РЕШЕНИЕ

№ 256

гр.Бургас, 18.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 8 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора .........., като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2556 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане.

Жалбоподател е Н.Т.М. ***. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Д..

Предмет на обжалване е заповед № ЗСП/Д-А/4995/03.11.2020г. (л.4), издадена от ответника, с която на М. е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г.

В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на оспорения акт. Иска се отмяна на заповедта и постановения с нея отказ за отпускане на ЦПО. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Със заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия (л.19) Н.М. сезирала директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас с искане за отпускане на целевата помощ за отопление. Към заявлението са приложени доказателства (л.21-22).

По заявлението бил изготвен социален доклад (л.18), в който социален работник СЗ при дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, след запознаване с декларираните данни и представените доказателства и извършване на съответни проверки установил, че заявителката има  регистрирано търговско дружество „Земя 2020 Елит – Н“ ЕООД, поради което не са налице условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. - лицето попада в кръга лица по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване, от който се установява нейното издаване. За да постанови спорния отказ, административният орган приел установеното в социалния доклад и посочил, че не са налице условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., тъй като лицето попада в кръга лица по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Заповедта била връчена на Н.М. на 6.11.2020г.

Заповедта била оспорена по административен ред пред директора на РДСП Бургас.

Със становище от директора на ДСП Бургас до директора на РДСП Бургас била потвърдена констатацията за регистрирано търговско дружество, респективно липсата на предпоставки за отпускане на исканата помощ за отопление.

С решение № 51/13.11.2020г. на директора на РДСП Бургас оспорването било отхвърлено. В мотивите на решението органът посочил, че, за да са налице предпоставките за отпускане на целевата помощ е необходимо към момента на подаване на молбата лицето да няма регистрация като търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество, а ако е имал такава същата да е заличена в ТР.    

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директор на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, овластен с нормата на чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане. Не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта отговаря на всички изисквания за форма и реквизити съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Съдът приема, че липсва отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо не е налице и отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Спазен е материалният закон. Обществените отношения във връзка с отпускането на финансова помощ за отопление са уредени в Наредба № РД-07-05/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. В настоящия случай административният орган е приел, че Н.М. не отговаря на едно от изискванията, като всяко едно от тях е самостоятелно основание за отказ от предоставяне на исканата помощ за отопление.

Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, лицата, които кандидатстват за отпускане на месечна социална помощ, не следва да са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката е едноличен собственик на капитала на „Земя 2020 Елит – Н“ ЕООД. Този факт не се оспорва от М.. За настоящото производство е ирелевантно в какъв размер е капиталът на дружеството и дали развива търговска дейност към момента на издаване на процесната заповед. Този извод се извежда от факта, че законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с функционирането или не на търговското дружество. Без правно значение са и причините, поради които дружеството не извършва дейност. За прилагане правилото на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП е достатъчно съществуването на регистриран търговец. От друга страна, по делото не се твърди и не са събрани доказателства относно заличаването на тази регистрация. След като жалбоподателката е собственик на капитала на търговско дружество и не е заличен като такъв, не е налице изискуемата по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП отрицателна предпоставка за право на социално подпомагане.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Ш.М. *** против заповед № ЗСП/Д-А/4995/03.11.2020г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

Съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :