МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 110/29.06.2018 година по НОХД №1034/ 2018г. на БРС.
Бургаска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП №434 ЗМ 1248/2015год. по описа на Второ
РУ МВР - гр. Бургас, пор. № 3648/2015 год. по описа на БРП, с който
е повдигнато обвинение срещу:
1. В.С.Г., с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин,
българско гражданство, с начално образование, неработещ, осъждан, с адрес
гр.Бургас, кв."* *", ул."*" № *, за това
че на
неустановена дата, в периода от 22.10.2015г. до 24.10.2015г. в гр.Бургас,
кв."*", ул."* *" № *, в съучастие с
непълнолетния А.Р.И., ЕГН ********** — двамата действали като съизвършители,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
прозорец от приземен етаж на къща, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой
ел.удължител с дължина 20 /двадесет/ метра на стойност 20.00 /двадесет/ лева, 1
/един/ брой меден казан с вместимост 12-13 литра на стойност 50.00 /петдесет/
лева, 1 /един/ брой медна пръскачка на стойност 60.00 /шестдесет/ лева, 1
/един/ брой саморъчно направен електрожен на стойност 100.00 /сто/ лева, всичко
на обща стойност 230.00/двеста и тридесет/ лева, собственост на Е.Ж.Т., ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК и
2. А.Р.И. с ЕГН **********, роден на ***година в
гр.Бургас, българин, с българско гражданство, неграмотен, неработещ, осъждан, с
адрес за призоваване гр.Бургас, кв."*", ул."*" № *, за това, че на неустановена дата, в периода от 22.10.2015г. до
24.10.2015г. в гр.Бургас, кв." *", ул."* *" № *, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с В.С.Г. ЕГН **********
— двамата действали като съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - счупване на прозорец от приземен етаж на къща,
отнел чужди движими вещи - 1/един/ брой ел. удължител с дължина 20 /двадесет/
метра на стойност 20.00 /двадесет/ лева, 1 /един/ брой меден казан с вместимост
12-13 литра на стойност 50.00 /петдесет/ лева, 1 /един/ брой медна пръскачка на
стойност 60.00 /шестдесет/ лева, 1 /един/ брой саморъчно направен електрожен на
стойност 100.00 /сто/ лева, всичко на обща стойност 230.00/двеста и тридесет/
лева, собственост на Е.Ж.Т. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.З, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което
са предадени на съд подсъдимите Г. и И., като изтъква, че направеното самопризнание от тяхна
страна се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на
наказанието на подсъдимия И. изтъква, че
следва да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства съдействието на органите
и направеното самопризнание, а като отегчаващо- обремененото му съдебно минало,
като се определи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което
да бъде редуцирано с една трета до размер от осем месеца, като бъде определен
първоначален строг режим за изтърпяване. По отношение на подсъдимия Г. предлага
да бъде определено наказание в размер на една година и три месеца, което да
бъде редуцирано до десет месеца, като неговото изпълнение бъде отложено по реда
на чл. 66 НК за срок от три години.
Служебният
защитник на подсъдимите - адв. Т.Н., предвид разглеждането на делото по
диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитните му за разкриване на
обективната истина в настоящото производство, счита поисканото от БРП наказание
за завишено. Моли на И. да бъде наложено наказание в размер на три месеца, а на
Г. да бъде определено наказание в размер на 6 месеца при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55 НК, като същото бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият
И. заявява,
че иска условно наказание и че съжалява за стореното.
Подсъдимият Г. също заявява, че иска условно наказание и че съжалява за
стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемият В.С.Г., с ЕГН ********** е роден на ***г***. Същият е с
българско гражданство, с начално образование, неработещ, осъждан, с адрес за
призоваване гр.Бургас, кв."* *", ул."*" № *.
Обвиняемият А.Р.И., с ЕГН: ********** е роден на ***г.
в гр.Бургас. Същият е с българско гражданство, неграмотен, неработещ, осъждан,
с адрес за призоваване гр.Бургас, кв.* *", ул."*" № *.
На неустановена дата, в периода от 22.10.2015г. до
24.10.2015г. обв.В.Г. и обв.А.И. ***. Докато разговаряли, двамата обвиняеми
решили да отидат до квартал „*" за да извършат евентуално някаква кражба,
без да имат конкретно набелязан обект или набелязани вещи. Предвид
обстоятелството, че двата квартала се намират на срещуположните брегове на
езерото „Вая", за придвижването си до кв."* *" и обратно,
обвиняемите решили да използват лодката на своя познат - свид. С.Р.М.. Те
знаели, че лодката на свид.М. се намира в края на кв.*", на брега на
езерото „Вая" . Без да уведомят свид.М., обв.А.И. и обв.В.Г. отишли на
брега, качили се в лодката и посредством греблата й прекосили езерото и
стигнали до квартал „* *".
Пристигайки на брега, завързали лодката в
близост до пункт за изкупуване на пластмасови отпадъци и тръгнали пеш по
близката улица. Стигайки до ул."* *" № *, обвиняемите видели къщата,
обитавана от пострадалия свид.Е.Ж.Т. и забелязали, че около имота нямало хора.
Двамата решили да отнемат вещи от имота, които впоследствие да отчуждят и по
този начин противоправно да си набавят парични средства. В изпълнение на
замисленото, на неустановена дата, в периода 22.10.2015г. до 24.10..2015г. обв.
В.Г. и обв.А.И. прескочили металната ограда на имота, находящ се в кв.* *, ул.*
* № *, и се насочили към жилищната сграда. Обв.А.И. счупил стъклото на прозорец
за приземен етаж и през получилия се отвор двамата обвиняеми влезли вътре в
къщата. След като огледали намиращите се вътре вещи, обв.А.И. и обв.В.Г. решили
да вземат медна пръскачка, саморъчно направен електрожен, ел.удължител с
дължина 20 метра и меден казан с вместимост 12-13 литра, собственост на свид.Е.Т..
Тъй като нямали физическа възможност да вземат вещите наведнъж, те ги пренесли
до лодката на два пъти, по същото време. Обвиняемите натоварили вещите в
лодката и тръгнали обратно през езерото в посока към кв.* *". Пристигайки
на брега, разтоварили отнетите по-рано вещи - саморъчно направен електрожен,
медна пръскачка, ел.удължител с дължина 20 метра и меден казан с вместимост
12-13 литра и оставили лодката на мястото, от което я били взели. Обв. В.Г. и
обв.А.И. изгорили гумената обвивка на ел.удължителя, с цел да останат само
медните кабели от него, смачкали медния казан и пръскачката и счупили
електрожена, също с цел да вземат намиращите се в него електроженни многожични
медни кабели. Събрали смачканите вещи и медните остатъци в чувал, който взели
със себе си и се прибрали по домовете си.
На следващия ден, двамата обвиняеми решили да
отчуждят така отнетите вещи, собственост на свид.Е.Ж.Т.. За целта, отишли в
пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, находящ се в
местността „Капчето", в близост до кв.* *". Там разговаряли със свид.
Е.П.С. - работник към фирма „Ш. Б" ЕООД -стопанисваща пункта. В разговора,
обв.В.Г. и обв. А.И. показали на свид. Е.С. чувала, в който се намирали медните
остатъци от изгорелия ел.удължител, медните кабели от саморъчно направения
електрожен и смачканите медна пръскачка и меден казан. Двамата обвиняеми
предложили на свид. Страхилов да закупи вещите като го уверили, че са тяхна
собственост. Свид.Е.С. претеглил така предадените му вещи, под формата на медни
отпадъци, като общото им тегло било 30 кг. Платил на обвиняемите сумата от
150лв.
Сутринта на 24.10.2015 година, около 10.00 часа, свид.
Е.Ж.Т. отивайки в къщата си, на адрес кв.*, ул.* * № * установил, че прозорец
от приземния етаж е счупен и констатирал , че от дома му били отнети ел.
удължител с дължина 20 метра, саморъчно направен електрожен , медна пръскачка и
меден казан с вместимост 12-13 литра, по повод на което сигнализирал органите
на полицията и било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването, след проведени издирвателни
мероприятия били разкрити извършителите на деянието -В.С.Г. и А.Р.И.. Вещите
предмет на престъплението не са открити.
От заключението на назначената в хода на разследването
съдебно-оценителна експертиза се установява стойността на процесиите вещи- 1бр.
ел.удължител с дължина 20 метра на стойност 20 лева, 1 бр. меден казан с
вместимост 12-13 литра на стойност 50 лева, 1 бр. медна пръскачка на стойност 60 лева, 1 бр. саморъчно направен електрожен
на стойност 100 лева. Общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 230 /двеста
и тридесет лева/ лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимите, с което
същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – Е.Т./стр.7-10
и стр. 13-14 ДП/, Е.С. /стр.11-12 от ДП/, Р. И. /л.15-16 от ДП/, Д.К.
/стр.48-49 от ДП/, С.Р.М. /л. 73-74 от ДП/, от заключенията на вещите лица по
извършените оценъчна експертиза и допълнителна оценъчна експертиза /л. 22-23 и
л. 185-186 от ДП/, , от обясненията на обвиняемите, актуални справки за
съдимост на подсъдимите, както и от другите множество приложени по делото
писмени доказателства- протокол за следствен експеримент /л. 132-144 от ДП/,
протокол за оглед на местопроизшествие /л. 17-19 от ДП/ и други.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимите И. и Г. се
подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлечените към наказателна
отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна
страна подсъдимите Г. и И. са осъществили престъпленията, за които им е
повдигнато обвинение, както следва:
- В.С.Г. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй
като на неустановена дата, в периода от 22.10.2015г. до 24.10.2015г. в
гр.Бургас, кв."*", ул."*" № *, в съучастие с
непълнолетния А.Р.И., ЕГН ********** — двамата действали като съизвършители,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
прозорец от приземен етаж на къща, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой
ел.удължител с дължина 20 /двадесет/ метра на стойност 20.00 /двадесет/ лева, 1
/един/ брой меден казан с вместимост 12-13 литра на стойност 50.00 /петдесет/
лева, 1 /един/ брой медна пръскачка на стойност 60.00 /шестдесет/ лева, 1
/един/ брой саморъчно направен електрожен на стойност 100.00 /сто/ лева, всичко
на обща стойност 230.00/двеста и тридесет/ лева, собственост на Е.Ж.Т., ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- А.Р.И. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.З, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй
като на неустановена дата, в периода от
22.10.2015г. до 24.10.2015г. в гр.Бургас, кв." *", ул."*" № *, като непълнолетен, но като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие с В.С.Г. ЕГН ********** — двамата действали като
съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
- счупване на прозорец от приземен етаж на къща, отнел чужди движими вещи -
1/един/ брой ел. удължител с дължина 20 /двадесет/ метра на стойност 20.00
/двадесет/ лева, 1 /един/ брой меден казан с вместимост 12-13 литра на стойност
50.00 /петдесет/ лева, 1 /един/ брой медна пръскачка на стойност 60.00
/шестдесет/ лева, 1 /един/ брой саморъчно направен електрожен на стойност
100.00 /сто/ лева, всичко на обща стойност 230.00/двеста и тридесет/ лева,
собственост на Е.Ж.Т. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено
против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- 1/един/ брой ел. удължител с дължина 20 /двадесет/ метра на стойност
20.00 /двадесет/ лева, 1 /един/ брой меден казан с вместимост 12-13 литра на
стойност 50.00 /петдесет/ лева, 1 /един/ брой медна пръскачка на стойност 60.00
/шестдесет/ лева, 1 /един/ брой саморъчно направен електрожен на стойност 100.00
/сто/ лева, всичко на обща стойност 230.00/двеста и тридесет/ лева. Вещите са били чужди за двамата подсъдими- същите
са били собственост на Е.Ж.Т..
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в
отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В
разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимите са участвали, както в първата
фаза на изпълнителното деяние - прекъснали са владението на собственика върху
процесните вещи, така и във втората фаза - трайното установяване на свое
владение върху тях чрез пренасянето им до лодката, поради което престъплението
е довършено.
Двамата подсъдими са осъществили деянието чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- чрез счупване на
прозорец от приземния етаж на къщата. Прозорецът е вещ, която е от естество да
изключи достъпа на трети лица до вещите, като той е разрушен- субстанцията му е
накърнена до степен да не може да изпълнява функциите си. Разрушаването на
преградата е извършено от А.И., като това не изключва съучастието в
престъплението под формата на съизвършителство. Съгласно Р. 119-00-I за наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от
съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да
причини последиците от престъплението. Поради това и по отношение на двамата е
налице квалифицирания признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
Тъй като от гореизложеното следва изводът, че и
двамата подсъдими са осъществили елементи от изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, то тяхната
съвместна престъпна дейност следва да се квалифицира като съучастие, като и
двамата са действали като съизвършители.
Тук следва да се отбележат да важни момента. Първо,
обстоятелството, че подсъдимите на два пъти са се връщали да изнесат вещите, не
означава, че са налице две деяния или някаква форма на усложнена престъпна
дейност. Касае се за фактическо усложнение при осъществяването на едно
обикновено по състав престъпление, което е свързано с конкретния метод за
неговото осъществяване, избран от извършителите. Налице е количествено
натрупване на общественоопасни последици без да се променя качеството на тези
последици (в този смисъл А.С., Наказателно право. Обща част, изд. „Сиела”,
София 2013 г., стр. 327-328). Второ, в обвинителния акт не е изрично записано в
диспозитива, че вещите са отнети от владението на Е.Ж.Т.. Този пропуск обаче не
съставлява съществено процесуално нарушение. Съществено нарушение по смисъла на
чл. 249 НПК е това, което пречи на обвиняемия да разбере за какво престъпление
е привлечен. В случая обаче, навсякъде в обстоятелствената част на обвинителния
акт е посочено, че вещите са владяни от Е.Т., а в диспозитива е посочено, че
той е техен собственик. Правото на собственост включва в себе си и правомощието
„владение”, което се засяга с престъплението кражба, като неминуемо следва да
се разбира, че ако не е посочено вещите да се владеят от някого другиго, то те
се владеят от техния собственик. Предвид на това, съдът намира, че обвинението
е ясно и не накърнява правото на защита на двамата подсъдими.
От гледна точка на субектите на
престъплението, следва да се отбележи, че макар А.И. да е бил непълнолетен към
момента на извършване на деянието, същият е съзнавал свойството и значението на
извършеното и е могъл да контролира действията си. Неговото непълнолетие обаче
обуславя приложението на редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, предвид
предвиденото за престъплението наказание.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като И. и Г. са
съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са
общественоопасните му последици и са искали настъпването им, което е обективирано
в тяхното поведение - съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че с
действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки
това са установили своя власт над тях. Подсъдимите са целели това и са имали
намерение противозаконно да присвоят вещите. Това тяхно намерение се извлича и
от техните последващи действия, като те са отишли в пункт за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали и са отчуждили отнетите вещи, т.е. извършили
са разпоредителни действия с тях. Също така, от субективна страна е налице и
общ умисъл, като всеки един от двамата подсъдими съзнава, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия и иска от така съчетаната
дейност да бъдат предизвикани престъпните последици. И двамата заедно са взели
лодка, с която да стигнат до другата страна на езерото и едновременно са
изнасяли вещите от къщата. Т.е. няма как да не са съзнавали, че общата им
дейност ще допринесе за настъпването на престъпния резултат. И двамата са
съзнавали, че извършват кражбата като разрушават преграда. Както бе посочено,
без значение е, че само И. е счупил прозореца, тъй като същественото е, че по
този начин се осъществява общия замисъл за посегателство върху предмета на
престъплението.
По вида и
размера на наказанието:
За
извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една до десет години.
По
отношение на подсъдимия А.И. следва да бъде приложена редукцията по чл. 63, ал.
1, т. 3 НК, тъй като същият е бил непълнолетен към момента на извършване на
деянието, като наказанието, което може да му бъде наложено е до три години
„лишаване от свобода”.
При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия И.
обстоятелство, съдът отчете твърде обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан неколкократно за престъпления от против
собствеността и по-точно- по чл. 198 и чл. 199 НК. Също така, И. е бил осъждан
и за престъпления против личността, което сочи на трайно изградени престъпни
навици и незачитане на правовия ред и неприкосновеността гражданите. Същевременно,
престъплението, предмет на настоящото производство, е извършено след по-малко
от два месеца след изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода”,
определено му по НЧД № 256/2014 г. на РС-Несебър. Съдът
отчита и престъпната упоритост, проявена и от двамата подсъдими, които са
използвали без позволение чужда лодка, за да осъществят намеренията си. Поради
това, съдът отчете, че степента на обществена опасност на дееца е такава, че не
позволява определяне на наказание при условията на чл. 55 НК- пробация.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия И.
обстоятелства, съдът отчете на първо място оказаното съдействие на органите на
предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК.
Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г.
на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като
допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно,
обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение.
Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е
съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по
делото. Съдът, също така отчита и изразеното съжаление за стореното. Макар и
многократно осъждан, съдът отчита и младата възраст на подсъдимия. На последно
място, съдът отчита и ниската стойност на предмета на посегателство.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства към минималния размер, а
именно четири месеца и петнадесет дни (може да бъде казано и четири месеца и половина,
което на практика е същото, тъй като съгласно чл. 72 от Закона за задълженията
и договорите под среда на месеца се разбира 15-то число) лишаване от свобода и
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи
на подсъдимия наказание в размер на три месеца лишаване от свобода. Съдът
намира, че така определеното наказание би постигнало целите както на
генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо лицето.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият е бил осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от
общ характер, поради което по отношение на същия не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС за определяне на първоначален
"строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание
"Лишаване от свобода”.
По отношение на подсъдимия В.Г., наказанието следва
да бъде определено в рамките между една и десет години „лишаване от свобода”.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
бъде отчетено на първо място обремененото съдебно минало на Г., който е бил
осъждан за престъпления против собствеността, като очевидно изтърпените до този
момент наказания не са постигнали поправителен и превъзпитателен ефект. Също
така, следва да се отчете и обстоятелството, налично и по отношение на другия
подсъдим, а именно- престъпната упоритост при осъществяване на деянието, като
двамата подсъдими са ползвали неправомерно чужда вещ- лодка, за да прекосят
езерото между двата квартала.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита,
цялостното поведение на подсъдимия в хода на процеса, като същият е съдействал
на органите на разследването за разкриване на обективната истина (т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС). Също така, следва да
бъдат отчетени и изразеното съжаление и ниската стойност на отнетите вещи.
Налице са и данни, че лицето е трудово ангажирано.
Така изложеното мотивира съдът да наложи наказание
при условията на чл. 54 НК, тъй като макар да има превес на смекчаващите
обстоятелства, същите нито са многобройни, нито е налице едно изключително
такова.
По тези съображения, предвид превеса на
смекчаващите обстоятелства, съдът счете за най-подходящо наказание „лишаване от
свобода” в размер на предвидения минимум от една година и съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи
на подсъдимия наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Лишаване
от свобода за такъв срок най-добре би постигнало залегналите в чл. 36 НК цели,
без да е налице продължително откъсване на Г. от нормалната социална среда.
Тук следва да се отбележи, че към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият Г. е бил осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което
по отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1
от НК. Видно от справката за съдимост, по НОХД № 4000/2010 г. на РС-Бургас, на Г. е било наложено
наказание „пробация” за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като с определение по НЧД № 1692/2011
г. на ОС-Бургас, влязло в сила на 25.02.2012 г., наложеното наказание
„пробация” е било заменено с ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок
от един месец и дванадесет дни. Съгласно постановките на т. 1 на ТР № 6/2014 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСНК на ВКС, осъдените на наказание
„пробация”, което е било заменено с наказание „лишаване от свобода”, се считат
за осъдени на лишаване от свобода от момента на влизане в сила на определението
за замяна с всички произтичащи от това последици. Иначе казано, към датата на
настоящото деяние, В.Г. е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, което е пречка за приложение на условното
осъждане по чл. 66 НК.
Режимът за изтърпяване на наказанието, който съдът
определи на подсъдимия е „общ”, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Според
настоящия състав не са налице предпоставките по т. 2, б. „б” за определяне на
строг режим, въпреки че Г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода, тъй като
срокът от пет години следва да се брои от постановяване на присъдата назад, а
не от момента на извършване на деянието (иначе казано, режимът следва да бъде
определян към датата на постановяване на присъдата). Предходното наказание по
НОХД № 4000/2010 г. на РС-Бургас
(което е било заменено) е било изтърпяно на 30.03.2012 г., т.е. към 29.06.2018
г. са изтекли повече от пет години. Ако се приеме, че за отправна дата се взима
датата на деянието, то това означава, че може да се стигне до хипотеза, при
която да се определи режим, който вече е отменен, например. Освен това, режимът
на изтърпяване на наказанието представлява съвкупност от определени мерки, като
се включват права и задължения, които са разписани в закона. Това означава, че
ако водеща е датата на деянието, то би следвало режимът да се изтърпява със
съдържанието, което е имал към тази датата, което би поставило лишените от
свобода в различно правно положение. Това би поставило и съда в невъзможност да
преценя дали не е последвал по-благоприятен закон, свързан със законодателна промяна
на някое от правата и задълженията, включени в съответния режим, предвид
множеството правила, разписани в ЗИНЗС. Предвид изложеното, съдът намира, че Г.
не попада в никоя от хипотезите по т. 2 на чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС и следва
първоначалният му режим на изтърпяване на наказанието да е „общ”.
По
разноските:
По отношение на
разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите В.С.Г., с ЕГН: ********** и А.Р.И. с ЕГН **********, да заплатят поравно по сметка
на ОД на МВР-Бургас направените по
делото разноски в досъдебното производство в размер на 14,49 (четиринадесет лева и четиридесет и девет
стотинки) лева за всеки от тях. Подсъдимите бяха осъдени да заплатят и по
5 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителни листове в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-гр.Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала: З.К.