Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 18.03.2024
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
Д.
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 137/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 146 от 28.07.2023 г., постановено по а.н.д.№ 127/2023 г. по описа на Ловешки районен
съд, осми състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 684822-F681248/05.01.2023
г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в Главна дирекция
„Фискален контрол“, с което на „Глория Турс 2013 Д“ ЕООД, БУЛСАТ *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, бул.„България“, № 49, вх.В, ет.2,
ап.6, представлявано от Д.Т.П., е наложено на основание чл.185, ал.2, изр.1-во от ЗДДС административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 137/2023 г. по описа на РС
Ловеч – „Глория Турс 2013 Д“ ЕООД, представлявано от управителя Д.П., чрез
процесуалния им представител адвокат Д.С. ***.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изложени
са доводи за постановяване на обжалваното
съдебно решение в нарушение на закона. Иска се отмяна на решението на РС Ловеч и отмяна на наказателното постановление. Претендират се направените
разноски и за двете инстанции.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Не се явява и
пълномощникът им адвокат Д.С.. С представена по делото писмена молба последната
поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи.
Ответната
страна, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание. Ангажирали
са писмено становище от юрисконсулт Д.Х., в което са изложени подробни доводи за това решението на
въззивната инстанция да бъде оставено в сила, че оспореното наказателно
постановление е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон.
Претендира разноски за осъществената юрисконсултска защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Ловеч.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Обжалваното съдебно решение е допустимо,
като постановено по подадена в срок жалба срещу наказателното постановление, не
са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, не е
изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно
преследване.
Не са налице посочените в жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Районният съд е приел за установена фактическата обстановка, така както е
възприета и с АУАН. С оглед събраните по делото писмени
и гласни доказателства, РС Ловеч е приел, че при
извършена проверка от органи по приходите от НАП на търговски обект по смисъла на §
1, т.41 от ДР на ЗДДС – автобус марка „Ивеко“ с рег. № ОВ 3650
ВВ, стопанисван от „Глория Турс 2013 Д" ЕООД,
пътуващ по направелние Ловеч-Смочан-Пресяка-Гостиня било установено, че като задължено лице по чл.4, т.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, издадена
от министъра на финансите се регистрират извършените продажби чрез продажба на билети, но не се води и липсва книга/регистър за дневните продажби на билети, съгласно изискването на чл.39а,
ал.1 от Наредбата.
Съдът е събрал и обсъдил писмените и гласни
доказателства, относими за пълното изясняване на спорните факти и обстоятелства
по делото. Процесуалните права на страните не са били ограничени, решението е
мотивирано и постановено от законен съдийски състав. Съдът е обосновал изводите
си относно фактическата обстановка, като е обсъдил подробно доказателствата и
доводите на жалбоподателя.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е приел, че АУАН, както и издаденото въз
основа на него НП са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от
формална страна. В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да
налагат отмяната на НП. Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими
реквизити, нарушението е описано пълно, точно и ясно, посочени са подробно
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както е ясна и датата на извършване на нарушението.
Настоящият касационен състав споделя както
установената от районния съд фактическа обстановка, така и направените въз
основа на нея правни изводи.
По съществото на спора, РС Ловеч правилно е установил въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че касаторът е осъществил състава на
нарушението по чл.39а,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която
разпоредба предвижда
задължение за лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни
знаци за услуги съгласно чл.4, т.3, да водят книга (регистър) за дневните
продажби на билети/удостоверителни знаци. Книгата (регистърът) съдържа брой на
продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ
оборот за деня. Както в хода на административнонаказателното производство, така
и при обжалването на процесното НП пред въззивния съд касаторът не е представил
доказателства за наличието на книга (регистър) за дневните продажби на билети в
проверения автобус.
Неясно и неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за
взаимноизключващи се норми на чл.3, ал.1 и чл.4, т.3 от Наредба № Н-18/2006
година. Първата визира задължението на всяко лице, което извършва продажби на
стоки и услуги в търговски обект да ги отчита чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, а втора сочи изключенията от това правило. Именно в
хипотезата на чл.4, т.3 от Наредбата се е намирал касатора в обсъждания случай
и съгласно разпоредбата на чл.39а, ал.1 от Наредбата е бил длъжен да води
книга/регистър за отчитане на дневните продажби на билети. Ето защо, правилно с
оглед описаните в обстоятелствената част на оспореното НП факти, наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл.39а, ал.1 от Наредбата. Настоящият
състав не може да се съгласи с аргумента на касатора, че това твърдение е
опровергано от самия наказващ орган, който е посочил като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че такъв му е представен. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство в НП е отразено представената в хода на проверката отчетна форма
на автобусни линии за продажба на билети, но същата категорично не замества и
не може да замести регистъра за отчитане на ежедневните продажби.
Така обсъдените възражения са
били наведени и в хода на съдебните прения пред въззивния съд, който подробно и
аргументирано ги е обсъдил, като ги е приел за неоснователни. Настоящият
касационен състав изцяло ги споделя и по аргумент от разпоредбата на чл.221,
ал.2, изр.2-ро от АПК изцяло препраща към тях.
Настоящият съдебен състав възприема като
законосъобразен извода на районния съд, че при съставяне на акта и издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения опорочаващи административнонаказателното производство и обуславящи
отмяна на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП е налице
конкретно описание на констатираното нарушение и относимите обстоятелства, при
които е било извършено. Налице е съответствие между словесното описание на
нарушението и правната му квалификация.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно, постановено в
съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ
на доказателствата. Относимите за отговорността на дружеството факти са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
липса на съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и НП.
С оглед тези съображения съдът счита, че
липсват основания, които да налагат отмяна на обжалвания съдебен акт и намира,
че като правилен и обоснован, следва да се потвърди.
По
отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационния
ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН такива се
дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 120 лева,
които следва да му бъдат присъдени, но не в претендирания размер. Доколкото в
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета на основание
чл.37, ал.1 от ЗПП) предвиденият максимален размер за дела по ЗАНН е 150 лева и
с оглед фастическата и правна сложност на делото и извършените от касационния
ответник действия пред настоящата инстанция, то съдът счита, че претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 120 лв.
следва да се определи на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д,
ал.1 и ал.4 от ЗАНН, Административен
съд Ловеч, втори
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146 от
28.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 127/2023 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
ОСЪЖДА „Глория
Турс 2013 Д“ ЕООД, БУЛСАТ *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Ловеч, бул.„България“, № 49, вх.В, ет.2, ап.6, представлявано от Д.Т.П., да заплати на Национална агенция
по приходите гр.София, преставлявана от изпълнителния директор, съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на
100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
.