Решение по дело №5577/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 13.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5577 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс - Г. бул. „Владислав Варненчик“ № 258. представлявано от Георги Коршия, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова срещу „А.Ф.С.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Николай Михайлов Михайлов с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми:

сумата от 1620,30 лв. - главница, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/16.11.2016г., за периода от 02.08.2015г. до 01.08.2016г., за обект на потребление: гр. В. и

сумата от 354,23 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1620,30 лв. за периода от 07.12.2016г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 13.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,

за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1216/15.02.2019 г. по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС.

            В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

На 01.08.2016г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответника от служители на „Е.С.“ АД, в присъствието на двама свидетели. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1102229. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализиран регистър има показания в размер на 11 301 квтч. В регистър 1.8.1. са отчетени 16 963 квтч, в регистър 1.8.2. – 41 109 квтч, в регистър 1.8.3. – 25 974 квтч. в регистър 1.8.4. – 11 301 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0. – 95 349 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 447108 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 1179/10.11.2016г. като било установено, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера: Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4 в размер на 11301.484 квтч, която не е визуализирана на дисплея. На 16.11.2016г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър за периода от 02.08.2015г. до 01.08.2016г., а именно 1620,30 лв. със срок за плащане до 06.12.2016г. С писма от „Е.С.“ АД (изх. № 4335617/16.11.2016г.) и от „Енерго - Продажби“ АД (изх. № 4335617/17.11.2016г.) били изпратени констативния протокол от техническата проверка и фактурата. Падежът на задължението по фактурата бил 06.12.2016г., от която дата потребителят при неплащане изпадал в забава и съответно се начислява и мораторната лихва, която в случая е начислена за периода от 07.12.2016г. (денят, следващ падежа) до 07.12.2018г.

            Ответникът в срока за отговор оспорва предявените искове по основание и размер предявения иск. Твърди, че ищецът не е доставил соченото в исковата молба и придружаващите документи количество ел. енергия на ответното дружество, нито има основание да начислява количества ел. енергия на база на създадени от служители на друг лицензиант –“Е.С.“ АД документи.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към доказателствения материал по делото ч.гр.д.№ 2381/2018 г. се установява, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „А.Ф.С.“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на кредитора „Е.П.“ АД, ЕИК: ********* сумата от 1621.06 (хиляда шестотин двадесет и един лева и шест стотинки), представляваща незаплатена ел. енергия за обект с аб. № ********** и с кл.№**********, находящ се на адрес: гр. В., кафе бар, прикл. по фактури с №ЛП**********/13.10.2016г. и фактура №ФП**********/16.11.2016г., както и сумата от 354.23 лева (триста петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки), представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху всяка от горните главници, подробно описани по основание, размер и период в табличен вид в заявлението, считано от датата на падежа на всяка от тях до 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.02.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 39.51 лева /тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 150,00 лева /петдесет лева/ юрисконсултско  възнаграждение.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в договорни отношения за доставка на електроенергия за периода на извършената корекция на сметката.

            От съдържанието на Констативен протокол № 1102229/01.08.2016г. (л.10-11) се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищеца с клиентски № ********** и абонатен № ********** в присъствието на двама свидетели  Н. С. П. и А. Д. К. е констатирано, че СТИ с фабричен №111481150724603 отчита показания и по невизуализиран на дисплея регистър 1.8.4, като са били отчетени следните показания: в регистър 1.8.1. са отчетени 16 963 квтч, в регистър 1.8.2. – 41 109 квтч, в регистър 1.8.3. – 25 974 квтч. в регистър 1.8.4. – 11 301 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0. – 95 349 квтч, като електромерът е демонтиран, поставен в торба с пломба №447100 и  изпратен за експертиза в БИМ.

От Констативен протокол № 1179/10.11.2016 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Русе се установява че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установява, че при продължително включване отчита с грешка 0,92, при максимално допустима + 1. При софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на 11301,484 квтч. по тарифа 4, която не е визуализирана на дисплея. Като крайното заключение е, че електромерът не съответства на техническите характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. (л.13).

            От Становище от 14.11.2016 г. за начисление на електрическа енергия, към Констативен протокол № 1179/10.11.2016 г. по клиентски № ********** и абонатен № ********** е видно, че за периода от 02.08.2015 до 01.08.2016 г. е начислена електрическа енергия в размер на 11301  кВТч. (л.14).

            От находящата се на л. 51 от делото фактура №**********/16.11.2016 г.  се установява, че същата е на стойност 1620,30 лв.,  представляваща левовата равностойност на начислена за обект електрическа енергия за периода от 02.08.2015 до 01.08.2016 г. за обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** от 11301 квтч.

Представен е и протокол №0423718 от 15.08.2012 г. за монтаж на процесния електромер, от който е видно, че същият е монтиран в обекта на потребление с нулеви показатели по Т1, Т2 и Т3.

            От заключението по СТЕ на в.л. Л.С.Б. се установява следното: Показанието от 11301 kWh, „прочетено“ в регистър 1.8.4 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, тип МТ732, с фабричен № 1114081150724603. Отчитането на консумираната ел.енергия в обект с абонатен № ********** се извършва по три тарифи. Електромерът е трифазен. Остойностяването на консумираната електроенергия се извършва по две тарифи. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.4 на електромер тип МТ372, с фабричен № 1114081150724603 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Остойностената ел.енергия от 11301 kWh във фактура № ********** от дата 16.11.2016 г е определена в Становище за начисляване на електрическа енергия от 14.11.2016 г., след „софтуерно прочитане“ на регистър 1.8.4, който не е визуализиран при редовен отчет. В настоящия случай е измерена цялата потребена от ищеца-абонат, електроенергия от електромер тип МТ372, с фабричен № 1114081150724603, монтиран в обект с абонатен № **********. Количеството ел.енергия от 11301 kWh, натрупано в регистър 1.8.4 на електромер тип МТ372, с фабричен № 1114081150724603, не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 02.08.2015 до 01.08.2016 г. В Констативен протокол 1102229/01.08.2016 г, не е документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ, тип МТ372, с фабричен № 1114081150724603. Схемата на свързване па СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът следваше да да докаже съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ответното дружество се явява потребител на продаваната от ищцовото дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума на основание съставен от служители на „Енергоразпределение Север“ АД констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.

В случая от доставчика е съставено становище за начисление на електрическа енергия за периода от една година, на основание обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г./ в съответствие с чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Цитираните ПИКЕЕ имат характеристиката на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните, доколкото същите са действали към момента на извършване на проверка, като последващата им отмяна има действие за напред и ирелевантна за процесния пеирод.

Съобразно чл. 43 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа /в случая „Енерго-Про Мрежи” АД/ извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен протокол – чл. 47 ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, като при отсъствие на клиента или негов представител протоколът се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия случай проверката е извършена в отсъствие на клиента, като същият е подписан от двама свидетели. Протоколът е подписан и от лицата, посочени като актосъставители.

Съгласно чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, когато при извършването на техническа проверка на СТИ се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите му характеристики с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, електромерът се демонтира, поставя се в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до 7 дни от датата на проверката. В настоящия случай, видно и от съставения констативен протокол не е установена нито една от предпоставките на цитирания текст за подмяна на електромера. Не е констатирана и неправомерна намеса във вътрешността на електромера. Следва да се отбележи още, че за да бъде извършена корекция на сметка за ел. енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, който не са налице в случая. Не е документирано наличието на неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ или промяна в схемата му на свързване.  В изготвеното становище за начисление на ел. енергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ. Това количество ел. енергия не е от редовен отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ обаче тази тарифа е скрита, което обстоятелство не е спорно по делото. Видни на дисплея са само тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, отчитащи нощната и дневната и върхова ел. енергия, като има и още една скрита тарифа – 1.8.4.

Според СТЕ към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Същият е в класа си на точност и отговаря на метрологичните изисквания, но както показва експертизата на БИМ не е технически изправен поради софтуерна намеса. В процесния обект отчитането е тритарифно, абонатът е стопански. По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че потребителят е изразил желание за отчитане на електроенергия по четвърта тарифа. Липсват и твърдения в този смисъл. Наличието на данни, записани в регистър 4, се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред.

При липсата на предпоставките, уредени в чл. 48 ПИКЕЕ, корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ е неприложима. Същевременно по делото не се установи, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната именно през процесния период, в който смисъл е и заключението по приетата по делото СТЕ.  Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В случая е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет /т.нар. "смарт"/, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Установената от БИМ техническа неизправност поради софтуерна манипулация води до негодност на СТИ да отчита съобразно нормативната уредба – визуализирано на дисплея си, с възможност за ежемесечно отчитане и контрол от потребителя. Процедура в ПИКЕЕ за корекция на такъв вид техническа негодност на СТИ не е предвидена. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ищеца, а не на ответника. В случая ищецът не твърди, а и не установява виновно поведение на абоната, а софтуерното вмешателството е извършено от лице разполагащо със съответния програмен продукт, а единственото лице, което със сигурност разполага с такъв продукт на територията на страната, е самият доставчик. Не се установи, че при монтажа на електромера монтиран на обекта на ищеца, регистърът му 1.8.4 е бил с нулеви показания, поради което не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното количество ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.4. е действително потребена от абоната, но неотчетена ел. енергия. В горния смисъл са решения постановени по в.гр.д. № 276/2017г. на ВОС, в.гр.д. 1233/2016г. на ВОС, в.гр.д. № 752/2016г. на ВОС и др. При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

По изложените съображения сумата от 1620,30 лв., начислена по фактура № **********/16.11.2016г., за периода от 02.08.2015г. до 01.08.2016г., за обект на потребление: гр. Варна, ул. „Христо Попович“ № 33, кафе-бар не е дължима от потребителя, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед недължимост на главното задължение не се дължи и заплащане на акцесорната претенция за забава в размер на 354,23 лв., за периода от 07.12.2016г. до 07.12.2018г.

Тъй като производството по делото е прекратено по отношение на сумата от 0,76 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 914,98 лв., дължима по фактура №**********/18.08.2016 г. за периода от 13.09.2016 г. до 15.09.2016 г., то издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1216/15.02.2019 г. по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС следва да бъде обезсилена в тази част.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ответника искане в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. В производството по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС длъжникът е направил разходи в размер на 300,00 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Е.П.“ АД, ЕИК: ********* срещу ответника „А.Ф.С.“ ЕООД, с ЕИК: ********* установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1216/15.02.2019 г. по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС както следва: сумата от 1620,30 лв. - главница, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/16.11.2016г., за периода от 02.08.2015г. до 01.08.2016г., за обект на потребление: гр. В., кафе-бар и сумата от 354,23 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1620,30 лв. за периода от 07.12.2016г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 13.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1216/15.02.2019 г. по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС за сумата от 0,67 лв., дължима по фактура с №ЛП**********/13.10.2016г. и представляваща обезщетение за забава върху сумата от 914,98 лв., дължима по фактура №**********/18.08.2016 г. за периода от 13.09.2016 г. до 15.09.2016 г.

ОСЪЖДА  ищеца „Е.П.“ АД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на ответника „А.Ф.С.“ ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 300,00 (триста) лв., представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№2381/2019 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение в едноседмичен срок от получаването с частна жалба пред Окръжен съд-Варна.

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: