№ 165
гр. Шумен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200959 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1729-000132 от 17.05.2021 г. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, РУ - Шумен, с което на КР. БЛ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***** е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, излагайки доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.
Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или
частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят КР. БЛ. К. от гр. Шумен притежава лек автомобил, марка
1
“Фолксваген Голф” с рег. № Н 7279 ВС.
На 07.05.2021 г. свидетелят Й. ХР. Й. - мл. полицай в РУ - Шумен към ОД на МВР –
гр. Шумен работил в екип с колегата си К.Г. К.. Двамата полицейски служители около 11.45
часа на посочената дата получили сигнал от ОДЧ за неправилно паркиран лек автомобил на
входа на служебния паркинг на ОД на МВР – гр. Шумен, находящ се на бул. „Славянски“ в
гр. Шумен. Пристигналите на место полицейски служители установили лек автомобил,
марка “Фолксваген Голф” с рег. № Н 7279 ВС, който бил паркиран до входа на служебния
паркинг на ОД на МВР – гр. Шумен, след знак „В1“. Междувременно собственика на
автомобила - жалбоподателят КР. БЛ. К. се завърнал и му била извършена рутинна
проверка. След извършена служебна справка било установено, че автомобилът е спрян от
движение на основание чл. 171, т. 2 б. „в“ от ЗДвП - временно спиране от движение на
пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до сключването й, считано от 11.08.2020 г.
За установеното нарушение съставили Акт за установяване на административно нарушение
№ 132 от 07.05.2021 г., серия Г, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП - за това, че на 07.05.2021 г. около 11.45 часа в гр.
Шумен, на бул. „Славянски“ - служебен паркинг на МВР е управлявал и паркирал
собствения си лек автомобил, марка “Фолксваген Голф” с рег. № Н 7279 ВС, като
автомобила е спрян от движение на основание чл. 171, т. 2 б. „в“ от ЗДвП, считано от
11.08.2020 г. Актът е подписан от нарушителя с възражения, сочейки, че е с особено мнение.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 21-1729-000132 от 17.05.2021 г. на Началник сектор към ОД
на МВР – гр. Шумен, РУ - Шумен, с което на КР. БЛ. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. СТ.
М., на свидетелите Й. ХР. Й. и К.Г. К. - свидетели при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите М.М., Й.Й. и К. К. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от
твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 21-1729-000132 от 17.05.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, РУ – Шумен,
съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
2
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „а“ – б. „н“ от ЗДвП изчерпателно са изброени
случаите, при които с мотивирана заповед се налага принудителна административна мярка
„временно спиране от движение на ППС“. Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП
сочи, че принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС“ се
налага на собственик, който няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ до
сключването ѝ.
От справката за нарушител от района се установява, че срещу жалбоподателят К.К. е
бил издаден акт за установяване на административно нарушение серия GА, бл. № 274920 за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, извършено на 10.08.2020 г. Срещу него е била
издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 20-
0869-001052/10.08.2020 г., касаеща отнемане на свидетелството за регистрация на МПС,
която му е била връчена на 10.08.2020 г. и е с посочен статус „временно спиране от
движение на МПС - лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № Н 7279 ВС, считано от
10.08.2020 г. до сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. От приложената по преписката справка за автомобила, изготвена на
07.05.2021 г., е видно, че е направено отбелязване като състояние на автомобила – „спиране
по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП – без „Гражданска отговорност“, считано от 11.08.2020 г. От
тези писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите М.М. и К. К., дадени в
хода на съдебното следствие, може да се направи извод, че действително към момента на
извършване на процесната проверка управлявания от жалбоподателят К. автомобил е бил
спрян от движение поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което
води до извод, че жалбоподателя К. виновно е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението на длъжника, че след като е заплатил
3
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отпаднало основанието за
спиране от движение на автомобила и същият не е бил спрян от движение. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. в от ЗДвП временно се спира от движение пътно превозно
средство на собственик, който няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, до сключването . Със Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 20-0869-001052/10.08.2020 г. на И.С. – мл.
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен лек автомобил
“Фолксваген Голф” с рег. № Н 7279 ВС е спрян от движение, тъй като за него не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Процедурата по временното спиране от движение на МПС се урежда с Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Според чл. 40 от Наредбата превозните средства се спират от движение
временно при условията и по реда на чл. 171, т. 2 от ЗДвП, като се изземва част втора на
свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение“ и иззетите
свидетелства за регистрация се предават и съхраняват в звената, където са регистрирани
превозните средства. Съгласно чл. 42 от Наредбата причините и датата на спирането от
движение се въвеждат в Териториалната автоматизирана информационна система /ТАИС/ за
КАТ. Това е било сторено и в случая. По силата на чл. 43 от Наредбата временно спрените
превозни средства се пускат в движение след отстраняване на причините, поради които са
били спрени, и извършване на преглед за техническа изправност, като прегледът за
техническа изправност по ал. 1 не се извършва на временно спрени превозни средства по
чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Но това не става автоматично след
заплащане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 44 от
цитираната Наредба за пускане в движение на превозно средство собственикът представя
писмено заявление, документ за самоличност - за физическите лица и застраховка
„Гражданска отговорност“. Датата на пускане в движение се въвежда в ТАИС за КАТ. В
случая жалбоподателят К.К. не е подал заявление до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Шумен, придружено със застрахователната полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, за да може това да се отрази в автоматизираната информационна
система и да може автомобила да се пусне в движение.
След като не е била изпълнена предвидената в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
процедура да пускане на МПС в движение, съдът счита, че към момента на проверката МПС
е било спряно от движение и жалбоподателят К.К. е осъществил състава на чл. 5, ал. 3, т. 2
от ЗДвП, като го е управлявал. Това се потвърждава и от представената справка от АИС-
КАТ, според която автомобила още се води спрян от движение.
Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП предвижда „глоба“ от 100
лева до 300 лева за този, който управлява МПС, спряно от движение. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
4
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил на жалбоподателят К. наказание в размер на минималния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба, а именно „глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита, че с
така определеното административно наказание ще се изпълнят целите по чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват
и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да
обусловят извода за маловажност на случая.
Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административнонаказващия
орган /въззиваемата страна/, който своевременно е направил изрично искане за присъждане
на разноски. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая
за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание
не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен
по делото, в размер на 80 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя,
която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно-наказателни дела в размер от 80 лв. до 120 лв., съдът намира, че следва да
бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и
правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1729-000132 от 17.05.2021 г. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр. Шумен, РУ - Шумен, с което на КР. БЛ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***** е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
5
ОСЪЖДА КР. БЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, да заплати по
сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6