МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 36, постановена
на 14.03.2019г.
по НОХД № 2675/2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу Б.И.И. за
това, че през периода м. февруари 2017г – м. юли 2018г, включително, в гр.
Стара Загора, след като е бил осъден с решение № 955/25.10.2016г по гр. дело №
2137/2016г на Районен съд-Стара Загора, влязло в сила на 25.10.2016г, да
издържа свой низходящ - малолетния си син Д.Б.И., роден на ***г, чрез неговата
майка и законен представител М.Д.М., с определена ежемесечна издръжка в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски - в частност 17 пълни месечни вноски,
всяка от по 150 лева, и 1 непълна месечна вноска, с общ размер на неплатената
сума 2561,27 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Б.И.И.. Според него от признанията
на подсъдимия и от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че от обективна и субективна страна И. е извършил вмененото му
престъпление така, както същото е описано в обвинителния акт. Прокурорът предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, тъй като той
работи извън гр. Стара Загора и това би могло да затрудни изпълнението на
наказанието пробация. Предлага също наказанието лишаване от свобода да бъде
определено за срок от 6 месеца, което след като бъде намалено съобразно чл.
58а, ал. 1 НК с 1/3 да стане 4 месеца. Счита, че в случая следва да се отчете
обстоятелството, че по-голямата част от общо дължимата сума – 2561,27 лв.,
посочена в обвинителния акт е платена, а именно 2200 лв. Заявява, че в случая
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и изтърпяването на наказанието
следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия Б.И. – адв. И.С.
– заявява, че предвид признанията, направени от неговия подзащитен, не следва
да се спира по-подробно на фактическите обстоятелства по делото. Той пледира за
определяне и налагане на И. на наказание в най-ниския, предвиден от
законодателя размер, което да бъде намалено с 1/3. В тази връзка счита, че
следва да бъдат отчетени следните обстоятелства: чистото му съдебно минало,
ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, загрижеността на
подсъдимия и неговите близки към детето Д.И., както и процесуалното поведение
на подсъдимия в хода на цялото наказателно производство.
Подсъдимият Б.И. по реда на чл. 371,
т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В последното заседание по делото не се
явява и не взема отношение по обвинението.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият Б.И.И., с ЕГН ********** е
роден на ***г***. С постоянен адрес е в с. Панагюрски колонии, Община
Панагюрище, ул. ***. Живее в гр. Стара Загора, ***. Българин е. Български
гражданин. Със средно образование. Не е женен. Работи като готвач в „***“ ООД,
гр. Стара Загора. Не е осъждан.
Подсъдимият Б.И.И. и свидетелката М.Д.М.
живели на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство, на 06.06.2015г.
се родило детето Д.Б.И., което подсъдимият И. припознал като свой низходящ по
надлежния ред.
През м. декември 2015г. отношенията
между И. и свидетелката М. се влошили и те се разделили, като малолетния Д.И.
останал при свидетелката М., която полагала грижи за него.
С решение № 955 от 25.10.2016г., постановено
по гр. дело № 2137/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора, влязло в сила на същата дата - 25.10.2016г.,
била одобрена постигната между родителите спогодба, по силата на която подсъдимият
И. се задължил да заплаща на малолетното си дете Д.Б.И. ежемесечна издръжка в
размер на 150 лева, считано от 10.05.2016г.
По така присъдената издръжка подсъдимият
Б.И. платил веднъж сумата от 300 лева, които превел по банкова сметка *** М.М.
на 19.01.2017г.
Впоследствие било образувано изпълнително
дело № 20177650400811 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, по което подсъдимият на
два пъти превеждал суми, както следва: на 19.05.2017г - 158,88 лева, преведени
на взискателя на 07.06.2017г. и на 16.06.2017г - 158,88 лева, преведени на
взискателя на 19.06.2017г.
В началото на м. януари 2019г., в хода
на съдебното производство, от показанията на свидетелката М.М., се установява,
че И. й е предал на ръка сумата от 2200 лв., представляваща издръжка на детето Д.И.
за минал период.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия
– още и от следните доказателства и доказателствени средства:
Показанията на свидетелката М.Д.М., дадени
в хода на досъдебното производство, както и тези дадени в хода на настоящото
съдебно следствие относно факта на извършеното плащане в началото на м. януари
2019г., които са последователни и непротиворечиви.
От писмените писмени доказателства по
делото, които също са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват: решение № 955 от 25.10.2016г., постановено по гр.д. № 2137/2016г. по
описа на Районен съд – Стара Загора; изпълнителен лист от 13.03.2017г. по гр.д.
№ 2137/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора; удостоверение за раждане
на Д.Б.И.; банково извлечение за периода 01.01.2017г.-24.01.2018г.; писмо с
изх.№ 9829/02.03.2018г. по описа на ЧСИ Г.Илчева.
Във връзка с личността на подсъдимия
са приети справки за съдимост, справка от 15.06.2018г. от Първо РУ – Стара
Загора и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът прие, че не са налице спорни
въпроси относно авторството на деянието, обстоятелствата и начинът, при които е
извършено.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Б.И.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.
1 НК.
От обективна страна подсъдимият през
периода м. февруари 2017г. – м. юли 2018г., включително, в гр. Стара Загора,
след като е бил осъден с решение № 955/25.10.2016г по гр. дело № 2137/2016г на
РС-Стара Загора, влязло в сила на 25.10.2016г, да издържа свой низходящ - малолетния
си син Д.Б.И., роден на ***г, чрез неговата майка и законен представител М.Д.М.,
с определена ежемесечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски - в частност 17 пълни месечни вноски, всяка от по 150 лева, и 1 непълна
месечна вноска, с общ размер на неплатената сума 2561,27 лева.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че е осъден да заплаща на
малолетното си дете Д.Б.И. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, но въпреки
това не е изпълнявал това свое задължение в инкриминирания период.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК
законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия Б.И.И. съдът прие, че са налице само смекчаващите вината
обстоятелства - чистото му съдебно минало и обстоятелството, че в началото на
м. януари 2019г. е заплатил сумата от 2200 лв. – издръжка за минал период на
малолетния Д.И..
Съдът намери за неоснователни
твърденията на защитника адв. С., че в конкретния случай деецът и извършеното
от него деяние се характеризират с ниска степен на обществена опасност. Няма
случай, в който може да се приеме, че неплащането на издръжка за малолетно дете
е деяние с ниска степен на обществена опасност, още повече че по делото има
данни, че подсъдимият работи и въпреки това не изпълнява това свое задължение.
Недоказано остана и твърдението, че
подсъдимият И. и близките му проявяват загриженост към малолетния Д.И.. От
показанията на свидетелката М.М. се установява, че това съвсем не е така.
Срещите между тях са по скоро спорадични, отколкото редовни и чести.
По отношение на направените
самопризнания, съдът не ги прие като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като
те са самостоятелно основание за прилагането на чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 58а НК - вж. т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г.
ОСНК. Самопризнанията могат да се приемат като смекчаващо вината обстоятелство
само, ако съставляват елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало
за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Настоящият
случай обаче не е такъв.
Водим от горното, съдът прецени, че
следва да наложи на подсъдимия И. наказание пробация и съобразявайки се с чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и 2 НК му определи следните
пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца – с периодичност два пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът не му определи наказание
лишаване от свобода, тъй като същото се явява по-тежко с оглед разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 НК, а и към настоящия момент има данни, че подсъдимият продължава
да не заплаща редовно дължимите ежемесечни суми за издръжка на малолетния Д.И..
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: