Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 066 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата 30 000
лв.
В исковата молба на Б.Д.К. се твърди, че на 17.01.2018 г., около 19.30
часа, в гр. Велико Търново, на ул. „Иван ХаджиД.“ е осъществено ПТП от водача
на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ******– Д.П.Н., който поради движение с
превишена и несъобразена с пътния участък скорост не пропуснал и блъснал
правилно пресичащия на пешеходна пътека ищец. Твърди се, че в резултат на
ПТП-то ищецът получил изкълчване на лява раменна става с последваща репозиция
/наместване/, разкъсно-контузна рана на лявата колянна става с оток на меките
тъкани, кръвонасядане в лява челна половина на главата, съпроводено с
оплаквания от главоболие и виене на свят, контузия на гръдния кош с болки при
дишане в двете гръдни половини. Твърди се, че бил хоспитализиран в МОБАЛ „д-р
Ст. Черкезов“ АД – гр. Велико Търново, където бил насочен за оперативно
лечение, което е проведено чрез закрито наместване на дислокацията на рамото, а
крайникът бил имобилизиран с мека превръзка. Твърди се, че лечението му
продължило в домашни условия, изпитвал болезненост в областта на лявата колянна
става, замаяност, главоболие, негативни емоции, проблеми със съня.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Сеат Ибиза”, да музаплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба респ.
допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. В..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 42,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, от който се установява, че на 17.01.2018
г., около 19.30 часа, в гр. Велико
Търново, на ул. „Иван ХаджиД.“ до магазин „Билла“ се е осъществило ПТП между
лек автомобил „Сеат Ибиза“ рег. № ******с
водач Д.П.Н. и пешеходецът Б.Д.К., от което пострадал пешеходецът с диагноза – луксация
на лява раменна става. Като причина за ПТП е посочено, че водачът на лекия
автомобил при приближаване към пешеходна пътека обозначена с пътен знак и
маркировка не пропуска преминаващия по нея пешеходец , блъска го и реализира
ПТП.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че ударът е бил
технически предотвратим от водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ при
своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Б.Д.К. е получил изкълчване на лява раменна става,
разкъсно-контузна рана на лявата колянна става, кръвонасядане в лява челна
половина на главата, контузия на гръдния кош. Обоснован е извод, че по
отношение на изкълчването на лява раменна става под обща анестезия е направено
наместване на изкълчването и поставена обездвижваща превръзка. Посочено е, че
при нормално протичане на лечебния процес периодът на лечение е около 3 месеца
като през този период ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 20
дни болките са били с по-голям интензитет.
В съдебно заседание от 25.03.2019 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Г.К.Ц..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В
настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 19.02.2018 г. като към датата на
заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е.
заявените искове са процесуално допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите
участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от
страна на извършителя е установена с оглед констатациите в протокола за ПТП,
преценени в съвкупност с изводите на изслушаната по делото САТЕ.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Сеат Ибиза»,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в непропускане на
пешеходец, движещ се по участък на пътното платно, обозначен с пътен знак и
маркировка като «пешеходна пътека», което е нарушение на разпоредбата на чл.
119 ал.1 от З.вП.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания, които са довели до значителни като
интензитет и продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се
явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗ.. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца /65 години/, степента и вида на увредите,
периодът от време, през който е търпял
болки, страдания и ограничения / до 3 месеца възстановителен период/, промяната
в емоционалното състояние и стереотипа му на живот справедливо би било да се присъди сума от 10 000 лв. като за горницата до
пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на
предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 20.05.2018 г.
като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 25.03.2019 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за
правна помощ и съдействие /стр.19/обаче няма данни процесуалното
представителство да е на някое от основанията, посочени в чл. 38 ал.1 от ЗА,
поради което настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 1 277,
33 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и депозит за
експертиза, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК, при съблюдаване
заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от ищеца, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и
цената на заявения иск съдебния състав намира за основателно.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 533, 33 лв. – държавна такса и съдебни разходи,
заплатени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Б.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13,
офис 5 – адв. Ц.В. сумата от 10 000
/десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.01.2018 г. в гр. Велико Търново,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2018 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис
5 – адв. Ц.В. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 1 277, 33 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от
533, 33 лв. – разноски за ДТ и депозит за експертизи, платени от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: