Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 20.07.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря М.Т., като
разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 450/2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрк. Т.Х., като
пълномощник на изпълнителния директор М. Д., против Р.С.Д. ***, ЕГН **********. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за
изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването
на вземането си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 07.05.2019г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 269/2019г. по описа на РС Своге и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 393 от
08.05.2019г. за следните суми : 321,10 лева
- главница, 44,58 лева – договорна лихва за периода от 22.10.2017 г. до
20.04.2018 г., 146,48 лева – такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода от 22.10.2017 г. до 20.04.2018 г., 70 лева – такса
разходи за дейност на служител, 126 лева – неустойка за
периода от 21.11.2017 г. до 20.04.2018 г., 24,30 лева - лихва за забава за
периода от 01.08.2018 г. до 07.05.2019 г. и законна лихва върху главницата,
считано от 07.05.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 125 лева - разноски по делото, от които 100 лева са
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено
според Наредбата за заплащането на правната помощ и 25 лева са заплатена
държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено задължение по договор
за паричен заем № 5372091, сключен на
24.07.2017г. между „Вива Кредит” ООД и Р.С.Д., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Вива Кредит” ООД в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД –
понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ по силата на Приложение №
01/01.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 22.01.2013 г.
Цената на исковете е 321,10 лева - главница, 44,58 лева – договорна лихва, 146,48 лева – такса
за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, 70 лева – такса
разходи за дейност на служител, 126 лева
– неустойка и 24,30 лева - лихва
за забава, като се претендира още и законната лихва за забава
върху главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното издължаване и
направените по делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното
производство.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че е сключил договор за кредит и не е погасил всички вноски по
него, но посочва, че в момента е безработен и няма възможност да плати търсените
от него парични суми.
По делото са приети,
като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д.
№ 269/2019г. по описа на Районен
съд Своге.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 24.07.2017г. е сключен договор за паричен заем между „Вива Кредит” ООД и ответника за сумата от 400 лева, от която с 234,11 лева
се погасява изцяло старо задължение на Д. към заемодателя, а заемателят получава
в брой 165,89 лева – разходен касов ордер на гърба на л. 12 от делото. Заетата
сума е следвало да се върне на 9 месечни вноски в размер на 73,24 лева за периода от
23.08.2017г. до 20.04.2018г., като всяка вноска включва 52,24 лева погасителна
вноска (главница и лихва) и 21 лева – такса за
експресно разглеждане на заявката за кредит (189 лева, разделени на 9 равни вноски). Отделно е начислена и сумата от 189
лева – неустойка за неизпълнение на поето задължение за осигуряване на
обезпечение, също разделена на 9 вноски по 21 лева. Така месечната вноска става
94,24 лева х 9 вноски = 848,16 лева. Също така са начислени и 125 лева – такса разходи за събиране
на просрочени вземания и 70 лева – такса разходи за дейност на служител по
събиране на просрочени вземания.
Според посоченото в
исковата молба кредитополучателят е заплатил общо 335 лева, разпределени както
следва : 42,52 лева – за такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит ; 125 лева – за такса разходи за събиране на
просрочени задължения ; 63 лева – за неустойка ; 25,58 лева – за договорна лихва
; 78,90 лева – за главница. Останали са неплатени претендираните в настоящото
производство парични суми. На основание чл. 162 ГПК
съдът намира, че размера на лихвите,
неустойката и таксите съответстват на претендираното. Документите по делото
не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни. Вземането по договора за кредит е прехвърлено от страна на „Вива кредит”
ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение №
01/01.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 22.01.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите продавачът
на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по настоящото
дело уведомяването е станало при връчване на преписа от исковата молба и
приложеното към нея уведомително писмо. По принцип длъжникът може да възразява успешно за
липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани
за главницата и за законовата лихва и неоснователни за договорната лихва, за таксата за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит, за таксата разходи за дейност на служител и за неустойката.
Съображенията са следните :
Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила
своите задължения. Доказано е получаването на процесната стока, изискуемостта на горепосочените две вземания за главница и
законна лихва, както и техния размер. Няма пречка кредиторът да прехвърли вземането, като то преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето, което по настоящото дело е станало при връчването на преписа от исковата
молба и приложенията на ответника. За падежиралите вноски до датата на
заявлението по чл. 410 ГПК не е необходимо съобщение до длъжника, тъй като
срокът го „кани” да плати. Последната вноска е следвало да се внесе на 20.04.2018г.,
а заявлението е подадено в Районен съд Своге на 07.05.2019г.
Договорената между страните
лихва в размер на 40.32 % годишно надхвърля трикратно
законната – за периода на действие на договора, което представлява нарушение
на добрите нрави и я прави нищожна. Съдът е длъжен и служебно да следи за съответствието на клаузите от
потребителските договори с добрите нрави, като по настоящото дело договорената между страните лихва
не отговаря на принципа на справедливостта. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
Договорът за паричен заем № 5372091
от 24.07.2017г. попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит (ЗПК) - с оглед стойността му и това, че не са налице
предвидените изключения в чл. 4 ЗПК. В чл. 33 ЗПК е предвидено, че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на
вземане за такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит, на такса разходи за дейност на служител и на неустойка за непредставено
обезпечение. Посочените уговорки между страните противоречат на чл. 33 ЗПК,
съгласно който кредиторът няма право да договаря изначално суми,
платими при забава или пълно неизпълнение на задължението на
длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от главницата. При така изложеното
посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса
разходи се явяват нищожни, поради противоречие с императивната норма на
чл. 33 ЗПК и като такива не пораждат права и
задължения за страните по правоотношението. От друга страна неустойката
за неосигурено обезпечение, таксата разходи за събиране на просрочени вземания и
таксата разходи за дейност на служител по
събиране на просрочени вземания по своя характер представляват допълнителни плащания, дължими от ответника, като същите се отразяват и на годишния
процент на разходите (ГПР), макар формално да не са включени в него. Налице
е
нарушение и на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част на исковете,
ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски.
Съдът дължи произнасяне и по
разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според
установената част от вземанията.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение
на Р.С.Д. ***, ЕГН **********, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Д.Б., сумата от 321,10 лева - главница по договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН” с № 5372091, сключен на 24.07.2017г.
между „Вива Кредит” ООД и Р.С.Д., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Вива Кредит” ООД в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания” АД – понастоящем „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД/ по силата на Приложение № 01/01.08.2018 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.01.2013 г. и сумата от
24,30 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 01.08.2018 г. до 07.05.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля предявените положителни
установителни искове за сумата от 44,58 лева – договорна лихва за периода от 22.10.2017
г. до 20.04.2018 г., за сумата от 146,48 лева – такса за експресно разглеждане
на искане за отпускане на кредит за периода от 22.10.2017 г. до 20.04.2018 г., за
сумата от 70 лева – такса разходи за дейност на служител и за сумата от 126
лева – неустойка за периода от 21.11.2017 г. до 20.04.2018 г.
Осъжда Р.С.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.Б., сумата от 294,75 лева – направени
разноски по гр.д. № 450/2019г. по описа на Районен съд Своге, според уважената част от
исковете.
Осъжда Р.С.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано
от изпълнителния
директор Д.Б., сумата от 58,95 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 269/2019г.
по описа на Районен съд Своге, според установената част от вземанията.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :