РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120101999 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „Топлофикация - Перник“ АД срещу Д. М. С. и Е. Т. С.,
иск за установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
разделно, както следва: Д. М. С. дължи на ищеца сумата от 1013,20 лева, представляваща
главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 111,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и че Е. Т. С. дължи на ищеца
сумата от 1013,20 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия в обект на
потребление, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 111,68 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.07.2018 г. до
09.03.2020 г., на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
Твърди се още, че ответниците са абонати на ищцовото дружество за посочения
топлоснабден жилищен имот по силата на публично известни общи условия (чл. 150 ал. 1 от
ЗЕ). Сочи се, че ответниците, като съсобственици при равни квоти на апартамент, находящ
се в ***, не са изпълнили задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна
енергия за този обект в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. на обща стойност 2026,39
лева. Излага се, че срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия, а съгласно чл. 41 ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок се
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Предвид това, се поддържа, че ответниците
1
дължат на ищеца обезщетение за забава в общ размер на 223,35 лева за периода от
10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. Твърди се, че кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което след дадените указания за предявяване на иск относно вземането, за кредитора
се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира са присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците, чрез назначения
особен представител адв. С.Н., са подали отговор на исковата молба, в който е застъпено
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се изложеното от ищеца
твърдение, че ответниците са били собственици на процесното жилище през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и че жилището действително е било топлоснабдено през
този период.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 21.02.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт № *** по нот. дело № *** г. и удостоверение за сключен
граждански брак /л. 16 от делото/ ответниците по делото са съпрузи, считано от 1992 г., като
през 2007 г. са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се в ***.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза /л. 83 - 95/, се установява, че техническите загуби на абонатната
станция са приспаднати, след което отчетеното количество топлинна енергия е подадено за
разпределение от топлинния счетоводител между потребителите в етажната собственост.
Установява се, че поради неосигурен достъп през процесния период са начислени служебно
определени по 140 литра битова гореща вода, за един обитател на денонощие и по
максимален специфичен разход за два радиатора и една щранг-лира. Начисленията за
сградна инсталация са определени по изчислителен път и са разпределени по обема на
жилището по прокет. Такса мощност и топлинна енергия за общите части не е начислявана.
Сумите за топлинна енергия са начислени правилно и в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката от фирмата извършваща дялово
разпределение „***“ ООД. Тези суми произтичат от незаплатена топлинна енергия,
разпределена съгласно Наредба за топлоснабдяване, като сумата за БГВ е 987,01 лева, сума
за отопление и сградни инсталации е 1095,37 лева, сумата за дялово разпределение е 10,56
лева. В съдебното заседание от 15.02.2022 г. вещото лице е уточнило, че обстоятелството, че
именно дружеството „***“ ООД е топлинен разпределител е установило въз основа на
представения и от ищеца договор за дялово разпределение сключен между него и това
дружество.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л. 96-102/, към датата на завеждане на исковата молба няма данни процесната
сума да е заплащана. Установява се, че размерът на главницата е в размер от 2026,39 лева, а
на обезщетението за забава за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. е в размер от 223,92
лева.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед предмета на спора, ищецът следва да установи наличие на
облигационна връзка с твърдените от него права и задължения на страните, че от негова
страна е налице надлежно изпълнение на задълженията по договора, както и че ответниците
се намират в забава и какъв е размерът на обезщетението /мораторната лихва/. Ответниците
следва да установят плащане на процесната сума, или обстоятелства изключващи
дължимостта ѝ.
Съгласно чл. 153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 3 ал.
1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да бъде
всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или титуляр на
вещно право на ползване.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът Д.С. е придобила
по време на брака си с ответника Е.С. правото на собственост върху апартамент в сграда в
режим на етажна собственост, за който са начислени процесните суми. Доколкото по делото
няма данни ответниците да са избрали режим на имуществени отношения различен от СИО
се налага изводът, че процесният апартамент е тяхна обща собственост. Неоснователно е
възражението на ответниците, че към процесния период апартаментът не е бил собственост
на същите. В тежест на ответниците е да установят възражението си за промяната на
собствеността върху процесния апартамент, но въпреки предоставената им възможност за
установяване на това възражение в съдебното заседание от 14.12.2021 г. същите не са
ангажирали доказателства за установяващи, че през исковия период процесният апартамент
не е бил собственост на ответниците.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; Решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. В тази връзка неоснователно е
възражението на ответниците, че процесният имот не е топлоснабден. Макар да не е
представено решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, от заключението по съдебно-техническа експертиза по несъмнен
начин се установи, че процесната етажна собственост е топлоснабдена, абонатната станция е
работила в исковия период, топлинният счетоводител е отчитал ежегодно разпределителите
на радиаторите и топлите водомери в отделните жилища, като конкретно в това на
3
ответниците има два радиатора, един щранг-лира и един топъл водомер.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът описа по-горе и кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
процесните суми са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет –
срокове, процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия
топломер.
Установи се също така, че за целия период количеството топлинна енергия е
изчислено при неосигурен достъп за отчитане на показанията. При положение, че
ответниците не са осигурили достъп до имота за отчитане на потреблението, е било налице
основание да бъде приложена посочената от вещото лице Методиката. Поради това, съдът
намира искът за главница за процесния период за доказан по своето основание.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно последното, дължимата сума за главница възлиза в размер на 2026,39 лева, в
който размер следва да бъде уважен главният иск.
Доколкото съдът прие за основателен главния иск, то основателна е и акцесорната
претенция за обезщетение за забава за периода 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. в установения
от вещото лице размер от 223,92 лева, в който размер следва да бъде уважен предявеният
иск.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 94,99 лева. Следва
да бъдат присъдени и сторените в исково производство разноски, за които са представени
доказателства – 44,99 лева за държавна такса, 600 лева депозити за експертизи, 300 лева за
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер от 100 лева, на основание чл. 25 ал. 1 от Наредбата за изплащане на правната помощ,
или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 1044,99 лева за заплатена държавна такса и депозити за експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците Д. М.
С., ЕГН ********** и Е. Т. С., ЕГН ********** и двамата с адрес *** дължат на ищеца
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** разделно,
както следва: Д. М. С. дължи на ищеца сумата от 1013,20 лева /хиляда и тринадесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща главница за потребена топлинна енергия в обект на
потребление, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 111,68 лева /сто и
единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и че Е. Т. С. дължи на ищеца
сумата от 1013,20 лева /хиляда и тринадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща
главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 111,68 лева /сто и единадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.07.2018
4
г. до 09.03.2020 г., на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН ********** и Е. Т. С., ЕГН ********** и двамата с адрес
*** да заплатят на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1044,99 лева /хиляда четиридесет и четири лева и деветдесет и
девет стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 94,99 лева /деветдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № *** г. на РС Бургас, на основане чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)_
Вярно с орогинала: СТ
5