№ 14031
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110159491 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
С. Н. П. е предявила отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД срещу *********** за прогласяване нищожността на договор за паричен заем
№ 4450704/06.04.2022 г., поради противоречие на закона, а при условията на евентуалност за
прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем №
4450704/06.04.2022 г., поради противоречие на закона, както и отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД срещу *************** за
прогласяване нищожността на договор за поръчителство № 4450704/06.04.2022 г., поради
противоречие на закона, добрите нрави и поради липса на основание, както и за
установяване недължимостта на сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение по
нищожния договор за поръчителство.
Ищцата твърди, че е сключила договор за заем с ответника *********** за сумата от 1000
лв., по силата на който се е задължила да предостави едно от посочените в договора
обезпечения. В изпълнение на това задължение, при сключване на договора за заем ищцата
е подписала и договор за поръчителство с ответника ***************, по който последният
е обезпечил пред кредитора задълженията на заемателя срещу възнаграждение в размер на
500 лв., платимо от заемателя разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния
договор. Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта ищцата има качеството
потребител, като и двата договора следва да отговарят на специалните изисквания на ЗПК, а
доколкото обезпечителната сделка има акцесорен характер, нейната действителност зависи
от наличието на валидно заемно правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора
за заем е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 ЗПК, а
1
договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради липса на насрещна
престация от ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в негова
полза на регрес в случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че
ответникът и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка
на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е било уговорено в
прекомерно завишен размер и не се е включвало в ГПР по заемния договор, като по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави.
Ответникът *************** счита, че предявените установителни искове са недопустими
поради липса на правен интерес. По същество оспорва исковете при твърдението, че
процесният договор представлява гаранционна сделка, по която ищецът е платил
възнаграждение за насрещна услуга – гарантиране от страна на ответника на изпълнение на
задълженията по договора за заем, благодарение на което заемателят да избегне
неблагоприятните последици по това правоотношение. Ето защо намира, че договорът не е
лишен от основание, нито накърнява добрите нрави предвид обстоятелството, че е сключен
в съответствие със свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Счита, че възнаграждението по
гаранционната сделка не е прекомерно, доколкото е изчислено след преценка на риска и при
положение, че гарантът е поел солидарно задължение да отговаря за всяко неизпълнение по
заемния договор, включително по отношение на разноските по събиране на вземането.
Твърди, че договорът за гаранция е сключен единствено поради възлагането от страна на
ищеца, който е имал избор между три вида обезпечение по договора за паричен заем. Счита,
че евентуалната нищожност на клаузи от договора за заем няма отношение към
действителността на гаранционния договор, доколкото отговорността на гаранта е функция
на отговорността на длъжника такава, каквато е била към датата на сключване на договора,
като намира и че разпоредбите на ЗПК са неприложими към процесното правоотношение.
Ответникът *********** оспорва исковете, като счита, че клаузата за неустойка не
противоречи на добрите нрави и не е нищожна, а размерът й не следва да се включва при
изчисляване на ГПР по договора, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на
задължение на потребителя. Намира, че договорът за заем не е нищожен, като в същия е
посочен размер на ГПР, който е фиксиран и не подлежи на промяна, поради което не е
необходимо посочване на механизма на пресмятането му.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесните договори за заем и за предоставяне
на гаранция (поръчителство) с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи
на императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави, респ. ответникът
*************** следва да докаже валидността на процесния договор за поръчителство,
сключен при наличие на основание.
Съдът намира възражението на ответника *************** за недопустимост на исковете за
неоснователно, доколкото ищцата не твърди да е платила оспореното вземане за
възнаграждение по договора за поръчителство и не търси връщане на платеното, поради
2
което за нея е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни установителни
претенции за нищожност на договора и за недължимост на сумата.
Съдът намира, че искането на ответниците за присъединяване на настоящото дело към друго
дело на СРС по реда на чл. 213 ГПК е неоснователно, тъй като подобно процесуално
действие може да извърши единствено съдията-докладчик по другото производство, към
което страната иска да се извърши служебното съединяване. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно
разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните,
апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол №
57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015
г., при обединяването на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато делата имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство
(служебно съединяване на искове по реда на чл. 213 ГПК), то продължава под номера на
първото образувано дело и се разглежда от определения по това дело докладчик.
Настоящото дело не е първото образувано, поради което настоящият съдебен състав не би
могъл да присъединява по реда на чл. 213 ГПК останалите висящи между страните дела, а и
посоченото гр.д. № 59291/2022 г. вече е приключило с постановяване на решение, т.е. двете
дела не са на еднакъв етап и съединяването им за разглеждане в едно общо производство е
невъзможно.
Ответникът *************** е представил към отговора на исковата молба писмени
доказателства, които следва да бъдат приети. Искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено изцяло по отношение на
ответника ***********, а по отношение на ответника *************** – само относно
договора за поръчителство, доколкото справка от счетоводството на ответника е
представена към отговора на исковата молба. Искането на ищеца за допускане на ССЕ цели
установяването на относими по делото факти и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023 г. от 13:50
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба на ответника ***************
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника *************** на основание чл. 190 ГПК в срок до първото
открито съдебно заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие договор за
поръчителство № 4450704/06.04.2022 г., сключен с ищцата.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „************ на основание чл. 190 ГПК в срок до първото
3
открито съдебно заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие описаните
в исковата молба документи (т. I.2 от доказателствата, посочени на стр. 6 от исковата
молба).
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, специалност: счетоводна отчетност.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговорите на исковата молба и
приложенията към тях.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4