Решение по дело №3052/2020 на Софийски градски съд

Р  E  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….,               14.05.2024 година,           град София,

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни състави, IІ^-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през 2023 година, в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

         ЧЛЕНОВЕ : Валентина А.

             Милен Евтимов

При секретаря Мариана Ружина,

след като разгледа докладваното от съдия  В. А.,
гражданско дело № 3052 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите на ГПК.

С решение № 248172 от 18.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 73150 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданко отделение, 139 състав, съдът отхвърлил предявения от А.Р.А. против С.И.Ф. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК – за определяне на режим на лични контакти между детето А.А.А.и бащата А.Р.А., като осъдил А.Р.А. да заплаща на детето А.А.А., чрез неговата майка и законен представител С.И.Ф. месечна издръжка в размер на 140 лева месечно, считано от 28.12.2018 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума, както и да заплати издръжка за минал период за времето от 28.03.2018 г. до 28.12.2018 г. в размер на 1260 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2018 г., като отхвърлил исковете за горницата над присъдения размер от 140 лева до предявения като частичен размер от 170 лева, при пълен размер от 450 лева, както и над присъдената сума за минало време над размера от 1260 лева до претендирания като частичен размер от 1530 лева при пълен размер от 4050 лева. Със същото решение съдът допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, като осъдил А.Р.А. да заплати по сметка на СРС сумата от 252 лева държавна такса върху присъдената в полза на детето издръжка.

Недоволен от така постановеното решение останал  А.Р.А., ищец по първоначалния и ответник по насрещния иск в първоинстанционното производство (въззивник в настоящето производство), която обжалва същото в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. излага подробни съображения за сочените пороци на решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи исковите му претенции за определяне на лични контакти с детето, макар и в значително по-малък обем и в присъствието на майката.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК ответницата по първоначалния и ищца по насрещния иск в първоинстанционното производство – С.И.Ф., въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да  постанови решение, с което да потвърди първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от въззивника част като правилен, законосъобразен и обоснован, като й присъди сторените по делото разноски. Излага подробни съображения, като изчерпателно обсъжда наведените в жалбата оплаквания и доводи.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съдът констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите му относно издръжката и определената в тази връзка в тежест на въззивника държавна такса.

За да се  произнесе, въззивния съд взе предвид следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, предявени от всеки от родителите.

Ищецът по първоначалния иск А.Р.А. твърдял, че до 2010 г. с ответницата съжителствали като съпрузи, като през 2009 г. се родило общото им дете А.А.А.. Твърдял също, че от 2013 г. не е виждал детето, поради това, че ответницата прекъснала контактите му с него. Претендирал определяне на режим на лични отношения с детето всяка първа и четвърта събота на месеца от 9 до 18 часа, без преспиване, както и за десет дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на майката, за Коледните празници в нечетна година и за Великденските празници на всяка четна година.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по първоначалния иск С.И.Ф. подала отговор на исковата молба, като оспорвала иска. Твърдяла, че преди раздялата им ищецът упражнявал домашно насилие над нея в присъствието на детето, като то не било виждало ищеца от месеци, между двамата нямало изградена емоционална връзка, ищецът нямал родителски капацитет, нито капацитет да се грижи за детето, предвид вродените му заболявания, поради което не следвало да му се определя режим на лични отношения с него. С отговора си предявила насрещен иск за издръжката на детето, която претендирала като частична в размер на 170 лева от 450 лева месечно, включително за минало време, считано от 28.03.2018 г.

С отговора си на насрещната искова молба, първоначалния ищец оспорвал предявените срещу него искове за издръжка, като твърдял, че е безработен, респективно – не разполага с материална възможност да заплаща претендираната издръжка, като принципно не отричал, че дължи такава на малолетната  си дъщеря.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :

Между страните нямало спор, че те са родители на детето А.А.А., родено на *** г., не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие по въпросите за контактите на детето с бащата и дължимата от него за детето издръжка.

Съгласно приетите по делото социални доклади и други писмени доказателства, детето имало вродена луксация на двете тазобедрени стави, двустранно тежко плоскостъпие, остеопороза и артроза на дясната коленна и глезенна стави, което налагало ортопедично лечение и носене на ортопедични обувки.

Установено било също, че бащата не се е виждал с детето и не е осъществявал контакти с него от 2013 г.

Според приетото заключение на допусната съдебно психологична експертиза, детето имало  изградена сигурна и близка емоционална връзка с майката, която е дори прекомерно силна и позитивна. С бащата не са изградени взаимоотношения, детето се страхувало от него, като мотивирало това преживяване със спомени, формирани в контекста на конфликтните отношения между родителите в миналото. В присъствие на бащата детето преживявало тревожност и страх. Проявявало отказ от общуване и се притеснявало да осъществи контакт с бащата. Бащата и детето не успели да формират пълноценни отношения. Отказът на детето да общува с бащата се мотивира от страх, който детето възприема като основателен, въпреки липсата на данни за застрашаващо поведение на бащата спрямо него, освен косвено-чрез застрашаващото му поведение спрямо майката. Според вещото лице налице бил смесен случай, при който детето като преживяване е отчуждено от бащата, но факторите са това са нееднозначни и разнопосочни. Като възможност за преодоляване на отчуждението вещото лице сочело консултиране и работа не само с детето, но и с двамата родители, а контакт на детето с бащата би бил възможен само в присъствието на трето лице, припознато като значимо и от детето и от майката.

Установено е също, че в полза на майката е била издадена заповед за защитата й от домашно насилие от бащата, с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца, като същата заповед за защита била издадена с Решение по гражданско дело № 12482/2011 г. на СРС, 81 състав.

Според приетото заключение на съдебно медицинска експертиза, при бащата са налице поведенченски и психични разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, като е налице и синдром на зависимост.

Обясненията, дадени от ответницата по реда на чл. 176 от ГПК, както и показанията на свидетелите Г., И.и Б., установявали, че бащата имал контакти с детето си, докато то било на 4-5 годишна възраст, като и след този период е търсил контакти с него. Г. и И.установили също, че той търсел контакт с майката за да види детето, ходил до местоработата й почти винаги в нетрезво състояние, притеснявал я, причаквал я, хвърлил по нея монетник в магазина, в който тя работела, гонил я е с нож и други подобни. В хода на делото бащата дал декларация съгласие за пътувания на детето с майката извън територията на страната. Бащата нямал постоянно жилище в България, като работел сезонна работа в Англия и в България.

При тази фактическа установеност, първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивния съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните писмени и гласни доказателства.

Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели З.Б.И., работодател на въззиваемата, А.И. Г., сестра на въззиваемата и И.В.Б., колежка на въззиваемата, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд и в настоящето решение части, като обективни, логично последователни, дадени в резултат на лично възприети от свидетелите факти, като същите не се опровергават от други, събрани в производството доказателства. Въззивният съд също не обсъжда показанията на свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и оценки, а не възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, както и показанията им, дадени в резултат на споделеното им от страните и от трети лица, в които части те имат вторичен характер и се явяват негодно доказателствено средство.

Въззивният съд също кредитира в цялост заключенията на допуснатите в първоинстанционното производство съдебно медицинска и съдебно психологическа експертизи, като същите не се оспорват и от страните.

Във въззивното производство също са събрани доказателства, като съдът приема, че представените от страните документи, касаещи изпълнение от страна на въззивника на задължението му за издръжка на непълнолетната му дъщеря, както и пътуванията му извън страната не установят релевантни факти, попадащи в предмета да доказване по делото, поради което, като неотносими, не ги обсъжда.

По делото е допусната съдебно психологична експертиза, чието заключение съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, и като такова го кредитира в цялост, като същото не се оспорва и от страните. Съгласно това заключение интелектуалното развитие на А.А.е в границите на нормата и съответства на образователния ценз и житейската й реализация, като при нея не са налице данни за дисхармонично развити личностни особености или характерови акцентуации. Вещото лице пояснява, че привързаността на всяко дете към родителите му се формира през първите години от живота му като резултат от ежедневното общуване с тях и се развива и задълбочава през следващите години, при условие, че това ежедневно общуване с родителите, подкрепата и грижи те им за него продължават да са фактор в неговото израстване. В конкретния случай А.била отглеждана първоначално от двамата си родители, като това е позволило по естествен начин тя да формира нормална привързаност към двамата си родители. Раздялата между родителите и съпътстващите я проблеми, както и отглеждането на детето в различни периоди от време от баба му, му повлияли в различна степен. А.заявявала и показвала обич към майка си и неприязън към баща си, като има положително отношение към майка си и негативно към баща си. В проведената среща с двамата родители, А.директно обвинила баща си, че не е добър баща, че въобще не е баща и няма нужда да се среща с него. Според вещото лице междуличностния конфликт между детето и бащата трудно би се преодолял без помощта на специалист. А.не възприема баща си като част от своето семейство, в което включва майка си и партньорът й. При детето не е налице конфликт на лоялност, като то открито, без страх и притеснение, че ще разстрои баща си, заявявало обичта си към майката. Според вещото лице е отхвърлило присъствието и близостта на баща си, свикнало е с това, че той въобще не й липсва, още повече, че в живота й присъства друга мъжка фигура „заместител“, от който А.е очарована и възхитена. Сочи също, че двамата родители са консултирани за възможността да ползват социални услуги, като пречка за това се явява местоживеенето на бащата извън страната, като през повечето време, докато е в Англия той не можел да отдели необходимото време и внимание на дъщеря си. Според вещото лице при детето не е налице и родителско отчуждение в смисъл на безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг, в резултат на въздействие на другия родител. Вещото лице сочи, че в случая с А.майката С. няма отношение към създаденото негативно отношение на детето към бащата, тъй като от рА.детска възраст бащата отсъства от живота на детето, като не са установени първо трайно положително отношение на детето към бащата, преобразувано в негативно в резултат на въздействия от майката. По отношение на вредности в семейната среда на родителите, вещото лице сочи, че в семейната среда на майката не са установени такива, като А.се чувства комфортно в семейството й, приема за баща партньора на майка си, а за вредности в семейната среда на бащата не може да се говори, предвид кратките и изолирани контакти на бащата с детето. По отношение на родителския капацитет, вещото лице сочи, че и двамата родители са в добро психическо здраве, но са отчуждени и между тях има дистанция и няма комуникация. Емоционалната връзка на детето с майката е съхранена, но е налице непреодолим към момента конфликт с бащата, за който допринася липсата на родителско общуване и сътрудничество. Майката е в състояние да упражнява родителските си задължения спрямо непълнолетната, която като вече пораснало момиче, се нуждае по-скоро от морална подкрепа и майчина обич, а необходимата за отглеждането й материална помощ получава от цялото семейство. В заключение вещото лице е категорично, че към момента, най-удачно е упражняването на родителските права да е от майката, а за бащата счита за препоръчително да проведе консултация с психолог за уточняване и корекция на създадения междуличностен конфликт с дъщеря му и едва тогава може да се инициира режим на лични отношения помежду им.

В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че майката може значително да съдейства за „затопляне“ на отношенията между бащата и дъщерята, като понастоящем и двамата родители разполагат с родителски капацитет за отглеждането на А.. Тя не се притеснявала да заяви своето мнение, както пред единия родител, така и пред другия, да изрази вижданията си, респективно – лисва конфликт на лоялност. Сочи, че установената с теста на „Рене-Жил“ емоционална близост на непълнолетната с майката е 80 %, а с бащата – 20 %, като отчита това като шанс за възстановяване на отношенията баща-дъщеря, при ползване на висококвалифицирана психологическа помощ. Счита, че единствената възможност за контакт на бащата с детето понастоящем, предвид категоричното нежелание на А.за такива контакти, е в присъствието на майката, при плавно разширяване на времето за това, за да може детето да свикне с баща си. Впоследствие при контактите им могат да присъстват майката, социални работници или специалисти, като се съдейства за създаване на някакви отношения между бащата и дъщерята. Заявява, че дълго е говорил с детето и майката, като детето му споделило, че се страхува от баща си, поради това, че е ставало свидетел на конфликтни ситуации между своите родители, при които баща му бил пиян. Подчертава, че детето вече е пораснало, на 14 години е и е готово да поеме своя път, но е хубаво да познава и да има контакти с родния си баща, а единствената възможност за такива контакти е в присъствието на майката или в контактен център, като трябва да се даде шанс за такива контакти.

За установяване на интересите на непълнолетната А.по делото е призована ДСП „Слатина“, която в приложения по делото социален доклад изразява становище, че към момента базовите нужди на детето се задоволяват от майката, която полага непосредствените грижи за него, с подкрепата на партньора си- Н.Х.. Наблюдавана е силна емоционална връзка между детето и майката, а контактите на детето с бащата са прекъснати, като последният им контакт по данни на детето е през 2022 г. Според заявеното от самото дете, баща му от около 6 години живеел извън страната, като й изпращал съобщения по месинджър с единствена цел да я настройва против семейството и близките й. А.споделила още, че когато е била в по-ниска възраст тя редовно виждала баща си в нетрезво състояние и се страхувала, а понастоящем не желаела да се вижда с него.

В съдебно заседание на 11.04.2022 г., при закрити врати и в отсъствие на страните и в присъствие на социален работник от ДСП Слатина“, съдът изслуша детето А.А.А., която заявява категоричното си нежелание да се вижда с баща си. Споделя, че живее с майка и с баща си, като пояснява, че под „баща“ има предвид Н., който живее с тях от четиригодишната й възраст и се грижи за тях. Заявява, че много обича майка си, която винаги е до нея и се страхува от въззивника (когото нарича по име – А.), който за нея е непознат човек и не го чувства като свой баща. От малка имала травматични спомени, свързани с баща й, като макар последният им реален контакт да бил от времето, когато тя била на 4 години, била формирала негативно впечатление за него и нямало да  го промени. С майка си и партньора й тя се чувствала в безопасност, но и в тяхно присъствие не се чувствала в безопасност в присъствието на А., като фактът, че в момента на изслушването й той се намира пред съдебната зала я притеснявал, страхувала се дори да се размине с него. Разказва различни случки, при които баща й идвал в училището й и в работата на майка й в нетрезво състояние и предизвиквал скандали. Заявява, че никога не е виждала въззивника трезвен, виждала го когато е пиян, залитал и говорел и пишел глупости, той не я търсел, когато е трезвен. Пишел й гадни неща за майка й, че всички я настройват срещу него, говорел против цялото й семейство, поради това тя не го искала в своя живот и не можела да си представи да е в една стая с него. Сочи, че въззивника отдавна живее в Англия, като за последно й писал на 04.04.2022 г., отново срещу цялото й семейство, как те я настройвали срещу него.

По делото е призована ДСП Марица, която в представения по делото социален доклад излага събраните при проучването данни, като счита, че след като ги съобрази, съдът следва да постанови решение, с което в максимална степен да защити интересите на детето. Посочено е, че данните в доклада са събрани основно по данни на бащата и неговата леля В.Д.и след посещение на адреса. По данни на бащата детето А.живее при майката, която полага основните грижи за него, а той е осъден за издръжката на дъщеря си, но твърди, че след заплащане на две вноски, разбрал, че парите не отиват за детето. Не разполага с данни за личния лекар на детето и не съобщава информация за образователната степен на детето, по негови данни А.учи в 9-10 клас, но не знае в кое училище. Посочено е, че на адреса в с. Скутаре, община Марица, област Пловдив, на ул. *****, живее лелята на въззивника, като жилището представлява едноетажна жилищна сграда с два входа и шест стаи, подходящо обзаведени за функциониране на домакинствата, с добри социално-битови условия. Жилището, в което живее лелята на въззивника, състоящо се от входно антре, кухненски бокс, спалня и всекидневна, се намира в единия вход на сградата, а в другия живее един от синовете на г-жа Д.. Тя ползва банята, намираща в жилището на сина й, а и двете домакинства ползват външна тоалетна. В жилището на лелята имало създадени условия и лично пространство за детето, в случай, че бъдат регламентирани контактите му с бащата. По данни на въззивника, той от 2016 г. живеел в Англия и имал статут да пребивава там до 2027 г. Във връзка с делото, на 24.09.2023 г. се върнал в страната, като сега работел в гр. София на 4-часов работен ден. Той бил в добри отношения с роднинския си кръг. Твърдял също, че за 13 години виждал детето три пъти, последният път за кратко на 19.10.2023 г. по повод дело, не е говорил с него. Желаел да има контакти с дъщеря си и да прекарват отпуските му и ваканции й заедно. Заявил готовност за ползване на социални услуги и провеждане на срещи с детето, докато е в страната.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК, въззивният съд изслуша страните в съдебно заседание на 11.04.2022 г., като поотделно заявяват :

Въззивникът А.Р.А. се представя като баща на А., сочи, че докато детето било на две години, той го виждал редовно и нещата били нормални, като го виждал нескрито от роднините на майката. След това нещата се влошили и в продължение на много години, той се опитвал да види детето, но без успех. Ходил до магазина, където работела майката, като за десет години видял детето три пъти. В случаите, когато го виждал, то го познавало и знаело кой, но нямал представа какво е отношението на детето към него.

Въззиваемата С.И.Ф. се представя като майка на детето А., а като баща на детето сочи въззивника. Споделя, че с въззивника се разделили, като от двегодишната възраст на детето тя го отглеждала сама, с помощта на своите родители. Разполагала със собствено жилище. Детето имало здравословни проблеми, налагащи допълнителни грижи, тъй като страдало от дисплазия на тазобедрената става и други неща. А.имала добри оценки в училище, допълнително посещавала курсове по английски език и математика, като тя се стараела да му осигури всичко необходимо. А.нямала контакт с бащата, тъй като той злоупотребявал с алкохол и дори през 2012 г. срещу него била издадена ограничителна заповед. Впоследствие А.започнала да се страхува от него. Детето израснало и не желаело да има контакти с баща си, а тя не можела да я принуди да се среща с него. А.знаела кой е баща й, но се страхувала от него, казвала, че няма чувства към него и въпреки, че тя й обяснявала, че баща й я обича и не я спирала да се вижда с него, детето не желаело да има контакти с него.

Други  относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Въззивният съд намира жалбата за основателна, а решението за неправилно в обжалваната част, предвид следното :

Основно признато от законодателя право на всяко дете е да има пълноценни контакти с двамата си родители, независимо от това дали те са разделени, и да участва в семейния живот на всеки от тях. Предвид това, в конкретния случай, родителите са длъжни, чрез активен диалог, да постигнат родителско сътрудничество по отношение на грижите, нуждите и възпитанието на непълнолетната си дъщеря, като съхранят връзката й с неотглеждащият я родител, в случая - с бащата. По специфичен начин и двамата родители показват недостатъчна чувствителност към интересите и нуждите на детето си и поради това не са в състояние да му окажат адекватна подкрепа. Те не общуват по въпросите, касаещи непълнолетната, връзката й с бащата е трайно нарушена, тя е изградила отрицателно отношение към него и нежелание за контакти с него, а майката не е в състояние, по собствените си признания, да окаже нужното въздействие за промяна на това отношение на дъщеря си. Отчуждението на детето А.към бащата е настъпило в резултат на различни обстоятелства, в това число на собственото му поведение, включително на негови прояви към въззиваемата, на които непълнолетната ставала свидетел в миналото, както и на настоящото му неподходящо отношение към нея, свързано с отправяне на обвинения към близките й, с което той допълнително я отблъсква от себе си. Съобразно това, според приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно психологическа експертиза, отчуждението на детето към бащата, доколкото не е резултат от активни действия на майката, като отглеждащ детето родител, не може да се определи като родителско отчуждение, но въпреки това е неполезно за нея и следва да се преодолее по подходящ начин. Също така, според вещото лице, при детето не е налице конфликт на лоялност спрямо родителите й, като при детето няма притеснения да изрази мнение или отношение по чувствителен за тях въпрос. В съзнанието на детето обаче мястото на бащата е заето от партньора на майката, в чието лице А.припознава своя баща, като декларира категорично нежелание да осъществява контакти с рождения си баща и страх от личността и присъствието му. Вещото лице обаче е категорично за необходимостта от контакти на детето с бащата, като препоръчва същите да се осъществяват в ограничен обем и в присъствието на майката. С оглед заключението на допусната СПЕ доводите на въззивника за наличието на родителско отчуждение и за активни действия на въззиваемата за отчуждаване на детето от него, се явяват недоказани и не кореспондират с доказателствената съвкупност по делото. Неоснователни се явяват и доводите, изложени от тази страна в ход по същество, основани на наличието на активно отчуждаващо поведение на майката и на родителско отчуждение у детето.

Въззивният съд отчита заявеното от страните при изслушването им, както и от детето, при неговото изслушване. Заявеното от въззиваемата има преимуществено декларативен характер, но показва неспособността й да мотивира по подходящ начин дъщеря си за контакти с баща й, докато въззивникът не дооценява собствената си отговорност за липсата на желание у детето за каквито и да е контакти с него и не показва възможност да организира поведението си по начин, който да мотивира непълнолетната за общуване с него. Самото дете заявява нежелание да се вижда с баща си, като демонстрира привързаност и силно синовно чувство към партньора на майка си.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема, че непълнолетната се нуждае от пълноценни контакти с двамата си родители. Предвид конкретните обстоятелства по делото, контактите на детето с бащата следва да се определят в ограничен обем и при защитни мерки докато бъдат възстановени доверието и отношенията помежду им, като не може да се предвиди колко време, респективно проведени контакта ще са необходими за това. Едва след преодоляване на състоянието на страх и недоверие на детето към бащата и след като помежду им се създаде емоционална и доверителна връзка дете-баща, може да се премине режим на лични контакти, доближаващ се до обема, предвиден за това от законодателя с разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК. Определянето на режим на лични контакти на детето с бащата в обема на посочената разпоредба понастоящем не е в интерес на непълнолетната, като най-вероятно ще бъде възприет от нея като принуда.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че съдебен акт в обжалваната отхвърлителна част относно режима на лични отношения на бащата с детето се явява неправилен и следва да бъде отменен, като бъде постановен режим на лични отношения. С оглед доказателствената съвкупност, становищата на социалните служби и заключението на вещото лице по СПЕ във въззивната инстанция, като съобрази заявеното от страните и детето при изслушването им, както и предвид трайната установеност на бащата извън страната и трайното отсъствие на въззивника от живота на непълнолетната му дъщеря, въззивният съд приема, че следва да се определи ограничен режим на лични контакти, съобразно посоченото в диспозитива на решението, в присъствието на майката или на определено от нея и близко на детето пълнолетно лице. По съществото си този режим е съобразен с препоръките на вещото лице, съставлява подходящата защитна мярка в смисъла на чл. 59, ал. 8 СК и ще съдейства за възстановяване на отношенията на въззивника с детето.

При промяна на обстоятелствата режимът на лични отношения подлежи на ограничаване или разширяване (арг. от чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 СК), но на този етап не може да се определи от кой момент въззивникът би могъл да има самостоятелни контакти с непълнолетната или да прекарва повече време с нея, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 3 от СК. Ето защо въззивният съд не намира за възможно определянето на преходен период или дори на степенен режим, като след изтичане на определен период или реализиране на определен брой контакти на бащата с детето в присъствието на майката или на посочено от нея пълнолетно лице, да се премине към по-разширен  режим на лични отношения.

По разноските :

Претенции за присъждане на сторените деловодни разноски са направени и от двете страни по спора, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна няма право на разноски. Претенцията на въззивника също е неоснователна, независимо от изхода на делото. Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация, разноските, сторени от страните следва да останат в тяхна тежест. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая се основава на правилото за защита по най-добрия начин на интересите на ненавършилото пълнолетие дете, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение-Брачни състави, IІ^-ри брачен въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение второ от ГПК

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 248172 от 18.10.2019 г., постановено по гражданско дело № 73150 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданко отделение, 139 състав, в обжалваната отхвърлителна част относно режима на лични отношения на бащата А.Р.А. с детето А.А.А., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Р.А., с ЕГН **********, с детето А.А.А., с ЕГН **********, както същият има право да го вижда всяка последна събота от месеца за времето от 10.00 часа до 12.00 часа, в присъствието на майката С.И.Ф., с ЕГН **********, или на посочено от нея пълнолетно лице.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, претенциите на страните А.Р.А. и С.И.Ф. за присъждане на сторените по водене на делото разноски.

НЕЗАВЕРЕНИ ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на страните.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването на преписите.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………  ЧЛЕНОВЕ: 1. ………….  2. ……………