Решение по дело №257/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 339
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20195640100257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 339

гр. Хасково, 21.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд - Хасково, I граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА

                                                                               

при участието на секретаря Гергана Докузлиева, като разгледа докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 257 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ от Е.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.04.2018 г. около 15:30 часа на нерегулирано с пътни знаци кръстовище на ул. „Ихтиман“ с ул. „Захари Стоянов“ собственият му лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****** навлизал отдясно и бил с предимство спрямо лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******с водач Ф. С. Д. , която не го пропуснала и с това станала причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие с материални щети, за което бил съставен протокол № 1624986/27.04.2018 г. Сочи, че към момента на ПТП виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищецът уведомил застрахователя за настъпилото произшествие и причинените по автомобила му вреди, за което била образувана щета № 0410-630-0037-2018. На 02.07.2018 г. ищецът получил по банков път сумата от 256,47 лв., представляваща определеното застрахователно обезщетение от ответното дружество. Оспорва размера на обезщетението, който счита за занижен и недостатъчен за възстановяване на причинените му вреди. Поддържа, че след направено проучване установил, че необходимата за поправяне на автомобила му стойност възлиза на 852 лв., поради което застрахователят го е ощетил с разликата над изплатеното обезщетение в размер на 595,53 лв. На следващо място претендира, че увреденият детайл „декоративна решетка“ не подлежи на ремонтиране, както неправилно било посочено в изготвения от експерти на дружеството опис, а следвало да се замени с нов в комплект с детайл „хромирана лайсна на декоративна решетка“. В исковата молба е представена таблица с конкретизиране на увредените детайли на автомобила, тяхната степен и стойност. С допълнителна молба ищецът е уточнил, че към настоящия момент щетите по автомобила му „Ауди А4“ с рег. № ****** не са възстановени, както и е направена разбивка с нормовремената за труд и боядисване и стойност на 1 сервизен час труд на претендираната като необходима за ремонта сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 лв., като част от пълния размер на застрахователно обезщетение от 595,53 лв., представляващ разликата между размера на заплатеното и действително дължимото обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпила на 27.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

С молба, представена от ищеца в съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е направено изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 170,05 лв. и е поискано присъждане на застрахователно обезщетение в този размер, представляващ разликата от заплатеното до дължимия действителен размер на причинените имуществени вреди. С протоколно определение съдът е допуснал исканото изменение на иска.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Ответникът твърди, че отговорността му се съизмерява със сумата от 256,47 лв., която е изплатена на ищеца като застрахователно обезщетение. Признава фактите и обстоятелствата относно датата и мястото на ПТП, както и че лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******е имал застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Не оспорва също така механизма на настъпване на вредите и причинно-следствената връзка. Изложените в отговора възражения касаят единствено размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Сочи, че по делото няма доказателства за техническото състояние на процесния автомобил с оглед установяване дали е имал увреждания в предната си част следствие на други събития. Изтъква, че към датата на ПТП автомобилът на ищеца е бил в експлоатация повече от 9 години и възстановяването на вреди може да се извърши с нови части от алтернативен доставчик, а не задължително оригинални, доколкото повредените детайли са външни и без влияние върху безопасността и сигурността при управление на автомобила. Посочва, че при определяне на размера на обезщетението експертите на дружеството са направили справка в „Тарос Трейд“ и изрично са отбелязали в описа, че детайлите „декоративна решетка“ и „хромирана лайсна на декоративна решетка“ се предлагат в комплект на стойност 151,27 лв. Оспорва се претендираната от ищеца цена на тези части в размер на 542 лв. В заключение се поддържа, че предявеният иск е в завишен размер, който не отговаря на действителните стойности за единица труд, материали и нови части към датата на настъпване на събитието. Наред с това се твърди, че след като не е бил доволен от размера на определеното застрахователно обезщетение ищецът е следвало да отправи възражения до застрахователя за преразглеждане на претенцията и определяне на допълнително такова. С оглед изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

По делото е безспорно и от представения протокол за ПТП № 1624986 от 27.04.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, се установява, че на 27.04.2018 г. в 15:30 часа е настъпило пътнотранспортно произшествие на нерегулирано кръстовище между ул. „Ихтиман“ и ул. „Захари Стоянов“, при което водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******Ф. С. Д.  е отнела предимството на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, управляван от З. С.  М., който ѝ се явявал дясностоящ. Протоколът е подписан от участниците в произшествието без възражения.

Не се спори и се признава от ответника, че за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320“ с рег. № ******е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила С. М. Д. и ЗАД „ОЗК - Застраховане“, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117003404301 с валидност от 28.12.2017 г. до 27.12.2018 г. В тази насока е и представената справка от Гаранционен фонд.

От приложено свидетелство за регистрация част II е видно, че собственик на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****** е ищецът Е.Е.М.. Представено е удостоверение за техническа изправност на ППС, от което се установява, че автомобилът е преминал технически преглед на 11.09.2017 г. По отношение на същия автомобил, видно от застрахователна полица № BG/22/117002444957/08.09.2017 г., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със Застрахователна копания „ЛЕВ ИНС“ АД за срок от 11.09.2017 г. до 10.09.2018 г. По делото е представено и свидетелство за управление на МПС на З. С.  М., управлявала автомобила по време на ПТП.

От представената от ответника застрахователна преписка се установява, че на 30.04.2018 г. ищецът го е уведомил за настъпилото ПТП и същия ден е извършен оглед и изготвен снимков материал на увреденото МПС. Видно от съставените описи по образуваната щета № 0410-630-0037-2018 по процесния лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****** са констатирани уреждания по следните части: предна броня облицовка, декоративна решетка и хромирана лайсна на декоративна решетка. В единия от описите е отбелязано, че декоративната решетка и лайсната се продават в комплект и е използвана оферта от „Тарос Трейд“ в размер на 151,27 лв., като стойността на ремонта е опредена общо от 256,47 лв.

С преводно нареждане от 02.07.2018 г. ответното дружество е изплатило на ищеца Е.М. застрахователно обезщетение по щета № 041063000372018 в размер на сумата от 256,47 лв.

От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че стойността на вредите по лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, изчислени по средни пазарни цени за труд и нови алтернативни авточасти възлиза на 426,52 лв., а при нови оригинални части с редукция, отчитаща овехтяването – 423,56 лв. Вещото лице е посочило, че „декоративна решетка на предната броня“ е неметален детайл от високотехнологична пластмаса със специална обработка и в комплект със също такава метализирана лайсна, като тези детайли не подлежат на ремонт при увреждане, а се подменят с нови.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, който е тримесечен, считано от предявяване на претенцията пред него или негов представител, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между уреденото при ПТП лице и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като уредбата има повелителен характер и за спазването ѝ съдът следи служебно. От данните по делото се установява, че исковата претенция е предявена в хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл. 3 от КЗ, а именно след отправена застрахователна претенция, определено и изплатено от застрахователя обезщетение, с чийто размер увреденото лице не е съгласно. Следва да се отбележи, че в този случай увреденото лице не е длъжно да оспори размера на обезщетението пред застрахователя, доколкото разполага с възможността да защити правата си по съдебен ред. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за процесуално допустим.

Основателността на прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки - наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно дружество, настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, вида и размера на причинените вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.

На първо място по делото е безспорно установено, че към момента на пътнотранспортното произшествие по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество.

На следващо място, страните по делото не спорят относно наличието на елементите от фактическия състав на деликта, които се установяват и посредством ангажираните писмени доказателства. В практика на Върховния касационен съд се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се полза не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия /в този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. по търг. д. № 1506/2013 г. на ВКС и др./. Видно от съставения в случая протокол като причина за настъпване на ПТП е посочено поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *********, който на нерегулирано кръстовище е отнел предимството на дясностоящия му лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******. По този начин е нарушено правилото за движение, регламентирано в разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, съгласно която на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. Протоколът е подписан без възражения от водачите на двата автомобила, не е оспорен по делото и следва да се кредитира. Щетите по процесния автомобил са констатирани от ответното дружество при извършен оглед и в съставения опис, представен като доказателство по делото, са описани повреди по облицовката на предната броня, декоративната решетка и хромираната лайсна на декоративната решетка. Във връзка с направеното от ищеца оспорване на съставения опис следва да се отбележи, че ответникът е съобразил обстоятелството, че детайлите „декоративна решетка“ и „хромирана лайсна“ не подлежат на ремонтиране, а се подменят с нови такива, които се предлагат само в комплект. Що се отнася до причинната връзка между ПТП и настъпилите вреди, в отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че не оспорва механизма на настъпване на вредите в резултат на произшествието.

Основаният спорен по делото въпрос е относно стойността на причинените вреди, обуславяща размера на дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Според трайната съдебна практика при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението също така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., Решение № 52/08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., Решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 627/2008 г./. В случая е налице частична увреда на процесното МПС, с оглед на което се дължи възстановителната стойност. Съобразно заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, стойността на вредите по лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ******, изчислени по средни пазарни цени за труд и нови алтернативни части е в размер на 426,52 лв. По делото е установено от представеното преводно нареждане от 02.07.2018 г., че ответното дружество е изплатило на ищеца Е.М. застрахователно обезщетение в размер на сумата от 256,47 лв. Разликата между определената от вещото лице стойност на вредите и платеното застрахователно обезщетение е в размер на 170,05 лв. В същия размер е претенцията на ищеца за обезвреда на причинените в резултат от пътнотранспортното произшествие щети по собствения му автомобил, която му се дължи от ответното дружество като неизплатено застрахователно обезщетение до действителната стойност за възстановяване на вреди.

С оглед направените фактически и правни констатации, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца Е.Е.М. следва да се присъдят направените от него по делото разноски в размер на 500 лв., от които 50 лв. държавна такса, 150 лв. депозит за съдебна автотехническа експертиза и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на Е.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, застрахователно обезщетение в размер на 170,05 лв. /сто и седемдесет лева и пет стотинки/, представляващи разликата от платеното обезщетение в размер на 256,47 лв. до сумата от 426,52 лв. - дължима действителна стойност за възстановяване на имуществените вреди, причинени по лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****** в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2018 г. в 15:30 часа на нерегулирано кръстовище между ул. „Ихтиман“ и ул. „Захари Стоянов“ в гр. Хасково, вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *********, застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2019 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на Е.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.