М О Т И В И към Присъда № 36 от 22.02.2011
г., постановена по н. о. х . дело № 208 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2011 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение против подсъдимия Х.Д.Б.
***, за това, че на 28.01.1999 г. в град Пазарджик, чрез използване на моторно
превозно средство- кран „Ф.” с ДК № ****и автомобил с ДК № ***, е отнел чужда
движима вещ- хладилен вагон с № ****на стойност 6 900 000 неденоминирани лева, от владението на А.А.Р., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 4, предложение първо, във връзка с чл. 194 ал.1 от Наказателния кодекс НК).
Производството по делото по
отношение на подсъдимия Б. се проведе при условията на задочното производство
поради отсъствието му, като той се представляваше и защитаваше в процеса от
назначен му служебен защитник. Последният поддържа тезата за недоказаност на
деянието и за съществуващи неуредени финансови отношения с пострадалия, които
обаче нямали характер на престъпно деяние. Алтернативно моли, в случай на
осъдителна присъда, да се наложи наказание в минимален размер.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира,
че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установявало деянието на подсъдимия. Пледира за налагане на наказание „лишаване
от свобода”, като счита, че на основание чл. 68 от НК следва да бъде приведена
в изпълнение предходна присъда на подсъдимия, доколкото настоящото деяние било
извършено в изпитателния срок по нея.
В наказателния
процес не е предявен съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия против
подсъдимия.
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл. 301
от НПК прие за установено следното:
През 1999 г. пострадалият А.Р.,
заедно със съпругата си и с участието на подсъдимия Б., се занимавали с
търговия с плодове и зеленчуци, като за целта притежавали хладилен вагон от
метал с № 8239367. Вагонът бил облицован от вътрешната страна и с поставена
изолация, функциониращ и годен за експлоатация. Свидетелят Р. съхранявал вагона
в района на ж.п. гара- град Пазарджик на територията на недвижим имот, който
бил собственост на св. П., като отношенията между двамата във връзка с
ползването на терена били уредени с договор за наем.
В началото на 1999 г. св. Р. започнал
уговорки с подсъдимия Х.Б. за продажба на хладилния вагон, като Р. обяснил, че
ще продаде вагона срещу сумата от 7 000 000 неденоминирани
лева и след като получи парите, ще прехвърли вагона по надлежния ред.
Без докрай да уредили отношенията
си с плащане на цената, на 28.01.1999 г. подсъдимият решил да вземе вагона, използвайки
момента, че в този ден собствениците му били извън града. За целта той наел
кран „Ф.” с ДК № ****и тир с платформа с ДК № ****от „Пътища” АД град Пазарджик
и с тях отишъл на мястото, където бил поставен вагона. Подсъдимият организирал
няколко лица за свои помощници и им разпоредил да срежат оградата, охраняваща
недвижимия имот на св. П., който по същото време преминавал покрай имота си и попитал
Б. какво прави. Подсъдимият го излъгал, като му казал, че е братовчед на Р. и
последният го е упълномощил да вземе вагона. След това Б. го натоварил върху платформата
на тира и си тръгнал, като го откарал в терен между град Пловдив и село К.,
стопанисван от св. В.С., управител на фирма „В.1991” СД, занимаваща се с производство
на хладилни витрини и монтаж на хладилни инсталации.
През месец март 1999 г. св. Р. *** и
разпознал своя вагон. Той потърсил съдействие от полицията и на 31.03.1999 г.
св. С. предал фургона на органите на полицията с протокол за доброволно
предаване. Вещта била върната на св. Р. на 01.04.1999 г., след което
транспортирана до с. А. К.
Видно от изготвената по делото
оценъчна експертиза, стойността на инкриминираната вещ възлиза на
6 900 000 неденоминирани лева.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите И.В. и В.С., четените
и приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК показания на свидетелите А.Р.
и П.П. от ДП, дадени пред съдия, както и показанията на свидетеля Х.Б. от ДП, заключението
на оценъчната експертиза на вещото лице С.Г., както и писмените доказателства,
приложени по делото- докладни записки и справки (листове 14, 28, 30, 33, 35,
66, 69- 70, 100, 152, 185), фактура (л. 17 и 18), протокол за доброволно
предаване и разписка (л. 21 и 23), служебна бележка (л. 20), справки за
съдимост (л. 44- 45, 157), характеристични справки (л. 47- 48, 154- 155),
справки от РПУ- Пазарджик за задгранични пътувания (л. 76, 78, 82, 85, 112-
116), договор (л. 135), декларация за материално положение и имотно състояние
(л. 150), постановления на РП- Пазарджик (л. 2, 4, 57, 63, 89, 162, 174- 177) и
други.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимия Б. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 4, предложение
първо, във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, като на 28.01.1999 г. в град Пазарджик,
чрез използване на моторно превозно средство- кран „Ф.” с ДК № ****и автомобил
с ДК № ***, е отнел чужда движима вещ- хладилен вагон с № ****на стойност
6 900 000 неденоминирани лева, от
владението на А.А.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои.
Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите Р., П. и В., като показанията им са подробни,
еднопосочни, взаимно допълващи се и непротоворечиви и
те отразяват фактическата обстановка по начина, по който тя е пресъздадена в
обвинителния акт. Частично и показанията на св. С. кореспондират с тях, въпреки
че те не следва да се приемат в частта им, в която свидетелят твърди, че в
техния цех нямало логика да се носи за монтаж функциониращ вагон, какъвто явно
е бил процесния, защото от една страна лицето изрично
посочи, че няма ясен спомен за случилото се предвид отдалечеността от времето,
а от друга- това му твърдение противоречи и на писмените доказателства-
протоколът за доброволно предаване, който той лично е подписал и, с който точно
процесният вагон е бил предаден на органите на
полицията. По делото въобще няма доказателства, които да са в насока
оневиняваща подсъдимия, точно обратното- всички преки и косвени данни
установяват именно съпричастността му към вмененото
деяние, за което му е повдигнато обвинение, поради което съвкупният анализ на
доказателствата води до единствения безспорен и категоричен извод за
авторството и виновността на дееца.
Дори и по делото да са налични
данни за това, че между пострадалия и подсъдимия е имало разговори относно
прехвърляне на собствеността върху хладилния вагон, реално до сделка не се е
стигнало, т.е. при всички положения подсъдимият не е имал права за разпореждане
с вещта и същият е действал неправомерно, като е вдигнал вагона. Още повече, че
това е станало в отсъствието на собственика му, както и чрез срязване на
оградата на чуждия имот, в който се е намирал- това поведение на дееца е
показателно, че той въобще не е имал намерение да се разбира с пострадалия за
вещта, а е целял самоволно да се разпореди с нея. Въобще наличието, макар и на
усложнени граждански отношения спрямо предмета, не изключва възможността за
извършване на престъпление с него, още повече, че това не е начинът за
уреждането им. Именно съвкупността от наличните по делото данни водят до извода
за осъществена кражба като престъпно поведение, с доказани признаци на състава
на деянието.
В случая не би могло да се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 197 от НК, за да се преквалифицира
деянието по този по- лек и привилегирован състав. Действително открадната вещ е
била върната в хода на ДП и за пострадалия не са настъпили имуществени вреди от
престъплението, но за приложение на този текст от закона се изисква да е налице
елемент на доброволност от страна на дееца при връщане на вещта, т.е. негово
активно поведение, насочено към възстановяване на вредните последици от извършеното
от него деяние. От наличните по делото писмени доказателства (протокол за
доброволно предаване и разписка) обаче се установява, че вагонът е бил върнат на
органите на реда от едно трето лице- св. С., при когото е бил оставен за
монтаж, а не от подсъдимия, при което последният не може да се ползва от
законовата привилегия на по- леко наказуемия състав.
От обективна страна с
престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Престъплението
е осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента
фактическа власт върху инкриминираната вещ, върху която деецът е установил своя
такава. Налице е и квалифициращ
състав на деянието- използване на МПС за улесняване на деянието.
От субективна страна
подсъдимия е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието- че лишава от фактическа власт собственика на чуждата движима
вещ, предвиждал е неговите обществено опасни последици- преминаването на тази
вещ в своята фактическа власт и е искал настъпването им- целял е установяването
на тази власт върху предмета на престъплението. Деянието е извършено и със
специално намерение от страна на подсъдимия- противозаконно да присвои вещта,
т.е. да извърши с нея по- нататъшни действия на фактическо или юридическо
разпореждане, като той е съзнавал, че отнетата вещ не е негова изключителна
собственост и, че отсъства съгласие на собственика й за подобно разпореждане.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Б. за
извършеното от него деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната, а освен това и са със зачестила актуалност напоследък. Обществената
опасност на конкретното деяние също е висока, предвид голямата стойност на отнетата
вещ към момента на извършването.
Отегчаващите
обстоятелства за подсъдимия са множеството му криминалистични
регистрации, обремененото съдебно минало, негативните характеристични данни,
отклонението от правосъдието чрез напускането му на страната по време на
разследване на деянието, а смекчаващите- връщането на вещта, наличието на
неуредени облигационни отношения с пострадалия по отношение на вещта, както и
дългия период от момента на извършване на деянието до постановяване на
присъдата.
В случая липсват многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
тежко, за да се наложи такова под минималния размер. Обществената опасност на
деянието не е по- малка в сравнение с обикновената за престъпления от този вид,
а освен това, по делото не е налице такова съществено отклонение от това, което
е имал предвид законодателят при предвиждане на наказанието за посегателства от
този вид. Липсват тези многобройни смекчаващи обстоятелства, които в
съвкупността си значително да намаляват обществената опасност на
престъплението. Налице е обременено съдебно минало на подсъдимия, поставени
осъдителни присъди при условията на ефективно изтърпяване и отрицателна
обществена характеристика за неговата личност. Точно заради обществената
опасност на дееца предвиденото в закона наказание за престъплението, в което е
признат за виновен, а именно- „лишаване от свобода” от една до десет години, не
следва да бъде налагано под минимума. Същото обаче може да бъде наложено именно
в размера на този минимум от една година, защото по делото е налице значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства- връщането
на вещта, наличието на неуредени облигационни отношения с пострадалия по
отношение на нея, както и дългия период от момента на извършване на деянието до
постановяване на присъдата. Затова в случая за постигане на целта на
личната и генерална превенция съдът намира, че следва да наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година. Целта
на наказанието е с него да намери реализация идеята на законодателя за
поправяне и превъзпитание на дееца, като именно поради факта, че постановените
досега наказания спрямо подсъдимия не са изиграли в пълна степен своята
превантивна роля, в случая не може да се приложи чл. 66 ал. 1 от НК, а
наказанието следва да се изтърпи ефективно. Така определеното по размер
наказание може да постигне своя ефект, като най- вече се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху подсъдимия и се мотивират очаквания за
постигане на търсените промени в съзнанието им за в бъдеще към спазване на
закона и добрите нрави. С оглед обстоятелството, че става въпрос не за първо, а
за трето поредно осъждане на подсъдимия, то на основание чл. 61 т. 2 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) наложеното
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година следва да се изтърпи
при първоначален „строг” режим в затвор.
Видно от справката за съдимост на
подсъдимия, същият е осъден по н.о.х. дело № 410/ 1997 г. на Районен съд-
Пазарджик с влязла в сила присъда на 03.03.1998 г. на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца за извършено престъпление
по чл. 343 ал. 1, буква „б”, предложение второ, вр.
чл. 342 ал. 1 от НК, изтърпяването на
което е било отложено с изпитателен срок от 3 (три) години. Настоящото деяние е
извършено на 28.01.1999 г., т.е. в изпитателния срок по предходната присъда,
поради което и на основание чл. 68 ал. 1 от НК това наказание следва да се
изтърпи отделно от постановеното по настоящата присъда, като и по отношение на
него са налице предпоставките на ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг”
режим при изтърпяване в затвор.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия Б. бяха
присъдени направените разноски по делото за експертиза в размер на 50 (петдесет)
лева, платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик.
Причини за извършването на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимия,
трайното незачитане на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както
и желанието му за бързо и лесно облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър Точевски/