Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
74 по описа за 2017 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД от „О. б.б.“ АД, ЕИК ….. седалище и адрес
на управление: гр.С. ул.“С.. С. № 5 представлявано от С.П. В.и Р. И. Т. чрез
пълномощника си юрисконсулт Г. М. срещу Д.И.С., ЕГН ********** ***, с който се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
сумата от 976,11 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска
в съда до окончателното й изплащане. Излагат се твърдения, че между ищеца и
ответницата имало сключено трудово
правоотношение, въз основа на което ответницата заемала длъжността „обслужване
на клиенти“ в „ОББ“ АД – клон Суха река. Със заповед № **********/11.01.2012 г.
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ,
като в заповедта било отбелязано, че на ответницата следва да се заплати
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. Обезщетението било изплатено на ответницата, за
което бил съставен и фиш удостоверяващ получено възнаграждение в размер на
772,59 лева. Ответницата С. обжалвала заповедта, в която връзка било образувано
гр.д. № 31898/2012 г. по описа на СРС, което приключило с влязло в сила
решение, с което исковете на ответницата били уважени и уволнението признато за
незаконно. Въм връзка с постановеното решение, „ОББ“ АД
изплатила на ответницата и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на
2250.00 лева за периода от 11.01.2012 г. до 14.04.2012 г. по сметка на
ответницата. От 01.03.2012 г. обаче ответницата Д.С. работила и при друг работодател след освобождаването
й от ОББ АД и получавала трудово възнаграждение. При
извършена съпоставка на изплатеното по силата на съдебното решение трудово
възнаграждение на ответницата за три месеца и това, което е получено от друг
работодател - съответно за месец март 2012 г. – 637,00 лева и за април - 543,74
лева, се получава разлика между дължимо и реално платено, която разлика е в
размер на 203,61 лева и се дължи връщането й като получена без основание.
Изложените обстоятелства се установяват от уведомително писмо изх. №
101588-17/19.01.2017 г. от Дирекция Управление на човешките ресурси до Дирекция
Правна при „ОББ“ АД. Изложеното сочи, че полученото от ответницата обезщетение
за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение
от 772,59 лева подлежи на връщане в пълен размер поради отпаднало
основание, а сумата от 203,11 лева
представляваща разлика между платено и дължимо е получена без основание.
Изложеното обуславя предявяване на настоящия иск. Претендират се направените по
делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответницата Д.И.С. чрез пълномощника си адв.В. *** е депозирала писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като недопустими, а в случай, че съдът ги приеме за допустими,
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излага твърдения, че
по гр.д. № 55474/2014 г. по описа на СРС е разгледано възражение за прихващане
за сумата от 772,59 лева направено с отговора на исковата молба от ОББ АД
прието с определение от 30.12.2016 г., поради което искът е недопустим.
Налице е и сила на пресъдено
нещо между страните по отношение на претенцията, тъй като дължимото трудово
възнаграждение на ищцата е било в размер на 750.00 лева и ОББ АД е платил на
ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 2250.00 лева във основа на
влязло в сила съдебно решение, поради което
не може да се приеме друго по-ниско възнаграждение като основа за
обезщетението и в този смисъл е Решение № 55/12.03.2014 г. по гр.д. № 4256/2013
г. на ГК IV ГО на ВКС. Излагат се доводи, че
ако съдът приеме, че искът е до допустим, то следва да го отхвърли като
неоснователен, тъй като съгласно чл.271 от КТ не подлежат на връщане
добросъвестно получените от работника или служителя трудови възнаграждения и
обезщетения по Кодекса на труда. В процесната
хипотеза Д.С. е била уволнена без да бъде спазен предвиденият в закона срок за предизвестие,
поради което същата е била добросъвестна при получаване на обезщетението,
поради което получените суми не подлежат на връщане. Ако съдът все пак счете,
че разпоредбата на чл.271 от КТ няма
приложение в настоящия случай, то
претенциите са погасени по давност, като прави възражение в тази насока.
Излагат се аргументи, че по отношение претенцията на работодателя за изплатено
на отпаднало основание обезщетение на работника или служителя не се прилагат
правилата за неоснователно обогатяване, тъй като то е част от трудовото
правоотношение и има характер на трудово такова, поради което се прилагат
правилата на кратката тригодишна погасителна давност на вземанията и в този
смисъл е Тълкувателно решение № 135/01.12.1965 г. на ОСГК на ВС. За сумата от
772,59 лева давността е започнала да тече от момента на влизане в сила на
съдебното решение и към момента на депозиране на настоящата искова молба срокът
е изтекъл.
С определение постановено на
07.02.2019 г. в открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото, като е
приел, че предявените искове са недопустими, тъй като е налице сила на пресъдено нещо по гр.д. № 31898/2012 г. и гр.д. №
55474/2014 г. двете по описа на СРС за заявените претенции по настоящото производство.
С определение № 629/11.06.2019 г.
постановено по ч.гр.д. № 308/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд,
определението от 07.02.2019 г. е потвърдено частично и отменено само в частта,
с която съдът е прекратил производството по делото по иска на „О. Б. б.“ АД,
гр.София срещу Д.И.С. *** за връщане на изплатено без основание обезщетение за
неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ за разликата над 515,37
лева до пълния предявен размер от 772,59 лева и е върнал делото на РС-Елин
Пелин за произнасяне по иска в тази част.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от решение постановено по
гр.д. № 1535/2013 г. по описа на СГС е, че решение от 23.10.2012 г. по гр.д. №
31898/2012 г. по описа на СРС е отменено в частта, с която са отхвърлени
исковете на Д. Славова срещу „Обединена българска банка“ АД с правно основание
чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ и съдът е признал за незаконно и е отменил
уволнението на Д.И.С. извършено със
заповед от 11.01.2012 г.; възстановил я е на заеманата преди това длъжност
„банков служител – обслужване на клиенти“ и е осъдил „ОББ“ АД да заплати сумата
от 2250.00 лева представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
11.01.2012 г. – 11.04.2012 г.. С определение № 798/12.06.2014 г. по гр.д. №
7591/2013 г. на ВКС на РБългария не е допуснато
касационно обжалване на решението по гр.д. № 1535/2013 г. по описа на СГС.
С решение № 4280/28.06.2018 г.
по гр.д. № 1540/2019 г. на СГС е отменено решение от 24.11.2017 г. по гр.д. №
55474/2014 г. на СРС в частта, с която „ОББ“ АД е осъдено да заплати на Д.С.
сумата от 515,37 лева обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за получено от нея
по-малко възнаграждение, поради незаконното й уволнение за периода от
11.04.2012 г. – 12.04.2012 г., като вместо това в тази част искът е отхвърлен
като неоснователен поради уважаване на направено от „ОББ“ АД възражение за
прихващане със сумата от 772,59 лева – обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Фактическата обстановка по делото се
установява и от следните писмени доказателства: заповед № ********** от 11.01.2012
г. на директор на ОББ АД – клон „Сухата река“; фиш за получено трудово
възнаграждение за месец април 2012 г.; решение по гр.д. № 1535/2013 г. по описа
на СГС; удостоверение за декларирани данни
изх. № 23019140016561/26.09.2014 г. издадено от НАП и справка данни за
осигуряването на Д.И.С.; спрака изх.№ 101588-17819.01.2017
г.; искова молба вх. № 16093/15.10.2014 г. по описа на СРС и отговор към нея;
определение по гр.д. № 55474/2014 г. по описа на СРС от 30.12.2016 г.; решение
по гр.д. 1535/2013 г. по описа на СГС; писмо изх. № 211-1539/23.09.2014 г. по
описа на ОББ; молба от Д.И. до ОББ; писмо изх. № 201-1402/10.09.2014 г. по
описа на ОББ АД;
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето от
ЗЗД:
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване изискват
даване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за получаването му от
друго лице. Съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.
В конкретния случай не се спори
между страните, че на ответницата Д.И.С. е било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 772,59
лева, поради което плащането на ответницата от ищеца на процесната
сума е безспорно установено.
Ето защо, за да се отхвърли иска, в тежест на ответницата е да докаже, че задържа
сумата на правно основание. По делото не се ангажират доказателства, че
ответницата е върнала сумата.
Правното основание, на което се позовава ответната
страна е разпоредбата на чл.271 от Кодекса на труда, като твърди, че не
подлежат на връщане добросъвестно получените от работника или служителя трудови
възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда, поради което намира искането на
ищеца „ОББ“ АД за неоснователно.
Както се установи обаче по делото, получената
от ответницата сума е била изплатена с
оглед прекратеното трудово правоотношение между страните, но след отмяната на
уволнението, основанието за изплащането й е отпаднало и в полза на работодателя
е възникнало правото да иска възстановяването й. Съгласно утвърдената
съдебна практика в тази насока, след отмяната на уволнението като незаконно,
работникът дължи връщането на изплатените от работодателя обезщетения на това
основание, при условията на чл.55, ал.1, предл.3 от
ЗЗД /Решение № 248 от 10.01.2003 г. на СГС по гр.д.№ 4585/2001 г., потвърдено с
Решение № 1501 от 03.10.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1044/2003 г. на ІІІ г.о./.
Изложеното сочи, че ответницата, се е обогатила неоснователно със сумата от
772,59 лева, тъй като е отпаднало основанието, на което й е дадена от ищеца, с
което е осъществен и третия фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД. В този
смисъл, ответницата дължи връщане на престацията на
ищеца.
От представеното по делото
решение № 4280/28.06.2018 г. по гр.д. № 1540/2018 г. на СГС се установява, че по отношение на претенцията
в размер на 515,37 лева е налице сила на
пресъдено нещо, тъй като съдът е приел за доказано
възражението на „ОББ“ АД за прихващане със сумата от 772,59 лева за обезщетение
по чл.220, ал.1 от КТ, а именно: възражението за прихващане между обезщетението за незаконно
уволнение по чл.225, ал.1 от КТ и обезщетението при уволнение поради наспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ е основателно
и следва да се уважи. В този смисъл по настоящото производство на ищецът се
дължи заплащане на сумата от 257,22 лева съставляваща разликата над 515,37 лева до пълния размер от 772,59 лева, тъй като по отношение
на тази сума не е формирана сила на пресъдено нещо,
поради което искът следва да се уважи.
По възражението за изтекла давност:
С влизане в сила на гр.д. № 31898/2012 г. по описа на СРС,
с което съдът е отменил уволнението
като незаконно, отпада и основанието за заплащане на обезщетение
за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.220 от КТ. Изложеното сочи, че ответницата С. е получила изплатеното от работодателя
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ на
отпаднало основание, а от датата на
влизане на решението в сила по гр.д. № 31898/2012 г. по описа
на СРС на 12.06.2014 г. /с постановяване на определението на ВКС/, тече предвидения в закона тригодишен давностен
срок, който към момента на предявяване на настоящия иск –
на 25.01.2017 г. не
е изтекъл, поради което претенцията не е погасена по давност. В този смисъл възражението на ответната
страна за погасяване на иска по давност се явява неоснователно.
По
разноските
Ищецът
претендира заплащане на разноски от които
50.00 лева заплащане на държавна такса, 25.00 лева държавна такса за частна
жалба и заплащане на юрисконсултско възнагарждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК размерът на възнаграждението за юрисконсулт
не може да
надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната
помощ. Според чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00
до 300.00
лева. С оглед фактическата и правна сложност по настоящото
производство и броят на проведените съдебни заседание и като
се вземе предвид ниският размер на претендираната
със заявлението сума, съдът достигна
до извод, че следва да
се определи възнаграждение размер на 100.00
лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД Д.И.С., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „О.б. б.“ АД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.“С. С.“ № …..представлявано от С. П. В. и Р. И. Т.с пълномощник
юрисконсулт Г.М. сумата от 257,22
лева /двеста петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/
представляваща получено от Д.И.С. на отпаднало
основание обезщетение по чл.220 от КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на исковата молба – 25.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.И.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „О.
б. б.“ АД, ЕИК …….сумата 175,00 лева /сто седемдесет
и пет лева/ представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: