Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, ………..03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Стоил Томов, като
разгледа докладваното от съдията АТАНАСОВ ВНОХД №5595/2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от
12.07.2017г. по НОХД № 21329/2015 година, СРС, 12 състав, е признал подсъдимия Б.П.П.
за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като
му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години. В
тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски.
Срещу присъдата,
в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба, както и и допълнение към
нея от адв. А.С., в качеството му на защитник на подсъдимия. С тях се отправя
искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия П. и алтернативно - за
връщане на делото за ново разглеждане или налагане на по-леко наказание.
Оспорва се достоверността и законосъобразността на извършеното в хода на
досъдебното производство /ДП/ разпознаване, при което св. К.И.е разпознал
именно подсъдимия, като автор на инкриминираното деяние. Твърди се, че
разпознаващото лице е посочило прекалено общи признаци, по които е
идентифицирало П., като се оспорва и възможността му да възприеме външността на
нападателя си, предвид данните, че свидетелят е носил очила, които са се
счупили. Релевират се и доводи, че външността на останалите предявени за
разпознаване лица се е различавала от тази на подсъдимия. Защитата намира за
противоречиви показанията на И.относно татуировките на подсъдимия, както и
относно цвета на очите му. Отчита се, че според показанията на внуците на И., той
е бил нападнат от две лице, което противоречие с разказа на самия И.не е
коментирано от съда. Изтъква се, че показанията на редица разпитани свидетели
обуславят извода, че по времето на инцидента подсъдимият не се е намирал в
района, а е пристигнал по-късно. Отправя се и искане за събиране на
доказателства - назначаване на СМЕ и изискване на справки от МВР.
Срещу присъдата,
в законоустановения срок, е постъпил и протест от прокурор при СРП, с който се
иска завишаване на наложеното наказанието. В допълнение към протеста се твърди,
че при индивидуализацията на наказанието районният съд е преценил неправилно тежестта
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и е допуснал грешка при преценката
на обществената опасност на деянието. Отчита се, че подсъдимият е проявил
изключителна упоритост, тъй като действията му са извършени на няколко пъти и
въпреки че други свидетели са го възпирали. Обръща се внимание, че подсъдимият
се е намирал в парк, в оживено време, с хора от всякаква възраст, но въпреки
това е продължил осъществяването на деянието. Изтъкват се и сериозната възраст
на св. И., както и присъствието на малолетните му внуци. Уточнява се, че са
налице множество обстоятелства, които самостоятелно покриват признака за
изключителна дързост, което не е без значение за санкцията. Приема се, че на
подсъдимия П. следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на
три години, което, на осн. чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от пет години.
В разпоредително заседание на 01.12.2017г. въззивният
съдебен състав, по реда на чл.327 НПК, е преценил, че изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства.
В открито заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното
обвинение счита, че извършеното престъпление е доказано по безспорен начин, но
наложената с първоинстанционната присъда санкция не е съобразена с обществената
опасност на деянието и дееца и не съдейства за постигането на целите по чл.36
от НК. Предлага присъдата на СРС да бъде изменена, като на подс. П. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на три години, което, на осн. чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено с
изпитателен срок от пет години. Намира подадената въззивна жалба за
неоснователна.
Подсъдимият П. се явява
лично и с адв. С.. В
дадения ход по същество защитникът
поддържа жалбата и преповтаря част от изложените в допълнението към нея
подробни съображения, като твърди, че при извършеното на ДП разпознаване са
допуснати нарушения. Допълнително отчита разликите във външния вид на
разпознаваните лица, както и че дясната ръка на подсъдимия не е била прикрита,
а той имал татуировки и на нея, а и обстоятелството, че разпознаваните лица не
са били с шапки, а св. И.твърдял, че по време на инцидента подсъдимият е носел такава.
Отново отчита, че редица от намиралите се на мястото свидетели не са възприели
присъствието на подсъдимия на инкриминираното място. Моли да бъде постановена
оправдателна присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В
правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият П. заявява, че се надява да бъде оправдан и моли
присъдата на СРС да бъде отменена, тъй като не е извършил престъплението.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
IV-ти
въззивен състав,
след като обсъди доводите в жалбата, протеста и допълненията към тях, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.П.П., с ЕГН: **********, е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи, с постоянен и настоящ адрес ***.
На 17.07.2015г. подсъдимият Б.П.П. поканил свои
приятели да отпразнуват тридесетия му рожден ден в заведение /кафе- павилион/,
разположено в близост до магазин за спортни стоки на футболен клуб „ЦСКА“ и
находящо се в парк „Борисова градина“ в гр. София. В около 18:30 часа на същата
дата, подсъдимият се намирал на външна маса в посоченото заведение със свои
приятели и познати. В компанията на подсъдимия П. били свидетелите Н.В.К., И.Н.Н.,
М.С.С., Д.Х.И.а, Б. Й.К.и други, някои от които се присъединили по-късно.
На дата 17.07.2015г. в кафе-павилиона на работа били
свидетелите П.Й.Д.и А.Р.К..
На 17.07.2015г., около 18:30 часа, през няколко маси
от тази, на която били подсъдимия П. и приятелите му, в същото заведение, се
намирал и свидетелят К.И.И., заедно с двамата си малолетни внуци - С.П.И.а на 7
години и М.П. И.на 11 години. Внукът на свидетеля И.- М.И., имал рана на крака
и поради тази причини носел превръзка. Децата държали в себе си плетени
гривнички, които сами изработвали. Свидетелят М.И.обикалял покрай масите в
заведението и бил заговорен от подсъдимия П., който поискал от него да си свали
превръзката на крака, за да докаже, че наистина има рана. В момента, в който свидетелят
И.забелязал, че внучето му М.си сваляло превръзката от крака, реагирал, като го
извикал при себе си. Детето веднага отишло при дядо си. Тогава изведнъж
подсъдимият отишъл при свидетеля К.И.и внуците му и започнал да изрича
неприлични и нецензурни думи към И., да го псува и да го нарича „копеле“.
Свидетелят И.станал от масата и в този момент подсъдимият Б.П.П., пред погледа
на малолетните свидетели С.и М.и присъстващите в заведението хора, започнал да
блъска възрастния човек с ръце в областта на гърдите. К.И.залитнал и паднал на
земята, като изпуснал телефонния си апарат, който се разглобил. Очилата му
паднали на земята, а слуховият му апарат марка „Starkey” се счупил. Свидетелят И.прибрал
вещите си, сложил очилата на лицето си и се изправил. След това подсъдимият Б.П.
изритал стол и отново ударил свидетеля К.И.в областта на корема. След намеса на
свидетеля П.Д., действията на подсъдимия били прекратени. К.И., заедно с
внучетата си, тръгнал в посока площад „Журналист“. На около 10-20 метра от
заведението, в близост до тенис масите, разположени в парк „Борисовата
градина”, той бил застигнат тичешком от подсъдимия П., който отново безпричинно
му нанесъл удари с юмрук в областта на лицето. Вследствие на тези удари се
счупили стъклата на очилата на И., марка „Бергман”, като парчета от счупените
стъкла се забили в дясното му око, което предизвикало кръвотечение. Подсъдимият
П. продължил да удря с ръце и крака свидетеля К.И.пред очите на малолетните
свидетели. С.И.а плачела, а М.И.викал - „Бягай дядо, ще ни убият!”.
В хода на разследването малолетните свидетели С.И.а и М.И.били
разпитани пред съдия, в „синя” стая, в присъствието на Б.П. и защитник.
При извършено на ДП разпознаване, обективирано в
Протокол от 27.07.2015г., свидетелят К.И.посочил Б.П.П., като лицето, което без
причина го е нападнало с ритници и обиди и без причина го нарекло копеле и го
псувало. Разпознал го по профила на носа и формата на лицето.
В хода на разследването, с разрешение на съдия при СРС,
било извършено освидетелстване на подсъдимия Б.П., при което били огледани,
описани и фотографирани татуировките на същия в горната част на тялото - от
кръста, в областта на гърба и ръцете. Били описани следните татуировки - на
кръста с големи тъмни букви бил изписан текст на чужд език - „Blood Honor”; на
ляво задно рамо имал татуировка с неправилна форма в тъмен цвят наподобяваща,
паяжина или звезда; на дясна ръка под лакътя имал татуировка с надпис на
български език - „Ако си добър няма да те запомнят, ако си лош няма да те
забравят“ и други.
В хода на разследването били назначени
съдебно-медицински експертизи /СМЕ/ по писмени данни, от заключението на които
се установява, че свидетелят К.И.е получил следните телесни увреждания: открита
рана на клепача и околоочната област на дясното око с дължина четири
сантиметра, с подкопани ръбове; оток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око; ерозия на епитела на роговицата на дясното око в оптичната част; хифема
/кръвоизлив в предната камера на дясното око/. Така описаните телесни
увреждания представлявали мекотъканни травми на клепачите на дясното око и
травматични увреждания на очни структури, които в съвкупност причинили и
реализирали на К.И.медико-биологичния признак - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което от своя страна се явява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Установените телесни увреждания на К.И.И.били
с характер на травматични и се дължали на множество удари с или върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети, каквито са човешките ръце, свити в юмруци.
В хода на ДП били назначени и изготвени два броя
съдебно-психиатрични и психологични експертизи /СППЕ/, от заключението на които
се установява, че С.П.И.а и М.П. И., с оглед на психичното им състояние, могат
правилно да възприемат и възпроизвеждат фактите от действителността, имащи
значение за досъдебното производство и да дават достоверни показания за тях.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на
събраните по делото доказателства
- показанията на свидетелите К.И.И./включително приобщените по надлежния ред
негови показания от ДП/, С.П.И.а и М.П. И./приобщени
по реда на чл.281, ал.1, т.6 от НПК/, В.М.В./включително приобщените по
надлежния ред негови показания от ДП/, В.Д.Т., М..А./приобщени от ДП със
съгласието на подсъдимия и защитника му/ Н.Н./включително приобщените по
надлежния ред негови показания от ДП/, В.Н., А.Р.К. /включително приобщените по
надлежния ред нейни показания от ДП/, П.Д. /включително приобщените по
надлежния ред негови показания от ДП/, Н.В.К. /включително приобщените по
надлежния ред негови показания от ДП/, И.К./включително приобщените по
надлежния ред негови показания от ДП/, И.Н.Н., Д.И.а /включително приобщените
по надлежния ред нейни показания от ДП/, Б. К./включително приобщените по
надлежния ред негови показания от ДП/, М.С.С. /включително приобщените по
надлежния ред негови показания от ДП/, С.А.И.а и Н.М.; писмените доказателства
и доказателствени средства - протокол за разпознаване на лица /л.67 от ДП/,
ведно с фотоалбум /л. 68 от ДП/, определение на СРС, 15-ти състав от
28.07.2015г. /л.72 от ДП/, протокол за освидетелстване с разрешение на съда /л.73
от ДП/, ведно с фотоалбум /л. 74-76 от ДП/, справка за съдимост /л. 166-168 от
ДП/; справка от дирекция „Национална система 112“ /л.92 от първоинстанционното дело/;
справка от СДВР, отдел „ПКП“ /л.73 от първоинстанционното дело/, както и
заключенията по двете СМЕ на К.И./л.98-109 от ДП/, СМЕ на Б.П. /л.110-116 от ДП/
и двете СППЕ /л.117-139 от ДП/.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията
на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното е необходимо да бъдат обсъдени възраженията на защитата
касаещи извършеното в хода на ДП разпознаване на лица, при което св. К.И.е
идентифицирал именно подсъдимия, като автор на инкриминираното деяние. По повод
на наведените от защитата доводи, въззивният съд изследва извършеното в хода на
ДП разпознаване на лица /л.67 и сл. от ДП/ и в резултат на проверката СГС
отхвърля възраженията на защитата за незаконосъобразност на горепосоченото
разпознаване. Следва да бъде дадена вяра на протокола за разпознаване, като
съдът го намира за редовно изготвено и валидно писмено доказателствено
средство, отразяващо законосъобразно извършено, в хода на ДП, действие по
разследване. Неоснователни са доводите на защитата, че при извършеното разпознаване
са нарушени процесуалните правила. Настоящият съдебен състав счита, че
разпознаването е проведено в пълно съответствие с разпоредбите на чл.169-171 от НПК, като от приложения към протокола за разпознаване фотоалбум е видно, че
изискването на чл.171, ал.2 от НПК за сходство по външност е спазено. Без
значение в случая е облеклото на лицата, доколкото разпознаващият е заявил, че
на процесната дата подсъдимият е бил гол над кръста, като е запомнил частично
негови татуировки на кръста и лявото рамо. Видно от фотоалбума единствено
изискуемото от закона сходство по външност е било налице и според съда в случая
процесуалното действие не е било опорочено. С оглед достатъчно подробните и
кредитирани показания на свидетелите В.и Т.- поемни лица при разпознаването,
съдът няма колебания, че двамата са присъствали на действието по разследване.
Релевираните от защитника на подсъдимия съмнения в годността на св. И.да
извършва разпознаване също са несъстоятелни. Макар да е носел очила, които в
един момент са паднали, по делото е безспорно установено, че св. И.е имал
възможност да наблюдавал подсъдимия и да възприеме външността му и преди това,
с оглед на което не възникват съмнения в годността му да идентифицира лицето,
осъществило инкриминираното деяние. Също така, съдът намира за достатъчно
конкретни заявените от И.отличителни черти, по които е разпознал категорично
подсъдимия, а именно формата на лицето и профила на носа му. В тази връзка, И.споделя
и че е помолил разпознаваните лица да се завъртят, за да може да ги види в
условията, в които е запомнил извършителя на инкриминираното деяние.
Неоснователни са и възраженията, че лицата не са били с шапки, тъй като по
делото е установено, посредством показанията на св. Д., че макар да са носели
шапки, лицата на хората, които се карали с И., били видими. В същото време,
първоинстанционният съд е обсъдил аргументирано доводите на защитата, касаещи
възприятията на И.относно очите на подсъдимия, които свидетелят определя, като
светли, макар същите да са кафяви. Тук следва и да се отбележат и твърденията
на защитата, касаещи цветовете и формите на татуировките, възприети от св. И..
Нерационално, според въззивния съд, е да се очаква от И., във възникналата
силно смущаваща за него ситуация, а и предвид възрастта му, да запомни визуалните
характеристики на нападналото го лице до най-малкия детайл, като точния цвят на
очите и татуировките му. Следва да се отчете, резултатите от разпознаването се
подкрепят несъмнено и от съпоставката на показанията на И.досежно татуировките,
с установеното при освидетелстването на подсъдимия. Безспорно е налице
идентитет между описаните от свидетеля две татуировки /надпис на кръста, съдържащ
думата „blood“
и звезда/паяжина на лявото рамо/ с установените при подсъдимия П., което
потвърждава, че И.е бил нападнат именно от подсъдимото лице, като е запомнил в
достатъчна степен неговите външни белези и го е разпознал категорично в хода на
ДП. Ирелевантно е изтъкнатото от защитата обстоятелство, че дясната ръка на
подсъдимия не е била бинтована, тъй като от изложеното от И.става ясно, че е
запомнил левия профил на нападателя, а от показанията на поемните лица и фотоалбума
личи и че в хода на разпознаването са били бинтовани тъкмо левите ръце на
разпознаваните. Освен това, св. И.е посочил ясно и конкретно по какви
характеристики е разпознал подсъдимия и те не включват татуировки по дясната му
ръка. Ето защо и това възражение на защитата се явява неоснователно. Въззивната
инстанция обръща внимание и че цялостната информация от показанията на И.,
касаеща стеклите се събития се потвърждава от безспорно обективни
доказателствени източници, каквито са протокола за освидетелстване на подсъдимия
и заключенията по СМЕ, както и от показанията на неговите внуци и тези на
свидетелката Н.. Последното също е аргумент за кредитиране на разпознаването,
тъй като индикира, че св. И.добросъвестно предоставя достоверна информация, която
е относима към предмета на доказване по делото и способства за неговото
изясняване. Така, с оглед всичко изложено, въззивната инстанция се съгласява с
районния съд, че извършеното на ДП разпознаване е законосъобразно, като
резултатите от него служат за пряко доказване на авторството на инкриминираното
деяние и съпричастността на подсъдимия П. към него.
На
следващо място, неоснователни са и възраженията на защитата, че изводите на
първата инстанция относно авторството на деянието се опровергават от показанията
на свидетелите К., Д., К., К., Н., С., Д.И.а, К.и М.. Районният съд е
аргументирал прецизно и обосновано преценката си да не даде вяра на
твърденията, че подсъдимият П. не се е намирал на мястото в инкриминираното
време. Действително между всички свидетели от коментираната група е налице
близост, а голяма част от тях са и познати и приятели на подсъдимия, с оглед на
което, показанията им правилно са били подложени на детайлен анализ, предвид
възможната тяхна заинтересованост да изложат благоприятна за П. информация. За
свидетелите К. и Д. е установено, че са работили в заведението, чийто редовен
клиент е бил подсъдимия, както и че са познавали св. Д.И.а и К., които пък са
дългогодишни приятели на подс. П.. За свидетелите К., Н., С. и М.също е
установено, че са познати на подсъдимия и част от неговото обкръжение. Св. К.пък
споделя, че се е видял с негови познати, сред които било и лице с прякор „П.“,
за което свидетелят обяснява, че е подс. П.. Показателен за близостта на
посочените свидетели с подсъдимия е и факта, че почти всички те в
инкриминираната вечер са посетили празненството за рождения ден на П..
Районният съд, извършвайки подробна оценка на твърденията, че подсъдимият е
отишъл в заведението след 18:30ч., е съзрял и отчел някои противоречия в
показанията на посочените свидетели, които не бива да бъдат подминавани. Така
св. Д. заявява, че 100 процента не е виждал подсъдимия във въпросната вечер,
което обаче противоречи на показанията на редица други свидетели от същата
група, които са категорични, че П. е отпразнувал рождения си ден на въпросната
дата, тъкмо при заведението, в което работят Д. и К., което е било и често
посещавано от П.. На следващо място, св. К., в надлежно приобщените негови
показания от ДП, твърди, че малко след като видял възрастния човек, с когото
имало разправия, отишъл при магазина и там видял подсъдимия и други негови
познати. Впоследствие, в хода на съдебното следствие, К.прави опит да отрече
въпросните показания, като заявява, че всъщност не видял подсъдимия малко след
това, а поне час, час и половина по-късно. Свидетелят С. пък, който е
дългогодишен приятел на подсъдимия, твърди, че в инкриминираната вечер не се
било случило нищо необичайно, при положение, че редица от неговите познати
свидетелстват за възникнал скандал с възрастен човек, макар и да твърдят, че по
същото време подсъдимият не е бил на мястото. Подобно противоречиво и
неправдоподобно твърдение за липса на необичайни събития излага и св. К., който
също е приятел на подсъдимия. На ДП той също така твърди, че когато отишъл при
заведението, около 18-19ч., подсъдимият вече бил там, докато пред съда излага,
че е пристигнал преди подсъдимия, който се появил по-късно вечерта. Опит да
изградят защитна версия на П. правят и свидетелите Д.И.а, К.и М., които са
дългогодишни негови приятели, като те разказват, че П. е имал среща с К., за да
тренират в близка фитнес зала и двамата отишли при заведението към 19:00ч. -
след случката със свидетеля И.. Твърдения за тренировка във фитнес залата до
19ч. излага и М.. Тази версия обаче и като цяло твърденията на близките до П.
свидетели, че той не бил на инкриминираното място по време на инцидента, се
опровергават категорично от останалата част от доказателствата по делото и
основателно не са били кредитирани от СРС. На тях противостоят вече обсъденото
и кредитирано разпознаване, както и показанията на св. И., съпоставени с
протокола за освидетелстване. Предоставената от И.информация се подкрепя от
безспорно обективни доказателствени източници, каквито са посочения протокол за
освидетелстване, заключенията по двете СМЕ и показанията на св. Н.. В същото време,
показанията на горепосочените близки до подсъдимия свидетели, не само се
опровергават от посочените доказателства, но и се подкрепят единствено взаимно,
без да се потвърждават от обективен източник, който да разсее съмненията за
заинтересоваността на свидетелите. Така техните твърдения за отсъствие на
подсъдимия обосновано са дискредитирани и е дадена вяра на опровергаващите ги и
безспорно потвърдени данни, изхождащи от показанията на св. И., протокола за
освидетелстване и извършеното разпознаване, за чието кредитиране вече бяха
изложени редица съображения.
Въззивният
съд, обсъждайки изложените от защитата възражения, намира за необходимо и да
отчете, че с оглед всичко изложено намира за несъмнено доказано авторството на
описаното в обвинителния акт деяние и съпричастността на подсъдимия към същото,
като съдържащата се в показанията на малолетните свидетели /М. И.и С.И.а/
информация, че дядо им е бил бит от две лица, не оказва влияние на този извод.
От една страна, по делото е доказано, че е възникнал конфликт между св. Кр. И.и
цяла група лица, което обяснява защо двете деца, като се вземе предвид и възрастта
им, са възприели, че агресия спрямо дядо им са упражнявали множество хора.
Същото така, свидетелката К. изтъква, че св. Д. е съпроводил възрастния човек
до паркинга, а И.споделя на ДП, че е бил подканен от Д. да напусне мястото,
чрез побутване, което е възможно да е било възприето от децата, като агресивно.
В същото време, изложената от тях информация не се подкрепя от други
доказателства с оглед на което не би могло да се приеме за несъмнено
установено, че освен от подсъдимия П., св. И.е бил бит и от друго лице. При
всички случаи, наличната по делото доказателствена съвкупност обуславя
безспорна доказаност на обстоятелството, че именно подсъдимият е извършил
описаните в обвинителния акт действия.
Солидаризирайки се с правните изводи
на районния съд и на основата на така изяснената
фактическа обстановка, въззивната инстанция намира от правна страна
следното:
Подсъдимият Б.П.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението чл. 325, ал. 2, вр. ал.1 от НК, в
каквато насока му е повдигнато обвинение от СРП.
От обективна страна на 17.07.2015г.,
около 18:30 часа, в гр. София, в парк „Борисова градина”, в близост до магазин
за спортни стоки „ЦСКА”, подсъдимият П. извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието се отличило с изключителна дързост, а именно - отправил обидни думи -
„Копеле”, псувал, нанесъл удар с ръце в гърдите на К.И.И., като последният
паднал на земята, вследствие на което се счупил слуховият му апарат марка
„Starkey”, след това изритал стол и отново ударил И.в областта на корема, а след
това продължил да нанася удари с юмруци в областта на лицето на И., вследствие
на което на последния се счупили очилата марка „Бергман” и по този начин били
причинени следните телесни увреждания на И.- открита рана на клепача и
околоочната област на дясното око; оток и кръвонасядане на клепачите на дясното
око; ерозия на епитела на роговицата на дясното око и хифема - кръвоизлив в
предната камера на дясното око, вследствие на което потекла кръв от окото на И.,
като след това П. продължил да нанася удари с ръце и крака в областта на тялото
на И., като всички действия били извършени през светлата част от денонощието,
на обществено място и пред двамата малолетни внуци на И., които крещели и
плачели.
Правилни
са съображенията на СРС досежно обективната съставомерност на осъщественото от П.
поведение, като в тази връзка следва да се посочи че в ППВС № 2/1974г.
непристойните действия са определени като „неприлични, безсрамни, които са
израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други, скандализиращи обществото”, а
грубо нарушение на обществения ред има, когато „деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред”. Явното неуважение към
обществото е налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока
степен на неуважение към личността и правилата на обществото. В конкретния случай
действията на подсъдимия несъмнено са били от естеството да предизвикат реакция
на възмущение и безпокойство у възприелите ги лица и действително са израз на
буйство, невъздържаност и неуважение към обществото и личността, като грубо са
нарушили обществения ред. По делото безспорно е установена липсата на каквито е
да е лични мотиви. Подсъдимият и св. И.не са се познавали до момента на
извършване на инкриминираното деяние. По делото не е установена, каквато и да е
обективна и основателна причина за осъщественото от подсъдимия поведение. От
конкретните действия на П. се установява наличието именно на хулигански подбуди
за извършване на въпросните действия, с цел да демонстрира пренебрежение и
незачитане на обществото и отделната личност, да изяви себе си над останалите
хора и да погази, при това грубо, установените правила за нормално общуване и
зачитане на човешката личност. Поведението и конкретните действия на П. по
безпричинна и демонстративна агресия безспорно сочат, че в съзнанието му е била
оформена ясна представа, че нарушава по груб и безпардонен начин съществуващите
в обществото правила за общоприето поведение. Налице е проява на неуважение във
висша степен и засягане с висок интензитет на установените в обществото
порядки, закрилящи добрите нрави и телесната неприкосновеност на всеки негов
член. Поведението на подсъдимия обуславя изводите на настоящия и контролирания
съд, че той е демонстрирал по един недопустим за общоприетите в обществото
порядки начин, своето чувство на превъзходство над останалите негови членове, себепоставяйки
се над всички тях и показвайки, че може да върши каквото си пожелае, независимо
от нормите на обществото.
Коректна
е и преценката на СРС за наличие на квалифициращото обстоятелство -
изключителна дързост. Въззивната инстанция също счита, че с действията си П. в
много груба форма и при липса на личен мотив е проявил грубо нахалство и е
демонстрирал безнаказаност и пренебрежение към установените правила на
обществен ред, като правилно в тази връзка първият съд е отчел и че в случая е
причинена и лека телесна повреда на свидетеля К.И., което се установява от
заключението по СМЕ.
От
субективна страна престъплението е извършено виновно при условията на пряк
умисъл - П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им /чл.11, ал.2,
пр.1 от НК/. Той е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на
съмнение неговата вменяемост, въпреки липсата на експертиза за тези
обстоятелства.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият Б.П. е бил признат за виновен
за извършеното от него престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Във връзка с определеното на подсъдимия наказание, СГС намира за
основателни изложените във въззивния протест и допълнението към него
съображения за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия П. наказание. На
първо място, районният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало и възрастта на подсъдимия. Според въззивния съд, доколкото
П. е извършил деянието на тридесет навършени години, то неговата възраст не
може да се приеме за млада и да се разглежда, като смекчаващо обстоятелство. На
следващо място, СРС е приел, че дързостта на П. е взета предвид при
квалифициране на деянието по по-тежкия състав на ал.2 на чл.325 НК, поради
което не може да се отчете като отегчаващо обстоятелство. Правилно обаче в
протеста е посочено, че в случая са налице множество обстоятелства, които
самостоятелно обуславят наличието на изключителна дързост, което безспорно
завишава сериозно обществената опасност на деянието и следва да бъде отчетено
при индивидуализацията на наказанието. Действително П. е проявил упоритост при
осъществяване на деянието, доколкото по делото се установява, че същият е
прекъсвал и възобновявал действията си, включително и поради намесата на
присъстващи на мястото лица. Възрастта на св. И./67г./, спрямо когото П. е
проявил безпричинна и демонстративна агресия също завишава обществената
опасност на деянието. Освен това, то е осъществено в светлата част на
денонощието, в парк, посещаван не само от множество хора, но и от малолетни
деца. Нещо повече - П. е осъществил инкриминираните действия, грубо нарушаващи
обществения ред и засягащи телесната неприкосновеност на св. И., пред погледа
на малолетните внуци на последния - С.П.И.а на 7 години и М.П. И.на 11 години,
които били силно уплашени, плачели и крещели, докато дядо им бил окървавен.
Всички описани обстоятелства безспорно обуславят значително завишена обществена
опасност на деянието и дееца, с оглед на което въззивният съдебен състав счита,
че определеното от първия съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години е необосновано и несправедливо занижено. Предвид конкретните
характеристики на осъщественото от П. поведение въззивната инстанция намира, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание малко над средния размер за
това престъпление, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
В същото време, настоящият състав се съгласява, че са
налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият е неосъждан
към момента на извършване на престъплението, определеното от съда наказание е в
рамките до изискуемия 3-годишен срок на наказанието „лишаване от свобода“ и
най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието в затвор. Въззивният съд
счита, че приложението на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години в необходимата
степен би осъществило адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, поради което прие, че
действително не се налага откъсването му от нормалната социална среда.
Гореизложеното обуславя уважаване на въззивния протест
и изменение на първоинстанционната присъда в частта за наказанието, като
размерът на определеното в присъдата наказание „лишаване от свобода“ следва да
бъде увеличен от 2 години на 3 години. Също така, размерът на изпитателния срок
по чл.66, ал.1 от НК, за който изпълнението на това наказание е отложеното,
следва да бъде увеличен от 4 години, на 5 години. Настоящият съдебен състав е
на становище, че така измененото наказание е справедливо и ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на
подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато
насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на П. да се поправи и превъзпита, без
да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
Предвид изхода на делото, районният
съд законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 от НПК, е поставил в тежест на
подсъдимия направените в хода на производството разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед различието на
крайните изводи на двете съдебни инстанции досежно размера на наказанието,
настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда следва да бъде
частично изменена. Изложените в жалбата и в допълнението към нея доводи са
неоснователни, но исканията във въззивния протест са обосновани и следва да
бъдат уважени. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, като по отношение на виновността на подсъдимия не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определеното наказание обаче, е несправедливо и не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, като по вече изложени съображения размерът на
същото следва да бъде увеличен.
Така,
при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция констатира наличие на основания,
налагащи неговото изменение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК и чл.334,
т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 12.07.2017г., постановена от СРС, НО, 12-ти състав
по НОХД №21329/2015г., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното на Б.П.П.
наказание „лишаване от свобода“ от 2 години на 3 години, както
и размера на изпитателния срок по чл.66,
ал.1 от НК от 4 години на 5 години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.