Решение по дело №403/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 573
Дата: 25 април 2024 г.
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20244520100403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Р., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520100403 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът Я. Т. Т. твърди, че на 02.05.2023 г. около 01.30 и 02.00 часа в гр.Р., на
ул."Б.", пред заведение за обществено хранене-блок „В.“, той, заедно със свои
приятели, си купили сандвичи и ги изяли пред заведението. Когато си поръчвали
сандвичите, пристигнал и ответникът Р. Б. М., който започнал да се заяжда с Я. Т. и да
отправя покана да се бият. На няколко пъти ищецът и неговите приятели категорично
отказвали да се бият, дори се дръпнали до бордюра на тротоара. Р. М. се приближил и
ударил с ръка в лицето Я. Т., като му счупил преден първи горен ляв зъб.
Впоследствие срещу ответника било образувано досъдебно наказателно производство
за причинена средна телесна повреда спрямо ищеца, като бил предаден и на съд. За
деянието на Р. Б. М. било образувано НОХД № 1671/2023 г. по описа на РС-Русе,
приключило със споразумение, с което ответникът се признал за виновен в извършване
на престъпление средна телесна повреда на 02.05.2023 г. в гр.Р., ул."Б.", спрямо Я. Т.,
като му било наложено и наказание, съгласно НК.
От инцидента на 02.05.2023 г. Я. Т. получил следните телесни увреждания:
избиване на първи горен ляв зъб, с отворена и кръвонаседната алвеола с липса на тъкан
по предната стена на алвеолата, по полулигавицата на долната устна в ляво до средната
линия има нежно повърхностно охлузване на площ от 0,7 см., по лигавицата на
долната устна в ляво до средната линия има слабо изразено повърхностно увреждане
на лигавицата с точкови кръвоизливи на обща площ около 0,7/0,2 см.
1
Към момента на получените телесни увреди ищецът се чувствал уплашен, че му
е избит зъба, унизен, безпомощен и превъзбуден от причинената увреда. В
продължение на около два месеца Я. Т. продължил да се чувства унизен и безпомощен
за загубата на зъба си, бил много притеснен и изпитвал затруднение при дъвчене, както
и съществено бил загрозен с липсващия зъб. От избиването на зъба, в продължение на
два месеца той изпитвал болки при извършването на медицинските манипулации и
поставянето на ендосален инплат, костозаместване и др. Загрозяването поради липсата
на зъба на Я. Т. било доста съществено и прието много тежко от него, защото в края на
месец май 2023 г. му предстоял абитуриентски бал и завършвал средното си
образование. За своя бал Я. Т. се чувствал неловко, срамувал се, не искал да се снима и
през цялото време се притеснявал, че му липсва предния зъб, въпреки наличието на
временен. От избиването на зъба ищецът се дистанцирал от своите приятели,
ограничил социалните си контакти, странял от приятели и съученици, поради
загрозяването. Посочените негативни последици настъпили изцяло поради
противоправното поведение на ответника.
Във връзка с лечението на избития зъб Я. Т. похарчил сумата от 2 886 лева,
представляващи медицински разходи за лечението, подготовката и поставянето на
ендосален инплант-заместващ избития зъб.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което Р. Б. М. да
бъде осъден да заплати на Я. Т. Т. сумите: 10 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи с в болки, страдания, срам, притеснение, унижение
и загрозяване, причинени на 02.05.2023 г. в гр.Русе, по ул.“Б.“, ведно със законната
лихва, считано от 02.05.2023 г. до окончателното й заплащане, както и 2 886 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
медицински прегледи и дейности, такси и услуги, ведно със законната лихва, считано
от 19.06.2023 г. до окончателното й заплащане, както и направените съдебни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че претенциите на ищеца са
частично основателни, несъобразни с принципа на „справедливост", заложен в чл.52
ЗЗД, както и с каузалния принос на ответника в причиняването на вредоносния
резултат. Не било отчетено в пълен обем обстоятелството, че вредоносният резултат в
голяма степен се дължал и на провокативното поведение на ищеца, което следвало да
се квалифицира като „съпричиняване" по смисъла на гражданското законодателство.
Смята, че справедливото обезщетяване на неимуществените и имуществени вреди,
претърпени от ищеца, следва да бъде в размери в стойностно изражение максимум 1/2
от претендираното.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С одобрено от съда споразумение по чл.381, ал.1 НПК от 28.08.2023 г. по НОХД
2
№ 1671/2023 г. по описа на РС-Русе, Р. Б. М. се е признал за виновен в това, че на
02.05.2023 г. в гр. Р., по хулигански подбуди причинил на Я. Т. Т. средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК. За същото му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
По делото са събрани гласните доказателства на В.И. – първи братовчед на
ищеца и очевидец на инцидента. Същият излага твърдения, че в началото на м.май
миналата година, около 1-2 часа през нощта четирима души хапвали по ул.“Б.“, при
което един господин дошъл и питал дали тренират нещо. Само Я. му отговорил, че
тренира. За да избегнат конфликт, те се изместили до колата. Господинът пак се
приближил до тях и попитал иска ли някой да се бият, да правят спаринг, като го
повторил няколко пъти. Момчетата отговорили, че не си търсят проблеми. Той обаче
си оставил чантичката и вдигнал гард срещу Я.. Тогава и Я. вдигнал гард и започнали
да замахват леко. Я. най-много да го е закачил, но свидетелят не е сигурен. След това
господинът му избил зъба. След удара момчетата му казали да си тръгва. След няколко
минути видели, че зъбът на Я. е избит. Според свид.И. ищецът с нищо не е провокирал
тази агресия, явно е искал да се докаже.
Свид.К.И. – леля на ищеца заявява, че веднага след инцидента Я. и В. отишли у
тях и я събудили. Били много изплашени, защото Я. нямал един зъб и кървял. Освен
това, на мястото на зъба имало дупка и било много грозно. Я. бил притеснен, защото
му предстоял бал. Свидетелката ходила с момчето по лекари, стоматолози, вадили
документи. Впоследствие сложили временен зъб, с който Я. бил и на бала си, но му
било безкрайно неудобно, тъй като дори при едно кихане зъбчето хвръквало. Всичко
било свързано с усложнения и много разходи. Поставен бил имплант, като било
вкарано костно вещество във венеца. Все още не била сложена коронката, която
обгражда импланта, тъй като от медицинска гледна точка трябвало да се изчака, а и от
финансова. Не можело с точност да се каже колко ще струва поставянето й, но преди
няколко месеца минимумът бил 600 лв. Имало съпътстващи процедури, клиника, които
не минавали по здравна каса. Кървенето продължило известно време и нищо не
можело да се направи, мястото било подуто и докторът изписал болкоуспокояващи,
които ищецът приемал поне седмица. И лятото Я. стоял с този временен зъб и
продължавал да изпитва неудобства. Временният зъб му пречел и на храносмилането,
защото протезата падала. Съобразявал се какво яде, защото му било забранено да яде
твърди храни изобщо. Макар да бил много контактен, Я. си ограничил контактите и
срещите с други хора, защото се срамувал, затворил се в себе си.
От приложеното съдебномедицинско удостоверение, изд. на 02.05.2023 г. се
установява, че в резултат на удара от ответника ищецът е получил следните
3
увреждания: избиване на първи горен ляв зъб, с отворена и кръвонаседната алвеола,
липса на тъкан по предната стена на алвеолата. По полулигавицата долната устна, в
ляво до срединната линия, има нежно повърхностно охлузване на площ от 0,7 см. По
лигавицата на долната устна, в ляво до средната линия има слабоизразено
повърхностно увреждане на лигавицата с точкови кръвоизливи на обща площ около
0,7/0,2 см. По медико-биологичен признак избиването на зъб води до затрудняване на
дъвченето и говоренето.
Приложената медицинска документация установява, че на 03.05.2023 г. ищецът е
провел платен преглед, за което е заплатил 50 лв., при който му е назначено
ортопедично възстановяване на зъбната редица с титаниев имплант и временно
протезиране. На същата дата, за съдебномедицинско освидетелстване Я. Т. е заплатил
20 лв. На 26.05.2023 г. се наложило хоспитализация за поставяне на зъбен имплант. На
10.06.2023 г. на ищеца е извършено рентгеново изследване на челюст, за което е
заплатил 60 лв. Поставената силиконова протеза е на стойност 360 лв., заплатена на
16.06.2023 г. За извършени дентални услуги, описани в личен картон, на 19.06.2023 г.
ищецът е заплатил сумата от 2210 лв. Представени са и фактури и фискален бон за
заплатено изследване с виталитет – 9 лв., секторна и панорамна дентална графия – 37
лв., съдебномедицинско освидетелстване – 40 лв. и други мед.услуги – 10 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 и чл.84, ал.3 от
ЗЗД, срещу ответника Р. М. за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
Фактическият състав на “непозволеното увреждане” се основава на нарушението
на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически и юридически лица.
Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане има обезщетителен
характер. Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са
деяние-действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, в
тежест на ищеца е установяването им, като единствено по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
вината на деликвента се предполага до установяване на противното.
Влязлото в сила споразумение по чл.382 НПК има последиците на влязла в сила
присъда, съгласно чл.383 НПК и по силата на чл.300 ГПК е задължително за
гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. От приложеното наказателно дело се
установява, че на 02.05.2023 г., по хулигански подбуди, Р. М. причинил на Я. Т. средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
4
говоренето.
От събраните по делото гласни доказателства, както и приложената медицинска
документация се установява, че от избиването на предния зъб на ищеца са последвали
множество посещения при лекари и зъболекари, провеждането на много изследвания и
медицински манипулации, като лечението му все още не е довършено. След инцидента
Я. Т. е търпял болки, неудобство от липсата на зъба му, а след това и от поставения
временен зъб, когато се среща и разговаря с хора. Предстояло му дипломиране и
абитуриенстски бал, поради което притеснението му било още по-голямо. Ищецът бил
много общителен, но след инцидента престанал да се вижда с близки и приятели,
затворил се в себе си. Същият имал затруднения не само при говоренето, но и при
дъвченето, като не можел да приема твърда храна. Множеството медицински
манипулации също били свързани с болки, неудобства и дискомфорт. Освен
физическите болки, увреждането на ищеца му е създало и продължава да създава
значителни неудобства, което следва да бъде възмездено, като съдът намира, че
справедливото обезщетение, определено на основание чл.52 ЗЗД, за репарирането им е
в претендирания размер от 10 000 лв. В това отношение неоснователни се явяват
възраженията на ответника, че вредоносният резултат в голяма степен се дължал на
провокативното поведение на ищеца. Доказателства за съпричиняване на телесните
увреждания у Я. Т. изобщо липсват. Напротив, установи се, че без какъвто и да е повод
ответникът на два пъти е отишъл до компанията на ищеца с намерение да провокира
някой от момчетата да се бият, да покаже какво може. След първата покана, четирите
момчета умишлено се отдалечават към автомобила, с който са дошли, заявявайки, че не
желаят конфликти. Въпреки това ответникът ги последвал и отново с думи и действия
започнал да провокира ищеца за спаринг. Именно и поради това престъплението, в
което Р. М. се е признал за виновен, е причиняване на средна телесна повреда по
хулигански подбуди. В този смисъл искането за намаляване на дължимото
обезщетение наполовина се явява неоснователно.
Ищецът представя и писмени доказателства за заплатените прегледи,
освидетелствания, медицински изследвания и манипулации, възлизащи до момента на
общата стойност от 2886 лв., които разходи безспорно са направени във връзка с
противоправното деяние на ответника. Ето защо и искът за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди от престъплението на ответника, като основателен и
доказан следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата, на която е
заплатен и последният разход от 2210 лв. – 19.06.2023 г.
Върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди законната лихва се
дължи от деня на деликта - 02.05.2023 г. до окончателното им плащане.
Съобразно изхода на спора, ответникът следва да заплати и разноските,
направени в производството от ищеца в размер на 1500 лв. заплатено
5
адв.възнаграждение. Същият дължи и държавната такса по делото в общ размер 515.44
лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Б. М., с ЕГН **********, от с.К., общ.С.П., обл.Р., ул.”П.В.” 2, да
заплати на Я. Т. Т., с ЕГН **********, сумите: 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причинената му средна
телесна повреда на 02.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2023 г. до
окончателното й плащане, 2886 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото деяние, ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното й
плащане, както и 1500 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р. Б. М., с ЕГН **********, от с.К., общ.С.П., обл.Р., ул.”П.В.” 2, да
заплати по сметка на РС-Русе 515.44 лв. държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6