да беде признат за не виновен по
така повдигнатото му обвинение,счита че обвинението не е доказано по несъмнен
начин,така както изисква закона.
Съдът
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
показанията на разпитаните по делото свидетели ,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
По фактическата обстановка:
Подсъдимият К.С.В. е син на свидетелката Верка
Стоилова В. от първият и брак, а свидетелят С.В. е брат на
подсъдимия.Тъжителката Д.Г.В. е негова съпруга.След смъртта на съпруга и
свидетелката Верка Стоилова В. живее при сина си Александър.Отношенията им са
влошени поради възникнал имотен спор.
На 13.02.2016г,. около 11.45 часа, тъжителката със
съпруга си и детето се прибирали от пазар в гр.Дупница.Сваляйки още багажа от
пазара пред къщата в която живеят страните по делото, към тях се приближил
съседа им В.Н.,който помолил свидетеля Александър В. да му услужи с
токоизправител.Всички се отправили,към къщата в която живеят страните по делото.Влизайки
в дома си свидетелят Александър В. видял че подсъдимия К.В., и още едно лице
нещо мерят прозорците на първия етаж на къщата.Виждайки това свидетеля
Александър В., извадил своят мобилен апарат и започнал да снима.Между двамата
братя започнала разправия,и чувайки това тъжителката излязла на двора като с
нея излязла и свидетелката Верка В.,като тъжителката се качила на
терасата,където бил подсъдимия с намерението да го попита и тя какво точно
прави,при което подсъдимия,през прозореца замахнал към тъжителката но тя се
отдръпнала и не могъл да я удари. След като не могъл да я удари, подсъдимия
започнал да я обижда като казал:”Ти ма курво мръсна…..,че ти го турим у
газо….нема да легна с тебе никога бе боклук………”.Като това било казано от
подсъдимия в присъствието на нейния съпруг, дете, свекърва й, и съседа им
свидетеля Н., както и в присъствието на лицето което заедно с подсъдимия мерило прозорците.На място била повикана
полиция от тъжителката.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка
като даде вяра на показанията на свидетелите-
В.Б.Н.,Александър С.В.,Верка Стоилова В..Първият свидетел, а именно свидетеля Н.
е чул обидните думи казани от подсъдимия в присъствието на изброените по горе
свидетели по отношение на тъжителката.Същия е независим свидетел, тъй като
случайно е попаднал на станалото същия ден, отношенията им и с двете страни по
делото са добри, и същия не е заинтересоват от изхода на делото.Вторият
свидетел-Александър В. е съпруг на тъжителката Д.В., но съдът кредитира и
неговите показания като достоверни, тъй като показанията му са идентични с
показанията дадени от свидетеля Н.,както относно механизма на извършване на
деянието ката и относно обидните думи казани от подсъдимия на тъжителката
въпросния ден.Съдът кредитира и показанията на свидетелката Верка В., която
въпреки възрастта си с абсолютна сигурност заяви при разпита си по време на
съдебното следствие, че чува прекрасно въпреки възрастта си и че е чула как
подсъдимия е казал на снаха й тъжителката Д.В.-„курво, мръснице,нема да легнем
до тебе,да ти го набутам курво у газо…”.
Съдът не споделя направените възражение от страна на
защитника на подсъдимия В., адвокат И., че на разпитаните от страна по тъжителя
свидетели, не следва да бъде давана вяра,тъй като в разпитите им били
установени противоречия.Действително такива противоречия има, но те не са
съществени,а именно кои къде точно се е намирал, тъй като свидетелите- Н.,В. и В.
са чули обидните думи казани от подсъдимия на тъжителката, и обидните дума са
такива каквито са описани и в тъжбата.Настоящият съдебен състав счита, че е
напълно нормално, при създалата се ситуация,станалия скандал, викането между
страните, плача на детето на тъжителката,/което е било на мястото на случващото
се и се е изплашило/, а и явявайки се за първи път в съда да дават показания,
такива противоречия да съществуват, но същите са несъществени/а именно кои къде
точно се е намирал/,а и същите не установяват различна от изложената в тъжбата
фактическа обстановка,поради което съдът цени и кредитира показанията на тези
свидетели, дари и показанията на свидетеля Александър В., въпреки, че същия е
съпруг та тъжителката, паради изложените по-горе съображения.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на
защитата, а именно на свидетелите- Таня Борисова Грозданова и Марио В.
Каримов.На първо място показанията им са коренно противоречиви на показанията
на групата свидетели на които съдът дава вяра. Свидетелката Грозданова живее на
съпружески начала с подсъдимия К.В., а според показанията на групата свидетели
на които съдът дава вяра същата е била на горния етаж и от там е слушала какво
се случва и как В. обижда тъжителката,а относно показанията на свидетеля
Каримов, съдът също не ги кредитира, тъй като никои от свидетелите на които
съдът дава вяра, не е заявил че на мястото на инцидента е имало друг човек,та
дори и свидетелката В. при разпита си е заявила/че на тераса са били само
снахата и Киро,като същото е заявили и свидетеля Н./, а именно свидетеля
Каримов, който е от същото село и е познат на всички по делото, както на
страните така и на разпитаните по делото свидетели.
Съдът
не кредитира и обясненията дадени по време на съдебното производство от
подсъдимия К.В., тъй като същите са в разрез с показанията на свидетелите на
които съдът дава вяра, не са подкрепят от събраните по далото както писмени
така и гласни доказателства,а само допринасят за това, че отношенията между
страните по делото са влошени от дълго време и са по повод имотен спор, и ги
приема като негова защитна теза.
С
оглед на така установеното, съдът счете,че подсъдимия е осъществила от
обективна и субективна страна следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението “обида” са обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на конкретен човек в
обществото , и съответно обществената оценка за личността на това лице. От обективна страна подсъдимия В., е осъществил
изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като е казал
нещо, унизително за честта и достойнството на тъжилеката Д.В. а именно: „ти ма курво мръсна…, махай се оттука… че ти го турим у газо (като
едновременно с изричането на думите същият с жест е показвал как ще го
направи), нема да легна с тебе никога бе боклук”,-думи, които безспорно са
позорящи и засягат личността на тъжителя.
Изпълнителното
деяние на престъплението обида по чл. 146 от НК се извършва чрез казване или извършване на нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не ограничава
обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта
или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово
присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването,като при обидата е без значение за съставомерността на
деянието,т.е. дали казаните думи са истина
или не. Предвид,че обидата е резултатно
престъпление, в случая е постигнат и престъпния резултат, а именно засягане
личното достойнство на тъжителя и същата е нанесена публично- в присъствието на
свекървата на тъжителката, нейния съпруг, детето й, и свидетелят Н..
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
Субект на
престъплението „обида” е всяко наказателно отговорно лице, за каквото е
преценен и подсъдимия. От субективна страна, деянието е извършено умишлено- при
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е
искал настъпването на общественоопасните последици, целейки унижението на
тъжителя пред присъстващите.
Подбудите за извършване на
престъплението са: незачитане на законите в страната, на доброто име на
тъжителя.
С оглед на
гореизложеното, съдът прие,че подсъдимата е осъществил състава на
престъплението по чл.148, ал.1,т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК, както от
обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и на основание чл.78а НК/тъй като същия не е осъждан за престъпление от общ характер/, го освободи от
наказателна отговорност ,като му наложи административно наказание „глоба” в
размер на 1000лв.
По отношение
на подсъдимият са налице предвидените в чл.78а ал.1 от НК условия за приложение на института „Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба” Това е така, защото: подсъдимия е
призната за виновен за извършено умишлено престъпление, за което се предвижда
по-леко наказание от „Лишаване от свобода”, а именно глоба от 3 000лв. до
10 000лв. и „Обществено порицание”; не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV,
глава 8 от НК и с престъплението не са
причинени имуществени вреди.
Поради едновременното наличие
на горните условия, съдът е задължен да освободи от наказателна отговорност
подсъдимия и да му наложи административно наказание, което е и сторил с
присъдата. Съдът е приел, че глоба в размер на 1000 лв. е наказание, което е съобразено със степента
на обществена опасност на дееца и деянието. Последната е преценено от съда като
сравнително невисока, с оглед времето, мястото, начина и обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, вида на изречените обиди,както и влошените
отношения между страните по делото. Степента на обществена опасност на дееца е
изключително ниска,предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата му
социална среда, образование, житейска реализация, интелектуално ниво.
Преценявайки
изложените обстоятелства, съдът е приел, че такова по размер наказание е
справедливо и ще съдейства за постигане целите на специалната й генерална
превенция, като по отношение на подсъдимата се въздейства предупредително-
възпиращо и поправително- възпитателно, а по отношение на останалите членове на
обществото – предупредително- възпиращо.
По
гражданския иск:
В оценката на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства в тази насока, съдът се
съобрази със задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968 година. В р. II-ри, изр. I-во на ППВС № 4 от
23.12.1968 година и в нормата на чл. 52 ЗЗД е посочено, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това
понятие обаче не е абстрактно и е свързано с преценка на конкретни обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне на конкретното обезщетение. В
случа се касае за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от престъпление
против честта и достойнството, с което се засягат обществените отношения- обект
на защита с престъплението (личното чувство за достойнство, самооценката на
човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и
обществена ценност. При определяне на размера на конкретното обезщетение за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени
конкретното деяние, с което са
причинени вредите, обстоятелствата, при които е сторено това, престъпния
резултат от него, последиците от същите, характеристични данни
за пострадалия)
Искът намира правното си
основание в чл. 45 и сл. ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиго. Искът е доказан частично по основание и
размер. Установи се, че подсъдимия виновно е осъществил противоправно деяние,
представляващо престъпление, за което е признат за виновен с настоящата
присъда. В резултата на същото тъжителят е претърпял неимуществена вреда,
изразила се в обществено неудобство и
страдание, в резултат на засягане на доброто му име, чрез изричане на
унизителни за честта и достойнството му обидни думи и вулгарни псувни, посочено
по-горе. Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимата и претърпените
от тъжителя неимуществени вреди. Преценявайки изложеното съдът е приел, че
последните биха се репарирали от подсъдимия чрез заплащане на тъжителя на
сумата от 1 500 лв. / хиляда и
петстотин лева/ , като искът за разликата до 3 000лв., като неоснователен е отхвърлен.
Съдът е осъдил
подсъдимият К.С.В. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 512 лв. (петстотин и дванадесет лева).
Съдът е осъдил подсъдимият
К.С.В. с постоянен адрес:***, с ЕГН **********,
да заплати държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 60 лв. (шестдесет лева) по сметка на РС - Дупница.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: