РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Русе, 11.11.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, VІІІ-ми състав, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 338 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 211 от Закона
за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Б.Г. ***,
представляван от адв. С.П., срещу Заповед рег.№4066з- 1320/21.07.2022 г. на
Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе (РДГП), с която на
основание чл. 204, т.4, чл. 197, ал. 1,
т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са наведени доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържат се твърдения,
че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта нарушение, а извършените
от него действия не съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Твърди се, че от съдържанието не става ясно дали
жалбоподателят е нарушил заповед и коя или е нарушил цитираните в заповедта
Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР. Развити са и
доводи относно твърдяните съществени процесуални нарушения, включително и за
неспазено изискване за форма на акта. Твърди се също така, че
дисциплинарнонаказващият орган не е съобразил всички установени в хода на
дисциплинарното производство обстоятелства при определяне на конкретното
дисциплинарно наказание, наложено на жалбоподателя. Претендира се отмяна на заповедта,
както и присъждане на направените разноски по представен списък. Иска се също
така след отмяната на оспорения административен акт, съдът да разпореди
отменената заповед да бъде заличена от кадровото досие в отдел „Човешки
ресурси“ – МВР.
Ответникът - Директор на Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Русе, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт
Й.С., поддържа становище за неоснователност на жалбата като излага доводи в
тази посока в представен по делото писмен отговор на жалбата и депозирани
писмени бележки. Иска отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено следното:
Със Заповед Ф № 4066з-832/11.05.2022
г. (л. 5 от преписката) на Директора на РДГП – Русе на основание чл. 205, ал. 2
от ЗМВР е разпоредено извършване на проверка във връзка с медийни публикации в
интернет сайтовете на Информационна агенция ПИК и Труд, съдържащи снимка на
документ, който не следва да е обществено достояние. Проверката е възложена на комисар
Н. Н. – зам.директор на РДГП – Русе, М. Ч. – И. – началник сектор „Човешки
ресурси“ и Д. П. – старши експерт в сектор „Информационни технологии“ към РДГП –
Русе.
За резултатите от проверката била
съставена справка рег.№ 4066р-7222/20.05.2022 г. (л. 11-19 от преписката). В нея
са отразени извършените от проверяващия екип действия и установените
обстоятелства. Изводът на екипа е, че действията на главен инспектор И.Г.,
изразяващи се в снимане с телефон и изпращане на служител от друга структура на
МВР на служебен документ „снимка на писмо рег.№ 4066р-6449/04.05.2022 г.,
подписано от директора на РДГП – Русе и адресирано до началниците на структури
в РДГП – Русе, представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11,
предл. ІІ от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.
Във връзка с тази констатация е предложено на директора на РДГП да измени
заповедта, с която е възложено извършването на проверката и същата да продължи
срещу главен инспектор И.Г., за това че в 14:18 часа, на 04.05.2022 г. във
фоайето на административната сграда на РДГП – Русе, в нарушение на Вътрешните
правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед №
8121з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи, без обоснована
необходимост е размножил явен вътрешен служебен документ, като го е снимал и го
е изпратил на служител от системата на МВР (Н.Л. ***), който не е адресат. С
тези си действия, според комисията, служителят е съдействал да бъде разгласена
служебна информация пред външни лица, чрез публикуване в електронни медии не по
предвидения от закона ред или по реда на Вътрешните правила.
Въз основа на направеното със справка
рег.№ 4066р-7222/20.05.2022 г. предложение, от директора на РДГП била издадена
Заповед ФК № 4066з-886/20.05.2022 г. (л. 20-21 от преписката), с която Заповед
Ф № 4066з-832/11.05.2022 г. е изменена като проверката да продължи срещу главен
инспектор И.Г. – началник сектор „Специални тактически действия“ при РДГП –
Русе (настоящия жалбоподател) за извършено от него дисциплинарно нарушение, съобразно
установените в предходната проверка обстоятелства. Проверката следвало да се
извърши от същата комисия и да приключи до 20.06.2022 г., до която дата комисията
трябвало да изготви справка с резултатите от проверката. Изрично било
разпоредено комисията да запознае жалбоподателя с издадената заповед и с
правата му по чл. 205, ал. 3 и ал. 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Тази заповед
била съобщена на жалбоподателя в деня на издаването й – 20.05.2022 г., на която
дата Г. се запознал и със справка рег.№ 4066р-7222/20.05.2022 г. ведно с
материалите към нея.
На 20.06.2022 г. била изготвена
справка рег.№ 4066р8751/20.06.2022 г. (л. 24-27 от преписката), в която
комисията отразила своите констатации. Те съвпадат с фактите и обстоятелствата,
установени и при първоначалната проверка. Според отразеното в справката
комисията установила, че на 04.05.2022 г., около 14:18 часа, във фоайето на
административната сграда на РДГП – Русе, главен инспектор И.Б.Г. – началник
сектор „Специални тактически действия“ при РДГП – Русе чрез мобилния си телефон
е направил снимка на поставен на информационното табло служебен документ –
писмо с рег.№ 4066р-6449/04.05.2022 г. и го е изпратил на същия ден в 20:33
часа, лично по мобилно приложение „Viber“ на номер ******, абонат – Н.Л..
Младши експерт Н.Л. ***.
Според комисията, медийните
публикации в интернет сайтовете на Информационна агенция ПИК и Труд, съдържат
снимка на материал, изготвен от структура на МВР – Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с рег.№
4066р-6449/04.05.2022 г. Същият съдържа задължителните реквизити на вътрешен
служебен документ – писмо, във връзка с дейността на органите на МВР, ГДГП и
териториалните й структури. Представеният материал по своята същност е
документ, част от документооборота в МВР и съдържа служебна информация по
смисъла на т. 15 от §1 от Вътрешните правила за организацията на
документооборота в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г. на
министъра на вътрешните работи (Вътрешните правила). По своето съдържание
документът „писмо рег.№ 4066р-6449/04.05.2022 г.“ представлява
общоадминистративен документ в МВР, вътрешен служебен документ на РДГП – Русе,
определен като писмо, документ, с който се осъществява обмен на информация от
служебен характер, като според целта си, то се явява информационно, за
предоставяне на информация, съгласно чл. 31 от Вътрешните правила, като съдържа
всички реквизити, съгласно Приложение 2 към същите правила.
Въз основана тези констатации
комисията приела, че на 04.05.2022 г. главен инспектор Г. е допуснал
неизпълнение на реда за осъществяване на документооборота в МВР, предвиден във
Вътрешните правила, с които той е бил запознат срещу подпис на 21.09.2017 г.
Главен инспектор Г., след като е бил длъжен да се запознае със служебния
документ и да сведе информацията до подчинените му служители за настъпилата
промяна по отношение ползването на част от базите за отдих на МВР, без
обоснована необходимост го е размножил и изпратил на лице, което не е негов
адресат, с което не е изпълнил разпореденото във вътрешните правила за
организацията на документооборота в МВР, а именно чл. 18, ал. 2, т. 2 и чл. 19,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, в резултат на което
съдействал да бъде разгласена служебна информация пред външни лица, чрез
публикуване в електронни информационни медии.
В изводите си комисията е посочила
още, че в хода на проверката не са налице доказателства, че служител на РДГП –
Русе е изпратил служебния документ за публикуване в електронните медии.
Окончателният извод на комисията е, че действията на И.Г. представляват
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗДМР,
за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“. В този смисъл е и
направеното от комисията предложение до директора на РДГП – Русе – жалбоподателят
да бъде наказан дисциплинарно с дисциплинарно наказание „Порицание“.
Жалбоподателят се запознал с
изготвената справка и материалите към административната преписка на 28.06.2022
г.
На 07.07.2022 г. до И.Г. била
отправена покана на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за даване на писмени
обяснения, връчена му на същия ден (л. 28 от преписката). В указания му срок Г.
депозирал сведение рег.№ 4066р-9924/08.07.2022 г. (л. 29-30 от преписката), в
което, както и в предходно дадено обяснение пред комисията, не оспорва
установените факти по заснимане и изпращане на поставеното на информационното
табло писмо до служител в друга структура на МВР, но посочва, че това е сторено
единствено с цел уведомяване на синдикалния представител на района за нарушение
на социалните права на служителите от системата на МВР, членове на синдиката,
които са лишени от възможността за ползване на базите за отдих на МВР.
Категорично заявява, че не е разпространявал процесното съобщение по
информационни агенции и медии, нито до други лица, служители на МВР или външни
лица.
На 21.07.2022 г. директорът на РДГП-Русе
издал оспорената в настоящото производство Заповед рег.№4066з-1320/21.07.2022 г. г., с която на главен
инспектор И.Г. – началник сектор „Специални тактически действия“ при РДГП - Русе
на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11,предл.
ІІ и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта и служителят бил
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал.
1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
В заповедта са отразени фактически
обстоятелства идентични с изложените в справка рег.№ 4066р-8751/20.06.2022 г. Посочено
е, че дисциплинарнонаказващият орган е извършил преценка по реда на чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на наложеното наказание като са
изложени отделно аргументи по всеки от съдържащите се в тази разпоредба
критерии. Приети са писмените обяснения на жалбоподателя, дадени в хода на проверката.
В хода на съдебното производство пред
настоящия съд за изясняване на спорните по делото обстоятелства като свидетел е
разпитан Н.Л. ***, на когото жалбоподателят е изпратил снимка на поставеното на
информационното табло в РДГП – Русе писмо.
В показанията си св. Л. посочва, че
към датата на дисциплинарното нарушение е председател на Националната контролна
комисия на Синдиката на служителите в МВР и към този момент е нямало друг
служител от структурите на МВР в гр.Русе, който да е член на Управителния съвет
на синдиката или на контролната комисия. Към този момент жалбоподателят е бил член
на синдиката. Свидетелят потвърждава, че е получил от него по „Вайбър“ снимка
(образ на закачено уведомително писмо) във връзка с даване на убежище на
бежанци от Украйна и за това, че определени служители няма да могат да ползват
карти за почивка в две ведомствени бази. Въпросът за предоставяне на
ведомствени бази на МВР на украински бежанци е бил поставен пред синдикалната
организация на 14.04.2022 г. като синдикатът е изразил отрицателно становище.
След получаване на писмото (снимката му) от жалбоподателя и след разговори с
ръководството на синдикалната организация, свидетеля Л. публикувал писмото в
затворената фейсбук страница на синдиката на служителите в МВР, която е
поверителна и до която имат достъп само членовете на синдиката. Свидетелят посочва
още, че още от 20.04.2022 г. по националните медии е бил коментиран въпросът,
че няма да се ползват базите на държавните институции, в частност двете бази на
МВР от служителите във връзка с настаняването на бежанци. Към 04.05.2022 г. св.
Л., в качеството му на член на ръководството на синдикалната организация,
не бил уведомен официално от МВР за
взетото решение да не се ползват процесните две бази на МВР от служителите, а
да бъдат предоставени за настаняване на украински бежанци. Свидетелят е бил и
сред лично засегнатите от това решение. Възприел е изпратената му от
жалбоподателя информация като сигнал за нарушаване на социални права на членове
на синдиката. Според сключеното споразумение между ръководството на МВР и
синдиката именно членовете на синдиката са тези, които уведомяват
представителите на синдикалната организация когато са нарушение
социално-битовите им права.
От така установеното фактическо положение съдът достигна до
следните правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на
акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК и е
насочена срещу годен за оспорване акт съгласно чл. 211 от ЗМВР.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от комисар
Димитър Чорбаджиев – Директор на РДГП – Русе. В съответствие с разпоредбата на
чл. 204, т. 4 от ЗМВР, компетентни органи да издават заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, са служители на
висши ръководни и ръководни длъжности. Оспорваната в настоящото производство
заповед е издадена именно от това лице – заемащо ръководна длъжност по
отношение на наказаното лице.
Заповедта
е и мотивирана, посочени са в нея подробно фактическите и правни основания за
налагане на дисциплинарното наказание. Не е налице и сочения от жалбоподателя
порок на формата – липса на описание на извършеното нарушението и последиците
от него. Точно обратното, дисциплинарното нарушение е подробно описано. Като
последица от нарушението в заповедта е посочено, че процесният документ е
достигнал до електронни медии и е станал достояние на широк кръг лица. Дали
настъпването на тези последици е обусловено именно от извършеното от
жалбоподателя деяние, за което е санкциониран дисциплинарно, е въпрос на
обосноваността на издадената заповед, а не представлява порок на формата й.
Служебната
проверка, извършена от настоящия съд, относно спазването на изискванията за
форма на акта, установи друг порок на формата. Задължителното съдържание на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е регламентирано в чл. 62 и
чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция №
8121з-877/2021 г.). Съгласно чл. 63 от тази инструкция в мотивите на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание се посочват: 1. има ли основание да се
приложи чл. 198 от ЗМВР; 2. какво е дължимото поведение на
служителя за изпълнение на вменените му задължения; 3. мотиви за
индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР; 4. в какво се изразява извършването
на нарушението (неизпълнение на задължение съгласно нормативен акт, заповед,
етично правило за поведение на държавните служители на МВР и др.); 5. обсъждане
на доказателствата и отстраняване на противоречия в тях; 6. обсъждане на
обясненията, възраженията и направените искания от служителя; 7. мотивите за
конкретно определения срок на наложеното дисциплинарно наказание; 8. мотиви за
особено мнение, изразено от член на проверяващата комисия или дисциплинарно
разследващия орган.
В
настоящия случай оспорената заповед не отговаря на цитираните изисквания в
цялост, тъй като не съдържа мотиви за това има ли основание да се приложи чл.
198 от ЗМВР, респективно мотиви, че няма такова основание. В случая съдът
намира това за съществено нарушение, тъй като се отразява на крайното решение
на дисциплинарнонаказващия орган, мотиви за което съдът ще изложи по-долу.
Съдът
не констатира в хода на дисциплинарното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Извършена
е проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР срещу жалбоподателя за нарушението, за
което впоследствие е издадена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Проверката е приключила със справка, с която жалбоподателят е
запознат своевременно. Дисциплинарното нарушение е открито и установено по
смисъла на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР на 20.06.2022 г., когато справката е
заведена в деловодството и към датата на издаване на оспорената заповед – 21.07.2022
г. не са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди да налагане на дисциплинарното
наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Разпоредбите на чл. 206, ал. 1 – ал. 4 от ЗМВР регламентират
действията на наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание –
изслушване на държавния служител или приемане на писмените обяснения на служителя,
правото на наказващия орган да използва всички начини и средства, допустими от
закона, за разкриване на обективната истина, както и задължението да събере и
оцени всички доказателства, включително събраните при други проверки и
доказателствата, посочени от държавния служител.
В
чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на Инструкция № 8121з-877/2021 г. е предвидено задължение
за проверяващата комисия да запознае служителя, срещу когото се извършва
проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, и подпомагащия го в защитата с всички
материали и със справката по чл. 33, ал. 1, за което те полагат подпис и
отбелязват дата и час, а при запознаването на служителя се връчва покана за
даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарнонаказващия орган.
Едва след това съгласно чл. 36, ал. 1 от инструкцията проверяващата комисия
представя на дисциплинарнонаказващия орган справката и материалите от
проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР в определения й срок. Член 37 от
Инструкция № 8121з-877/2021 г. е този, който регламентира действията, които
дисциплинарнонаказващият орган следва да предприеме след получаване на
материалите от извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, включително
справката с резултатите от проверката, и в т. 9 от ал. 1 на тази разпоредба е
предвидено, че при установено и доказано дисциплинарно нарушение
дисциплинарнонаказващият орган извършва действията по чл. 206, ал. 1 – 4 от ЗМВР, т.е. изслушва или приема писмени
обяснения от служителя, събира поискани доказателства и пр. Съгласно чл. 38,
ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. в случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9,
когато след запознаване със справката от проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР служителят не е дал писмени
обяснения или възражения до дисциплинарнонаказващия орган (т.е. съобразно чл.
34, ал. 2 от тази инструкция), преди налагане на дисциплинарното наказание,
дисциплинарно наказващият орган му връчва покана да даде писмени обяснения или да
го изслуша.
В
конкретния случай описаната процедура е спазена като жалбоподателят е депозирал
писмени обяснения след надлежно отправената му покана за това.
Съдът
констатира, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон.
На
първо място следва да се посочи, че доводите на оспорващия за липса въобще на
дисциплинарно нарушение не могат да бъдат споделени. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва от нито една от страните, че жалбоподателят е
извършил копиране, чрез заснемане с мобилния си телефон на писмо, намиращо се
на информационното табло в административната сграда на РДГП – Русе, след което
е изпратил същото до друг служител на МВР, но извън структурите на РДГП – Русе
до които служители е било адресирано поставеното на таблото писмо. Съдът
споделя изводите на дисциплинарнонаказващия орган, че действията на
жалбоподателя са в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Вътрешните правила за
организацията на документооборота в МВР. Според тази норма на служителите е
забранено да размножават явни материали без обоснована необходимост. Без правно
значение е дали размножаването се изразява с изготвяне на едно или повече
копия, както и по какъв начин е направено копирането. Не може да се приеме за
обоснована необходимост регламентираното в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
споразумението от 24.07.2020 г. между Синдиката на служителите в МВР и
ръководството на МВР (достъпно на интернет страницата на МВР), право на
представителите на синдиката да се осведомяват пряко от служителите по въпроси,
свързани с прилагане на споразумението. Както сочи и св. Л. това осведомяване
може да се извършва както устно, така и писмено и не е обвързано със
задължително копиране на документи в разрез с правилата за това. Още повече, че
в конкретния случай от данните по преписката се установява, че жалбоподателят е
информирал св. Л. по телефона за изнесената на информационното табло в РДГП –
Русе информация, относно това, че част от ведомствените бази няма да могат да
бъдат ползвани от служителите на МВР и за причината за това. С това действие
представителят на синдиката /свидетеля Л./ е бил информиран за евентуалното
нарушение на социалните права на служителите в МВР и в частност в РДГП – Русе,
т.е. липсвало е необходимост тази
информация да му бъде предоставена и чрез копиране на процесното писмо.
Нарушението
на вътрешните правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи,
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР,
както правилно е приел и дисциплинарнонаказващия орган. Посочената разпоредба
дефинира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В
случая е налице неизпълнение на заповедта на министъра на вътрешните работи, с
която са утвърдени Вътрешните правила за организацията на документооборота в
МВР, като не е спазена конкретна норма от тези правила.
Това
нарушение е квалифицирано то дисциплинарнонаказващият орган по чл. 200, ал. 1,
т. 11, предложение второ от ЗМВР.
Съгласно тази разпоредба Дисциплинарно наказание "порицание"
се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители. Преди да наложи дисциплинарно наказание на това
основание обаче дисциплинарнонаказващият орган е длъжен, преценявайки всички
установени факти и обстоятелства, да установи дали не се касае за маловажно
нарушение по смисъла на чл. 198 от ЗМВР като нормата на чл. 63, т. 1 от
Инструкция № 8121з-887/2021 г. го задължава и да изложи изрични мотиви по този
въпрос в акта, с който се налага дисциплинарното наказание. В случая, както
вече се посочи по-горе, такива мотиви в оспорената заповед липсват.
Дисциплинарнонаказващият орган е изложил само съображенията, въз основа на
които е определил вида и размера на наложеното наказание. Съгласно чл. 206, ал.
2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се
вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. В случая ответникът,
макар формално да е коментирал всеки един от посочените въпроси, всъщност е
изложил с едно изречение факти и твърдения без да отрази какъв извод се налага
от тях. Така например съобразявайки тежестта на нарушението дисциплинарнонаказващият орган е посочил „без
обоснована необходимост е снимал служебен документ на РДГП Русе и го е изпратил
на служител от системата на МВР, който не е адресат“. От посоченото не става
ясно дали с това се обосновава по-висока или по-ниска тежест на нарушението. По
същия начин стои въпросът и с останалите обстоятелства, които подлежат на
преценка при определяне на вида и размера на наказанието, които са посочени от
дисциплинарнонаказващият орган като обстоятелства, но не са подложена на
преценка и оценка и въз основа на тях не са изведени изводи, касаещи
определянето на конкретното дисциплинарно наказание. Ако беше извършена такава
преценка, наказващият орган щеше да установи, че в конкретния случай се касае
именно за маловажно нарушение, за което се предвижда налагане на съвсем друг
вид дисциплинарно наказание. В тази връзка съдът съобразява следните
обстоятелства:
На
първо място, процесният, сниман от жалбоподателя документ, е изпратен само до
едно единствено лице. По преписката не са събрани данни да е изпращан на други
лица, както и на електронни медии. Не без значение е и фактът, че лицето, на
което е изпратено копието от документа – Н.Л., не е външно за системата на МВР,
а е служител в ЗЖУ – Русе. Към процесния момент Л. е единственият служител от
структура на МВР в гр.Русе, който е член на ръководството на Синдиката на
служителите в МВР, който по силата на сключеното споразумение между синдиката и
ръководството на МВР има право да получи информацията, съдържаща се в документа
(доколкото тя касае социално-битови правата на служители в МВР), включително и
като се информира пряко за нея от член на синдиката. На следващо място следва
да бъде съобразен и фактът, че процесният документ се е намирал на общодостъпно
място – информационното табло, находящо се във фоайето на административната
сграда на РДГР-Русе, с което е била дадена възможност за запознаване със
съдържанието му не само на служителите в РДГП Русе, за които се е отнасяла
информацията, но и на всички други лица, посещаващи сградата на РДГП – Русе –
служители на други служби на МВР и външни лица, допуснати до сградата.
По
отношение на твърдените от дисциплинарнонаказващият орган последици от
извършеното дисциплинарно нарушение, съдът намира, че по преписката не са
събрани доказателства, че жалбоподателят е съдействал да бъде разгласена
служебна информация пред външни лица чрез публикуване в електронни
информационни медии. Точно обратното, самата комисия, извършила проверката по
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, изрично е посочила, че няма данни той да е извършил
действия по предоставяне на копие от процесния документ на електронни медии.
Липсват каквито и да е доказателства, че появяването на документа в електроните
сайтове на информационните агенции „ПИК“ и „Труд4 е следствие от извършеното от
жалбоподателя заснимане на документа и изпращането му до синдикалния
представител.
В
заповедта са изброени миналите наказания, наложени на жалбоподателя, както и
награждаванията му, отразени в изготвената в хода на проверката кадрова
справка, но отново без да се извършва анализ на тази информация, а анализът на
данните сочи, че Г. е бил наказван отдавна, като в последните години е бил
редовно награждаван в периода 2007-2021 г., вкл.
Следва
да бъде съобразено и това, че процеснто деяние от субективна страна не е
умишлено, а е извършено по непредпазливост, което е констатирал и самият
административен орган в оспорената заповед.
Всички
изложени до тук от съда съображения водят до извод, че в конкретния случай е налице
незначително отклонение от изискванията, свързани с документооборота и в
частност с размножаването на конкретния документ, което обуславя маловажността
на извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.198, ал.2
от ЗМВР. Деянието обаче не е квалифицирано като такова от
дисциплинарнонаказващия орган, въпреки наличието на предпоставките за това. По
този начин, в противоречие с разпоредбата на чл. 198 от ЗМВР, на Г. не е
наложено съответстващото по вид дисциплинарно наказание - "мъмрене“, а
друго – такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 - „порицание“ за срок от 6 месеца. Това
води до незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 2 и
т. 4 от АПК и налага нейната отмяна.
Жалбата
до съда, в частта й по искането да бъде разпоредено от съда заличаването на отменената заповед от
кадровото досие на служителя, е недопустима. Заличаването на дисциплинарното
наказание е институт, различен от отмяната му. Процедурите, приложими след
отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР, са
регламентирани в Глава Трета, Раздел ІІ от Инструкция № 8121з-887/2021 г. и
задълженията по тях произтичат пряко от този подзаконов нормативен акт, а не
следва да бъдат разпореждани от съда. В коментираната част производството по
делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК жалбоподателят има
право на претендираните разноски в размер на 510 лева, включващи 10 лв. -
държавна такса и 500 лева – договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, удостоверено с приложения договор за правна защита и съдействие
от 08.08.2022 г. на л.20 от делото. Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, тъй
като размерът му е малко над минималния определен такъв от 400 лева в чл. 8,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр.88 от 2022 г.,
а освен това заплатеният хонорар съответства на фактическата и правна сложност
на делото. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР-София.
Водим от горното и на
основание чл. 211 от ЗМВР вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на И.Б.Г. *** Заповед рег. № 4066з-1320/21.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, с която на основание чл. 204, т.4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл.
200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР, на главен инспектор И.Б.Г. – началник сектор
„Специални тактически действия“ в РДГП – Русе при Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №338/2022 г. на АС-Русе по жалбата на И.Б.Г.
***, само в частта, по искането да
бъде разпоредено от съда заличаването на
отменената Заповед № 1320/21.07.2022 г. на Директора на РДГП – Русе от
кадровото досие на служителя.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР-гр. София да заплати
на И.Б.Г., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 510,00 (петстотин и десет)
лева, представляващи разноски по делото.
Решението, имащо характера на определение в прекратителната част,
подлежи на обжалване в тази част в 7 –дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС, а в останалата част, на основание чл. 211, изр. последно от ЗМВР, не
подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: